ЗАПОЧНАХА РЕПЕТИЦИИТЕ НА КАЛИГУЛА НА ДИАНА ДОБРЕВА НА СЦЕНАТА НА НАРОДЕН ТЕАТЪР

                

                            "Днес текстът на Камю е предсказание за идващия фашизъм"

КАЛИГУЛА от Алебр Камю

Премиера – октомври 2017, Народен театър, голяма сцена.

Режисьор – Диана Добрева, сценична адаптация – Александър Секулов, сценограф – Нина Пашова, музика – Петя Диманова, драматург – Мирела Иванова, превод – Наташа Колевска, Красимир Кавалджиев

Участват: Деян Донков (Калигула), Валентин Ганев, Йосиф Шамли, Жорета Николова, Александра Василева, Биляна Петринска, Албена Ставрева, Вяра Табакова, Зафир Раджаб, Деян Ангелов

Днес започнаха репетициите на "Калигула" от Албер Камю, един проект на режисьорката Диана Добрева на сцената на Народен театър. На нарочна пресконференцията режисьорката сподели:

 „Мисля, че точно във времето, в което живеем, особено последните събития, в чисто политически план, темата за диктатурата е нещо, което мен много силно ме вълнува.  И по-скоро необходимостта на народите да живеят в състояние на диктатура. Откъде произлиза това? Каква е самата природа на диктатора? Как се ражда един диктатор и какви са основанията му да стане такъв? Мисля, че текста на Камю е изключително актуален, независимо, че навремето той е бил отправен и насочен към фашизма по някакъв начин. Сега още повече, и е абсолютно необяснимо как отново и отново, и отново независимо от всички цивилизационни процеси се връща това, има необходимост да се живее в диктатура. Това е! И, разбира се, в случая с Калигула за нас е много интересна каква всъщност е самата природа на диктатора, как той става такъв и как умира.“

Александър Секулов, който е автор на драматизацията на „Вълци“ по „Трънски разкази“ на Петър Делчев, спектакъл от този сезон на режисьорката Диана Добрева на сцената на Пловдивския Драматичен театър, допълва:

„Има нещо, което Хегел нарича „дух на времето“ и в този смисъл историческото време, в което живеем и духа на драматургичния текст удивително съвпадат. И ако премиерата на този текст е била 45-та година и е била рефлекс към вече миналия фашизъм, то сега е предсказание за идващия такъв. А това, което на мен лично ми е интересно в този текст и ще се радвам да бъде интересно и на зрителите е изследването на поетичната, артистичната страна на диктаторите. Как поетите стават съвършени диктатори.“

ЦЯЛАТА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ПО-ДОЛУ:

 2 май 2017 г. Народен театър

Диана Добрева - Здравейте на всички. Първо да кажа причината, поради която се налага тази пресконференция. Както знаете от публикации в медиите, трябваше да се стартира с друг проект „Майстора и Маргарита“ (М. Булгаков). Сметнах за необходимо да направим тази пресконференция, за да обясним причините, поради които се наложи това заглавие и този проект да бъдат отменени. „Майстора и Маргарита“ се отлага може би за края на другия сезон. Това ще уточним с директора на Народен театър г-н Донкин - кога точно ще се случи. Тази промяна наложих аз поради причината, че проектът „Майстора и Маргарита“ трябваше да се случи с доста нови технологии, които трябваше да бъдат вкарани в спектакъла. Поради трудността на изработката на новите технологии, се оказа, че те изискват повече време. Оставяме си почти една година, за да може технически да е изрядно подготвено. Ще се работи с 3D mapping и други нови технологии и се оказа, че нямаме възможността в момента да започнем. Така че този проект не се отменя, а само малко се отлага във времето. Това наложи да бъде сменено заглавието на проекта, като в никакъв случай, разбира се, промяната на заглавието не е някакъв компромис. Към пиесата на Камю „Калигула“ съм имала от много години дълбок интерес и това заглавие може би щеше да се случи след „Майстора и Маргарита“.  В ролята на Калигула е Деян Донков, с когото отдавна искам да работя, както и с всеки от актьорите, с които също отдавна съм искала да работя и Слава Богу вече ще мога да направя. Това са изключителния Валентин Ганев, за който бях предвидила много сериозна роля в „Майстора и Маргарита“, но сега това ще е една предпоготовка и запознанство за следващия проект, Йосиф Шамли, Жорета Николова, Александра Василева, Биляна Петринска, Албена Ставрева, Вяра Табакова, Зафир Раджаб, Деян Ангелов. Това са актьори, към които отдавна имам интерес. Освен пресконференцията днес е и нашата първа репетиция. В 12:00 часа очакваме доц. д-р Николай Гочев, който ще бъде наш консултант за Калигула. Познавач на епохата и на самата историческа фигура на Калигула.  Ако имате някакви въпроси. Александър Секулов - сценична версия и адаптация на пиесата, Нина Пашова - сценография, Петя Диманова ще бъде композитор на представлението.

Стефан Джамбазов - Защо Калигула и какво ще кажеш на първата репетиция?

Диана Добрева - На първата репетиция ще оставим доц. Гочев да говори дълго. Радостно е, че можем да работим с такива хора с такива познания. Защо Калигула? Защото първо аз, както знаете, съм завършила френска филология и от много години имам към Албер Камю особено отношение. Самата аз съм го превеждала в университета. Като писател, драматург и философ имам силен интерес към него. Защо Калигула? Защото мисля, че точно във времето, в което живеем, особено последните събития, така чисто в политически план, темата за диктатурата е нещо, което мен много силно ме вълнува.  И по-скоро необходимостта на народите да живеят в състояние на диктатура. Откъде произлиза това? Каква е самата природа на диктатора. Как се ражда един диктатор и какви са основанията му да стане такъв. Мисля, че текста на Камю е изключително актуален, независимо, че навремето той е бил отправен и насочен към фашизма по някакъв начин. Сега още повече, и е абсолютно необяснимо как отново и отново, и отново независимо от всички цивилизационни процеси се връща това, има необходимост да се живее в диктатура. Това е! И, разбира се, в случая с Калигула за нас е много интересна каква всъщност е самата природа на диктатора, как той става такъв и как умира.

Румен Спасов - Споменахте и за Камю – писател, драматург и философ. Обикновено говорим за него първо като философ. Въпросът ми е към Александър Секулов. Какви радикални конфликти ще се появят на сцената. Как този умозрителен текст заживява? Дали с ирония, както е при Дюренмат или

Александър Секулов – Има нещо, което Хегел нарича „дух на времето“ и в този смисъл историческото време, в което живеем и духа на драматургичния текст удивително съвпадат. И ако премиерата на този текст е била 45-та година и е била рефлекс към вече миналия фашизъм, то сега е предсказания за идващия такъв. А това, което на мен лично ми е интересно в този текст и ще се радвам да бъде интересно и на зрителите е изследването на поетичната, артистичната страна на диктаторите. Как поетите стават съвършени диктатори.

Диана Добрева – Все пак ние сега няма как да кажем какво ще стане, какво ще бъде, защото сега и оттук нататък това ще бъде един процес на изследване, което е и най-хубавото поне в моята работа, защото гледам никога да не тръгвам с готови формули. Някои от актьорите тук вече са работили с мен. Жорета и Александра знаят, че много от нещата се случват в самия процес. Така че се надявам всички конфликти, за които питате, да се изяснят в процеса на работа.

Ирина Гигова - Спектакълът на Явор Гърдев „Калигула“ още се помни и периодично се появяват слухове, че ще възстановява на различни сцени. До колко той ще е една отправна точка, от която да се отдалечите?

Диана Добрева – За мое много голямо съжаление аз не съм гледала този спектакъл, защото той е бил поставен във Варненския театър и съм се разминала с това да го гледам. Там Калигула се е играл от Димо Алексиев – един прекрасен актьор, когото аз много обичам и който игра в моето представление „Казанова“. А заедно с Димо направихме 30 представления в Париж. Предполагам, че Димо е бил един прекрасен Калигула.

Гергана Пирозова – Казвате, че темата е необходимостта на човека да живее под диктат. Но ми се иска да разбера, говорейки обобщено за човека, дали този спектакъл ще се взре и в българския контекст?

Диана Добрева – Аз се надявам да е така, защото този спектакъл ще се играе в България и трябва да се гледа от хората, които живеят в тази страна. Няма как това да се подмине, според мен. Надявам се да е така. Разбира се ние скоро със Секулов си говорихме за това, колко е необходимо в днешно време през български съвременни текстове да се търсят кодовете на съответния народ и съответната националност. И, разбира се, е по-лесно, а може би и по-трудно. Но така или иначе пристъпвайки към този текст това ще се случи, според мен, защото в крайна сметка Камю не се занимава толкова с историята на римския император, колкото има една много по-човешка страна. Камю изключително много се занимава с един образован човек, човек поет, който заради своя идея решава да преобърне цялото мироздание, да промени света, да направи света..., да го сътвори извън всякакви закони наложени в този момент. Така че в същината си това е един човешки проблем, не е проблем на някаква националност. Но ще видим в процеса.

Александър Секулов – Може би е редно да споменем, че ще работим по превода на Наташа Колевска и Красимир Кавалджиев, това са наши колеги. Които безкрайно уважавам.

Диана Добрева – Драматург на представлението е Мирела Иванова. По принцип е необичайно за актьорите, че на първа репетиция имат пресконференция. Виждам ги, че са малко неоклюш. Според мен не е лошо един проект да започне с една пресконференция и после даже да се проследява пътя на едно представление. Ако искате тях да ги попитате нещо.

Въпрос към Деян Донков - Защо е приел проекта, гледал ли е предишната версия?

Деян Донков – Аз съм гледал филма, предишната версия и следващата версия (смях). Този текст на Камю ме възбужда заради това, че тази категория, когато се казва, че това е зло, това е лошо, а при Калигула видях, че това не е така. Това зло не го приема за зло и обръща наистина с хастара наопаки категории като „добро“ и „зло“ и къде се корени това нещо, още от детството ли е имал среща със злото. И наистина днес в световен план няколко тикви управляват. За България, например, аз отдавна си мисля, че сме по-космополитни и това трябва да е едно конвертируемо представление и да не е насочено към нашия български контекст, а въобще световен. Все пак това е по-интересно. Другото което е, че всеки един диктатор винаги се е самообожествявал – знаете румънския диктатор Чаушеску. Самите диктатори до последния момент не вярват, че това ще им се случи, те са спрели да се чувстват като хора. Те казват: „Аз съм Бог.“ Ето това е много интересно – как решаваш, че си Бог.

Диана Добрева – В същината си голяма част от диктаторите са много големи романтици. Така че и това е много интересно да се проследи.

Деян Донков – Занимават ме най-сериозните човешки въпроси в Калигула. Къде се корени злото?

Диана Добрева – Къде се корени и как се трансформира.

Деян Донков – Той самият казва: „Аз се възхищавам от собственото си безразличие.“, защото дори и пред него да екзекутират хора той казва: „Възхищавам се, че нищо не ми трепва.“ Ето това е много интересно.

Въпрос към Деян Донков – А какво Ви беше впечатлението когато за първи път се сблъскахте с този образ? Представихте ли си го по някакъв начин?

Деян Донков – Този образ го гледах в шести клас с Малкълм Макдауъл и понеже бях в шести клас бях с едната ръка в гащите (смях). Е какво да правим сега, то хормони... Всъщност ние бяхме облагодетелствани в северозападния край, защото имаше едни филмови маратони по сръбската телевизия, която ловяхме само там – шейсет часа само филми, без реклами като сега и тогава гледах класики, които не съм и подозирал, че са, защото бях между пети и седми клас. Последно Танго в Париж, например – на сръбски се казваше „ЕрОтичен филм“ (смях).

Въпрос към Деян Донков – Аз имах предвид при първия прочит на пиесата, но и този отговор е добре (смях).

Деян Донков – Вие ме питахте за образа, а аз този образ го видях тогава за първи път. А за пиесата ние го казахме преди това – за злото...

Диана Добрева – при актьорите е много интересно съвсем в началото влечението им към някакъв образ чисто интуитивно. И Слава Богу, че в природата на актьора понякога интуицията е по-силна.

Анелия Янева – Деян Донков премина и от отвъдната страна вече като режисьор, така че не знаем дали интуицията му все още е така недокосната или вече ще има участие и друга гледна точка.

Диана Добрева – не сме работили досега с него.

Деян Донков – Всъщност това се случва малко след Христа и за мен е много интересно това как той мрази Бог и мрази хората през Бог и Бог през хората и въобще цялото това нещо е много интересно, което може да се изследва в този текст.

(дълго мълчание!

Диана Добрева – разпределението на ролите ще се случи по време на репетициите.

Гергана Пирозова – Сигурно не е редно да се гадае, но се сещам, не знам откъде ми идва тази асоциация, за Фелини, който нощем до себе си имал едно тефтерче и рисувал картини от бъдещите си филми. Преди да стане режисьор той е бил карикатурист и всички идеи, които му идвали и през нощта като образи, в съня, вместо да ги записва с думи ги скицирал. Познаваме творчеството на Диана, което е много, как да кажа,  поне за мен, може и да не съм права, обвързано с такива образи, съноподобни. Дали имате такива образи вече? Предполагам е нахално, защото може да ги имате и да ги криете. Но все пак дали имате такъв образ, който се появява преди думите.

