Миналата година Наум Шопов навърши 75 години. Година по-късно за отбелязването на юбилея на големия български актьор Народният театър излиза със суперпродукцията си "Крал Лир", в която Наум Шопов ще изиграе мечтаната от него роля. Поканен е и известният млад режисьор Явор Гърдев.
На 16 март на сцената на Народния театър отколешната мечта на актьора да играе Крал Лир ще се сбъдне, и то със сериозната трупа на театъра с участието на Мария Каварджикова, Жорета Николова, Марта Кондова, Юлиан Вергов, Йосиф Шамли, Деян Донков, Валентин Ганев, Иван Радоев, Владимир Карамазов, Валери Йорданов, Захари Бахаров, Калин Яворов, Марин Янев, Христо Чешмеджиев, Стоян Пепеланов.
Това е третият проект на режисьора Явор Гърдев по текст на Уилям Шекспир. Интересът му към "Крал Лир" е продиктуван от предизвикателството на големия текст, също така и от амбицията му да се занимава с пиеси, в които има сложна загадка. Темите за насилието, вината, контрола, властта като еротичен нагон, по-силен от смъртта, го вълнуват отдавна и често режисьорът е определян като родеещ се с Арто, "където думите стават заклинания и целта е да екзалтира, да омагьоса, да спре чувствителността".
Роденият на 27 юли 1930 г. Наум Шопов често е определян като един от най-загадъчните и чувствителни актьори в българския театър и кино. Играл в над 30 филма, между които "Крадецът на праскови", ,"Цар и генерал", "Вилна зона", "Топло", той започва театралната си кариера в Старозагорския театър като стажант. Без завършено средно образование и поради политическа неблагонадеждност остава извън театралната институция ВИТИЗ. Наум Шопов успява да се наложи на сцената и през 1958 г. е поканен за актьор към трупата на Военния театър в София. Играл
четири пъти Ленин
На 16 март на сцената на Народния театър отколешната мечта на актьора да играе Крал Лир ще се сбъдне, и то със сериозната трупа на театъра с участието на Мария Каварджикова, Жорета Николова, Марта Кондова, Юлиан Вергов, Йосиф Шамли, Деян Донков, Валентин Ганев, Иван Радоев, Владимир Карамазов, Валери Йорданов, Захари Бахаров, Калин Яворов, Марин Янев, Христо Чешмеджиев, Стоян Пепеланов.
Това е третият проект на режисьора Явор Гърдев по текст на Уилям Шекспир. Интересът му към "Крал Лир" е продиктуван от предизвикателството на големия текст, също така и от амбицията му да се занимава с пиеси, в които има сложна загадка. Темите за насилието, вината, контрола, властта като еротичен нагон, по-силен от смъртта, го вълнуват отдавна и често режисьорът е определян като родеещ се с Арто, "където думите стават заклинания и целта е да екзалтира, да омагьоса, да спре чувствителността".
Роденият на 27 юли 1930 г. Наум Шопов често е определян като един от най-загадъчните и чувствителни актьори в българския театър и кино. Играл в над 30 филма, между които "Крадецът на праскови", ,"Цар и генерал", "Вилна зона", "Топло", той започва театралната си кариера в Старозагорския театър като стажант. Без завършено средно образование и поради политическа неблагонадеждност остава извън театралната институция ВИТИЗ. Наум Шопов успява да се наложи на сцената и през 1958 г. е поканен за актьор към трупата на Военния театър в София. Играл
четири пъти Ленин
актьорът остава в съзнанието на публиката с ролите си в "Коварство и любов", Животът е сън", както и в "Делото Дантон" през 1978 г. на Анджей Вайда. През 1966 г. дебютира реж. Крикор Азарян в Театър 199 с "Дневникът на един луд" на Гогол и с огромни притеснения и респект кани вече нашумелия Наум Шопов за своето представление. Четиридесет години по-късно София осъмна с плакатите
"Наум Шопов е луд"
рекламиращи премиерата на "Крал Лир". Още преди години актьорът споделя пред директора на Народния театър Васил Стефанов, че мечтае да играе Крал Лир, като си представя това да се случи или в Народния или във Военния театър, тъй като финансовите възможности и актьорските трупи са най-пълноценни там. Първоначално е искал Леон Даниел да постави Шекспировата трагедия, по-късно през 2001 г. се завърта името и на нашумелия режисьор Галин Стоев. През 2005 г. Народният театър прави още един жест към големия актьор Наум Шопов, като подкрепя юбилейната театрална обиколка в провинциалните театри "Наум Шопов на 75", където актьорът играе в "Последната лента на Крап" по Самюел Бекет под режисурата на Димитър Еленов. Софийската публика помни абсурдистката пиеса по Бекет "Последния запис" на сцената на Театъра на армията през 1992 г. с режисьор Крикор Азарян, за която роля Наум Шопов печели "Аскеер" за водеща мъжка роля. Десет години по-късно, през 2003 г., той е награден и за цялостното творчество отново с "Аскеер". През този период най-значимата роля на актьора остава в "На дъното" по Горки на режисьора Ал. Морфов като Лука. В ранните години на демокрацията заедно с Вельо Горанов Наум Шопов прави "Крал Лир" в театър "Движение", но остава без резонанс в театралните среди. Актьорът открива в този класически шедьовър освен трагизма и много бликащ хумор, който вероятно иска да реализира с помощта на режисьора Явор Гърдев.
