право на отговор

Това е публикуваната от Теди Москов "снимка" във ФБ  на
фен страницата на Народен театър

Публикувам писмото на режисьора Теди Москов до редакцията на Капитал Лайт и публикувано на фен страницата на Народен театър на 31 март 2013. Писмото е по повод текста ми за "Ричард III".

                  

„НЕ МОЖЕШ ДА ОБХВАНЕШ НЕОБХВАТНОТО“

С този цитат от Козма Прутков поздравявам поредната  критичка, опитала да „обхване“ мен и Ричарда ми трети!

За нея елементарно е Ричард да се играе от комик. За мен, пък- от трагик! За нея, клоун- злодей е клише по Стивън Кинг. За мен, всеки който чете Стивън Кинг предизвиква подозрение. Наистина подозрително е някой да не забележи, че в спектакъла:

1.Ричард не е носител на „титлата“ КЛОУН.

2.Той е палячо.

3.Управляващ палячо.

4.Каквито са били:

Мусолини, Хитлер, Хрушчов, Брежнев, Живков и др. Под „и др.“ разбирам „и другари“. /всеки от горните е свързан със социализма, бил той национал- социализъм, или фашизъм/  

5.Още по- подозрително е някой да намира спектакъла ми за пародиен.  Джанката не е пародия на слива, а магарето- на кон!  

Съвет: Метафори, като „пералня на въображението“ не са особено сполучливи.

Пояснения:

1.Абсурдът и парадоксът  в моя хумор ги няма в хумора на “Комиците”! 2.Мая Новоселска и Самуел Финци също са в списъка на „моите“ артисти! Съвет: Трябва да се прочетат някои неща! Например- за разликата между палячо и клоун. Препоръчана литература- Федерико Фелини и Юлия Огнянова.

П.С. Цел на моите спектакли винаги е била да дразня хора от съсловието ни.

Tеди   Mосков  “лауреат“ на наши и международни награди

R         A

A         R

D         K

.........................................................................................................................

г-н Павел Васев

В израз на своето право на отговор г-н Павел Васев, директор на Народен театър "Иван Вазов" изпрати до мен следното писмо, което публикувам без редакторска намеса.
Писмото е по повод интервюто с режисьорката Лилия Абаджиева в блога ми от 2-ри октомври 2012г. - "Уморих се! Не владея законите и игрите, познати на апаратчиците.".
След писмото на г-н Павел Васев следва отговорът на режисьорката Лилия Абаджиева по-долу.
Като автор на това виртуално пространство не се обвързвам с изразените мнения.
12.02.2013

               Уважаема госпожо Пирозова,

     От време на време колеги от театъра в който временно работя ми предоставят театрални критики публикувани в пресата и електронните медии. Така се случи че едва днес прочетох един материал, плод на Ваша среща с г-жа Лилия Абаджиева. Там с много широк замах и бездарие са надминати качествата на театрото „Многострадална Геновева”. При нашата единствена среща Вие ме попитахте и аз не Ви отговорих каква е причината за една творческа и дружеска раздяла. Сега обаче ще Ви опиша случката, и ако не ме лъже седмото ми чувство, Вие ще я обявите за едностранчиво представена и невярна. Причината за напускането на Народния театър на г-жа Лилия Абаджиева на всички езици се нарича измама. През годините аз само съм я подкрепял в творческата и практика, и никога не съм очаквал че тя може да се срине до такова ниско равнище. Но всеки сам решава за себе си каква роля си избира. В живота.

     Не някой друг, а аз я поканих в Народния театър и я назначих за щатен режисьор. Не друг а аз през 2000 г. я подкрепих  да постави „Ромео и Жулиета „  с  никому  неизвестните тогава актьори………., днес звезди на българският театър …… Не друг, а аз я предпазих от линч от страна на служителите Народния театър по време на една от репетициите на спектакъла „Госпожица Юлия”.

