ЗАРАДИ ОЧИТЕ НА ДРУГИТЕ - "ОЧИТЕ НА ДРУГИТЕ" ОТ ИВАН ДИМИТРОВ, РЕЖ. МАРИЙ РОСЕН - НАРОДЕН ТЕАТЪР

Павлин Петрунов, Петър Мелтев, фотограф Иван Дончев

Има едно неписано правило в българския театър – никога да не се критикуват младите творци, за да не им бъдат пречупени преждевременно крилете на дръзновението. Има и един феномен, чисто роден – минават повече от десет години и даденият режисьор или актьор продължава да бъде приеман за млад творец. Има и още едно явление – преклонението пред чуждестранния авторитет. 

Представете си, че сте младият автор на пиесата „Очите на другите” Иван Димитров - поет, написал осем пиеси, книга, сборник с разкази, стихосбирка, получил няколко награди за драматургия. Представете си, че сте имали своя театрален дебют на нюйоркска сцена „Ню Охайо” и няколко месеца по-късно премиера в Народен театър. В същото време, защото сте образован и членоразделен, имате множество интервюта и лицето ви е познато поне на половината театрали – няма как да не е така, нали все пак написаха, че сте първият българин с реализирана пиеса в Ню Йорк, макар това да е далеч от истината. Представете си, че след всичкия този успех, случил ви се в последните 2-3 години, не прочитате и една критична дума за себе си, защото нали по-горе предупредихме – у нас има правило относно крехкостта на дръзновението. Отгоре на всичко това ваше бижу, пътувало и до Ню Йорк, тук е режисирано от Марий Росен, който е и актьор, и текстописец, и вокал на Help me Jones, достатъчно алтернативен, за да е популярен в София. В спектакъла ви участват и интересните актьори Павлин Петрунов, Петър Мелтев, Александра Василева, София Бобчева и Ивайло Димитров.

Изобщо съдбата е на ваша страна и ви предстоят поне още няколко години критически комфорт в ролята на „млад творец”, най-малкото защото продуктът, който създавате има претенции да е интелектуален, а това, казват, не било малко в този така опозорен от халтурата свят. И как да не е интелектуален като пиесата „Очите на другите” старателно се е опитвала да прилича на абсурдисткия еталон „В очакване на Годо” на Бекет, но до половината. И в тази пиеса има двама персонажи почти като Владимир и Естрагон, с неясна биография, системно срещайки се в обедните си почивки на един площад, водейки еднакви и безсмислени разговори, като в класическа абсурдистка драматургия. Нали ужасът от лишения от смисъл живот се показва най-мощно чрез еднообразни повтарящи се действия, които лишават персонажите от правото да преживеят даже и едно трагическо събитие. Не само – и тези съвсем като Владимир и Естрагон очакват нещо или някого, или по-точно подозират, че са наблюдавани от някого, или пък им се иска да е така, за да препотвърждават своето съществуване. 

Александра Василева

И защото този цикъл се повтаря до средата на пиесата тук е вкаран пъстър живот в лицето на женски персонаж – продавачка на бельо (Александра Василева). Ето как този затворен аквариумен свят на двамата чиновници, еднакво облечени, с куфарчета и сковани, понякога с хореографирано еднакви движения (нали сме роботозирани в нещастието си, поне е такова клишето от 1936 г. от „Модерни времена”) се разтваря в периферията, в полето на ежедневното и битовото – в света на магазинерката, отегчена до смърт зад витрината - и тя в капана на безсмисления цикъл от повтарящи се действия. Има и домакиня нимфетка, зад кадър, в дъното на сцената, която ту се появява, ту изчезва, хипнотизиращо разказваща кошмарите си и те циклещи по ръба на сюрреалистичното. До мига, в който...

Всъщност до тук с преразказа, нали все пак тази пиеса има желание да е абсурдистка, да я припознават като такава, а както казва самият Бекет „Всеки трябва сам за себе си да открие какво има предвид автора.” Сигурна съм, че и самият автор на „Очите на другите” няма желание да разказва, нали всъщност това е изкуство и то трябва да ни пренесе в необикновения фикционален свят и чрез дразнението на сетивата да докосне ума ни. 

София Бобчева

Само че проблемът идва от там, че сурогатното изкуство, онова, което е създадено по подобие, без да е самородено от опита, средата, контекста, не поражда автентични преживявания. Вероятно и това е една от причините да сме като театрален тренажор за лоши копия на непреживени театрални революции, от които излитат псевдо-интелектулни продукти и се разбиват в нищото.

Тази пиеса, макар и зацикляща, има своите положителни качества в това да иска да е интелигентна. Нали цялата е украсена с едри сентенции, родени от младата и все още наивна душа на автора - като например „Само през очите на другите може да си щастлив” – а-ха и да си речем, че Куелю се е преродил. Но как да се мине без тези едри клишета-сентенции, които карат и по-посредствения зрител и той да се почувства умен, защото в основата на доброто изкуство стои именно това – да накараш от другата страна да се приемат за по-умни, а това, казват, винаги носело удоволствие.