Диана Добрева – по принцип има, но малко ще го спестим сега, защото се оказа, че например в Саломе тръгнах с нещо конкретно като образ, но той изцяло се промени и се измести. Така че това което в момента стои като образ не е точно визуален, той е по-скоро на усещането, на сетивността. Ще се опитам чисто визуално да вляза в главата на Калигула. Това дали е възможно и как ще се случи, не мога да дам отговор. Но ще се опитам да вляза в главата на Калигула и всички функции на неговия страх или болест, на неговия луд или нормален мозък. Това все пак е някаква посока, но е само като сетивност, като усещане, а не е нещо конкретно и материално.

КРАЙ

 Начало на репетициите започнаха с лекция от доц. д-р Николай Гочев.

 

доц. д-р Н. Гочев, Александър Секулов, Жорета Николова

"МАЙСТОРИ" ПО ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ

"...как да повярваме, че този конфликт е между еднакво силните, когато режисьорът сплесква своите майстори до гротеска, в която вибрират единствено страсти, по-близки на индийски сериал, а не фундаментални представи за свят?"

„Майстори“ на Рачо Стоянов под режисурата на Петринел Гочев в Народния театър може да изкуши всеки пишещ да се увлече в преразказ и анализ на пиесата, забравяйки, че е присъствал на сценична реализация. Неизбежно е, защото „Майстори“ е първата българска пиеса, обявена като „добре направена“, направо майсторски написана, още при инсценирането й през 1927 г. - отново в Народния театър под режисурата на Масалитинов. „Майстори“ е пиеса, която с появата си на сцена се превръща в хит. Критиката е обладана от нея, зрителите – щастливи, даже възродени. А днес, след 90 години я изучаваме като христоматийна и затова всеки опит да се постави на сцена се разглежда ревниво под лупа. Така е за специалистите. Останалите възприемат срещата с Рачо Стоянов и „Майстори“  чрез единствения медиатор в случая – режисьора Петринел Гочев и неговия екип.

И все пак  какво е карало зрителя от 27-ма година да припознае като свой този сюжет от българското Възраждане, облечен в народни носии, обитаващ  малко българско село, в което майстори на дърворезбата залагат честта и любовта си в облог, при това ползвайки стилизирано-поетичен език? Историческият и културен контекст е важен – 20-те години на ХХ в. са обладани от чувството на разочарование, от ужаса на преживените национални катастрофи и войни, от узнаването, че цивилизацията е в упадък, а човекът с индивидуалните си амбиции е заплаха. Модернизиращата се България, познала в театъра  П. Ю. Тодоров, П. Яворов и даже авангарда на Гео Милев, вечно догонваща европейските открития, приемаща, че традициите на родното само затрудняват пътя към Европа, а националната идентичност единствено напомня за мрачното минало като патерица, се оказва неработеща. Необходима е промяна – унизен и разсипан, българинът се нуждае от национален положителен образ, но изкусно поднесен, който да върне загубеното достойнство, колективната памет, която да не разделя, а да обединява. Такава пиеса е „Майстори“ – извадила българина от Възраждането, в образец, в архетип на националното и родното, а драматичните му битки за идентичност, вплетени изкусно в любовната интрига, разтърсвали публиката до плач, тогава.

Какво ни разказва Петринел Гочев от сцената на Народния театър днес? Скулптор и живописец, освен режисьор, сам нарекъл себе си Майстор, припознал драмата на двамата резбари и тяхната привидна полюсност в своя, е започнал разказа чрез дълга експозиция, в която чираци, еснафи и майстори работливо жужат по сцената, докато публиката се нанася. Атмосфера на хармония, облечена в земни цветове, дърво и лен,  нарушавана от триони, чукове, и един обладан от вдъхновението майстор – Найден (Иван Юруков), подпомаган твърде работливо и любовно от своята Милкана (Гергана Змийчарова). Експозиция, проточила се във времето до там, че зрителят да се осъмни това ли е всичко. Но в тази извънредно дълга сцена, която идва да усмири гладният за динамичност зрител, режисьорът полага и най-добрата си идея в спектакъла, безжалостно разпиляна по пътя на разказа – за битката на Твореца във Възраждането, подобно на ренесансовия човек, който от занаятчия се издига в демиург, богоподобен творец на светове, човек на изкуството. И не случайно би ни се сторило, че в малките бели шапчици на персонажите ни се привиждат картините на Вермер, а в демонстративно насочваното огледало в лицето на Твореца/Найден – въпросите за изображението и авторството. Няма как живописецът Петринел Гочев да не знае за тях. Не е случаен даже втъканият образ на Мъдреца, който като в древногръцка трагедия, сляп и с тояжка, покрил лицето си с ленено расо, изрича част от „За буквите“ на Черноризец Храбър, малко след обладаните от съвършената хармония труженици, които ритмизирано подмятат помежду си и цялата глаголица. Нали, както казва Мъдрецът, азбуката е от Бога, а резбарят, майсторът пише на божествената азбука с длетото. Сакрално е, макар и до известна степен театрално недодялано. 

Само до мига, в който този съвършен свят не е нарушен от идването на другия – Живко (Зафир Раджаб), така както е и по сюжет – Майсторът, някога непризнат от еснафите на селото, седем години скитал се, получил пари и слава навън, припознат като чуждия, но и титанът, който ще се сблъска с другия майстор - Найден, с когото ще премерват вдъхновение, представите си за творчество, с когото ще делят  една любов и ще пожертват животите си. И точно тук спектакълът магически, като с пръчица, се разпада, защото Живко, учудващо за законите на драмата, е уродлив, дори понакуцващ като един Ричард III и точно като него подло възнамерява да отнеме кралската корона на твореца от селото, истинския – по Петринел Гочев. А иначе по Рачо Стоянов Живко е романтическият бунтар, защо ли? Край на интригата! В зрителя тутакси умира илюзията, че Милкана, красавицата на селото, някога е могла да се врече на този. А и защо на Найден ще му се иска да се съревновава с него – плазмодия, предварително посочения злодей? И като водопад от камъни целият спектакъл нервно до истерия припада в кахърната мелодрама, където темата за творчеството е сведена до бесовицата на двама ревнивци, обладани от дявола, вероятно. В помощ на тази истерика идва и Милкана, до неузнаваемост нервна, разположена единствено в тясната актьорска амплитуда – мило момиченце/ харпия, разтърсваща сцената с хоризонтални и вертикални влетявания, приклещила сюжета към себе си до там, че всяка друга поява на сцената да ни се стори кротка. 

Тази хиперактивна Милкана кулминира садомазохистичната си природа в една сцена - мъжът й Найден, освирепял от съмнения, я души с колан на тезгяха, заковава я с пирони, като един женски Иисус, докато лицето й се разкривява от истинска болка. А уж трябваше да е най-милата Милкана. Селото е взривено, публиката на метър от истерията също, защото е напусната от илюзията, че това е театър. И в развръзката, в самия трагичен финал, накъдето тегли драмата, за режисьора не стига смъртта на Милкана, прободена от Найден, като същ Отело, но убива и двамата майстори (не по Рачо Стоянов), които продължително и ненаситно се промушват, докато по сцената капе кръв, а Милкана се гъне в краката им. Удвоен ефект на реалността – хем е бутафорно, хем съвсем наистина се стискат до кръв на метър от зрителя.