     В края на месец април 2011 г. художничка по костюмите на предстояща премиера  ми се оплака че шивашкото ателие не може да изпълни поставената задача, и се налага да потърсим помощ в друго ателие. В програмата на театъра имаше само един предстоящ спектакъл и не виждах основание за подобен проблем. Срещнах се с колегите шивачи и попитах каква е причината за отлагане на изпълнението на костюмите за нашия спектакъл. Те ми отговориха че десети ден работят без почивка, като костюмите които шият са им възложени от г-жа Лилия Абаджиева за пиеса която тя поставя в Скопие, бивша югославска република Македония, по мое нареждане. И нейният съпруг непрестанно следи за изпълнението на всеки един костюм. Зададох още няколко въпроса, и от получените отговори се изясни цялата ситуация. Наредих да се прекрати работа по изработка на костюмите за Скопие, и всички предоставени платове и материали да се съхраняват във вида в който се намират в момента.

     Незабавно потърсих по телефона г-жа Лилия Абаджиева и нейният съпруг. Два дни никой не отговаряше. На третият ден от Скопие ми се обади тя сама и ми каза че не разбира защо съм постъпил така некоректно, след като това било ежедневна практика в Народния театър. Предложих и да се срещнем и да обсъдим фактите. Отговори че има репетиции които не може да отложи, и в първия удобен момент ще се върне в София.

      Когато се срещнахме, разговора бе труден, и нейната позиция бе че подобни случки са ежедневие в театър, сочейки като пример художника Юлиян Табаков. Отговор их че театрите в София си помагат един на друг, на нас са ни помагали всички столични театри, и че за всички случаи които тя споменава аз не само зная, но съм поел своята отговорност както пред моите работодатели от министерството, така и пред  контролните органи които наблюдават нашата дейност. И ще се наложи да освободя онези служители от ателиетата, които са извършили нарушение на нормативната уредба. На срещата присъстваше и съпруга и, който предложи сам да поеме цялата отговорност. Отвърнах че самостоятелно ще продължа да взимам решения които са мое задължение, докато не бъда освободен от длъжност.

       Малко по-късно г-жа Лилия Абаджиева ми донесе  подписано от нея заявление с което поиска да бъде освободена от щата на  Народният театър по взаимно съгласие. Подписах го и го предадох на служба „личен състав”.

       И на следващият ден  всъщност започна пиеската на драмсъстава, недостоен дори за селско читалище.

       Първо се яви г-жа Лилия Абаджиева, която заяви че по некоректен начин съм я принудил да подаде заявление за напускане по взаимно съгласие, и тя е завела в канцеларията на Народния театър докладна записка с която оттегля въпросното заявление. Счита че моите действия са свързани с недостатъчна информация и че съм подведен от некоректни служители на театъра. Платовете и материалите за спектакъла в Скопие са закупени с нейни средства, и аз със своите непочтени действия преча на нейната творческа работа.

       Оставих всички тези гневно изречени твърдения без отговор. Малко по-късно по телефона ми се обади лице което се представи  на много лош и неправилен български език като директор на театър в Скопие. Предложих му да разговаряме на сръбски или английски език. Той ме заплаши с македонското посолство в София. Както Ви е добре известно г-жо Пирозова, аз съм  много страхлив човек, и потърсих психиатрична помощ. След прегледа лекарите ми казаха че съм обикновен психопат, но не съм достоен за жълта книжка. Като дойде необходимото време, те сами ще си ме приберат в Карлуково.

       Малко по-късно от САЩ ми се обади бившият треньор на националният отбор по вдигане на тежести Иван Абаджиев. Той ме упрекна че правя усилия да проваля кариерата на неговата снаха, и това  го знае по себе си. Български злодеи го били  обвинили че е използвал допинг, и сега той вижда в моите действия същата схема за дискредитиране на един честен човек. Отговорих че няма да променя решението си, и че този проблем мога да обсъждам само с г-жа Л.Абаджиева.

        Яви се и  съпруга на г-жа Л.Абаджиева, който ми разказа тъжна история, в която аз съм го поставил в много затруднено положение. Постановката в Скопие трябва да излезе в срок, в противен случай те и двамата – художник и режисьор няма да получат своите хонорари.

         Разпоредих на служителите в шивашкото ателие да му върнат  всички платове, готови костюми и материали.

         На  другия ден беше доста по-интересно. Около 9 часа срещнах г-жа Лилия Абаджиева на етажа на който се намираше нейният кабинет и моята работна стая. След известно време отново се разминахме, но в другия край  на административния етаж на театъра. След десетина минути по телефона отново от САЩ ми се обади г-н  Иван Абаджиев и с развълнуван и гневен глас ме обвини че с моите безобразни действия съм довел до изключително тежка криза снаха му Лилия Абаджиева, която по тази причина е приета в болница. Аз не се подадох на тона на разговора и затворих телефона, но останах озадачен.