Но ако пиесата е имала желание да е умна, то режисурата е довършила спектакъла. Защото, ако един режисьор смята, че един текст не е достатъчно провокативен и затова добавя цели пикантни картини, които ужким да шокират невинното око на публиката, това никак не е добре за автора на тази пиеса. Като например – домакинята нимфетка (София Бобчева), в кокетна розова рокля, която усърдно преразказва кошмарите си от евентуално раждане, зачеване, съществуване, изведнъж ни се разкрива чисто гола, клечаща и бита с камшик по задните части, като еманация на нейните кошмари. И още докато публиката се измъква от шока на тази безсмислена сцена, двамата персонажи, онези, които бяха почти като Владимир и Естрагон, се събличат на сцената-аквариум по трика, опаковали и пръстчетата на краката им. Но, ето ти хрумка – върху цветните трика, прилепнали по Павлин Петрунов (в оранжево) и Петър Мелтев (в червено) кокетно стърчат платнени мъжки атрибути. Защо? Нали това бяха двама чиновници, удавени в собствената си алиенация? Защо е това насочване към половото, сексуалното? Ако не познавахме текста на Иван Димитров бихме решили, че това е история за двама тъжни хомосексуалисти, на които им се пречи да осъществят мечтите си. Не само, появява се за малко и продавач на пица, гол по бели слипове и вързан с верига за десния глезен. Да се чуди човек!

И всичко това без капчица чувство за хумор в спарената зала на четвъртия етаж на Народен театър, сякаш, за да ни пренесе напълно реалистично в клаустрофобичния свят на чиновниците по цветни мъжки атрибути. Има малко извънредно допълнение от страна на Александра Василева, която отчаяно и натегнато ни въвеждаше в света на нейния персонаж – тъжна продавачка на бельо, която е бягала от безсмислието на режисурата чрез триковете на нейния истински учител Мариус Куркински - а именно - в плезене, блещене, мятане, ръмжене, за да задвижи някакво сценично разнообразие. Това всичкото е точно на първия ред на залата, нали зрителите сме воайори и гледаме тъжните чиновници през витрината на въображаемия магазин.

Разбираме и знаем, че абсурдизмът (поне авторите са заявили, че спектакълът е такъв) се задвижва чрез множество повторения, за да мултиплицира усещането  за неизбежния адов цикъл на живота - ужасен, самотен, безперспективен и без промяна. Но когато и режисурата зацикля с повтарящи се ходове - това се превръща в театрален ад, а не в произведение на изкуството, което искало да ни говори за: "Адът, това съм аз" или за: "Адът, това са другите". 

Изобщо този театрален опит напомня твърде много за социалистическия абсурдизъм, в който ужким се омотаваха закодирани тайни послания. Но в нашия случай е с кокетни примеси от зле разбран модернизъм – бой с камшици, трика с палави атрибути, за съжаление с целия трагизъм на това, че вече сме 2013г. и зрителят не е идиот. Не само, зрителят става все по-критичен и еманципиран. Защото той вече не може да бъде отделен от две свои основни права – да иска да знае и да може да действа, да се информира и да е критичен. А всяко спестяване, уклончивост, даже в тази крехка възраст на дръзновението – младостта, обрича на живот в нереалистична среда, нещо като в тренажор за фалшиви полети на въображението.

И защото знаем, че младостта е в правото си да опитва и да греши, а у нас „младостта” се проточва извънредно, се надяваме да не се обляга върху превратната максима, че количественото натрупване води до качествено изменение. Защото това е точно толкова вярно колкото поле бурени по чудо да се превърне в житна нива.

„Очите на другите” не е единичен случай. Това е пиеса, която все пак е искала да бъде интелигентна, а режисурата – заредена с „бомби”, както режисьорът й Марий Росен твърди. „Очите на другите” е една от подобните на нея десетки примери, произведени от иначе дръзновените млади. Заради очите на другите обаче житната нива на автентичния българския театър все още е в полето на фантазията.

АСКЕЕР 2013 - НОМИНАЦИИ

"Майките" на режисьорката Неда Соколовска
е с номинация за най-добро представление и
режисура. Неда Соколовска взе награда ИКАР
тази година за драматургичния текст на другия й вербатим
спектакъл "Яце форкаш". На снимката: Невена Калудова,
Надежда Панайотова, Мила Банчева. 

АСКЕЕР-ите обявиха театралните си номинации

Вече 23 години Театърът на Българската армия организира своите театрални награди Аскеер. От сто изгледани спектакъла от изминалия сезон на тайно гласуване журито в състав Милен Миланов – председател на фондация „А`Аскеер”, Ангелина Славова, Ана Вълчанова, проф. дин Виолета Дечева, Георги Новаков, Меглена Караламбова,  Розалия Радичкова днес обяви своите  предпочитания.

Прави впечатление тази година обръщането на Аскеерите към т.нар. млад театър и присъствието на повече извънстолични представления в номинациите. Почти всички софийски театри имат номинации като преобладават тези за Народен театър и Младежки театър. Единствено Сатиричен театър е напълно забравен. Вероятно има и основания за това.
Както и при ИКАР-те най-номиниран спектакъл е "Хамлет" на Явор Гърдев - за режисура, водеща мъжка роля на Леонид Йовчев и за най-добър спектакъл, костюми и сценография. Изненадата е двете номинации за режисура и най-добър спектакъл на вербатим театъра "Майките" от Неда Соколовска (в Червената къща), млада режисьорка, която се заяви в пространството именно с този непознат у нас театър, ползващ вербатим техника. Чест прави на журито, че са обърнали внимание на един спектакъл извън театралния мейнстрийм. Видимо е отсъствието в номинациите на режисьорите  Иван Добчев и Маргарита Младенова (Медея - майка ми е номиниран за музика, Теди Москов (Ричард III e номиран само за музика), Лилия Абаджиева, Сашо Морфов (неговият "Животът е прекрасен" е поставен преди аскерските дати за театрален сезон - от 14 април 2012 до 10 април 2013).

В журито за 10-те спектаклови категории влизат:
Ангелина Славова, Ана Вълчанова, Асен Шопов, проф. Атанас Атанасов, Васил Михайлов, проф. дин Виолета Дечева, Вълчо Камарашев, Гергана Кофарджиева, Георги Новаков, Жорета Николова, Илка Зафирова, доц. Марина Райчинова, Мария Диманова, Марин Янев, Меглена Караламбова, Милен Миланов, Нина Стамова, Павлин Петрунов, Розалия Радичкова, Станка Калчева и Стайко Мурджев.
Очевидно е присъствието на част от тях и в номинациите - проф. Атанас Атанасов, (номиниран за поддържаща роля), Жорета Николова (водеща женска роля), Илка Зафирова (водеща женска роля), Марин Янев (водеща мъжка роля), Павлин Петрунов (поддържаща мъжка роля), Станка Калчева (поддържаща женска роля) и Стайко Мурджев (режисьор на "Крал Лир" , присъстващ с номинацията на Ивана Папазова в същия спектакъл за поддържаща женска роля). Принципът на работа на това жури е: освен театроведите в него, всеки един от членовете да е бил носител на Аскеер и всеки един от участниците в него да даде за всяка категория колкото иска предложения. Ако някой от тях фигурира като предложен от колегите, няма право да участва в дадената категория като жури. Всички тези предложения, които са над 80, минават на следващия етап, където жури от неноминирани членове (виж журито в началото на текста), тайно гласуват за това кои от всичките предложения да участват в номинациите за награди.
Все по-често възникват подобни въпроси до колко театралните номинации и награди са плод на професионален избор или обслужват някакво театрално лоби. Тази година конкурентните ИКАР предизвикаха някои основателни въпроси до колко е редно председателят на новосъздадената гилдия на съвременните изпълнителски изкуства Виолета Витанова да участва в номинация в тази категория и да бъде и наградена. Даже да е заслужена наградата тя се опорочава, когато човек сам си се награждава, независимо, че може да се твърди, че нейните колеги в гилдията са я номинирали и наградили.
Съществуващите театрални награди ИКАР и АСКЕЕР, обогатени в последните години от ежегодната награда на Обществото на независимите критици, както и тази на фондация "Стоян Камбарев" и новообразуваната "Златен Кукерикон" носят радост на номинираните и наградените. Когато започнат да се отказват официално от тях, можем да си позволим да не им ги честитим. В така изтънялото от разнообразие и нови лица театрално съсловие все по-очевидно ще съществуват групи хора, които не харесват други групи хора, което е плод на дългогодишните им сложни взаимоотношения. Хубаво е от приличие това да не бъде така очевидно.
На 23-ти май в Театъра на Българската армия традиционно ще бъдат раздадени и наградите Аскеер. Режисьор на празничния спектакъл е Диана Добрева.

ИЗГРЯВАЩА ЗВЕЗДА

Васил Дуев за ролите на Свалячът и Сексистът в „Самотни персонажи” от Васил Дуев, постановка Васил Дуев, Театрална работилница „Сфумато”
"Самотни персонажи" е един усърден опит на Васил Дуев - режисьор, актьор и автор на театралния текст, в който ни въвежда в света на писателя, обзет от съмнения кое е първото - текстът или неговия автор. Едновременно с тези терзания са вплетени удиалъновски разсъждения за живота на мъжа интелектуалец,  но от устата на все още младия Дуев, който в стремежа си да ни впечатли с образоваността си минава мъничко мярката.(въпреки че е любопитно да знаем какво четат младите). Разбира се, спектакълът очарова с тийнейджърската си енергия и искреност.

Гергана Плетньова за ролята на Соня във „Вуйчо Ваньо” от Антон Павлович Чехов,

постановка Пламен Марков, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. За същата роля Гергана Плетньова взе ИКАР за водеща женска роля. Актрисата е на професионална сцена от няколко години (първо във Варненски театър, а от скоро е на щат в Сатиричен театър), така че остава странен избора да я обявят за "изгряваща". Миналата година имаше подобен сюрприз с обявяването на Иван Юруков за изгряваща звезда на номинациите за Аскеер 2012, а той вече 10 години беше на професионална сцена. За съжаление за ролята си в "Лов на диви патици" той беше единствено номиниран, а спектакълът и мощната игра на Юруков някак странно бяха подминати.

Димитър Живков за ролите на г-н Димитров, Здравко, Бабата, Взводния, Снайпера, Анна, Йоцко, Веси, Баце Мише, Спас Певеца, Стрина Милетка в „Живак” (Авторски моноспектакъл) от Димитър Живков, постановка Димитър Стефанов, Продуцентска къща „Креди Арте”

ПОДДЪРЖАЩА МЪЖКА РОЛЯ

Атанас Атанасов за ролята на Труман в „Хората от Оз” от Яна Борисова, постановка Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев”

Дългоочакваното представление на тандема Галин Стоев/Яна Борисова е в номинациите за Аскеер само в тази категория, но предстоят следващите Икари, където със сигурност ще бъдат компенсирани с няколко номинации :)

Вежен Велчовски за ролята на Абдел в „Летище” по пиесата „Светулки” от Тена Щивичич, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев”. Ролята на Абдел на Вежен Велчовски на барман на летището от арабски произход е комедийна и запомняща се. Спектакълът е симпатичен заради добрата актьорска игра и що годе приличния текст на Щивичич, при все, че текстът по-скоро прилича на добре скроен костюм, направен без голямо вдъхновение. От друга страна реж. Вл. Люцканов е напълнил представлението с интермедии (танци и песни на група млади актьори студенти, които идваха да покажат суматохата и тълпата на едно летище, което беше напълно излишно) между всяка  актьорска сцена.

Павлин Петрунов за ролята на Гунчо в „Духът на поета” от Стефан Цанев, постановка Маргарита Младенова, Народен театър „Иван Вазов”. Някак съвсем очевидно липсват каквито и да било номинации за спектакъла на Маргарита Младенова, в който участват шефа на Съюза на артистите Христо Мутафчиев и зам. шефа Валентин Танев, организирали преди по-малко от месец конкурентните награди ИКАР.

ПОДДЪРЖАЩА ЖЕНСКА РОЛЯ

Даниела Викторова за ролята на Тереза в „Паметта на водата” от Шийла Стивънсън, постановка Стоян Радев, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Ивана Папазова за ролята на Шут на Лир в „Крал Лир” от Уилям Шекспир, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов” – Пловдив. Това е единствената номинация за този пловдивски спектакъл на щатния режисьор на Театър на Армията Стайко Мурджев.

Станка Калчева за ролята на Корделия Егерман в „Часът на вълците” по мотиви от „Из живота на марионетките” на Ингмар Бергман, постановка Десислава Шпатова, Младежки театър „Николай Бинев” В този много приятен спектакъл на Деси Шпатова впечатление прави равностойната актьорска игра на Койна Русева, Малин Кръстев, Станка Калчева, Владо Люцканов (за който съм убедена, че актьорската професия му приляга повече от режисьорската) и Мая Бабурска, които могат да бъдат наблюдавани от публиката съвсем отблизо на сцената, като така се запазва кино-усещането на близките планове в духа на Бергман.

СЦЕНОГРАФИЯ

Даниела Олег Ляхова и Никола Тороманов и Венелин Шурелов за „Хамлет” от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов”. Спектакълът е номиниран и в категориите: костюмография,  главна мъжка роля на Леонид Йовчев, режисура и най-добро представление.
"Хамлет" на Явор Гърдев беше номиниран в шест категории за ИКАР и взе три награди - за режисура, сценография и майсторско техническо осъществяване.

Елена Иванова за „Летище” по пиесата „Светулки”  от Тена Щивичич, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев”

Петя Боюкова за „Очите на другите” от Иван Димитров, постановка Марий Росен, Народен театър „Иван Вазов”
Спектакълът е номиниран и в категорията "костюмография"

КОСТЮМОГРАФИЯ

Даниела Олег Ляхова и Никола Тороманов и Венелин Шурелов за „Хамлет” от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов”

Петя Боюкова за „Очите на другите” от Иван Димитров, постановка Марий Росен, Народен Театър „Иван Вазов”

"Идиот"

Юлиян Табаков за „Идиот 2012” по Фьодор Михайлович Достоевски, постановка Десислава Шпатова, Народен театър „Иван Вазов”

ТЕАТРАЛНА МУЗИКА

Асен Аврамов за „Медея – майка ми” от Иван Добчев в съавторство със Стефан Иванов, постановка Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато”

Антоний Дончев за „Ричард ІІІ” по Уилям Шекспир, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов”

Мартин Каров за „Скачай!” от Здрава Каменова и Мартин Каров, постановка Калин Ангелов, Театър „София”

ВОДЕЩА МЪЖКА РОЛЯ

Герасим Георгиев – Геро за ролята на Ганьо Балкански в „Господин Балкански” от Георги Данаилов, постановка Бина Харалампиева, Младежки театър „Николай Бинев”

На 7-ми април тази година актьорът Герасим Георгиев - Геро получи новосъздадената награда за комедийно или сатирично изкуство "Златен Кукерикон" на Сатиричен театър - за най-добра мъжка роля за ролята на Ганьо Балкански.  (няма да коментирам името на театралните награди, създадени от амбициозния временен директор на Сатирата - Милото, но разбирам по прес-съобщенията, че ще раздават и "Златен Кукеричан" - специално саркастично отличие., разбирам, че името Кукерикон вероятно им е хрумнало от романа "Сатирикон", но за името "кукериЧАН"  оставам без въображение. Забелязвам, че у нас има тенденция, за да се почувства утвърден и с позиции новопоставеният държавен чиновник тутакси си организира я фестивал, я награди, я конкурси. Стари чиновнически номера.)

Леонид Йовчев за ролята на Хамлет в „Хамлет” от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов”.
Леонид Йовчев беше номиниран за тази роля с ИКАР за главна мъжка роля, но наградата отиде в Камен Донев. 