Знаем, че изкуството е сублимация, самият режисьор казва в свое интервю, че тази пиеса е за него, той е и двамата майстори – доброто и лошото, адът и раят на вдъхновението, и тяхната смърт вероятно е пречистваща за него. Остава, обаче, отворен въпросът защо му е на майстора Петринел Гочев да отнеме достойнството на майсторите в пиесата, превръщайки ги в карикатури, движени от страсти. Нима е пропуснал, че тази класическа за българския театър пиеса е материализирала конфликтите в обществото, а именно сблъсъка на две базисни идеологеми, две представи за свят – на закрилника на традициите,  пазителят на нормите и ценностите на общността, зад които може да укрива и собствения си страх и на другия, бунтаря, дошъл отвън, авантюриста, разрушител на общността, но и носител на индивидуалното и новото. Нима днес тази 90 годишна пиеса не звучи познато, когато конфликтът между тези идеологеми хипертрофира в разрушителна агресия. И как да повярваме, че този конфликт е между еднакво силните, когато режисьорът сплесква своите майстори до гротеска, в която вибрират единствено страсти, по-близки на индийски сериал, а не фундаментални представи за свят. И ако Петринел Гочев, както твърди, ни представя собствения си вътрешен конфликт на майстор (изненадващо решение да изобразиш всичко това като лична драма), то аз мога да го уверя, че той такава няма – още в 20 минута, с появата на Живко, в ролята на злодей, тази негова вътрешна битка е решена. Конфликтът вече е невъзможен, защото антагонистите се видимо неравностойни. Зрителят е оставен единствено за свидетел на  саморазправа, в която преобладават ниски страсти,  истерия, кръв и сълзи, много сълзи и естествени течности, за да е като в живота. Къде изчезва титаничната война, която се съдържа в тази драма и която осмисля конфликта?

И да, днес всякак може – достатъчно е да наситите сцената с чувства, непременно ги хореографирайте, най-вече символически изпълвайте движенията – например:  любовта танцува като птица, ревността е танеца на дявола и прочие, не пропускайте сцените с насилие, при това натуралистично ги уголемете, за да е истинско, защото зрителят трябва непременно да повярва, че това е живият живот, макар да сме свидетели на изкуство, нали и е хубаво това да не се забравя - пренебрегвайте словото, то е атрибут на размишлението, неглижирайте автора, той така или иначе е мъртъв и няма как да се разсърди,че поетично-стилизираната му реч е скършена. С тези съвременни трикове може да поставите всяка класика, уверявам Ви.

Знаем, че изкуството е и терапия, символично умиране и възкръсване от пепелта. Но остава загадката защо режисьорът повлича терапевтично и себе си, и спектакъла към сапунената мелодрама, при това с „Майстори“ – пиеса майсторски ползвала достиженията на модерната драма, втъкала битката между колективното и индивидуалното, забравената национална идентичност и достойнство, родното и чуждото, старото и новото – все теми особено актуални днес, за които се иска минималното усилие и смелост да отскочиш от личното.

Следващи дати: 17, 27 февруари и 13, 19 април – Камерна сцена, Народен театър, 19:00 – 21:00

ПРЕДСТОИ ОБСЪЖДАНЕ НА СТРАТЕГИЯ ЗА ФИНАНСИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА СВОБОДНАТА СЦЕНА В СОФИЯ

"Трябва да се чуят всички мнения", алармират от извънбюджетния сценичен сектор, опасявайки се, че предстоящата стратегия за финансиране и развитие на бъдещата свободната сцена в София, е създадена и обвързана с тесен кръг артисти.

На 27 януари, 2017 от 17:00 - 18:30 в Гьоте институт ще се проведе официална публична дискусия, в която ще се обсъди бъдещата визия, както и стратегията за развитие на София като творчески град и по конкретно в сферата на свободната творческа сцена.

Прави впечатление от информацията на страницата на събитието във Фейсбук,  че вече е изготвена такава стратегия, която е за период от седем години (2016-2023) и която утре (27 януари) ще бъде официално представена за обсъждане. В ядрото на стратегията са АСТ (Асоциация на независим театър, която обединява 40 артисти), които от години тясно си сътрудничат със Столична община и Министерство на културата, както "Червената къща" и новият театър в НДК (ДНК).

До редакцията на Блогът за театър бе изпратена покана за събитието, но не от организаторите. В писмото се съдържат някои опасения, че само една малка група артисти, които стоят зад тази стратегия, се опитват да представляват целия сектор пред общината и Министерство на културата и които имат "специфична стилистична платформа и виждане за изкуството".

"Ако искате да сте „в час“ с онова, което се случва с пространствата, където могат да се осъществяват арт-проекти извън вече утвърдените места (театри, галерии, концертни зали и пр.) – при по-добри условия за свободните артисти - и ако не бихте искали тези пространства да се управляват/ползват само от определен тесен кръг артисти, работещи в определена стилистика (както е например в „Червената къща“), а да останат отворени за действително широкия кръг „свободни артисти“, работещи независимо от каквито и да е организации в избраната от тях самите стилистика, жанр, изкуство – тази дискусия може да се окаже източник на полезна информация, а и възможност за задаване на въпроси и заявяване на позиция.
Необходимо е, според нас представителите на общината да чуят различните мнения, идеи и нужди, за да се генерира (максимално възможната) полезна за всички реформа.", пишат в писмото независимите артисти.

Публикувам цялото писмо, а по-долу можете да прочетете и официалната покана от организаторите на събитието. Прави впечатление, че публичното обсъждане се състои от две части - първата, която ще е затворена за публика (!!!) и втората - отворена за публика, медии и бизнес.
Тази стратегия е важна за всички, които се занимават със сценично изкуство извън бюджетната сцена. Вероятно е обвързана с бъдещето финансиране на целия сектор.

Здравейте, Приятели

Позволяваме се да Ви изпратим линк към едно събитие, което може би ще Ви заинтригува. Става дума за „публична дискусия“ посветена на т.н. Предложение за стратегия за развитие на свободната творческа сцена в София „Споделена визия“, която ще се проведе в Гьоте Институт утре (27.01.2017, петък – от 17 до 18:30)

„…Целта на това първо проучване е да изгради визия, споделена от различните участници в свободната сцена за изкуства и да разработи предложение за стратегия за развитие на свободната сцена за ВИЗУАЛНИ ИЗКУСТВА, ТАНЦ, ТЕАТЪР, МУЗИКА и ЛИТЕРАТУРА. Усилията ни са насочени към това чрез анализ и дискусия да се определят достижими непосредствени и дългосрочни стратегически цели за устойчиво развитие в седемгодишен период (2016 - 2023). Пряк резултат е подготвянето на предложение за стратегически документ, подкрепящ устойчивото развитие на свободната сцена за изкуства….“

Става дума за това, че в последните две години общината е подела курс към реформи и декларира желание и готовност да даде по-добри възможности на т.н. „свободни артисти“. Съответно в този моментум се е създала „инициативна група“ и се е заела/или е била поканена – да изработи „стратегия“.