         След половин час при мен се втурна уплашена и много възбудена колежката ми Роза Радичкова, и ми каза че, цитирам „……..Лили колабира, припадна, моля извикай бързо линейка!” Аз започнах да се смея на глас. Роза ме гледаше изумена, а аз се смеех все повече и все по-невъздържано. Но за да успокоя Роза Радичкова, и казах че провинциалният драмсъстав е сбъркал програмата си с около един час. Разликата във времето в САЩ и България им е скроила зла шега. Според г-н Иван Абаджиев снаха му е в болница от преди два часа.

          След два дни г-жа Л.Абаджиева се яви при мен и ми каза че страда от много тежко заболяване, което не иска да обявява на никого, и че утре нейният син ще ми донесе съответното медицинско удостоверение, в съответствие с което аз нямам право да я уволня. Обясних и че не съм я уволнявал, и че когато е подавала документите си за назначаване в Народния театър е представила както се изисква от нормативната уредба медицинско удостоверение за здравословното си състояние като на всеки гражданин който постъпва на ново работно място. И в единият от двата  документа  - (медицинското свидетелство свързано с КТ за назначаването и на безсрочен трудов договор което потвърждава че лицето не страда от тежки или други  заболявания препятстващи упражняването на съответната професия, и медицинското свидетелство което тя ще представи с определение  за наличие на  тежката болест от която  страда и се ползва от защита на закона) се съдържа невярно медицинско заключение, което подлежи на лекарски одит.

           Нейният син не се появи нито на следващият ден, нито пък до днес. Вероятно семейство Абаджиеви са разбрали че да представиш медицинско за тежко заболяване, но в същото време да поставяш в Скопие спектакъл е нонсенс, който само ще засили размера на измамата.

          Това е точната дума и аз няма да я заменя с друга – измама. Всички жалби произнесени пред Вас от г-жа Лилия Абаджиева и публикувани във Вашия блог като че ли от устата на героиня от пиеса на Яворов, всъщност са твърде мелодраматични.  Казвам това не за да я засегна, тези думи не са предназначени за нея, а за Вас. Когато човек се е посветил на театъра, а такова бе моето впечатление от единствената ни среща с Вас, истината му е по-скъпа от литературата със съмнителни качества. Аз нямам никакви изисквания, молби или претенции към Вас. Но след време ще публикувам този текст. Защото не ме е страх нито от версията на г-жа Лилия Абаджиева, нито на бившата звезда на спорта Иван Абаджиев, нито от хули и обвинения които се сипят срещу мен и колегите ми. Вероятно щях да си мълча, но ми предоставиха текст от изява на г-жа Л.Абаджиева по БНТ, в която тя раздава крайни и несъстоятелни квалификации. И счита че храма на Мелпомена е омърсен, защото Сашо Морфов пусна една песен от чалга елита след спектакъла „Живота е прекрасен”. А той само показа РАЗЛИКАТА между театъра и бездуховноста. И това бе много ясно послание, което за Вашата героиня е непостижимо. Аз обаче не я обвинявам за това – просто е сменила нивото. Но винаги ме обземат съмнения, когато някой цитира Хегел като индулгенция за интелигентност, уповава се на Гьоте като духовен покровител, но не е чел разговорите на същият Гьоте с Екерман. Иначе би трябвало да знае че няма знак на равенство между „Фауст” и „Феноменология на духа”, и че нравствеността е по природа присъща на всеки. А когато тя изчезне от един от отделен човек, то бедата е преди всичко в него.

         За мен това е отминало събитие защото има значително по-важни неща в театъра – създаването  на нови постановки, защото театъра не е като снимка. Няма как да е веднъж и завинаги. Театъра е много трудна съдба, която иска да и се посветиш, при това всеки ден, всеки ден  и за цял живот.

                           Павел Васев

     

18 февруари 2013, понеделник

ОТГОВОР НА РЕЖ. ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА ПО ПОВОД ПИСМОТО НА ДИРЕКТОРА НА НАРОДЕН ТЕАТЪР Г-Н ПАВЕЛ ВАСЕВ

г-жа Лилия Абаджиева

Публикувам без редакторска намеса писмото-отговор на режисьорката Лилия Абаджиева по повод писмото на директора на Народен театър "Иван Вазов" г-н Павел Васев, изпратено до мен (Гергана Пирозова) и публикувано в същия ден на страницата на блога (12 февруари). В писмото-отговор е ползвано интервю на режисьорката Лилия Абаджиева, по нейно настояване, проведено на следващия ден, след публикуваното писмо на г-н Павел Васев в блога.