Наум Шопов признава за себе си, че
когато го хвалят
вдига носа си по-високо, отколкото го правят другите хора, а когато се проваля, потъва в бездна, от която трудно излиза. Пресен е споменът за честването на 70-годишнината на актьора, когато той се разболя тежко, а актьори от трупата на театъра събираха средства за "бедстващия" Наум Шопов.
"Когато една пиеса предполага своя възможен прочит, за мен е някак безинтересна, защото такъв текст не ме поставя пред изпитания" - споделя режисьорът Явор Гърдев и ако спазва анархистичния си принцип, както сам го определя, на
естетическо неподчинение
то вероятно публиката я очаква истинска провокация от сцената на НТ. Смятан за един от интелектуалците в театъра, доказал склонността си към експериментиране не само с театралната среда, но и с театралния език изобщо, Явор Гърдев все пак успя в годините да запази дистанция към тенденцията да се политизира възможния театрален прочит, флиртувайки с използването на актуални социални ситуации в театъра. Обвиняван в скандалност заради смесването на различни театрални и кинотехники, режисьорът никога не е считан за самоцелен и търсещ моментния ефект. Неговите театрални опити често проправят пътеки към нови естетически открития за българската публика.
Явор Гърдев отново работи с проверения в годините екип: сценография и костюми: Никола Тороманов, авторска музика - Калин Николов.
"Наум Шопов е луд"
рекламиращи премиерата на "Крал Лир". Още преди години актьорът споделя пред директора на Народния театър Васил Стефанов, че мечтае да играе Крал Лир, като си представя това да се случи или в Народния или във Военния театър, тъй като финансовите възможности и актьорските трупи са най-пълноценни там. Първоначално е искал Леон Даниел да постави Шекспировата трагедия, по-късно през 2001 г. се завърта името и на нашумелия режисьор Галин Стоев. През 2005 г. Народният театър прави още един жест към големия актьор Наум Шопов, като подкрепя юбилейната театрална обиколка в провинциалните театри "Наум Шопов на 75", където актьорът играе в "Последната лента на Крап" по Самюел Бекет под режисурата на Димитър Еленов. Софийската публика помни абсурдистката пиеса по Бекет "Последния запис" на сцената на Театъра на армията през 1992 г. с режисьор Крикор Азарян, за която роля Наум Шопов печели "Аскеер" за водеща мъжка роля. Десет години по-късно, през 2003 г., той е награден и за цялостното творчество отново с "Аскеер". През този период най-значимата роля на актьора остава в "На дъното" по Горки на режисьора Ал. Морфов като Лука. В ранните години на демокрацията заедно с Вельо Горанов Наум Шопов прави "Крал Лир" в театър "Движение", но остава без резонанс в театралните среди. Актьорът открива в този класически шедьовър освен трагизма и много бликащ хумор, който вероятно иска да реализира с помощта на режисьора Явор Гърдев.
Наум Шопов признава за себе си, че
когато го хвалят
вдига носа си по-високо, отколкото го правят другите хора, а когато се проваля, потъва в бездна, от която трудно излиза. Пресен е споменът за честването на 70-годишнината на актьора, когато той се разболя тежко, а актьори от трупата на театъра събираха средства за "бедстващия" Наум Шопов.
"Когато една пиеса предполага своя възможен прочит, за мен е някак безинтересна, защото такъв текст не ме поставя пред изпитания" - споделя режисьорът Явор Гърдев и ако спазва анархистичния си принцип, както сам го определя, на
естетическо неподчинение
то вероятно публиката я очаква истинска провокация от сцената на НТ. Смятан за един от интелектуалците в театъра, доказал склонността си към експериментиране не само с театралната среда, но и с театралния език изобщо, Явор Гърдев все пак успя в годините да запази дистанция към тенденцията да се политизира възможния театрален прочит, флиртувайки с използването на актуални социални ситуации в театъра. Обвиняван в скандалност заради смесването на различни театрални и кинотехники, режисьорът никога не е считан за самоцелен и търсещ моментния ефект. Неговите театрални опити често проправят пътеки към нови естетически открития за българската публика.
Явор Гърдев отново работи с проверения в годините екип: сценография и костюми: Никола Тороманов, авторска музика - Калин Николов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар