страници

сряда, 8 октомври 2008 г.

ТРИ ВИСОКИ ЖЕНИ

Предстоящите премиери през новия сезон в Сълза и смях са на режисьорките Възкресия Вихърова, Елена Панайотова и Диана Добрева.



 
Новият сезон в театър "Сълза и смях" се очертава да бъде предизвикателен и със собствен облик. На една и съща сцена ще се срещнат три от най-интересните български режисьорки. Театърът, който е и отворена сцена, тази година продуцира три собствени представления, които ще бъдат режисирана от Възкресия Вихърова, Елена Панайотова и Диана Добрева.
На 20 октомври предстои първата премиера с "Амарантос" от Димитър Кабаков, който е изборът на Възкресия Вихърова. Само три години след големия успех на нейното представление "Домът на Бернарда Алба" в Народния театър днес режисьорката признава, че е изправена пред въпроса дали да продължи да се занимава с театър, или да абдикира. "Засега оставам мъдро в полето на даденостите за театър", е отговорът на Възкресия Вихърова, която все повече се стреми да уравновеси в представленията си физическия и психологическия театър. Тя избира за следващото си представление историята на бременна 16-годишна ученичка от френската гимназия. "Интересуваме как едно дете, за да се защити от саморазрушението, дали като се дрогира, напива или го удря на развратен секс, изразява своя протест срещу нещо. За тези неща винаги се говори и този страх преследва всеки, който се докосва до децата", казва режисьорката. За да навлезе в контекста, екипът провежда проучвания в няколко училища, като чрез т.нар. театър форум провокират ученици да разиграват и споделят истории.Тази инициатива излиза извън рамките на представлението, като всеки месец ще има сесии, в които темите от спектакъла ще бъдат обговаряни с публиката в присъствието на специалисти и обучени хора. Ирина - 15-годишната ученичка, в спектакъла на Възкресия Вихърова се играе от няколко актриси. Формално за режисьорката този спектакъл е връщане към принципи, в които словото да бъде изпято и изтанцувано. Ангажирани са девет млади актьори и пет от т.нар. от режисьорката класици, които да могат да понесат тежестта на текста, но едновременно и да свирят на инструмент. Между тях са Вальо Ганев, Йорданка Стефанова и Невена Мандаджиева. Освен живата музика на сцената ще има и мултимедия, а сценограф отново е арх. Зарко Узунов.
Следващото предизвикателство е на режисьорката Диана Добрева със спектакъла "Казанова". След "Медея" и "Макбет" тя успя да се утвърди като режисьор със собствен почерк, в който визията и експресията надделяват. Репетициите на "Казанова" започват на 15 ноември, а в главната роля ще бъде Владимир Карамазов. Останалият актьорски екип засега се пази в тайна. "Сценарият е въз основа на автобиографични и биографични книги за Казанова, както също и мои лични интерпретации върху живота, мислите и сънищата му. Един режисьор трябва да е готов да се изправи лице в лице със страха, да е готов да се откаже от сигурността на предварителните си решения и да се впусне в един процес на търсене, съмнения, отхвърляния, открития", казва режисьорката. От този сезон дебютният й спектакъл "Медея" също става част от репертоара на "Сълза и смях".
Докато за Възкресия Вихърова театърът е вече в ситуация да се преодоляват дадености, а за Диана Добрева - да се сблъскаш със собствените си страхове, то режисьорката Елена Панайотова смята, че повече няма време да прави компромиси в театъра. Проектът в "Сълза й смях", който предстои през април 2009 г., ще си постави за цел да разсмее публиката чрез малките комедии на Чехов. "Много малко неща ни карат да се смеем от сърце, поп културата и чалгата все повече ни карат да се усмихваме горчиво или просташки, а комедията, без да предизвиква заиграване и оценка, може да донесе наслада." Репетициите започват през февруари, като актьорският състав ще е от пет души, четирима млади и един възрастен актьор, без да са уточнени все още имената. Идвайки от школата на Възкресия Вихърова и опитите й във физическия театър, Елена Панайотова твърди, че истинското вълнение за нея в театъра е движението на човешкото тяло. Ако за режисьорката правенето на театър досега е било лутане, то чрез предстоящата премиера през октомври "Замлъкване" по филма на Бергман "Персона" в "Сфумато" смята, че най-после категорично заявява своя собствен език на правене на театър, а именно театърът, който се заражда от движението.


Няма коментари:

Публикуване на коментар