Марин Янев за ролята на Филипо, Стефан Мавродиев  за ролята на Николо и Илия Добрев за ролята на Пепино в „Търси се стар клоун” от Матей Вишниек, постановка Ивайло Христов, Народен театър „Иван Вазов” 

ВОДЕЩА ЖЕНСКА РОЛЯ

Елена Азалова за ролята на Мария Гаралда в „Карнавал” от Жорди Галсеран, постановка Петър Денчев, Драматичен театър „Гео Милев” – Стара Загора

Жорета Николова за ролята на Нанси в „Морски пейзаж” от Едуард Олби, постановка Петър Денчев, Народен театър „Иван Вазов”

Илка Зафирова за ролята на Елизабет Лоу в „Когато дъждът спря да вали” от Андрю Бовел, постановка Зорница София, Малък градски театър „Зад канала”.
Този спектакъл е театралният дебют на кинорежисьорката Зорница София и се оказа стилен, умен и чистосърдечен. Добрата драматургия, съчетана с честната работа с актьорите маскират някои деликатни проблеми, произхождащи от кино-биографията на Зорница София, която прави първите си стъпки в по-сложния свят на театъра - поне в онази част, в която начинаещият се сблъсква с проблема как най-добре да организира на едно място  различно време, пространство и действие. 

РЕЖИСУРА

Ивайло Христов за  „Търси се стар клоун” от Матей Вишниек, Народен театър „Иван Вазов”

Неда Соколовска за „Майките” авторски вербатим спектакъл, Студио за документален театър „Vox populi”

Явор Гърдев за  „Хамлет” от Уилям Шекспир, Народен театър „Иван Вазов”

НАЙ - ДОБРО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ
Двете категории "режисура" и "най-добро представление" са с идентични номинации, в което има много логика.

„Майките” авторски вербатим спектакъл, постановка Неда Соколовска, Студио за документален театър „Vox populi”

„Търси се стар клоун” от Матей Вишниек, постановка Ивайло Христов, Народен театър „Иван Вазов”

„Хамлет” от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов”

СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ДРАМАТУРГИЯ

(по азбучен ред на имената на авторите):

„Терапевтът” от Елена Алексиева (Народен театър „Иван Вазов”, постановка Крис Шарков, 16 ноември 2012 г.)

„Една седмица страсти” от Любен Босилков (Драматичен театър „Гео Милев” – Стара Загора, постановка Ивелин Керанов, 25 март 2013 г.)

„Зазиданите” от Ясен Василев (Младежки театър „Николай Бинев”, постановка Тея Сугарева, 8 октомври 2012 г.)

Специална награда  тази година е:

ПОЧЕТЕН „АСКЕЕР 2013” ЗА ТВОРЧЕСКА ЧЕСТ И ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО на проф. дфн АЛЕКСАНДЪР ШУРБАНОВ за превода на четирите трагедии на Шекспир – “Хамлет”, „Отело”, „Крал Лир” и „Макбет”.

Голямата награда ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО

БЪЛГАРСКАТА АКТРИСА ЕМИЛИЯ РАДЕВА

ПИСМО НА ТЕДИ МОСКОВ ДО РЕДАКЦИЯТА НА КАПИТАЛ ЛАЙТ ПО ПОВОД РЕЦЕНЗИЯТА ЗА РИЧАРД III

Това е публикуваната от Теди Москов "снимка" във ФБ  на
фен страницата на Народен театър

Публикувам писмото на режисьора Теди Москов до редакцията на Капитал Лайт и публикувано на фен страницата на Народен театър на 31 март 2013. Писмото е по повод текста ми за "Ричард III".

                  

 

„НЕ МОЖЕШ ДА ОБХВАНЕШ НЕОБХВАТНОТО“

С този цитат от Козма Прутков поздравявам поредната  критичка, опитала да „обхване“ мен и Ричарда ми трети!

За нея елементарно е Ричард да се играе от комик. За мен, пък- от трагик! За нея, клоун- злодей е клише по Стивън Кинг. За мен, всеки който чете Стивън Кинг предизвиква подозрение. Наистина подозрително е някой да не забележи, че в спектакъла:

1.Ричард не е носител на „титлата“ КЛОУН.

2.Той е палячо.

3.Управляващ палячо.

4.Каквито са били:

Мусолини, Хитлер, Хрушчов, Брежнев, Живков и др. Под „и др.“ разбирам „и другари“. /всеки от горните е свързан със социализма, бил той национал- социализъм, или фашизъм/  

5.Още по- подозрително е някой да намира спектакъла ми за пародиен.  Джанката не е пародия на слива, а магарето- на кон!  

Съвет: Метафори, като „пералня на въображението“ не са особено сполучливи.

Пояснения:

1.Абсурдът и парадоксът  в моя хумор ги няма в хумора на “Комиците”!
2.Мая Новоселска и Самуел Финци също са в списъка на „моите“ артисти! Съвет: Трябва да се прочетат някои неща! Например- за разликата между палячо и клоун. Препоръчана литература- Федерико Фелини и Юлия Огнянова.

П.С. Цел на моите спектакли винаги е била да дразня хора от съсловието ни.