Според нас диалогът трябва да се отвори максимално към различни представители и по-широк кръг свободни артисти. Добре е да сме част от това - защото ни засяга. В противен случай - активните - те защитават своите интереси и се получава нежелан монопол там, където трябва да има сътрудничество и споделяне на ресурс.

Конкретният проект "Споделена визия" е иницииран от Асоциация за свободен театър и се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община Програма Европа 2016 от „Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура – 36 маймуни“.

Същата активна група от артисти, е в основата на няколко други немалки проекта, които се реализират с финансовата подкрепа на общината (сред тях „Топлоцентрала“, „ДНК“, както и „Синергия“).  АСТ има 40 члена – един от които е и „36 маймуни“, а свободните артисти само в столицата са разнообразни, стотици, ако не и хиляди – и то само в сферата на изпълнителските изкуства). За момента обаче – само те – ACT - представляват свободните артисти пред общината (със своята специфична стилистична платформа и виждане за изкуството).

Убедени сме че е хубаво хората, работещи в сферата на изкуството да чуят и да се включат в дискусията – особено, ако се чувстват като представители на свободните артисти и не искат да останат изолирани от процеса

Та така – идеята ни е, че ако искате да сте „в час“ с онова, което се случва с пространствата, където могат да се осъществяват арт-проекти извън вече утвърдените места (театри, галерии, концертни зали и пр.) – при по-добри условия за свободните артисти - и ако не бихте искали тези пространства да се управляват/ползват само от определен тесен кръг артисти, работещи в определена стилистика (както е например в „Червената къща“), а да останат отворени за действително широкия кръг „свободни артисти“, работещи независимо от каквито и да е организации в избраната от тях самите стилистика, жанр, изкуство – тази дискусия може да се окаже източник на полезна информация, а и възможност за задаване на въпроси и заявяване на позиция.

Необходимо е, според нас представителите на общината да чуят различните мнения, идеи и нужди, за да се генерира (максимално възможната) полезна за всички реформа. КРАЙ

Следва официалната покана от страницата на Споделена визия.

ТОЧКИ НА СПОДЕЛЯНЕ
Работна среща за обсъждане на прилагането на Предложението за стратегия за развитие на свободната творческа сцена в София Споделена визия. С участието на представители на публичната администрация, медиите и бизнеса.

 

27 януари, 14:00 ч. – 18:30 ч.
Гьоте-институт България (ул. „Будапеща“ 1)

Програма:
14:00 ч. - 16:30 ч.
(затворена за публика част от програмата)
Кръгли маси: работни групи за секторите публична администрация, медии, бизнес

17:00 ч. - 18:30 ч.
Участници:
Гергана Димитрова, Петя Колева, Владия Михайлова, Катрин Хрусанова от екипа на „Споделена визия”
Михаела Иванова (Столичен общински съвет)
Демна Димитрова, PR експерт – културни събитя
Анна Адамова, Български център за нестопанско право
Иван Велков, зам. председател на СОС
Биляна Генова, директор на дирекция „Култура”, СО
Любо Георгиев, член на координационната група за „Визия за София”
Румен Драганов, Институт за анализи и оценки в туризма
Миша Николич, Athlon
Стефан Иванов, основател на студио North3D, артист за видеоигри
Николай Колев, БНТ, Денят започва с култура
Светослав Тодоров, в-к „Капитал”
Марин Бодаков (поет и журналист)

 

„Споделена визия” е резултат на съвместните усилия на представители на свободната сцена в сферите на визуалните изкуства, литературата, музиката, танца, театъра и Столична община. В широк кръг от участници, работни групи и публични обсъждания през 2016 г. бе създаден основен документ със споделени принципи за развитието на свободната творческа сцена в София. В процеса на изготвяне на документа се направиха анализи и се събраха мнения, на базата на които са предложени приоритети, цели и конкретни дейности, които биха създали една цялостна екосистема за развитие на изкуствата като част от градския живот на столицата. Предложените мерки предполагат стратегически партньорства между различни сектори. Основната цел е най-динамичният сегмент от различните видове изкуства да разгърне устойчиво възможностите си и да подкрепи развитието на иновациите и творческия потенциал на града.

Обсъждането на стратегията в Гьоте-институт София е първото след официалните публични представяния и дискусии, свързани с работата по документа. То цели предложенията да се популяризират извън тесните професионални кръгове и да създаде работна среда, в която от гледните точки на публичната администрация, медиите и бизнеса да се анализират разписаните принципи и мерки. Специално поканени представители на тези сфери ще изразят своето отношение и ще обсъдят възможности за бъдещи съвместни действия.

Предложението за развитие на свободната сцена на изкуства кореспондира с вече приети и действащи стратегии за града от страна на Столична община като Стратегията за интелигентна специализация, Стратегия за младите хора, Стратегия за столичното образование, както и Стратегия за развитие на културата в София.

Проектът „Споделена визия” задава съществена и неразработвана досега перспектива за формирането на визията за бъдещето на София като творчески град и касае моделите на управление на културата, връзката между свободните творци, гражданските организации, творческите предприемачи и институциите, динамиката на създаване на творчески процеси и продукти, съвременната идентичност на българската култура на картата на Европа и света, създаване на повече възможности пред творците и гражданите и разкриване на нови хоризонти пред публиките и гостите на града.

Събитието се организира от екипа на „Споделена визия” с финасовата подкрепа на Гьоте-институт България и в партньорство със Столична община.

 

 

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: СЛУЧВАЩОТО СЕ С РЕФОРМАТА В ТЕАТЪРА Е НЕДОБРЕ СКРОЕН ФАРС - ИНТЕРВЮ, БНР, 12+3

Родопски драматичен театър в Смолян

 

Позволявам си да публикувам интервюто, което бе направено на 16.02.2016 и реализирано в ефир по БНР на 17.02. 2016 във вида, който е на страницата на БНР, като за читателите на Блога за театър пускам по-долу и пълния текстови вариант на разговора между мен и Васил Жечев от страна на БНР.

Тук можете да чуете звуковия файл от интервюто по БНР по повод провежданата театрална реформа. Коментарите са от страна експертът към Министерство на културата Елиянка Михайлова и мен, която твърди, че няма да се закриват театри, няма да има съкращения и на дневен ред не стои въпроса с откритите сцени.

http://bnr.bg/post/100659770/elianka-mihailova-nama-da-se-zakrivat-teatri-zaradi-dalgove

От редакцията на БНР на сайта на радиото пишат:
Дали натрупаните дългове заплашват преобразуването на знакови културни институции в открити сцени? Сред проблемните сцени са театрите във Велико Търново, Враца, Смолян, Благоевград и Кърджали, операта в Стара Загора и ансамбъл "Филип Кутев". Поради желанието на Министерството на културата (МК) тези институции да тръгнат по нов начин, дълговете им бяха опростени. Те започват годината от нула с условие да представят оздравителни програми и планове за стабилизиране, обясни пред "Хоризонт" експертът Елиянка Михайлова. Тя бе категорична, че няма условие за преобразуването на тези културни институти в открити сцени. По думите й, не става дума за закриване.

Министерството на културата не може да опрощава дългове, това може да направи само Министерският съвет, опонира театралният критик Гергана Пирозова, според която подобно опрощаване на дълговете от МК никъде не е легитимирано по законов път. Това са бюджетни учреждения, всеки приход и разход е с подписа на министъра на културата, обясни Пирозова и попита, как при това положение министърът е изненадан от натрупаните дългове. Според нея в повечето случаи на неизплатени задължения става въпрос за неизплатени заплати.

Гергана Пирозова

Пирозова нарече случващото се недобре скроен фарс.

Откритата сцена означава ликвидиране на творческия състав, подчерта тя и прогнозира, че целта е до година-две държавни бюджетни пари да отидат към частни организации.

Министерството на културата се държи не просто като мащеха към културните учреждения, а като дерибей, смята Гергана Пирозова.

 

 

По-долу можете да прочетете пълният текстови вариант на разговора между мен и Васил Жечев (БНР)

ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Потърсихме и другата гледна точка в случая на театралния критик Гергана Пирозова. Г-жо Пирозова, като че ли са неоснователни притесненията на хората, заети в сценичните изкуства, в посочените осем културни институции у нас, защото МК твърди, че натрупаните дългове са опростени и се подготвя в двуседмичен срок оздравителна програма.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Тук има някакво недоразумение. Разбирам от Вас, че са опростени дълговете, защото това никъде не е легитимирано, по законов път, то няма и как. Няма такъв документ. Поради простата причина, че не Министерство на културата е този, който може да опрощава дългове, това може да направи само Министерски съвет със съответното постановление, което не съществува. По-интересното е, че формулировката, понятието, терминологията „дълг“ не съществува в закона за закрила и развитие на културата. В такъв смисъл, че  няма как да се формират някакви дългове, акумулират, генерират и каквото там било. Съществуват единствено „преходни остатъци“. Тук имам по-важен въпрос, обаче,  към хората от Министерство на културата, които продължават да пращат грешни сигнали към обществеността. Първо, защо не признаят по някакъв начин, че за да има „дълг“, както те го наричат, той може да се формира само и единствено на базата на тяхната методология. Това са бюджетни учреждения. Всеки приход, всеки разход е с подписа на Министъра на културата. Нищо не може да бъде направено без негово знание, разбирате ли ме за какво става дума?

ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Да

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Аз съм изключително изненадана как Министърът на културата е изненадан  от някакви „дългове“ януари месец, отгоре на всичко едни „дългове“, които са споменати за първи път в отговор на едно депутатско запитване, едни суми, които са изредени за десет театъра, които суми странно защо после се променят, а са със подписа на министъра. За Филип Кутев, например,  са споменати 78 хиляди лева, изведнъж тези пари с 320 хиляди лева точно за пет дена се увеличават. По-интересното е дали можем да видим някакви отчети как се генерират тези „дългове“, защото тук ще стане още по-интересно. Бюджетните учреждения, такива каквито са всички културни институти в България са субсидия, която е на базата на приходи, които културните институти са реализирали, и които са изплатили, т.е. дали на държавата. На базата на тях им се връща сума под формата на субсидия, чиято ставка е определена от методологията на Министерството. Защо Министерство на културата не кажат колко от парите, които дължаха на културните институти, платиха и колко не платиха. Защото тук ще видим и голямата лъжа, защото Министерство на култура, за съжаление, се държи не просто като мащеха към културните учреждения, а за съжаление като дерибей.  И това трябва да стане ясно. Защото трябва да си поговорим за целта на цялото това поведение. Знаете ли, че още от януари 2015 г., при втория мандат на Вежди Рашидов, 30 процента от дължимите суми към културните институти не са изплатени и те започват да се сриват надолу, за да стигнат до ситуация, в която много от театрите още в средата на годината не можеха да си изплащат заплатите, защото  тези пари не бяха върнати от Министерство на Културата. И този странен ход, уж хаотичен, от страна на Министерство на Културата, беше последван през февруари  от въвеждане на нова методология, със задна дата, т.е. театрите отново бяха губещи, а обърнете внимание, че те вече тези средства са ги върнали в хазната. Но не спря с това, а юли 2015 г. съвсем съзнателно се направи трета смяна, нова методология, в средата на годината със задна дата, която връща назад финансово още веднъж всички културни институти. Оттук  нататък те са вечно задлъжнели. Никъде, обаче, ние не можем да видим този отчет, не само – има депутатско запитване към г-н Вежди Рашидов и Министерство на Културата да покаже и да направи този отчет как са се генерирали тези „дългове“, който е задължителен, защото това са публични пари – кой колко дължи. Защото тогава картината ще стане още по-интересна. Ще видим, че всички няма как да не генерират задължения, такъв е замисълът на реформата им. Но знаете ли какво е „задължение“ по смисъла на бюджетното учреждение – неразплатени задължения, това са в повечето случаи неизплатени заплати, т.е. Министерството сега твърди, че театрите му дължат, а всъщност то дължи, при това заплати на актьори. И това го доказват, разбира се, всички тези малки, тихи протести на актьорите, свикнали с всякакви унижения. Ето, един Врачански театър, който преди месеци написа отворено писмо, че не си получават заплатите. Някой обърна ли внимание? По-интересното е, че имаше негласно решение от страна на Министерство на Културата за съкращаване на персонала. Това негласно решение вече се формулира от заместник-министъра на културата Боил Банов пред парламентарната комисия по култура тези дни. Защото чувам напоследък, че нямало такава идея за „открити сцени“.

ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Ще стигнем до това, до съкращенията. Разбирам какво според Вас и според закона са „дългове“, но да се концентрираме към въпроса с т.нар. „открити сцени“ - вид пазарен механизъм, формула, либерализиращ сцената в театрите, с който се дава възможност на външни участници, да ползват тази сцени и то далеч на по-добри условия. Не стои това на дневен ред според Министерството, това не Ви ли успокоява?

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Не, защото всичко това са празни думи. Тази цялата ситуация, за съжаление, прилича на недобре скроен фарс, защото всичко това, което се говори през последната седмица, всъщност не е регламентирано. Всички тези говореници за открити сцени, за някакви дългове, за някакви шансове, които се дават, и то от страна на Министерство на културата, което има задължение, негова функция е да защитава, а не да дава шансове на някого, за когото се грижи, и се предполага, че го прави добре. Защото методиките те ги измислят, тази реформа е тяхна.

