Ако миналия юни сте гледали гостуващия "Великият инквизитор" на Питър Брук с театър "Буф дю Нор" и сте били развълнувани, втората постановка на този театър - "Андромаха" с реж. Деклан Донелан, отново ще ви увлече. В сряда в рамките на театралния фестивал "Варненско лято" част от публиката беше раздвоена. Ерудираният спектакъл на английския световен режисьор разочарова онези, които очакваха да бъдат приласкани с визуални ефекти, бляскави костюми и овехтяла трагическа патетика.
На празната тъмна сцена осем актьора с ескалираща експресия на глас и жест ни увличат в ужасяващия разказ за последиците от Троянската война. Тази класицистична трагедия на Расин, чийто сюжет е заимстван от Еврипид, е история за деца и родители, за съдбоносния избор между честта и сърцето. "Расин илюстрира идеално старата поговорка, че сърцето е опасно място", казва Донелан. Известен със стриктната си коректност към текста, той превръща класицистичния александрин в изящна основа за бушуващите страсти, скрити зад думите. Хаосът на емоциите разобличаващо избликва в модулиращите гласове, екстатичните жестове и стилизирания мизансцен. Тук няма никакъв флирт със зрителя. В дълбочината на сцената костюмите от Втората световна война са единственият ход на режисьора да приближи към епохата. Андромаха (Камий Кайол), пленничка на убиеца на мъжа си, е прегърнала единствения оцелял от Троя, собствения й син. Тя трябва да реши кого да пожертва - любовта към мъртвия си мъж или живота на детето им. Звук от падащи столове, разблъсквани от съкрушената Хермиона (Доминик Шарпантие), и пронизващият й глас в тъмнината са отломъците от страстта й. В това празно пространство, където актьорът е оставен с цялата си мощ и вътрешен живот, в изчистения мизансцен и осем стола, отново си припомняме, че големият театър се прави с големи актьори.
Преди 25 години Деклан Донелан се среща със своя кумир Питър Брук, който от 1975 г. ръководи театър "Буф дю Нор". Естетиката на Донелан силно напомня на изчистения до празно пространство театър на Брук. Свързва ги интересът им към руския театър и култура. "Три сестри", "Борис Годунов" и "Дванайсета нощ" са спектаклите, които Донелан поставя в Москва, където се запознава със своята Андромаха Камий Кайол, която 12 години работи там. Специфично за работата му с актьорите е отказът му да внуши обща концепция на представлението, а се концентрира върху вътрешния живот и внушението на всяка отделна дума. Той ни научи - споделя Кристоф Грегоар (Пир) - че към текста трябва да се отнасяме без свръхреспект, да не го обичаш, да не го мразиш, а да го откриваш, но без тийнейджърска воля на всяка цена да го разрушиш и неглижираш. Роден през 1953 г., Деклан Донелан е с награда на името на Лорънс Оливие.
Освен изключителната възможност на софийската публика да се срещне с "Андромаха" в театър София на 6 юни два часа преди представлението ще се състои и среща с режисьора пак там. На нея той ще представи забележителната си книга "Актьорът и мишената", за пръв път издадена у нас.
На празната тъмна сцена осем актьора с ескалираща експресия на глас и жест ни увличат в ужасяващия разказ за последиците от Троянската война. Тази класицистична трагедия на Расин, чийто сюжет е заимстван от Еврипид, е история за деца и родители, за съдбоносния избор между честта и сърцето. "Расин илюстрира идеално старата поговорка, че сърцето е опасно място", казва Донелан. Известен със стриктната си коректност към текста, той превръща класицистичния александрин в изящна основа за бушуващите страсти, скрити зад думите. Хаосът на емоциите разобличаващо избликва в модулиращите гласове, екстатичните жестове и стилизирания мизансцен. Тук няма никакъв флирт със зрителя. В дълбочината на сцената костюмите от Втората световна война са единственият ход на режисьора да приближи към епохата. Андромаха (Камий Кайол), пленничка на убиеца на мъжа си, е прегърнала единствения оцелял от Троя, собствения й син. Тя трябва да реши кого да пожертва - любовта към мъртвия си мъж или живота на детето им. Звук от падащи столове, разблъсквани от съкрушената Хермиона (Доминик Шарпантие), и пронизващият й глас в тъмнината са отломъците от страстта й. В това празно пространство, където актьорът е оставен с цялата си мощ и вътрешен живот, в изчистения мизансцен и осем стола, отново си припомняме, че големият театър се прави с големи актьори.
Преди 25 години Деклан Донелан се среща със своя кумир Питър Брук, който от 1975 г. ръководи театър "Буф дю Нор". Естетиката на Донелан силно напомня на изчистения до празно пространство театър на Брук. Свързва ги интересът им към руския театър и култура. "Три сестри", "Борис Годунов" и "Дванайсета нощ" са спектаклите, които Донелан поставя в Москва, където се запознава със своята Андромаха Камий Кайол, която 12 години работи там. Специфично за работата му с актьорите е отказът му да внуши обща концепция на представлението, а се концентрира върху вътрешния живот и внушението на всяка отделна дума. Той ни научи - споделя Кристоф Грегоар (Пир) - че към текста трябва да се отнасяме без свръхреспект, да не го обичаш, да не го мразиш, а да го откриваш, но без тийнейджърска воля на всяка цена да го разрушиш и неглижираш. Роден през 1953 г., Деклан Донелан е с награда на името на Лорънс Оливие.
Освен изключителната възможност на софийската публика да се срещне с "Андромаха" в театър София на 6 юни два часа преди представлението ще се състои и среща с режисьора пак там. На нея той ще представи забележителната си книга "Актьорът и мишената", за пръв път издадена у нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар