ЗАЩО НЯМА ДА МИ СТЪПИ КРАКА В ТЕАТЪРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

 

Мислех да не занимавам читателите  на "Блога за театър" със странната съдба на един мой информативен текст от тези дни, за предстоящ фестивал в СУ ("Започва международния фестивал "Алтер Его" в  театъра на Софийския университет"), но създалата се ситуация е идеална илюстрация на това какво става в театъра на Софийския университет.  След гневно писмо от организаторката или ПР-ка на фестивала от 6-ти ноември, относно личността ми и по повод текста ми,  днес получих и коментар  във фейсбук от хореографката на театъра Петя Йосифова, който публикувам също. Той е така прелюбопитен и самодостатъчен, че ще го оставя без коментар.  Само ще си позволя да попитам: Кой и какво преподава в театъра на най-престижната образователна институция у нас?
P. S. Простете, че ви занимавам със статусите ми във фейсбук, с гневни писма на студентки, изпуснати реплики, налудни коментари  и отчаяни опити за привличане на внимание от страна на непознати за мен хора, но вярвам, че мълчанието единствено стимулира и размножава подобни прояви. Публикувам всичко това с ясното съзнание, че купчина студенти ще ме ругаят, но съм сигурна, че ще съм в полза на поне един от тях.

 

моят статус във фейсбук по повод създалата се дискусия след публикацията на ПР-ката на фестивала:

"Пубилкувам съобщението си до момичето от СУ, което е недоволно от мой информативен текст в блога ми ("Започва международния фестивал в СУ...") за тяхно театрално събитие, на което ме покани да пиша, защото много ми харесвала блога, пък и сам Митко Новков бил ме препоръчал. Прочело момичето текста, афектирало се и написало критика към текста ми (можете да я прочетете тук), в която обаче ми обяснява как нищо не разбирам, пожелава ми лечение и профилактика, била съм социалистическа и още странни разсъждения относно понятията за класически и комерсиален театър (явно някой ги образова интересно там) и нали така се пишело критически, та и лъже, че съм коментирала иронично тяхно някакво си участие в протести и пита защо съм нямала гражданска позиция, видите ли, очевидно искайки да измести този кротък мой текст в някакво политическо поле. Никъде не съм писала за тяхно участие в протест, защото даже и не знам дали участват.
Няма да присъствам на този фестивал, няма да ми стъпи крака там, където ме канят, а после ругаят и после пак ме канят, ама по-така - обидено. Специално подчертах на момичето, че не пиша рекламни текстове и че си запазвам правото да пиша за тях каквото сметна за необходимо. Не съм мазохист и мисля, че някой там отчаяно ги надъхва, че правят нечуван и невидян световен театър, а това няма да е полезно никак за тях. Чудех се дали да се обиждам на Митко Новков, който поощри подобно поведение с аргумента, че можели и мен да ме критикуват. Обърнах му внимание да прави разлика между критика и лични обиди. Щом не я прави, това не е мой проблем. Ето и съобщението ми до момичето, което беше ме объркала със Снежина Петрова и беше илюстрирала текста си с нейна снимка два дена, докато разбере, че аз съм с друго лице и смени снимката. Чудех се дали изобщо да обръщам внимание на всичко това, но мисля, че това е тежък симптом и не е просто заболяване на младостта. Та, ето ми съобщението до момичето, за да не спекулира после и за да не поощрявам излишно литературните й амбиции в блога й. Тя сега ще се почувства поласкана, че такова внимание й се обръща, но ще й помогна като й споделя, че публикувам това за мен и за моите приятели.
"Отказах се да идвам, Валерия. Мисля, че някой лошо ви посъветва като ви поощри да сте нападателна. Радвам се, че успях да предизвикам внимание към вашето събитие, каквата беше целта. Опитах се да видя дали друг от медийните ви партньори е успял, но не открих нищо. Всичко добро Ви желая. Отново ще ви препоръчам да не се изкушавате да обиждате хората, защото това не е добро. Повярвайте ми. Няма да дойда, защото не се чувствам добре дошла и поканена с добро чувство, а обратното - поне според текста, който сте написала за мен. Не само, според него аз не съм подготвена да пиша за вас. Така че не виждам необходимостта от моето присъствие. Пожелавам успех на начинанията ви."

