ПИСМО НА ДИРЕКТОРА НА НАРОДЕН ТЕАТЪР Г-Н ПАВЕЛ ВАСЕВ ПО ПОВОД ИНТЕРВЮ С РЕЖ. ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА

г-н Павел Васев

В израз на своето право на отговор г-н Павел Васев, директор на Народен театър "Иван Вазов" изпрати до "Блогът за театър на Гергана Пирозова" следното писмо, което публикувам без редакторска намеса (12.02.2013)
Писмото е по повод интервюто с режисьорката Лилия Абаджиева в блога ми от 2-ри октомври 2012г. - "Уморих се! Не владея законите и игрите, познати на апаратчиците.".

Като автор на това виртуално пространство не се обвързвам с изразените мнения.

               Уважаема госпожо Пирозова,

     От време на време колеги от театъра в който временно работя ми предоставят театрални критики публикувани в пресата и електронните медии. Така се случи че едва днес прочетох един материал, плод на Ваша среща с г-жа Лилия Абаджиева. Там с много широк замах и бездарие са надминати качествата на театрото „Многострадална Геновева”. При нашата единствена среща Вие ме попитахте и аз не Ви отговорих каква е причината за една творческа и дружеска раздяла. Сега обаче ще Ви опиша случката, и ако не ме лъже седмото ми чувство, Вие ще я обявите за едностранчиво представена и невярна. Причината за напускането на Народния театър на г-жа Лилия Абаджиева на всички езици се нарича измама. През годините аз само съм я подкрепял в творческата и практика, и никога не съм очаквал че тя може да се срине до такова ниско равнище. Но всеки сам решава за себе си каква роля си избира. В живота.

     Не някой друг, а аз я поканих в Народния театър и я назначих за щатен режисьор. Не друг а аз през 2000 г. я подкрепих  да постави „Ромео и Жулиета „  с  никому  неизвестните тогава актьори………., днес звезди на българският театър …… Не друг, а аз я предпазих от линч от страна на служителите Народния театър по време на една от репетициите на спектакъла „Госпожица Юлия”.

     В края на месец април 2011 г. художничка по костюмите на предстояща премиера  ми се оплака че шивашкото ателие не може да изпълни поставената задача, и се налага да потърсим помощ в друго ателие. В програмата на театъра имаше само един предстоящ спектакъл и не виждах основание за подобен проблем. Срещнах се с колегите шивачи и попитах каква е причината за отлагане на изпълнението на костюмите за нашия спектакъл. Те ми отговориха че десети ден работят без почивка, като костюмите които шият са им възложени от г-жа Лилия Абаджиева за пиеса която тя поставя в Скопие, бивша югославска република Македония, по мое нареждане. И нейният съпруг непрестанно следи за изпълнението на всеки един костюм. Зададох още няколко въпроса, и от получените отговори се изясни цялата ситуация. Наредих да се прекрати работа по изработка на костюмите за Скопие, и всички предоставени платове и материали да се съхраняват във вида в който се намират в момента.

     Незабавно потърсих по телефона г-жа Лилия Абаджиева и нейният съпруг. Два дни никой не отговаряше. На третият ден от Скопие ми се обади тя сама и ми каза че не разбира защо съм постъпил така некоректно, след като това било ежедневна практика в Народния театър. Предложих и да се срещнем и да обсъдим фактите. Отговори че има репетиции които не може да отложи, и в първия удобен момент ще се върне в София.

      Когато се срещнахме, разговора бе труден, и нейната позиция бе че подобни случки са ежедневие в театър, сочейки като пример художника Юлиян Табаков. Отговор их че театрите в София си помагат един на друг, на нас са ни помагали всички столични театри, и че за всички случаи които тя споменава аз не само зная, но съм поел своята отговорност както пред моите работодатели от министерството, така и пред  контролните органи които наблюдават нашата дейност. И ще се наложи да освободя онези служители от ателиетата, които са извършили нарушение на нормативната уредба. На срещата присъстваше и съпруга и, който предложи сам да поеме цялата отговорност. Отвърнах че самостоятелно ще продължа да взимам решения които са мое задължение, докато не бъда освободен от длъжност.

       Малко по-късно г-жа Лилия Абаджиева ми донесе  подписано от нея заявление с което поиска да бъде освободена от щата на  Народният театър по взаимно съгласие. Подписах го и го предадох на служба „личен състав”.

       И на следващият ден  всъщност започна пиеската на драмсъстава, недостоен дори за селско читалище.

       Първо се яви г-жа Лилия Абаджиева, която заяви че по некоректен начин съм я принудил да подаде заявление за напускане по взаимно съгласие, и тя е завела в канцеларията на Народния театър докладна записка с която оттегля въпросното заявление. Счита че моите действия са свързани с недостатъчна информация и че съм подведен от некоректни служители на театъра. Платовете и материалите за спектакъла в Скопие са закупени с нейни средства, и аз със своите непочтени действия преча на нейната творческа работа.

       Оставих всички тези гневно изречени твърдения без отговор. Малко по-късно по телефона ми се обади лице което се представи  на много лош и неправилен български език като директор на театър в Скопие. Предложих му да разговаряме на сръбски или английски език. Той ме заплаши с македонското посолство в София. Както Ви е добре известно г-жо Пирозова, аз съм  много страхлив човек, и потърсих психиатрична помощ. След прегледа лекарите ми казаха че съм обикновен психопат, но не съм достоен за жълта книжка. Като дойде необходимото време, те сами ще си ме приберат в Карлуково.