Много е хубава тази ситуация, която се случва в момента, а именно, че най-после от Министерство на културата признаха, че тяхната методология не работи, защото точно до преди половин година обясняваха от Министерство на културата и техните сподвижници как салоните са пълни, защото те са авторите на тази реформа. Неработи тяхната реформа, защото тя е пълен провал, но умишлен провал, който води именно към тяхното намерение - „открити сцени“. Защото за хората звучи пазарно, но откритата сцена означава едно единствено нещо – творческият състав е уволнен и оставаме на една сграда. Но тук никой не си задава въпроса какви ще са заниманията и грижите тогава на Министерството на културата към културните институти. Защото тяхното занимание е единствено и основно за тяхната дейност, сценичната дейност. Но излиза, че Министерство на културата вече няма да финансирана поддържането на сценична дейност, на трупи, а на сгради. Но тук излиза още един парадокс. В не малко случаи сградите са общински. Сега в тази ситуация три от посочените като „враг на народа“, защото внушението е, че дължат пари на народа, след като се издържат от държавния бюджет, та три сгради от този списък са общински сгради, разбирате ли ме? И единственото послание, което Министерство на културата изпраща в пространството, за съжаление повечето хора не са наясно със законите и не го разбират това, е че те прекратяват със своято дейност. А ще си намалите ли бюджета, след като прекратявате тази дейност? Това е страшен цирк, но по-страшното е, че той никъде не е регламентиран. Всичко, което ни се случва, е едно пускане на слухове в пространството и едно опипване на почвата - може ли да стане това или не може.

ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Какво става с актьорите, обаче, ще има ли уволнения.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Как няма да има уволнения като те започнаха още лятото, съкращенията, притисканиците и извиванията на ръце, защото системата, която създадоха, е чудесна система на изнудване. Всеки директор, когото не харесват, на мига му спират субсидията под една или друга форма и той ще не ще до два месеца е фалирал - защото с какви пари да плати на актьорите, което се и случва. Вие знаете ли, че този Врачански театър, който са го посочили като страхотния враг, дължи 24 хиляди лева, това е страшната сума, което на фона на всичко, което се случва в тази държава, е смешно. Това е театър с огромни традиции, последен културен център на тази територия, театър, който е сцена на международен театрален фестивал, и аз се питам какво ще се случи с този фестивал. Отделно от това там още от преди два-три месеца не си получават заплатите, което се случва до този момент. Което вече знаем какво означава – Министерството не им праща субсидията, дължимата субсидия.

ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Казахте преди малко, че всичко се случва твърде неясно. Откъде тръгна притеснението на гилдията, има ли някакви реални промени в закона? Предприети ли са такива инициативи и в подзаконовите актове, защото ако има реално някакво действие, то би трябвало да се аргументирате. Има ли някаква законова или подзаконава основа?

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Разбирам какво ме питате. За мен ситуацията е ясна. Беше видима още 2010 г., защото още тогава искаха да направят открити сцени, като например Музикалния театър в София, но не им се получи. После с десетки постановления,  всякакви и различни методологии,  сякаш разконцентрираха вниманието. Но това, което се случва в момента в последните дни, започна заради едно допитване на депутат до г-н Вежди Рашидов да даде отчет за дефицитите, защото вече се пускаха слухове, че културните институти има дефицит и как се е генерирал той. След което той изпрати отговор, че няколко институти дължат, не че дължат, а имат неразплатени задължения. Много моля това да се подчертае, неразплатените задължения най-често са заплати.  Оттам те (Министерство на културата – б.р.) много се уплашиха и бързо реагираха на ситуацията. Обърнете внимание, че те изключително бързат в момента. И направиха едно проекто-постановление, прието в Министерски съвет, но до ден днешен не е обнародвано в Държавен вестник, т.е. няма как да се действа спрямо него, защото то не съществува в правния мир. И всичкото това говорене, за някакви две седмици, които се дават на някакви хора как да се оптимизират, което ясно е посочено пред комисията по култура в разговор, че е чрез съкращение на персонал и чрез намаляване на заплатите – всичко това е нелегитимно, защото, пак повтарям, не съществува в правния мир това Постановление, то не е обнародвано. Не само, това Постановление е оформено, написано и изпратено на Министерски съвет, без да е спазена законовата процедура от 14 дневен срок, в който да се види и да даде възможност да се обсъди, което го прави още един път нелегитимно, разбирате ли ме. А също, както е залегнало в в Кодекса на труда, няма т.нар тристранно сътрудничество, за да обсъди това тяхно предложение, т.е. няма ги синдикатите, те не присъстват. Точно онези, които ще защитят работниците, т.е. тези, които са обект на внимание на Министерство на културата и които трябва да бъдат съкратени и с намалени заплати.

ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Какъв е интересът според Вас?

ГЕРГАНА ПИРОЗОВ: Интересът е много ясен. Превръщането на тези театри в открита сцена, отстъплението от това да не се плаща за дейност, ликвидиране на трупите. И тук ще попитате те на базата на какво ще имат бюджет. Ами ще си сформират един фонд за проекти, това което вече витае във въздуха, и отгоре на всичко, с което заблуждават някакви хора как щяло да има страшно много пари за проекти. Е, защо ги няма тези пари в момента, ще попитаме.

ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Казват, че това е в интерес на зрителите, щяло да се повиши качеството.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Ама нали има зрители? Нали до преди половин година ни говориха, че имало много зрители, сега пък нямало зрители.  Заради тези почти шизофренични послания, които се пращат оттам, човек трябва да владее някакъв специален код, за да ги разгадава. Но за мен той е ясен. Опитът им, и това трябва да се чуе, желанието им е да създадат нова театрална мрежа, не тази, която съществува в момента с трупи, а най-просто казано една мрежа, която ще функционира с държавни пари и ще ги налива в частни организации, което е налице законово. Вече в бюджета за 2016 е заложено за заплати 13 милиона по-малко. Забележете, това всичко е предвидено. Защо никой не го казва на глас на тези хора, които цял живот работят като актьори, хореографи или режисьори. Тук по-важното, което трябва да се каже и много силно да се каже е, че до една, до две или до три години, може би затова бързат, схемата ще е - държавни пари, бюджетни да отиват в частни организации. Това е, което наблюдаваме. Същото, което се случи с киното, същата схема. Е, аз ще попитам българския народ готов ли е втори път да го измамят?

 

 

МЪЛЧАНИЕТО И ТЪРПЕНИЕТО ВЕЧЕ СА ОПАСНИ! НЯМА ВРЕМЕ

Този текст няма за цел да успокоява, ласкае или заблуждава някого. Той е предназначен за хората на театъра, балета и музиката, отново поставени в унизителната ситуация да се надяват да бъдат пощадени от поредната сеч на ятаганите на Вежди Рашидов и неговите реформи.Този текст иска да Ви докаже, че има смисъл и имате сила да приключите с мълчанието и търпението.

Какво взриви търпеливото, даже прекомерно търпеливо и свикнало на всякакви експерименти по постигане на съвършената апатия театрално съсловие?