писмо на Петя Йосифова по повод информативния ми текст за фестивала в СУ, публикувано във фейсбук.

Уважаема г-жо Пирозова, приятели, почитатели и ценители на театраното изкуство,
статията на г-жа Пирозова, „ЗАПОЧНА МЕЖДУНАРОДНИЯТ ФЕСТИВАЛ "АЛТЕР ЕГО" В ТЕАТЪРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ“ от 4 ноември 2013, отвори очите ми, надявам се не само моите,

а и на редицата заблудени ценители на театралния жест. Всъщност поемайки поста на хореограф на Тетаър – Лаборатория „@лма @лтер“ попаднах в лошата компания контролирана от професионален измамник, известен в криминалните среди под псевдонима Николай Георгиев. Още от началото на нашето сътрудничество имах някои съмнения дали трябва да бъде смятано за нормално, че гореспоменатият индивид, както и голямата част от неговите сътрудници, както изглежда не е известно на автора на статията и на българската общественост, извършват някои двусмислени постъпки, в които съм уаствала и самата аз, а именно:
1. Пословично твърдят, че са автори на Спетемви на Гео Милев.
2. Под претекст че имат родствена връзка и са наследници на цар Симеон уредиха за себе си луксозен апартамент в криптата на софийското дукство.
3. Систематично взимат пари от местните власти, които харчат за екстравагантни сбирки в горепосочения апартамент, за цели, които е по-добре да премълча. Тези хора правят всичко срещу огромни суми, как иначе можете да си обясните, че дори не продават билети и пътуват всеки месец в чужбина на огромни групи от по 20 човека?
4. Има слухове, че трупата се състои от млади хора, но всъщност в нея ще видите главно възрастни мъже и вдовици, те всички биват третирани според терапията на Сергей Абрамович Воронов, за която можете да прочете подробно тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Serge_Voronoff.
5. Усещането за „яростно търкаляне по сцената на неподготвени тела“ идва от тяхната експериментална практика, която се базира на осакатяването на телата на актьорите и чудовищно разместване на органическите им части. Основата на физическите им тренировки е базирана на франкенщайнизма. Разработили са цяла система от упражнения базиран на идеята за това, че в основата на всяко живо същество стои електричеството. В тези „екзалтирани по детски опити“, които те дръзко наричат предствления ясно личи, че в телата и душите им не веднъж е пускано електричество.
6. Често изпълняват свещени меси в месните църкви, претендирайки, че са служители на Господ.
Сумирайки фактите, от рецензията на г-жа Пирозова с моите собствени наблюдения трябва да ви призова към незабавна окупация на въпросния театър и да ви напомня, че фигурата на Николай Георгиев от години вече е издирвана от полицията и той не се намира в България. Моля Ви за конфиденциалност – аз бях измамена. Помогнете ми веднага.
Петя Йосифова, бивш хореограф на „@лма @лтер“Оставям ви само ключ към иситната:
Flashen, L., P. Allain.Grotowski &Company, Shakuntala. A “How to Watch” Guide for the Audience , and Especially for Reviwers. Wroclaw: Icarus Publishing Enterprise, 2010: 221-222

писмо в блога на Валерия Димитрова, ПР-ка на фестивала

 

06 ноември 2013, сряда

За критиката, протестите и правото на отговор

Препоръча ми я Митко Новков. "Можеш да я  намериш във Facebook." И я намерих. А в Art Hostel открих книжното тяло на блога й. Блогът за театър на Гергана Пирозова. Прочетох няколко интервюта. От тях не личеше особено познание в областта на театралната история, случването, театъра на Станиславски, Бекет, Кантор, Гротовски, Гео Милев или друг. Малко се стреснах, когато в едно интервю срещнах позицията й, че в България още не сме готови да приемем голотата, както не сме били готови през 90те и че именно голата сцена е най-красивата сцена в "Хамлет" на Народния театър. Нали голотата сама по себе си беше модерна 60те, 70те? Какво ни казва тя днес, когато е самоцел?
Днес, четейки материала й за Международния Арт-Форум "Алтер Его" и за т.нар. "любителски театър" я оправдавам. Социалният реализъм иска да критикува, а не да гледа или да разбира театъра, още по-малко да го случва.
Още в началото личи, че въпреки всички източници на информация, до които е имала достъп, Г.П. е пропуснала да даде refresh и според първото каре във Форума ще вземат участие гости, които не присъстват в програмата, публикувана на края на текста. Казвам си "Голяма работа, тя е заета жена." и без да отдавам внимание на тези сведения продължавам надолу. Тук тя споделя, че тринадесет години не е знаела, защо не посещава този вид театър, но днес е разбрала. Причината тя намира в желанието на "Алма Алтер" да бъде алтернатива на "комерсиалния театър", но без самочувствието, че действително е такъв. Този факт тя открива при "тайните си надзъртания", при които става свидетел на "яростно търкаляне на сцената на неподготвени тела" и "екзалтираните", "детски опити" да бъде привлечена публика около Университета.
Този абзац ме провокира да вляза в полемика. Защото това неистово нежелание да надникне зад вратите на театралната лаборатория е симптом. Симптом не само на българската театрална критика, но на българската публицистика изобщо. Симптом, който прави лоша услуга и на класическия театър. Класическият, а не както вие го наричате - комерсиален театър.
Нас наричат "живия театър". Термин, който получава давност на Международния фестивал за експериментален театър в Кайро през 2010, наблюдаван от Ричард Шехнер, когато критиците са единодушни - наблюдаваме появата на ново явление в историята на театъра.
Трудно би било да обясня спецификите на работата в театралните лаборатории само в няколко реда, но предлагам на вниманието й два линка, с "неподготвени тела" от представленията "Хамлет или три момчета и едно момиче" и "Зеленодиво". А за ценителите малко подготовка с Рена Мирецка и Ричард Чешлак.    
Още по-озадачена останах от определението "детски опити за привличане на публика" за включването на студентите от първи курс на специалността "Авторски театър" в протестите. Надявам се не такива ги виждат хората с гражданска позиция. Аз заставам зад тези първокурсници, защото искам тяхното "по детски наивно" - "Облаче ле бяло", да продължи да звучи  в България.
Логото на Г.П. продължава да стои на плаката на "Алтер Его" 2013 , без тя да е гледала нито едно представление. това аз наричам "симптом" на социалистически реализъм! Предложете ми адекватно лечение и профилактика.
Валерия Димитрова,
неподготвено тяло,
по детски наивна,
една от трупата на "Алма Алтер"
Послепис: Малко след като завърших материала, попаднах на ироничен статус на Г.П., който коментира студентските протести. Дава ли общината разрешение за тях? Колко триста човека са? Това Арт-инсталации ли са? Лягам си с Бекет. Думи нямам."  

ЗАПОЧНА МЕЖДУНАРОДНИЯТ ФЕСТИВАЛ "АЛТЕР ЕГО" В ТЕАТЪРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

От 4 до 8-ми ноември в театъра на Софийския университет „Алма Алтер“ се провежда Международния арт форум „Алтер Eго“ , където ще бъдат представени общо осем спектакъла от Испания, Франция, Германия, Чехия, Англия и България, обединени  около идеите на алтернативния и университетски театър. 

На форума ще вземат участие: Театрална компания Родриг де Ферлуг (Франция), Театър „Експеримент“ (Полша), Театър „Три сестри“ (Полша), Театър „Владимир Цеков“ (Испания), Театър „Фабриката“ (Англия), Театър – Лаборатория „Алма Алтер“ (България), Театър „Ерол Александър“ (Германия), „Спитфайър“ (Чехия).

В рамките на фестивала ще се проведе и дискусия ( 6-ти  от 16 ч и на 8-ми от 16 ч.) на тема: „Алтернативният театър, алтернатива на какво?“.  Специални гости са: Предраг Митрович и Александра Митрович (Босна и Херсцеговина), Роби Моухли (Тунис), Ния Сагари (Иран), Георги Няголов (България). Входът е свободен за желаещите да участват в дискусиите.

Наричащ себе си алтернативен театър на „случването“, лабораторен театър и „жив“  любителският университетски театър  „Алма Алтер“ към Софийския университет съществува в този си вид от 2000-та година, воден от режисьора Николай Георгиев.
През 1968-ма година за първи път се основава студентски любителски театър към Университета, а след 45 години той съществува като единствена възможност за театрално образование в Софийския университет. От 2010 г. е създаден двугодишен образователен модул „Авторски театър“, в който се изучават теоретични и практически театрални дисциплини, като се дава възможност на студентите да реализират идеите си  на сцената на театъра. Този студентски театър вече е натрупал солидна програма и участва на международни студентски фестивали, където е получил множество номинации и награди.

