ЗАПОЧНАХА РЕПЕТИЦИИТЕ НА КАЛИГУЛА НА ДИАНА ДОБРЕВА НА СЦЕНАТА НА НАРОДЕН ТЕАТЪР

                

                            "Днес текстът на Камю е предсказание за идващия фашизъм"

КАЛИГУЛА от Алебр Камю

Премиера – октомври 2017, Народен театър, голяма сцена.

Режисьор – Диана Добрева, сценична адаптация – Александър Секулов, сценограф – Нина Пашова, музика – Петя Диманова, драматург – Мирела Иванова, превод – Наташа Колевска, Красимир Кавалджиев

Участват: Деян Донков (Калигула), Валентин Ганев, Йосиф Шамли, Жорета Николова, Александра Василева, Биляна Петринска, Албена Ставрева, Вяра Табакова, Зафир Раджаб, Деян Ангелов

Днес започнаха репетициите на "Калигула" от Албер Камю, един проект на режисьорката Диана Добрева на сцената на Народен театър. На нарочна пресконференцията режисьорката сподели:

 „Мисля, че точно във времето, в което живеем, особено последните събития, в чисто политически план, темата за диктатурата е нещо, което мен много силно ме вълнува.  И по-скоро необходимостта на народите да живеят в състояние на диктатура. Откъде произлиза това? Каква е самата природа на диктатора? Как се ражда един диктатор и какви са основанията му да стане такъв? Мисля, че текста на Камю е изключително актуален, независимо, че навремето той е бил отправен и насочен към фашизма по някакъв начин. Сега още повече, и е абсолютно необяснимо как отново и отново, и отново независимо от всички цивилизационни процеси се връща това, има необходимост да се живее в диктатура. Това е! И, разбира се, в случая с Калигула за нас е много интересна каква всъщност е самата природа на диктатора, как той става такъв и как умира.“

Александър Секулов, който е автор на драматизацията на „Вълци“ по „Трънски разкази“ на Петър Делчев, спектакъл от този сезон на режисьорката Диана Добрева на сцената на Пловдивския Драматичен театър, допълва:

„Има нещо, което Хегел нарича „дух на времето“ и в този смисъл историческото време, в което живеем и духа на драматургичния текст удивително съвпадат. И ако премиерата на този текст е била 45-та година и е била рефлекс към вече миналия фашизъм, то сега е предсказание за идващия такъв. А това, което на мен лично ми е интересно в този текст и ще се радвам да бъде интересно и на зрителите е изследването на поетичната, артистичната страна на диктаторите. Как поетите стават съвършени диктатори.“

ЦЯЛАТА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ПО-ДОЛУ:

 2 май 2017 г. Народен театър

Диана Добрева - Здравейте на всички. Първо да кажа причината, поради която се налага тази пресконференция. Както знаете от публикации в медиите, трябваше да се стартира с друг проект „Майстора и Маргарита“ (М. Булгаков). Сметнах за необходимо да направим тази пресконференция, за да обясним причините, поради които се наложи това заглавие и този проект да бъдат отменени. „Майстора и Маргарита“ се отлага може би за края на другия сезон. Това ще уточним с директора на Народен театър г-н Донкин - кога точно ще се случи. Тази промяна наложих аз поради причината, че проектът „Майстора и Маргарита“ трябваше да се случи с доста нови технологии, които трябваше да бъдат вкарани в спектакъла. Поради трудността на изработката на новите технологии, се оказа, че те изискват повече време. Оставяме си почти една година, за да може технически да е изрядно подготвено. Ще се работи с 3D mapping и други нови технологии и се оказа, че нямаме възможността в момента да започнем. Така че този проект не се отменя, а само малко се отлага във времето. Това наложи да бъде сменено заглавието на проекта, като в никакъв случай, разбира се, промяната на заглавието не е някакъв компромис. Към пиесата на Камю „Калигула“ съм имала от много години дълбок интерес и това заглавие може би щеше да се случи след „Майстора и Маргарита“.  В ролята на Калигула е Деян Донков, с когото отдавна искам да работя, както и с всеки от актьорите, с които също отдавна съм искала да работя и Слава Богу вече ще мога да направя. Това са изключителния Валентин Ганев, за който бях предвидила много сериозна роля в „Майстора и Маргарита“, но сега това ще е една предпоготовка и запознанство за следващия проект, Йосиф Шамли, Жорета Николова, Александра Василева, Биляна Петринска, Албена Ставрева, Вяра Табакова, Зафир Раджаб, Деян Ангелов. Това са актьори, към които отдавна имам интерес. Освен пресконференцията днес е и нашата първа репетиция. В 12:00 часа очакваме доц. д-р Николай Гочев, който ще бъде наш консултант за Калигула. Познавач на епохата и на самата историческа фигура на Калигула.  Ако имате някакви въпроси. Александър Секулов - сценична версия и адаптация на пиесата, Нина Пашова - сценография, Петя Диманова ще бъде композитор на представлението.