Писмото на г-н Васев беше по повод интервюто с режисьорката Лилия Абаджиева в блога ми от 2-ри октомври 2012г. - "Уморих се! Не владея законите и игрите, познати на апаратчиците."
Като автор на това виртуално пространство не се обвързвам с изразените мнения.

Всяка препечатка на съдържание от моя блог, без цитиране на източник, ще считам за нарушаване на правата ми като автор на това пространство. 

------------------------------------------------------------------------------------

Затруднявам се да определя жанра на това  така наречено писмо: за мен това е откровен пасквил, грозни нападки, обвиняващи ме в едва ли не измама или друг вид деяние с криминална окраска. Аз не съм престъпник, а режисьор. Чувствам се оплетена в интриги и лъжи, изкусно построени като съвършено злодеяние. На Господин Васев ще кажа, че с това “писмо” прави портрет на самия себе си. Човек  трудно би могъл да сдобри  представите си за етика и морал с начина, по който спекулира от позицията  на директор на първата ни трупа. 

Той управлява театъра в състояние на афект, взима решения в състояние на афект, а в такова състояние реалността се изкривяа.

Висшата несправедливост да нарича един български режисьор измамник ни дава представа и за агресивната му логорея в състояние на афект. 

По повод на това, че ме обвиняват в измама...

    Външните поръчки в ателиетата на театрите са обичайна практика. Въпросната шивачка, е шила костюми за някои от моите спектакли, докато работеше в ателието на Сатиричния театър, а именно за спектаклите ми “Чайка” 2001 и “Платонов”2002, продуцирани и представени на сцената на “Сълза и смях”.

    За спектакъла  “Краят на играта” 2009, продуциран и представен от Театър 199, костюмите на актьорите Илка Зафирова, Йосиф Сърчаджиев, Валентин Танев и Николай Урумов бяха изготвени също в ателието на Сатиричния театър от същата шивачка.

    Случвало се е Васил Абаджиев, художник по костюмите на спектакъла “Бащата” 2008, продуциран и представен на сцената на театър “Възраждане”, да изработва костюмите в шивашкото ателие на  “Зад Канала”.

    С тези няколко примера бих искала да покажа, че случая от пролетта на 2011 не е прецедент. По-скоро е прецедент неговото тълкувание  и опита той да бъде използван като повод да бъдат отправяни към мен квалификации с криминален характер.

    В този разигран по омерзителен начин сюжет от директора на Народния театър, за мен е важно да изясня няколко детайла, а именно как се произвеждат театралните костюми. След разговори и уточнения с режисьора свързани с епоха, характер на персонажа и пр., художника по костюмите прави проекти и скици, закупува платове и всички необходими материали и ги поръчва за изработка в шивашко ателие.

    Тук трябва да се изяснят два момента:

1. Не режисьора, а художникът по костюмите поръчва изработването на костюмите.

2. Директора на Народния театър се опитва да ми вмени вина и в друго отношение, а именно, че едва ли не съм ощетила Народния театър. Платовете за костюмите на  въпросния спектакъл, както и хонорара на шивачката за тяхната изработка са за сметка на  Националния театър на Република Македония.

Прилагам интервю, направено от журналиста Асен Константинов с мен на 13 февруари. Само една част от него беше публикувана в „България днес“. Настоявам да бъде цитирано в цялостта му като част от отговора ми към публикацията в блога Ви от 12 февруари.

А.К.: Г-жо Абаджиева, директорът Павел Васев казва, че повода за писмото му е вашият коментар към акцията на Морфов...

Л.А.: Аз не искам да се оправдавам и да обяснявам това, което съм казала в БНТ. Продължавам да твърдя, че пускането на попофолк е осквернително за Народния театър, каквито и да са мотивите за тази жестикулация. И не виждам защо да нямам право на мнение.

А.К.: Позицията ви с Морфов не се различава толкова - той обясни пред "България Днес", че никога не би пуснал чалга в свой спектакъл, защото я смята за "заразен бацил". Вие пък я нарекохте в БНТ "отровен наркотик"...