       Малко по-късно от САЩ ми се обади бившият треньор на националният отбор по вдигане на тежести Иван Абаджиев. Той ме упрекна че правя усилия да проваля кариерата на неговата снаха, и това  го знае по себе си. Български злодеи го били  обвинили че е използвал допинг, и сега той вижда в моите действия същата схема за дискредитиране на един честен човек. Отговорих че няма да променя решението си, и че този проблем мога да обсъждам само с г-жа Л.Абаджиева.

        Яви се и  съпруга на г-жа Л.Абаджиева, който ми разказа тъжна история, в която аз съм го поставил в много затруднено положение. Постановката в Скопие трябва да излезе в срок, в противен случай те и двамата – художник и режисьор няма да получат своите хонорари.

         Разпоредих на служителите в шивашкото ателие да му върнат  всички платове, готови костюми и материали.

         На  другия ден беше доста по-интересно. Около 9 часа срещнах г-жа Лилия Абаджиева на етажа на който се намираше нейният кабинет и моята работна стая. След известно време отново се разминахме, но в другия край  на административния етаж на театъра. След десетина минути по телефона отново от САЩ ми се обади г-н  Иван Абаджиев и с развълнуван и гневен глас ме обвини че с моите безобразни действия съм довел до изключително тежка криза снаха му Лилия Абаджиева, която по тази причина е приета в болница. Аз не се подадох на тона на разговора и затворих телефона, но останах озадачен.

         След половин час при мен се втурна уплашена и много възбудена колежката ми Роза Радичкова, и ми каза че, цитирам „……..Лили колабира, припадна, моля извикай бързо линейка!” Аз започнах да се смея на глас. Роза ме гледаше изумена, а аз се смеех все повече и все по-невъздържано. Но за да успокоя Роза Радичкова, и казах че провинциалният драмсъстав е сбъркал програмата си с около един час. Разликата във времето в САЩ и България им е скроила зла шега. Според г-н Иван Абаджиев снаха му е в болница от преди два часа.

          След два дни г-жа Л.Абаджиева се яви при мен и ми каза че страда от много тежко заболяване, което не иска да обявява на никого, и че утре нейният син ще ми донесе съответното медицинско удостоверение, в съответствие с което аз нямам право да я уволня. Обясних и че не съм я уволнявал, и че когато е подавала документите си за назначаване в Народния театър е представила както се изисква от нормативната уредба медицинско удостоверение за здравословното си състояние като на всеки гражданин който постъпва на ново работно място. И в единият от двата  документа  - (медицинското свидетелство свързано с КТ за назначаването и на безсрочен трудов договор което потвърждава че лицето не страда от тежки или други  заболявания препятстващи упражняването на съответната професия, и медицинското свидетелство което тя ще представи с определение  за наличие на  тежката болест от която  страда и се ползва от защита на закона) се съдържа невярно медицинско заключение, което подлежи на лекарски одит.

           Нейният син не се появи нито на следващият ден, нито пък до днес. Вероятно семейство Абаджиеви са разбрали че да представиш медицинско за тежко заболяване, но в същото време да поставяш в Скопие спектакъл е нонсенс, който само ще засили размера на измамата.

          Това е точната дума и аз няма да я заменя с друга – измама. Всички жалби произнесени пред Вас от г-жа Лилия Абаджиева и публикувани във Вашия блог като че ли от устата на героиня от пиеса на Яворов, всъщност са твърде мелодраматични.  Казвам това не за да я засегна, тези думи не са предназначени за нея, а за Вас. Когато човек се е посветил на театъра, а такова бе моето впечатление от единствената ни среща с Вас, истината му е по-скъпа от литературата със съмнителни качества. Аз нямам никакви изисквания, молби или претенции към Вас. Но след време ще публикувам този текст. Защото не ме е страх нито от версията на г-жа Лилия Абаджиева, нито на бившата звезда на спорта Иван Абаджиев, нито от хули и обвинения които се сипят срещу мен и колегите ми. Вероятно щях да си мълча, но ми предоставиха текст от изява на г-жа Л.Абаджиева по БНТ, в която тя раздава крайни и несъстоятелни квалификации. И счита че храма на Мелпомена е омърсен, защото Сашо Морфов пусна една песен от чалга елита след спектакъла „Живота е прекрасен”. А той само показа РАЗЛИКАТА между театъра и бездуховноста. И това бе много ясно послание, което за Вашата героиня е непостижимо. Аз обаче не я обвинявам за това – просто е сменила нивото. Но винаги ме обземат съмнения, когато някой цитира Хегел като индулгенция за интелигентност, уповава се на Гьоте като духовен покровител, но не е чел разговорите на същият Гьоте с Екерман. Иначе би трябвало да знае че няма знак на равенство между „Фауст” и „Феноменология на духа”, и че нравствеността е по природа присъща на всеки. А когато тя изчезне от един от отделен човек, то бедата е преди всичко в него.

         За мен това е отминало събитие защото има значително по-важни неща в театъра – създаването  на нови постановки, защото театъра не е като снимка. Няма как да е веднъж и завинаги. Театъра е много трудна съдба, която иска да и се посветиш, при това всеки ден, всеки ден  и за цял живот.

                           Павел Васев
-------------------------------------------------------------------------------------