Стефан Джамбазов - Защо Калигула и какво ще кажеш на първата репетиция?

Диана Добрева - На първата репетиция ще оставим доц. Гочев да говори дълго. Радостно е, че можем да работим с такива хора с такива познания. Защо Калигула? Защото първо аз, както знаете, съм завършила френска филология и от много години имам към Албер Камю особено отношение. Самата аз съм го превеждала в университета. Като писател, драматург и философ имам силен интерес към него. Защо Калигула? Защото мисля, че точно във времето, в което живеем, особено последните събития, така чисто в политически план, темата за диктатурата е нещо, което мен много силно ме вълнува.  И по-скоро необходимостта на народите да живеят в състояние на диктатура. Откъде произлиза това? Каква е самата природа на диктатора. Как се ражда един диктатор и какви са основанията му да стане такъв. Мисля, че текста на Камю е изключително актуален, независимо, че навремето той е бил отправен и насочен към фашизма по някакъв начин. Сега още повече, и е абсолютно необяснимо как отново и отново, и отново независимо от всички цивилизационни процеси се връща това, има необходимост да се живее в диктатура. Това е! И, разбира се, в случая с Калигула за нас е много интересна каква всъщност е самата природа на диктатора, как той става такъв и как умира.

Румен Спасов - Споменахте и за Камю – писател, драматург и философ. Обикновено говорим за него първо като философ. Въпросът ми е към Александър Секулов. Какви радикални конфликти ще се появят на сцената. Как този умозрителен текст заживява? Дали с ирония, както е при Дюренмат или

Александър Секулов – Има нещо, което Хегел нарича „дух на времето“ и в този смисъл историческото време, в което живеем и духа на драматургичния текст удивително съвпадат. И ако премиерата на този текст е била 45-та година и е била рефлекс към вече миналия фашизъм, то сега е предсказания за идващия такъв. А това, което на мен лично ми е интересно в този текст и ще се радвам да бъде интересно и на зрителите е изследването на поетичната, артистичната страна на диктаторите. Как поетите стават съвършени диктатори.

Диана Добрева – Все пак ние сега няма как да кажем какво ще стане, какво ще бъде, защото сега и оттук нататък това ще бъде един процес на изследване, което е и най-хубавото поне в моята работа, защото гледам никога да не тръгвам с готови формули. Някои от актьорите тук вече са работили с мен. Жорета и Александра знаят, че много от нещата се случват в самия процес. Така че се надявам всички конфликти, за които питате, да се изяснят в процеса на работа.

Ирина Гигова - Спектакълът на Явор Гърдев „Калигула“ още се помни и периодично се появяват слухове, че ще възстановява на различни сцени. До колко той ще е една отправна точка, от която да се отдалечите?

Диана Добрева – За мое много голямо съжаление аз не съм гледала този спектакъл, защото той е бил поставен във Варненския театър и съм се разминала с това да го гледам. Там Калигула се е играл от Димо Алексиев – един прекрасен актьор, когото аз много обичам и който игра в моето представление „Казанова“. А заедно с Димо направихме 30 представления в Париж. Предполагам, че Димо е бил един прекрасен Калигула.

Гергана Пирозова – Казвате, че темата е необходимостта на човека да живее под диктат. Но ми се иска да разбера, говорейки обобщено за човека, дали този спектакъл ще се взре и в българския контекст?