Л.А.: Всеки може да жестикулира по начина, по който смята, че трябва да го прави. Аз никога не съм мислила, че сцената може да бъде ползвана за каквито и да било послания, освен тези на спектакъла. Може би това е нещото, което не може да "сдобри" моята позиция и разбирането на Морфов.

А.К.: В БНТ казахте, че "естетите" влизат в диалог с "нечленоразделните". Това ли ви дразни в жеста на колегите ви, които отговарят на чалга изпълнителите?

Л.А.: Мисля, че не може да има диалог. Да се защитаваме по този начин от Азис, ми се струва унизително за българската култура. Смятам, че ако въобще има някаква битка, тя е на друго ниво. Не мисля, че трябва да обяснявам на Азис, къде по света сме представяли българската култура с работата си. Още повече, че участията на моите спектакли на международни фестивали никога не са били субсидирани от държавата, а гостуването на един спектакъл е изключително скъпо упражнение, което само големите световни фестивали могат да си позволят, когато си селектиран в официалната им програма.

А.К.: Как ще коментирате фактите от писмото на Павел Васев?

Л.А.: След това, което прочетох, не знам дали не трябва да се свържа с адвокат. Той се опитва да ме вкара в един криминален сюжет ,служейки си с откровени лъжи, подмяна на обстоятелствата и окачествявания от морално естество, които не мога да приема. Същото омерзително усещане, което имах след онези събития, в момента пак се събуди у мен.

А.К.: Той казва, че ви е подкрепял още от 2000 г., когато вие и актьорите от спектакъла ви "Ромео и Жулиета" между които Деян Донков, Юлиан Вергов, Димитър Рачков не сте били известни.

Л.А.: Правила съм театър много преди да срещна Павел Васев и както вече се вижда - и след като се разделихме. Поставяла съм спектакли по Шекспир не само в националния ни театър, а и в Германия, Америка и Русия. Той ни нарича в писмото си "световно неизвестни", но още с дипломния ми спектакъл "Хамлет" от 1997 г., ние бяхме по най-големите европейски фестивали.

А.К.: Защо се стигна до този конфликт?

Л.А.: Шивачката Снежа, която сега е в Народния театър шие костюмите за моите спектакли още от "Хамлет" в Сливенския театър. Тя просто е толкова добра, че уши костюмите за "Края на играта" в Театър 199 без актьорите да отидат и на една проба при нея. Практика е в ателиетата не само на Народния театър, а и в  другите театри да се приемат поръчки от други театри, за да могат да получават тези специалисти към заплатите си от по 450 лв. и допълнителни доходи. Може да се каже, че това са едни безценни кадри - няма известен костюмограф, който да е правил постановка в София и да не е работил със Снежа. Когато отидохме да поставяме "Ромео и Жулиета" в Македония, там нямаше шивач и аз се свързах с нея. После сценографа на постановката Васил Абаджиев се е срещал с нея и й е донесъл платовете, докато аз репетирах в Скопие.

А.К.: А имаше ли хонорар за ушиването?

Л.А.: Разбира се, Снежа поиска по 200 евро на костюм, понеже бяха исторически. Парите й бяха преведени, за което има документи, но не ги плащам аз, а директорите и пордуцентите на спектаклите. Снежа е достатъчно добър професионалист и достатъчно коректен човек, за да може да прецени каква й е програмата в Народния театър и дали ще има време да ушие и тези допълнителни костюми. Тя не би приела поръчка, ако утежнява графиците на Народния театър. 

А.К.: Как научихте, че нещата са се объркали?

Л.А.: Павел Васев ми се обади в Скопие и в момента, в който се чухме ми каза, че ме освобождава от Народния театър и каза, че ще уволнява хора от службите. Аз му отговорих, че не мога и да си помисля, да бъдат уволнявани служители заради мен и казах, че тръгвам към София. Отмених си два дни репетиции в Македония и веднага дойдох. Васев лъже, че сме имали разговор с него - той се скри, а секретарката му ми връчи пред трима свидетели, като на някакъв престъпник, предизвестието за прекратяване на турдовия ми договор. Беше оформено като закриване на длъжността режисьор - Васев много добре владее този бюрократичен инструментариум. Аз обаче не съм престъпник, аз съм режисьор. По никакъв начин не смятам, че съм направила нещо нередно.