Tеди   Mосков  “лауреат“ на наши и международни награди

R         A

A         R

D         K

АСКЕЕРИТЕ ОБЯВИХА НОМИНАЦИИТЕ ЗА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ДРАМАТУРГИЯ

Никола Вандов, проф. дфн. Георги Каприев, Милен Миланов,  доц. д-р Георги Лозанов, Мирослав Пашов

Новата българска драматургия е все по-добра, но лишена от идентичност, не "мирише" на българска и отново няма шедьовър

За девети път Аскеерите ще присъдят своите награди за съвременна българска драматургия на 23-ти май в Театър „Българската Армия”. На пресконференция в клуб „Максим” днес се обявиха трите номинирани за наградата пиеси, избрани от комисия от 21 културолози, режисьори, писатели драматурзи и театроведи (виж списъка на комисията по-долу). В Аскеер могат да участват пиеси, които са поставяни на сцена през настоящия театрален сезон и са от български автори. Тази година комисията е разгледала рекордния за тях брой от 25 заглавия, като отбелязват, че има тенденция към увеличаване интереса към новата българска драма. Повече от половината автори са нови, а 1/3 от тях са поставяни като независими проекти. За съжаление все още българският държавен театър смята за твърде рисково да се поставя нова българска драматургия. Софийските театри са се престрашили само с 16 нови български заглавия този сезон.

Ето и номинираните:

1. „Терапевтът” от Елена Алексиева (Народен театър „Иван Вазов”, постановка Крис Шарков, 16 ноември 2012 г.)

2. „Една седмица страсти” от Любен Босилков (Драматичен театър „Гео Милев” – Стара Загора, постановка Ивелин Керанов, 25 март 2013 г.)

3.„Зазиданите” от Ясен Василев (Младежки театър „Николай Бинев”, постановка Тея Сугарева, 8 октомври 2012 г.)

(вижте по-долу пълния списък от участващите 25 пиеси)

комисията, определяща номинираните пиеси

На пресконференцията проф. дфн Георги Каприев, каза че в сравнение с миналите години качеството на пиесите тръгва нагоре по няколко линии. Докато преди са се кахърили, че българските драматурзи се хвърлят твърде много към журналистиката, сега вече няма такова нещо и това е доброто съобщение. Повече пиеси от този сезон се занимават много повече с фикцията и смесват все повече фантазията с документалистиката. Друга положителна тенденция в новите пиеси е солидният диалог, който показват повечето автори, според Каприев, който твърди, че има поне още три пиеси, освен номинираните, които спокойно могат да влязат в номинациите. Но независимо от положителните тенденции не може да се открои нещо като шедьовър, който ще се играе примерно поне 800 пъти.

Със същото наблюдение започна и доц. д-р Лозанов, че няма някакви драматургично мощни пиеси, но за сметка на това нивото на писане става все по-високо, като текстовете стават все повече за четене, защото нарастват литературните им качества. Разбира се това се обуславя от движението на пиесите към белетристиката, отколкото към драматургията, което се налага от съществуващия режисьорски подход на деконструиране на текстовете. И може би точно затова съвременните български пиеси се пишат така, че да позволяват повече режисьорски произвол. Г-н Лозанов открои няколко сериозни явления, като започна с т.нар. от него „откази” в съвременната българска драматургия:

- отказ от социо-историческа идентичност, което може да се маркира като отказ от актуално писане без социално-историческа идентичност. Действието се развива някъде и никъде...

- отказ от национална идентичност, т.е. пиесите не миришат на българска драматургия и авторите са отказват да дават някаква такава идентичност, като повечето приличат на западноевропейски текстове, но това според г-н Лозанов давало повече свобода.

- отказ от драматургична идентичност – т.е. отказ от традиционните представи за драматургия, т.е. текстове някъде в жанровата смътност, което довежда например до липсата на едри конфликти, произлезли от сблъсъка на едри идеи.

В резултат на по-горното сме свидетели, според г-н Лозанов, на драматургичен минимализъм, т.е. пиесите са все повече за камерни пространства. Героите са повече субекти на преживявания, преноси, съновидения, като по-скоро служат на характеристиката на диалога, отколкото да се стремят към някаква отчетливост на характера.

Второ явление е интертекстуалността в съвременната българска драматургия, т.е. ползването на различни текстове едновременно, както и препратките и цитирането на много текстове. Има много препратки към абсурдизма като авторите предимно искат да демонстрират чрез демонстрирането на познаване на тези текстове такъв вид компетентност.

Трето явление  - конфликтите, които не са център на пиесите, са заменени с парадокса. Търси се простата логика, като се преобърнат нещата наопаки и се цели човек да загуби опора.

Най-общото наблюдение към новите текстове е, че личи в тях засилването на интереса към този, който ги чете, твърди г-н Лозанов.

статутката "Аскеер", създадена от скулптура Георги
Чапкънов (Чапа)

Г-н Милен Миланов, председател на фондация Аскеер, отбеляза, че тази година разликата  в оценяването между номинираните и някои от другите пиеси е била минимална. Има пиеси, които са само с по една точка разлика от номинираните. Такива пиеси са: „Самотни персонажи” от Васил Дуев, „Медея – майка ми” от Иван Добчев и Стефан Иванов, „Малки ритуали за сбогуване” от Оля Стоянова, „Очите на другите” от Иван Димитров, „Последната тайна на Меркюри” от Ирина Гигова, „ „Гарванът” от Калина Попянева и др. Трябва да се отбележи, че между разглежданите 25 пиеси има и такива, които не са получили нито една точка.

Тазгодишният почетен приз за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство се присъжда на проф. дфн Александър Шурбанов за превода на четирите трагедии на Шекспир "Хамлет", "Отело", "Крал Лир" и "Макбет". Тази награда на фондация Аскеер е учредена през 2007 г. и не е ежегодна. Нейни носители са Леон Даниел, проф. Крикор Азарян, Димитър Гочев и Велко Кънев.

