Повод за този текст е проведената дискусия в Народен Театър по покана на директора Васил Стефанов, във връзка с изминалия театрален сезон в Народен театър
"Нашата театрална режисура се намира в тежка криза!" - заяви директорът на Народния театър проф. Васил Стефанов на провелата се кръгла маса за обсъждане на изминалия сезон на театъра. За никого от участниците - театроведи и литературоведи, не беше тайна, че изминалите сезони на Народния театър не бяха успешни, особено последният, в който театърът не спечели нито една награда.
"За последните пет години, откакто съм отново директор, продължи професорът - установих, че броят на режисьорите, които са поставяли в театъра е 27, но работите на колцина от тях оставиха траен спомен и следа в живота на театъра." Така неволно се стигна до тезата, че изобщо в българския театър има сериозна криза в режисурата, а Народният театър, опитал с всички, е изправен пред неразрешимия казус - няма режисьори. Разбира се, една от посочените причини беше липсата на режисьорска колегия, която да създаде необходимото естетическо ниво, работейки с трупата на театъра. Единственият щатен режисьор в Народния театър е Александър Морфов, който обаче не е поставял от 2 години там. Редица са оправданията и причините за вече очевидната криза в Народния театър - финансови (оказва се, че и там това е проблем), профанизирането на режисурата с чисто търговски цели (изработването на евтини и мобилни представления) и най-вече кризата изобщо на идейно и естетическо ниво.
Каква е политиката на Народния театър, стратегията за справяне с т.нар. криза в режисурата? Ако разгледаме миналия сезон, с известна почуда разбираме, че криза се решава с имена като Борис Панкин, Никола Петков, Владлен Александров, Бойко Илиев, Антон Угринов. Между тях за съжаление е и Маргарита Младенова, която не успя да превърне "Иванов" в хит. Това е изборът на Народния театър. "Кого да изберем? - попита професор Васил Стефанов. Посочете ги тези големи имена в българската режисура и аз ще ги поканя?" Така разбрахме за мъката на Народния театър около липсата на имена.
Следващият сезон националната театрална гордост ще решава кризи с Бойко Илиев, който отново ще драматизира българска класика. След "покъртителната" "Кожа и небе" на Димитър Динев и "Осъдени души" по романа на Димитър Димов този път на ход е "Крадецът на праскови", негова драматизация по Емилиян Станев. На същата камерна сцена с кризата ще се бори и Здравко Митков с "Волпоне" с участието на Георги Мамалев и Андрей Баташов. И защо да не е Здравко Митков, който подсладен от средните успехи на ученическата "Ромео и Жулиета" в т-р "София", повтори опита с "Уморените коне ги убиват, нали?" - нещо като мюзикъл с много вой и търчане по сцената. В битката за честта на Народния театър влизат и Тиери Аркур с "Балът на крадците" от Жан Ануи, преди това направи "Идеалният мъж" със съмнителни качества, но пък нали е вносен режисьор. И Съни Сънински се включва в отбраната на театъра със "Слуга на двама господари" от Голдони, представление, чиято премиера трябваше да е миналата година, но реж. Боян Иванов беше заменен от Сънински, който пък ще използва същата сценография и костюми от предното. Ще има и юбилеен моноспектакъл на Велко Кънев "12 разгневени монолога" и "Мостът" на Стефан Данаилов със студентите му.
Девет представления излизат от репертоара на театъра, осем влизат. А ние с интерес ще следим за евентуалните големи творчески постижения на избраните режисьори за следващия сезон. Или пък ще си потвърдим, че режисьорската криза май е най-вече в Народния театър. "Театърът излезе от обществения дебат!" - алармира професорът, търсейки решение за кризата. Дали Народният театър обаче е готов за един обществен дебат?
"За последните пет години, откакто съм отново директор, продължи професорът - установих, че броят на режисьорите, които са поставяли в театъра е 27, но работите на колцина от тях оставиха траен спомен и следа в живота на театъра." Така неволно се стигна до тезата, че изобщо в българския театър има сериозна криза в режисурата, а Народният театър, опитал с всички, е изправен пред неразрешимия казус - няма режисьори. Разбира се, една от посочените причини беше липсата на режисьорска колегия, която да създаде необходимото естетическо ниво, работейки с трупата на театъра. Единственият щатен режисьор в Народния театър е Александър Морфов, който обаче не е поставял от 2 години там. Редица са оправданията и причините за вече очевидната криза в Народния театър - финансови (оказва се, че и там това е проблем), профанизирането на режисурата с чисто търговски цели (изработването на евтини и мобилни представления) и най-вече кризата изобщо на идейно и естетическо ниво.
Каква е политиката на Народния театър, стратегията за справяне с т.нар. криза в режисурата? Ако разгледаме миналия сезон, с известна почуда разбираме, че криза се решава с имена като Борис Панкин, Никола Петков, Владлен Александров, Бойко Илиев, Антон Угринов. Между тях за съжаление е и Маргарита Младенова, която не успя да превърне "Иванов" в хит. Това е изборът на Народния театър. "Кого да изберем? - попита професор Васил Стефанов. Посочете ги тези големи имена в българската режисура и аз ще ги поканя?" Така разбрахме за мъката на Народния театър около липсата на имена.
Следващият сезон националната театрална гордост ще решава кризи с Бойко Илиев, който отново ще драматизира българска класика. След "покъртителната" "Кожа и небе" на Димитър Динев и "Осъдени души" по романа на Димитър Димов този път на ход е "Крадецът на праскови", негова драматизация по Емилиян Станев. На същата камерна сцена с кризата ще се бори и Здравко Митков с "Волпоне" с участието на Георги Мамалев и Андрей Баташов. И защо да не е Здравко Митков, който подсладен от средните успехи на ученическата "Ромео и Жулиета" в т-р "София", повтори опита с "Уморените коне ги убиват, нали?" - нещо като мюзикъл с много вой и търчане по сцената. В битката за честта на Народния театър влизат и Тиери Аркур с "Балът на крадците" от Жан Ануи, преди това направи "Идеалният мъж" със съмнителни качества, но пък нали е вносен режисьор. И Съни Сънински се включва в отбраната на театъра със "Слуга на двама господари" от Голдони, представление, чиято премиера трябваше да е миналата година, но реж. Боян Иванов беше заменен от Сънински, който пък ще използва същата сценография и костюми от предното. Ще има и юбилеен моноспектакъл на Велко Кънев "12 разгневени монолога" и "Мостът" на Стефан Данаилов със студентите му.
Девет представления излизат от репертоара на театъра, осем влизат. А ние с интерес ще следим за евентуалните големи творчески постижения на избраните режисьори за следващия сезон. Или пък ще си потвърдим, че режисьорската криза май е най-вече в Народния театър. "Театърът излезе от обществения дебат!" - алармира професорът, търсейки решение за кризата. Дали Народният театър обаче е готов за един обществен дебат?
Няма коментари:
Публикуване на коментар