А.К.: Той обаче казва, че всичко това е трябвало да се случи с негово знание и под друга фрма - със заповед или договор.

Л.А.: Това е грешка, която аз отчитам и се опитах да му обясня. Договор сключва възложителя с изпълнителя. Изпълнителя е шивачката на театъра, и без такъв договор няма как възложителя да и преведе пари.

Опитва се, дори в момента, да изкара Васил Абаджиев престъпник, който едва ли не тайно е поръчал тези злополучни костюми. Няма да коментирам лъжите му, свързани със сроковете в Македония и нашите хонорари. Разговор на такава тема не сме имали. Самият директор на Националния театър в Скопие, Деян Пройковски, за когото Васев казва, че говорел развален български, но всъщност е режисьор учил в България и говори литературен български, се опита да му го обясни. Васев блокира костюмите, после каза, че трябва да се опишат и да се получат под номера. По същото време там са се шиели и костюми за "Сфумато" и аз го казах на Васев, а той ми отговори, че за софийски театри може, но за Македония - не. Не е имало никави разговори за изясняване на фактите - той ни постави пред свършен факт. Два дни по късно аз подадох молба за напускане, омерзена от тези събития.

А.К.: Вярно ли е, че сте припаднала и Иван Абаджиев се е обадил по предварителна уговорка?

Л.А.: Нещата, които Васев е написал са сънищата на един чиновник, който много иска да е театрал, но никога не е бил. Иван Абаджиев по своя инициатива тръгна да търси пътища за решаване на конфликта, защото смяташе, че Васил  трябва да поеме отговорността за това административно,  според Васев нарушение.Да отрежда на Иван Абаджиев подобна недостйна роля е  некоректно и обидно. Аз самата бях в много тежко състояние, защото преди да замина правих телевизионната адапатация на един от последните спектакли на Крикор Азарян по "Чайка" на Чехов. Цялото това връщане към спектакъла на Коко, който за мен винаги е бил фигурата на учителя, бащата, приятеля, ме върна към последните дни от живота му и бях изпаднала в нещо като депресия изгубих съня си   преди да замина за Македония спрях да се храня и бях 46 кг. При една такава висша несправедливост, която Васев извърши срещу мен, аз съвсем рухнах, когато се върнах в София и наистина получих сърцебиене и ми прилоша.Не съм припадала, не съм губила съзнание и не съм постъпвала в болница. Повтарям не съм припадала и не съм губила съзнание. Това са разработки на Васев. Всички, които ме познават знаят, че в трудни моменти имам подобни пристъпи. Беше  неморално и неетично от негова страна, вместо да  ми каже, че по някаква пирчина не желае да бъда в трупата, а намери административен повод да ме прогони. Няма да коментирам на какво напомня тази изключителна изобретателност да спекулира с фактите. В тези събития се намеси и Стефан Данаилов в опита си да ме защити нещо, което Васев пропуска.

А.К.: А каква е истинската причина според вас?

Л.А.: Мога само да гадая, но мисля, че много големи натрупвания се случиха с поставянето на "Госпожица Юлия", който беше много сложен технически и гостуването на моя варненски "Фауст", след който едва ли не, трябваше да обезпаразитява сцената на Народния театър, защото "Фауст" я е осквернил. Той има проблем с естетиката на моите спектакли. Факт е, че свали моите спектакли от афиша на театъра.

А.К.: Васев твърди, че не уважавате труда на хората от техническия персонал и ви е спасил от линч по време на репетициите на "Гспожица Юлия"...

Л.А.: Това е част от поредните му интерпретации. Васев да не се прави на защитник на службите, защото всички, които познават работата му през годините знаят как разсипа ателиетата  на художник изпълнителите в Сатиричния и театърът загуби безценни кадри заради него. Методите му наистина са като във времето на соицализма. Когато се съгласих да постъпя в Народния театър, а това беше четвъртата ми покана за щат там, Васев се хвалеше че ще дисциплинарям службите му, защото съм взискателна към тях, а сега ме обвинява, че не ги уважавам.

А  маниера му на управление и начина, по който от властовите му пристъпи огласят с крясъци театъра от първия до последния етаж са явно част от разбирането му  как да държи службите в кондиция.

18 февруари, 2013                   Лилия Абаджиева