Диана Добрева – Аз се надявам да е така, защото този спектакъл ще се играе в България и трябва да се гледа от хората, които живеят в тази страна. Няма как това да се подмине, според мен. Надявам се да е така. Разбира се ние скоро със Секулов си говорихме за това, колко е необходимо в днешно време през български съвременни текстове да се търсят кодовете на съответния народ и съответната националност. И, разбира се, е по-лесно, а може би и по-трудно. Но така или иначе пристъпвайки към този текст това ще се случи, според мен, защото в крайна сметка Камю не се занимава толкова с историята на римския император, колкото има една много по-човешка страна. Камю изключително много се занимава с един образован човек, човек поет, който заради своя идея решава да преобърне цялото мироздание, да промени света, да направи света..., да го сътвори извън всякакви закони наложени в този момент. Така че в същината си това е един човешки проблем, не е проблем на някаква националност. Но ще видим в процеса.

Александър Секулов – Може би е редно да споменем, че ще работим по превода на Наташа Колевска и Красимир Кавалджиев, това са наши колеги. Които безкрайно уважавам.

Диана Добрева – Драматург на представлението е Мирела Иванова. По принцип е необичайно за актьорите, че на първа репетиция имат пресконференция. Виждам ги, че са малко неоклюш. Според мен не е лошо един проект да започне с една пресконференция и после даже да се проследява пътя на едно представление. Ако искате тях да ги попитате нещо.

Въпрос към Деян Донков - Защо е приел проекта, гледал ли е предишната версия?

Деян Донков – Аз съм гледал филма, предишната версия и следващата версия (смях). Този текст на Камю ме възбужда заради това, че тази категория, когато се казва, че това е зло, това е лошо, а при Калигула видях, че това не е така. Това зло не го приема за зло и обръща наистина с хастара наопаки категории като „добро“ и „зло“ и къде се корени това нещо, още от детството ли е имал среща със злото. И наистина днес в световен план няколко тикви управляват. За България, например, аз отдавна си мисля, че сме по-космополитни и това трябва да е едно конвертируемо представление и да не е насочено към нашия български контекст, а въобще световен. Все пак това е по-интересно. Другото което е, че всеки един диктатор винаги се е самообожествявал – знаете румънския диктатор Чаушеску. Самите диктатори до последния момент не вярват, че това ще им се случи, те са спрели да се чувстват като хора. Те казват: „Аз съм Бог.“ Ето това е много интересно – как решаваш, че си Бог.

Диана Добрева – В същината си голяма част от диктаторите са много големи романтици. Така че и това е много интересно да се проследи.

Деян Донков – Занимават ме най-сериозните човешки въпроси в Калигула. Къде се корени злото?

Диана Добрева – Къде се корени и как се трансформира.

Деян Донков – Той самият казва: „Аз се възхищавам от собственото си безразличие.“, защото дори и пред него да екзекутират хора той казва: „Възхищавам се, че нищо не ми трепва.“ Ето това е много интересно.

Въпрос към Деян Донков – А какво Ви беше впечатлението когато за първи път се сблъскахте с този образ? Представихте ли си го по някакъв начин?

Деян Донков – Този образ го гледах в шести клас с Малкълм Макдауъл и понеже бях в шести клас бях с едната ръка в гащите (смях). Е какво да правим сега, то хормони... Всъщност ние бяхме облагодетелствани в северозападния край, защото имаше едни филмови маратони по сръбската телевизия, която ловяхме само там – шейсет часа само филми, без реклами като сега и тогава гледах класики, които не съм и подозирал, че са, защото бях между пети и седми клас. Последно Танго в Париж, например – на сръбски се казваше „ЕрОтичен филм“ (смях).

Въпрос към Деян Донков – Аз имах предвид при първия прочит на пиесата, но и този отговор е добре (смях).

Деян Донков – Вие ме питахте за образа, а аз този образ го видях тогава за първи път. А за пиесата ние го казахме преди това – за злото...

Диана Добрева – при актьорите е много интересно съвсем в началото влечението им към някакъв образ чисто интуитивно. И Слава Богу, че в природата на актьора понякога интуицията е по-силна.

Анелия Янева – Деян Донков премина и от отвъдната страна вече като режисьор, така че не знаем дали интуицията му все още е така недокосната или вече ще има участие и друга гледна точка.

Диана Добрева – не сме работили досега с него.

Деян Донков – Всъщност това се случва малко след Христа и за мен е много интересно това как той мрази Бог и мрази хората през Бог и Бог през хората и въобще цялото това нещо е много интересно, което може да се изследва в този текст.

(дълго мълчание!

Диана Добрева – разпределението на ролите ще се случи по време на репетициите.

Гергана Пирозова – Сигурно не е редно да се гадае, но се сещам, не знам откъде ми идва тази асоциация, за Фелини, който нощем до себе си имал едно тефтерче и рисувал картини от бъдещите си филми. Преди да стане режисьор той е бил карикатурист и всички идеи, които му идвали и през нощта като образи, в съня, вместо да ги записва с думи ги скицирал. Познаваме творчеството на Диана, което е много, как да кажа,  поне за мен, може и да не съм права, обвързано с такива образи, съноподобни. Дали имате такива образи вече? Предполагам е нахално, защото може да ги имате и да ги криете. Но все пак дали имате такъв образ, който се появява преди думите.

Диана Добрева – по принцип има, но малко ще го спестим сега, защото се оказа, че например в Саломе тръгнах с нещо конкретно като образ, но той изцяло се промени и се измести. Така че това което в момента стои като образ не е точно визуален, той е по-скоро на усещането, на сетивността. Ще се опитам чисто визуално да вляза в главата на Калигула. Това дали е възможно и как ще се случи, не мога да дам отговор. Но ще се опитам да вляза в главата на Калигула и всички функции на неговия страх или болест, на неговия луд или нормален мозък. Това все пак е някаква посока, но е само като сетивност, като усещане, а не е нещо конкретно и материално.

КРАЙ

 Начало на репетициите започнаха с лекция от доц. д-р Николай Гочев.

 

доц. д-р Н. Гочев, Александър Секулов, Жорета Николова

"МАЙСТОРИ" ПО ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ

"...как да повярваме, че този конфликт е между еднакво силните, когато режисьорът сплесква своите майстори до гротеска, в която вибрират единствено страсти, по-близки на индийски сериал, а не фундаментални представи за свят?"

„Майстори“ на Рачо Стоянов под режисурата на Петринел Гочев в Народния театър може да изкуши всеки пишещ да се увлече в преразказ и анализ на пиесата, забравяйки, че е присъствал на сценична реализация. Неизбежно е, защото „Майстори“ е първата българска пиеса, обявена като „добре направена“, направо майсторски написана, още при инсценирането й през 1927 г. - отново в Народния театър под режисурата на Масалитинов. „Майстори“ е пиеса, която с появата си на сцена се превръща в хит. Критиката е обладана от нея, зрителите – щастливи, даже възродени. А днес, след 90 години я изучаваме като христоматийна и затова всеки опит да се постави на сцена се разглежда ревниво под лупа. Така е за специалистите. Останалите възприемат срещата с Рачо Стоянов и „Майстори“  чрез единствения медиатор в случая – режисьора Петринел Гочев и неговия екип.

И все пак  какво е карало зрителя от 27-ма година да припознае като свой този сюжет от българското Възраждане, облечен в народни носии, обитаващ  малко българско село, в което майстори на дърворезбата залагат честта и любовта си в облог, при това ползвайки стилизирано-поетичен език? Историческият и културен контекст е важен – 20-те години на ХХ в. са обладани от чувството на разочарование, от ужаса на преживените национални катастрофи и войни, от узнаването, че цивилизацията е в упадък, а човекът с индивидуалните си амбиции е заплаха. Модернизиращата се България, познала в театъра  П. Ю. Тодоров, П. Яворов и даже авангарда на Гео Милев, вечно догонваща европейските открития, приемаща, че традициите на родното само затрудняват пътя към Европа, а националната идентичност единствено напомня за мрачното минало като патерица, се оказва неработеща. Необходима е промяна – унизен и разсипан, българинът се нуждае от национален положителен образ, но изкусно поднесен, който да върне загубеното достойнство, колективната памет, която да не разделя, а да обединява. Такава пиеса е „Майстори“ – извадила българина от Възраждането, в образец, в архетип на националното и родното, а драматичните му битки за идентичност, вплетени изкусно в любовната интрига, разтърсвали публиката до плач, тогава.

Какво ни разказва Петринел Гочев от сцената на Народния театър днес? Скулптор и живописец, освен режисьор, сам нарекъл себе си Майстор, припознал драмата на двамата резбари и тяхната привидна полюсност в своя, е започнал разказа чрез дълга експозиция, в която чираци, еснафи и майстори работливо жужат по сцената, докато публиката се нанася. Атмосфера на хармония, облечена в земни цветове, дърво и лен,  нарушавана от триони, чукове, и един обладан от вдъхновението майстор – Найден (Иван Юруков), подпомаган твърде работливо и любовно от своята Милкана (Гергана Змийчарова). Експозиция, проточила се във времето до там, че зрителят да се осъмни това ли е всичко. Но в тази извънредно дълга сцена, която идва да усмири гладният за динамичност зрител, режисьорът полага и най-добрата си идея в спектакъла, безжалостно разпиляна по пътя на разказа – за битката на Твореца във Възраждането, подобно на ренесансовия човек, който от занаятчия се издига в демиург, богоподобен творец на светове, човек на изкуството. И не случайно би ни се сторило, че в малките бели шапчици на персонажите ни се привиждат картините на Вермер, а в демонстративно насочваното огледало в лицето на Твореца/Найден – въпросите за изображението и авторството. Няма как живописецът Петринел Гочев да не знае за тях. Не е случаен даже втъканият образ на Мъдреца, който като в древногръцка трагедия, сляп и с тояжка, покрил лицето си с ленено расо, изрича част от „За буквите“ на Черноризец Храбър, малко след обладаните от съвършената хармония труженици, които ритмизирано подмятат помежду си и цялата глаголица. Нали, както казва Мъдрецът, азбуката е от Бога, а резбарят, майсторът пише на божествената азбука с длетото. Сакрално е, макар и до известна степен театрално недодялано. 

Само до мига, в който този съвършен свят не е нарушен от идването на другия – Живко (Зафир Раджаб), така както е и по сюжет – Майсторът, някога непризнат от еснафите на селото, седем години скитал се, получил пари и слава навън, припознат като чуждия, но и титанът, който ще се сблъска с другия майстор - Найден, с когото ще премерват вдъхновение, представите си за творчество, с когото ще делят  една любов и ще пожертват животите си. И точно тук спектакълът магически, като с пръчица, се разпада, защото Живко, учудващо за законите на драмата, е уродлив, дори понакуцващ като един Ричард III и точно като него подло възнамерява да отнеме кралската корона на твореца от селото, истинския – по Петринел Гочев. А иначе по Рачо Стоянов Живко е романтическият бунтар, защо ли? Край на интригата! В зрителя тутакси умира илюзията, че Милкана, красавицата на селото, някога е могла да се врече на този. А и защо на Найден ще му се иска да се съревновава с него – плазмодия, предварително посочения злодей? И като водопад от камъни целият спектакъл нервно до истерия припада в кахърната мелодрама, където темата за творчеството е сведена до бесовицата на двама ревнивци, обладани от дявола, вероятно. В помощ на тази истерика идва и Милкана, до неузнаваемост нервна, разположена единствено в тясната актьорска амплитуда – мило момиченце/ харпия, разтърсваща сцената с хоризонтални и вертикални влетявания, приклещила сюжета към себе си до там, че всяка друга поява на сцената да ни се стори кротка. 

Тази хиперактивна Милкана кулминира садомазохистичната си природа в една сцена - мъжът й Найден, освирепял от съмнения, я души с колан на тезгяха, заковава я с пирони, като един женски Иисус, докато лицето й се разкривява от истинска болка. А уж трябваше да е най-милата Милкана. Селото е взривено, публиката на метър от истерията също, защото е напусната от илюзията, че това е театър. И в развръзката, в самия трагичен финал, накъдето тегли драмата, за режисьора не стига смъртта на Милкана, прободена от Найден, като същ Отело, но убива и двамата майстори (не по Рачо Стоянов), които продължително и ненаситно се промушват, докато по сцената капе кръв, а Милкана се гъне в краката им. Удвоен ефект на реалността – хем е бутафорно, хем съвсем наистина се стискат до кръв на метър от зрителя.