Ето и пълният списък на всички поставяни на сцена този сезон съвременни български

пиеси:

1. „Спасителят” от Валентин Балабанов (Театрална формация „Улична банда”, постановка Кирил Каменов, режисура Валентин Балабанов, 14 февруари 2013 г.)

2. „Самотни персонажи” от Васил Дуев (Театрална работилница „Сфумато”, постановка Васил Дуев, 10 октомври 2012 г.)

3. „Какво става?” от Весел Цанков и Георги Мамалев (Независим проект, НДК „Студио 5”, постановка Владлен Александров, 1 октомври 2012 г.)

4. „Шамандура за лично ползване” от Георги Велчовски (Независим проект, Музей „Стара Варна“– Варна, постановка Георги Велчовски, 23 февруари 2013 г.)

5. „ProText 5: Навреме” (Четири авторски миниатюри на тема „време” в архитектурно пространство) от Гергана Димитрова, Василена Радева, Петко Стоянов и Мортен К. Роесен (Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура – „36 маймуни“, постановка Гергана Димитрова, Василена Радева, Петко Стоянов и Мортен К. Роесен, 14 ноември 2012 г.)

6. „Живак” от Димитър Живков (Продуцентска къща „Креди Арте”, постановка Димитър Стефанов, 12 юни 2012 г.)

7. „40 градуса под нулата” от Димитър Кабаков и Стилиян Петров (Театрална работилница „Сфумато”, постановка Стилиян Петров, 23 ноември 2012 г.)

8. „Терапевтът” от Елена Алексиева (Народен театър „Иван Вазов”, постановка Крис Шарков, 16 ноември 2012 г.)

9. „Вълшебната лодка на Жъц” от Емил Андреев (Драматичен театър – Ловеч, постановка Димо Димов, 27 септември 2012 г.)

10. „Скачай!” (Мюзикъл) от Здрава Каменова и Мартин Каров (Театър „София”, постановка Калин Ангелов, 5 октомври 2012 г.)

11. „Очите на другите” (Пиеса в шест сцени и четири съня) от Иван Димитров (Театър „Ню Охайо” – Ню Йорк, САЩ, постановка Самюъл Бъгелн, 6 септември 2012 г.; Народен театър „Иван Вазов”, постановка Марий Росен, 28 февруари 2013 г.)

12. „Медея – майка ми” (Наивистка импровизация по един мит) от Иван Добчев в съавторство със Стефан Иванов (Театрална работилница „Сфумато”, постановка Иван Добчев и Маргарита Младенова, 14 декември 2012 г.)

13. „Последната тайна на Меркюри” от Ирина Гигова (Камерен театър „Възраждане”, постановка Съни Сънински, 19 януари 2013 г.)

14. „Гарванът” от Калина Попянева (Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Бина Харалампиева, 10 януари 2013 г.)

15. „Принципът на Крум” от Калин Терзийски и Емил Йотовски (Драматичен театър „Антон Страшимиров” – Разград, постановка Рада Абрашева, 1 февруари 2013 г.)

16. „Да изядеш ябълката” от Катя Атанасова (Сдружение за съвременно изкуство в условия на високо напрежение  – „Нейно Величество Тенджерата под налягане”, постановка Ида Даниел, 17 ноември 2012 г.)

17. „Една седмица страсти” от Любен Босилков (Драматичен театър „Гео Милев” – Стара Загора, постановка Ивелин Керанов, 25 март 2013 г.)

18. „Не минавай по моста!” (Пиеса за три персонажа и папагал) от Майя Праматарова (Театър „Уан уей” – Бостън, в сътрудничество с Театър „Форт стрийт”– Ню Йорк, САЩ, постановка Ставри Карамфилов, 1 февруари 2013 г.)

19. „Апокалипсис кога?” от Мирослав Милков, Йордан Колев и Тодор Карагяуров (Общински драматичен театър – Кюстендил, постановка Борис Панкин, 6 февруари 2013 г.)

20. „Всичкоядецът” от Мирослав Христов (Независим проект, Галерия „The Fridge“– София, постановка Ани Васева, 5 ноември 2012 г.)

21. „Осталгия” от Огнян Голев (Сдружение за съвременно алтернативно изкуство и култура  – „По действителен случай”, постановка Огнян Голев, 12 ноември 2012 г.)

22. „Малки ритуали за сбогуване” от Оля Стоянова (Драматичен театър „Никола Й. Вапцаров” – Благоевград, постановка Явор Веселинов, 16 януари 2013 г.)

23. „Играта Жуан” от Росица Обрешкова (Драматичен театър „Гео Милев” – Стара Загора, постановка Росица Обрешкова, 14 март 2013 г.)

24. „Деца на света” (Тъжна комедия) от Стефан Цанев(Младежки театър „Николай Бинев”, постановка Красимир Спасов, 19 януари 2013 г.)

25. „Зазиданите” от Ясен Василев(Младежки театър „Николай Бинев”, постановка Тея Сугарева, 8 октомври 2012 г.)