"Орфей или върни се в своя Ад човече" (България)

До тук всичко е повече от чудесно. Всяка вечер има спектакли, в голямата си част базирани върху идеите на физическия театър, невербалния, експерименталния, алтернативния, театъра на Гротовски, идеите на Гео Милев, поне това споделя техният учител Николай Георгиев. Но да си призная, през тези 13 години, в които съществува този театър никога не успях да се изкуша да гледам представление там. Без да желая да наранявам тази любителска, но важна част от театъра, в духа на тези спектакли ме притесняваше нещо, което точно днес си го формулирах най-ясно – очевидното им желание да са алтернативни на комерсиалния театър, но без самочувствието, че действително са такива. И това не е моя приумица, а разпознаваем жест, който се разчита в екзалтираните по детски опити да привлекат публика около Университета и във видяното покрай  тайните ми надзъртания, където откривах, че представите им за алтернатива са яростно търкаляне по сцената на неподготвени тела. Приличаше ми на някакъв смътен спомен за първите години на театъра на Възкресия Вихърова, но без нейния теоретичен и практически опит и най-вече увереността, с която заразяваше.  

"Дон Жуан" (Германия)

И в това се състои и моето притеснение от любителската алтернатива в театъра. Как се постига внушението от алтернативното, от сложността на физическия театър, от трудностите да привличаш и убеждаваш в уменията си една нова публика, ако не си достатъчно подготвен да покажеш това  изпипано, поне физически. Тогава това не се ли превръща в собствен компромат, в карикатура на алтернатива. Защото, за да си охранител на нови открития в театъра, не трябва ли да си добре запознат с това, което правиш и най-вече на какво си алтернатива. Но с всичко това  може и да се спори, зашото новото се ражда в опитите да се постигне, понякога не съвсем професионално – нали в „непросветната мъгла“ се напипват новите територии. Още по-силната защита за този студентски театър е самото негово съществуване. Защото фактът, че само в Софийския университет , НБУ и още няколко университета има студентски театър е достатъчно силно доказателство, че нещо у нас не е наред. Не може през 21 век над 2500 годишно изкуство да не присъства нито в училищните, нито в университетските образователни програми сериозно.
В театъра на Софийския университет взимат участие между 25 и 30 студенти, като в новооткрития модул „Авторски театър“ се изучават в момента 40 човека. Малка част от завършилите продължават делото на театъра, в който най-активни позиции имат режисьора Николай Георгиев и Петя Йосифова.

"Хамлет или три момчета и едно момиче" (България)

Ежегодно Университетският театър участва в редица международни театрални форуми и фестивали. През изминалата година на Световния конгрес на университетските театри в Минск, Беларус „Алма Алтер“ беше удостоен с наградата за най-добър спектакъл с представлението „Хамлет или три момчета и едно момиче“, връчена от жури на Международната асоциация на университетските театри.

Можете да подкрепите студентския театър „Алма Алтер“ като посетите спектаклите в прогамата на фестивала „Алтер Его“ 2013.

04.11

19:30 – „Орфей или върни се в своя Ад човече“, Театър Лаборатория „Алма Алтер“, България

20:30 – ОТКРИВАНЕ

21:00 – Коктейл

05.11

19:30 – „Дон Жуан“, ODOROKA VOLXTHEATER, Германия

21:00 – „Син на ГосподИн“, H.I.V pozitiv, Чехия

06.11

16:00 – „Алтернативният театър, алтернатива на какво“ (Дискусионен панел, първа част)

19:30 - Variations Nº 14: “Notes from underground” Vladimir Tzekov Stage action laboratory, Испания

20:30 – „Нито Нито“, Rrodrigue de Ferluc, Франция

07.11
19:30 – „Хамлет или три момчета и едно момиче“, “, Театър Лаборатория „Алма Алтер“, България

21:00 –„Годо Версус Бекет“, Paul Jenkins, Уелс

08.11

16:00 – „Алтернативният театър, алтернатива на какво“ (Дискусионен панел, втора част)

19:30 – „Antiwords“, Spitfire Company, Чехия

20:30 – ЗАКРИВАНЕ

21:00 – Коктейл