Знаем, че изкуството е сублимация, самият режисьор казва в свое интервю, че тази пиеса е за него, той е и двамата майстори – доброто и лошото, адът и раят на вдъхновението, и тяхната смърт вероятно е пречистваща за него. Остава, обаче, отворен въпросът защо му е на майстора Петринел Гочев да отнеме достойнството на майсторите в пиесата, превръщайки ги в карикатури, движени от страсти. Нима е пропуснал, че тази класическа за българския театър пиеса е материализирала конфликтите в обществото, а именно сблъсъка на две базисни идеологеми, две представи за свят – на закрилника на традициите,  пазителят на нормите и ценностите на общността, зад които може да укрива и собствения си страх и на другия, бунтаря, дошъл отвън, авантюриста, разрушител на общността, но и носител на индивидуалното и новото. Нима днес тази 90 годишна пиеса не звучи познато, когато конфликтът между тези идеологеми хипертрофира в разрушителна агресия. И как да повярваме, че този конфликт е между еднакво силните, когато режисьорът сплесква своите майстори до гротеска, в която вибрират единствено страсти, по-близки на индийски сериал, а не фундаментални представи за свят. И ако Петринел Гочев, както твърди, ни представя собствения си вътрешен конфликт на майстор (изненадващо решение да изобразиш всичко това като лична драма), то аз мога да го уверя, че той такава няма – още в 20 минута, с появата на Живко, в ролята на злодей, тази негова вътрешна битка е решена. Конфликтът вече е невъзможен, защото антагонистите се видимо неравностойни. Зрителят е оставен единствено за свидетел на  саморазправа, в която преобладават ниски страсти,  истерия, кръв и сълзи, много сълзи и естествени течности, за да е като в живота. Къде изчезва титаничната война, която се съдържа в тази драма и която осмисля конфликта?

И да, днес всякак може – достатъчно е да наситите сцената с чувства, непременно ги хореографирайте, най-вече символически изпълвайте движенията – например:  любовта танцува като птица, ревността е танеца на дявола и прочие, не пропускайте сцените с насилие, при това натуралистично ги уголемете, за да е истинско, защото зрителят трябва непременно да повярва, че това е живият живот, макар да сме свидетели на изкуство, нали и е хубаво това да не се забравя - пренебрегвайте словото, то е атрибут на размишлението, неглижирайте автора, той така или иначе е мъртъв и няма как да се разсърди,че поетично-стилизираната му реч е скършена. С тези съвременни трикове може да поставите всяка класика, уверявам Ви.

Знаем, че изкуството е и терапия, символично умиране и възкръсване от пепелта. Но остава загадката защо режисьорът повлича терапевтично и себе си, и спектакъла към сапунената мелодрама, при това с „Майстори“ – пиеса майсторски ползвала достиженията на модерната драма, втъкала битката между колективното и индивидуалното, забравената национална идентичност и достойнство, родното и чуждото, старото и новото – все теми особено актуални днес, за които се иска минималното усилие и смелост да отскочиш от личното.

Следващи дати: 17, 27 февруари и 13, 19 април – Камерна сцена, Народен театър, 19:00 – 21:00

ПРЕДСТОИ ОБСЪЖДАНЕ НА СТРАТЕГИЯ ЗА ФИНАНСИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА СВОБОДНАТА СЦЕНА В СОФИЯ

"Трябва да се чуят всички мнения", алармират от извънбюджетния сценичен сектор, опасявайки се, че предстоящата стратегия за финансиране и развитие на бъдещата свободната сцена в София, е създадена и обвързана с тесен кръг артисти.

На 27 януари, 2017 от 17:00 - 18:30 в Гьоте институт ще се проведе официална публична дискусия, в която ще се обсъди бъдещата визия, както и стратегията за развитие на София като творчески град и по конкретно в сферата на свободната творческа сцена.

Прави впечатление от информацията на страницата на събитието във Фейсбук,  че вече е изготвена такава стратегия, която е за период от седем години (2016-2023) и която утре (27 януари) ще бъде официално представена за обсъждане. В ядрото на стратегията са АСТ (Асоциация на независим театър, която обединява 40 артисти), които от години тясно си сътрудничат със Столична община и Министерство на културата, както "Червената къща" и новият театър в НДК (ДНК).