Журито през 2013 г. в категорията „Съвременна българска драматургия”:

проф. дфн Богдан Богданов, проф. дфн Георги Каприев, доц. д-р Георги Лозанов, проф. дфн Ивайло Знеполски, Митко Новков, Федя Филкова; Георги Господинов, Елин Рахнев, Иван Кулеков, Иван Теофилов, проф. дфн Кирил Топалов, Панчо Панчев, Петър Маринков, проф. д-р Пламен Дойнов, Теодора Димова, доц. Юрий Дачев, Яна Добрева; Димитър Чернев, проф. Калина Стефанова, Красимира Филипова, Никола Вандов

На 11 април в клуб „Максим” ще се съобщят театралните номинации във всички категории за наградата Аскеер.

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО Г-ЖА ФАНДЪКОВА ОТ РЕЖИСЬОРА БОЙКО БОГДАНОВ - За калинките при Фандъкова и манталитета на поредното ГЕРБерско невежество

За калинките при Фандъкова и манталитета на поредното ГЕРБерско невежество

 (текстът е публикуван без редакторска намеса - б.р.)

Отворено писмо

Уважаема госпожо Фандъкова,

…Ние не се смайваме, отдавна вече не се смайваме…

И право да си кажа, не се смаях, когато Вежди (ГЕРБерска креатура) назначи бивш хорист-хамалин за шеф на Национален културен институт - Музикалния театър, юначина, дет` набърже след назначението си уволнил драматурга на театъра (била тЪз длъжност „рожба на соц-а”), щот` отказала да му пише в лист на портиерната кой с колко минути закъснявал за работа… ”Кърлежче”, си рекох, не е… калинка.Щото

…Ние не се смайваме, отдавна вече не се смайваме…

Не се смаях, когато видях в интернет-пространството публикувана обява за сесия на Столична програма „Култура” , даже си рекох „Аферим!” на кметицата Фандъкова, по европейски път е тръгнала…

…и , вслушан в съвета на Далай Лама „Мисли ПОЗИТИВНО!” , взех, та изписах формулярите за кандидатсване (вервайте, истинска мъка дори за начинаещ брюкселски бюрократ!).

Понеже, в университета „Дофин” в град Париж съм специализирал с месеци „Мениджмънт на културни институти и програми” със стипендия на Френското Минитерство на културата, справих се сръчно. Защото

…Ние не се смайваме, отдавна вече не се смайваме…

Приеха си ми ги документите , в кантората на отдел „Култура” на общината, в близост до пейката с Братя Славейкови, с едни кисели и досадени физиономии, но нали съм поставял в Народния театър „Сако от велур” на Стратиев - истинска поема за чиновника и бюрокрацията, не се смаях.Щото

…Ние не се смайваме, отдавна вече не се смайваме…

И излЕЗНаха (както е модерно да се пише, вместо„излязоха”) резултатите…

И се смаях!Въпреки, че…

…Ние не се смайваме, отдавна вече не се смайваме…

Проектът (ново българско симфонично произведение) - отрязан, поради „липса на достатъчно „точки” от…ДВЕ БАЛЕРИНИ!(не се майтапя, две балерни!) Отрязан на първо четене, без дори да бъде „допуснат” до т. нар. „творчески съвет” към общината.И не от композитори, не от музикални критици, а от две балерини, преквалифицирани в хореографки!!!

Признавам си, смаях се. И си помислих :”Горкият Чайковски, горкото му „Лебедово езеро”, дважди по-горкият Прокофиев, дважди по-горкото му „Ромео и Жулиета”- все балети, експертно неодобрени от… две балерини в София!

Иначе - нищо, че препоръките към проекта са от Българска държавна консерватория, Българска Академия на науките, Театралната академия, от няк`во си там Министерство на културата, нищо, че записът на музиката е от симфоничния оркестър на Българско Ноционално радио, че изпълнителите са от безспорния фаворит в денс-театъра - балет „Арабеск”, че тенорът е Бойко Цветанов (Цюрихска опера),нищо, че произведението е плани-рано да закрие бляскаво Международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици” на сцената на Народния театър, решават… балерините! Едната от които (срам ме е да й кажа името, специализирала някога при Бежар…)!А уж…

…Ние не се смайваме, отдавна вече не се смайваме…

Ама повторно … се смаях! Взех се в ръце и потърсих път към общината с писание, че тъй не може.Врата.”Чук-чук!”, отворрр - ”Добър ден”(аз),съответно - гробовно мълчание, почва се с извинителния тон на просителя”Може ли така и така, входящ номер?”, ПЪРВО СМАЙВАНЕ:служителката е пльоснала на бюрото си баница и с мазни пръсти хваща съкровеното ми моление, ръмжи с пълна уста „Кво-о?” Смаян от смайване,напускам и … го пущам по пощата , с куриер, да не го „омазнява”(писанието ми), в очакване на…отговор.

Смаян-несмаян, отивам в Съюза на артистите, да търся среща с кмет или зам.-кмет чрез Председателя на Съюза. Отговор- пози-твиен.Резултат- никакъв.Прекомерно „заетият” (справка „вечно заседаващите” - Маяковски) зам.кмет не се явява на срещата.

Аз пък си вервах, че

…Ние не се смайваме, отдавна вече не се смайваме…

Госпожо Фандъкова, кметице !

По-гадна предизборна агитация сред интелектуалците от ТАЯ и БКП-то не може да ви спретне!

Оправете си дворовете!

Язък ви за мерака!(в който наивно –по Далай Лама, продължавам да се надявам).

Б.Б.Богданов                                                                     3. 04. 2013