До редакцията на Блогът за театър бе изпратена покана за събитието, но не от организаторите. В писмото се съдържат някои опасения, че само една малка група артисти, които стоят зад тази стратегия, се опитват да представляват целия сектор пред общината и Министерство на културата и които имат "специфична стилистична платформа и виждане за изкуството".

"Ако искате да сте „в час“ с онова, което се случва с пространствата, където могат да се осъществяват арт-проекти извън вече утвърдените места (театри, галерии, концертни зали и пр.) – при по-добри условия за свободните артисти - и ако не бихте искали тези пространства да се управляват/ползват само от определен тесен кръг артисти, работещи в определена стилистика (както е например в „Червената къща“), а да останат отворени за действително широкия кръг „свободни артисти“, работещи независимо от каквито и да е организации в избраната от тях самите стилистика, жанр, изкуство – тази дискусия може да се окаже източник на полезна информация, а и възможност за задаване на въпроси и заявяване на позиция.
Необходимо е, според нас представителите на общината да чуят различните мнения, идеи и нужди, за да се генерира (максимално възможната) полезна за всички реформа.", пишат в писмото независимите артисти.

Публикувам цялото писмо, а по-долу можете да прочетете и официалната покана от организаторите на събитието. Прави впечатление, че публичното обсъждане се състои от две части - първата, която ще е затворена за публика (!!!) и втората - отворена за публика, медии и бизнес.
Тази стратегия е важна за всички, които се занимават със сценично изкуство извън бюджетната сцена. Вероятно е обвързана с бъдещето финансиране на целия сектор.

Здравейте, Приятели

Позволяваме се да Ви изпратим линк към едно събитие, което може би ще Ви заинтригува. Става дума за „публична дискусия“ посветена на т.н. Предложение за стратегия за развитие на свободната творческа сцена в София „Споделена визия“, която ще се проведе в Гьоте Институт утре (27.01.2017, петък – от 17 до 18:30)

„…Целта на това първо проучване е да изгради визия, споделена от различните участници в свободната сцена за изкуства и да разработи предложение за стратегия за развитие на свободната сцена за ВИЗУАЛНИ ИЗКУСТВА, ТАНЦ, ТЕАТЪР, МУЗИКА и ЛИТЕРАТУРА. Усилията ни са насочени към това чрез анализ и дискусия да се определят достижими непосредствени и дългосрочни стратегически цели за устойчиво развитие в седемгодишен период (2016 - 2023). Пряк резултат е подготвянето на предложение за стратегически документ, подкрепящ устойчивото развитие на свободната сцена за изкуства….“

Става дума за това, че в последните две години общината е подела курс към реформи и декларира желание и готовност да даде по-добри възможности на т.н. „свободни артисти“. Съответно в този моментум се е създала „инициативна група“ и се е заела/или е била поканена – да изработи „стратегия“.

Според нас диалогът трябва да се отвори максимално към различни представители и по-широк кръг свободни артисти. Добре е да сме част от това - защото ни засяга. В противен случай - активните - те защитават своите интереси и се получава нежелан монопол там, където трябва да има сътрудничество и споделяне на ресурс.

Конкретният проект "Споделена визия" е иницииран от Асоциация за свободен театър и се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община Програма Европа 2016 от „Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура – 36 маймуни“.

Същата активна група от артисти, е в основата на няколко други немалки проекта, които се реализират с финансовата подкрепа на общината (сред тях „Топлоцентрала“, „ДНК“, както и „Синергия“).  АСТ има 40 члена – един от които е и „36 маймуни“, а свободните артисти само в столицата са разнообразни, стотици, ако не и хиляди – и то само в сферата на изпълнителските изкуства). За момента обаче – само те – ACT - представляват свободните артисти пред общината (със своята специфична стилистична платформа и виждане за изкуството).

Убедени сме че е хубаво хората, работещи в сферата на изкуството да чуят и да се включат в дискусията – особено, ако се чувстват като представители на свободните артисти и не искат да останат изолирани от процеса

Та така – идеята ни е, че ако искате да сте „в час“ с онова, което се случва с пространствата, където могат да се осъществяват арт-проекти извън вече утвърдените места (театри, галерии, концертни зали и пр.) – при по-добри условия за свободните артисти - и ако не бихте искали тези пространства да се управляват/ползват само от определен тесен кръг артисти, работещи в определена стилистика (както е например в „Червената къща“), а да останат отворени за действително широкия кръг „свободни артисти“, работещи независимо от каквито и да е организации в избраната от тях самите стилистика, жанр, изкуство – тази дискусия може да се окаже източник на полезна информация, а и възможност за задаване на въпроси и заявяване на позиция.

Необходимо е, според нас представителите на общината да чуят различните мнения, идеи и нужди, за да се генерира (максимално възможната) полезна за всички реформа. КРАЙ

Следва официалната покана от страницата на Споделена визия.

ТОЧКИ НА СПОДЕЛЯНЕ
Работна среща за обсъждане на прилагането на Предложението за стратегия за развитие на свободната творческа сцена в София Споделена визия. С участието на представители на публичната администрация, медиите и бизнеса.

 

27 януари, 14:00 ч. – 18:30 ч.
Гьоте-институт България (ул. „Будапеща“ 1)

Програма:
14:00 ч. - 16:30 ч.
(затворена за публика част от програмата)
Кръгли маси: работни групи за секторите публична администрация, медии, бизнес

17:00 ч. - 18:30 ч.
Участници:
Гергана Димитрова, Петя Колева, Владия Михайлова, Катрин Хрусанова от екипа на „Споделена визия”
Михаела Иванова (Столичен общински съвет)
Демна Димитрова, PR експерт – културни събитя
Анна Адамова, Български център за нестопанско право
Иван Велков, зам. председател на СОС
Биляна Генова, директор на дирекция „Култура”, СО
Любо Георгиев, член на координационната група за „Визия за София”
Румен Драганов, Институт за анализи и оценки в туризма
Миша Николич, Athlon
Стефан Иванов, основател на студио North3D, артист за видеоигри
Николай Колев, БНТ, Денят започва с култура
Светослав Тодоров, в-к „Капитал”
Марин Бодаков (поет и журналист)

 

„Споделена визия” е резултат на съвместните усилия на представители на свободната сцена в сферите на визуалните изкуства, литературата, музиката, танца, театъра и Столична община. В широк кръг от участници, работни групи и публични обсъждания през 2016 г. бе създаден основен документ със споделени принципи за развитието на свободната творческа сцена в София. В процеса на изготвяне на документа се направиха анализи и се събраха мнения, на базата на които са предложени приоритети, цели и конкретни дейности, които биха създали една цялостна екосистема за развитие на изкуствата като част от градския живот на столицата. Предложените мерки предполагат стратегически партньорства между различни сектори. Основната цел е най-динамичният сегмент от различните видове изкуства да разгърне устойчиво възможностите си и да подкрепи развитието на иновациите и творческия потенциал на града.

Обсъждането на стратегията в Гьоте-институт София е първото след официалните публични представяния и дискусии, свързани с работата по документа. То цели предложенията да се популяризират извън тесните професионални кръгове и да създаде работна среда, в която от гледните точки на публичната администрация, медиите и бизнеса да се анализират разписаните принципи и мерки. Специално поканени представители на тези сфери ще изразят своето отношение и ще обсъдят възможности за бъдещи съвместни действия.

Предложението за развитие на свободната сцена на изкуства кореспондира с вече приети и действащи стратегии за града от страна на Столична община като Стратегията за интелигентна специализация, Стратегия за младите хора, Стратегия за столичното образование, както и Стратегия за развитие на културата в София.

Проектът „Споделена визия” задава съществена и неразработвана досега перспектива за формирането на визията за бъдещето на София като творчески град и касае моделите на управление на културата, връзката между свободните творци, гражданските организации, творческите предприемачи и институциите, динамиката на създаване на творчески процеси и продукти, съвременната идентичност на българската култура на картата на Европа и света, създаване на повече възможности пред творците и гражданите и разкриване на нови хоризонти пред публиките и гостите на града.

Събитието се организира от екипа на „Споделена визия” с финасовата подкрепа на Гьоте-институт България и в партньорство със Столична община.