По-долу публикувам десетки реакции във Фейсбук на доказани хора на изкуството, за да стане ясно едно - съсловието най-после се пробуди. Дано!

Вече два дена Фейсбук кипи заради обявената "оптимизация" в сценичните изкуства в поредното постановление на Министъра на културата г-н Вежди Рашидов, подкрепена от неговата „сянка“ – шефа на САБ г-н Христо Мутафчиев  и техния заместник министър г-н Боил Банов. В какво се състои, т.нар "оптимизация"?

Въведение:

Осем културни институти - театрите във Враца, Благоевград, Смолян, Велико Търново, Кърджали, Операта в Стара Загора и двата национални института „Национален музикален театър“ – София и Ансамбъл Филип Кутев,  бяха обвинени, че са  генерирали  големи дългови, заради които ще бъдат наказани и превърнати в "открити сцени", ако в срок от три месеца не покрият дефицита. В същия ден Христо Мутафчиев пред театралите в Смолян, в ролята на глашатай на МК, а не на негов коректив, както е по Устав, обяви началото на тримесечното им "състезание" по връщане на дълговете, като онагледи това с думите: Даваме равен старт: „Готови!“ и „бам“ с пистолета – „Тичайте!“.  Дали е профсъюзен лидер на щат към МК, или  е в служба на интересите на работниците в сферата на сценичните изкуства, е  интересен въпрос, но кого да попиташ?

Началото на спринта бе дадено с Осемте изброени института, обявени за длъжници. Странно, обаче, как посочваните суми от МК, които им били дължали театрите и ансамблите, в последните дни непрекъснато се променяха. При някои културни институти сумата е в пъти увеличена само в последните дни. За Ансамбъл Филип Кутев първоначално е посочено задължението от 78 хиляди лева, подписано от Вежди Рашидов в края на януари - това се разбира в отговор на допитване на депутат до Министъра. Дни след това на сайта на Министерство на културата се появи „новина“, че  Ансамбълът дължи всъщност 450 хиляди лева. След повторно запитване на депутати към Вежди Рашидов  каква е тази разлика в сумите, се заяви от Министерството, че данните били изготвени декември 2015, но Министърът ги подписал след като излязъл от болницата януари 2016, в резултат на чиновническа грешка. Така и не стана ясно как дефицита, заради който обявяват Ансамбъла за длъжник, само за дни нарастна с 372 хиляди лева и защо Министъра се подписва под неверни данни. Това практика ли е?

Какво означава „открита сцена“ – място, в което има един директор, един осветител и един, който да отключва театъра. С две думи – предстоят уволнения, камуфлирани като шанс, предоставен от Министерство на културата. Съществуващата театрална мрежа, създавана над 100 години, е на път да бъде заличена. Поредната „реформа“ е насочена първоначално към провинциалните театри  и опълчилия  се на Вежди Рашидов преди години Музикален театър в София.
Изпуснатите реплики, обаче, на Заместник министъра Боил Банов преди дни, разкриват плана - формулата на „откритата сцена“ ще бъде приложена към всички театри в България. Обърнете внимание – откритата сцена значи едно – закриване на всички щатове, ликвидиране на съществуващата театрална мрежа.

Накратко, според Министерство на културата  – театрите са длъжници, но Министерството им дава шанс. Ако те не успеят да „дотичат“ в срок от три месеца до финала на обявения спринт, според аналогията на Христо Мутафичев,  то те ще фалират. Тогава, повтарям, ще бъдат превърнати в „открити сцени“, т.е помещения с вратар, пъдар и ключар, отворени за новата култура, тази на "мечките", а не на местните творци, откровеничи Христо Мутафчиев пред събралите се театрали в Смолян онзи ден, докато ги мъмреше.  За всички е ясно - спринтът е фиктивен, целта е обявена - фалит на театрите и откриването на нов вид театрална мрежа, която ще разкрие пазарните хоризонти пред шепа продуценти на "мечки".

Всичко това ще стане, повтарям, чрез – ликвидиране на щатовете в театъра, хиляди безработни, унищожаване на театралната мрежа в България, елиминирането на основата на едно от театралните чудеса – колективната работа в резултат на сработването на трупата, ликвидиране на техническите служби, с което сцените ще станат животоопасни, превръщането на културните институти, изгражданата над сто години, в арена на комерсиалните апетити на  гостуващите „мечки“  и техните продуценти. И защото всеки разумен човек би се учудил защо ли му е на едно Министерство на културата да унищожава културата, то ще го кажа още по-ясно:

Целта е една - организиране на нова театрална мрежа, контролирана от нейните създатели, която с държавни пари ще захранва частни продуцентски организации. Помните какво се случи с българското кино, нали?

Вероятно ще се озадачите, защото същите твърдят, че няма пари. Обаче,  има - и те са гарантирани 68 милиона лева от бюджета за сценични изкуства. А сценичните изкуства, запомнете - са единствените, които изработват с дейността си 2/3 от приходите на МК, което не прави нито Лувъра, нито музеите на Вежди Рашидов - гордостта му, за които никой не го попита дали си изкарват парите и лежат ли те на държавната хранилка. А сценичните изкуства изкарват чисти пари, т.е. могат да печелят, иначе защо ще са всичките тези апетити, казано по-просто.

Не се поддавайте хора на театъра, балета и музиката,  на внушенията на МК и САБ, че сте некадърни, мързеливи, неталантливи и губещи, че държавата заради това не Ви е длъжна, защото лежите на гърба й, както твърди шефът на САБ, актьорът Христо Мутафчиев, който ужким трябваше да се бори за вашите заплати, за своите колеги. Длъжна Ви е! И той Ви е длъжен!

Не прощавайте лъжите, с които Ви заляха, произведени дали от невежество или съвсем съзнателно с цел да Ви объркат и сломят. Гордейте се, че успяхте да оцелеете, въпреки МК и САБ и техните опити да Ви реформират цели шест години, докато Ви доведоха до фалит - самите те го твърдят това, а уж реформата им беше най-добрата. Съпротивлявайте се на внушенията, които мултиплицират в медиите, че от Вас няма нужда и трябва да бъдете заменени от няколко "мечки", защото публиката не Ви харесвала, защото пак Ви повтарям - Вие сте тези, които изкарвате парите на МК.

Не им вярвайте, че театрите дължат пари! Тези "дългове" се генерираха от умишлено променяните от тях десетки пъти правила на играта и то със задна дата, което доведе до изкуствено създадени борчове, на хартия, с които можеха, обаче, да контролират директорите на театри. Затова мълчат! Само през последната 2015 три пъти се измениха правилата и то винаги в ущърб на театъра.

Не се чудете, че маститите фигури в театъра също мълчат, сякаш това, което се случва не ги касае. Попитайте се колко пъти през последните години Ви защитиха! А също, дали мълчанието им днес, не ще ги обезпечи утре?

Има ли смисъл да се държи сметка за невежеството на г-н Министъра на българската култура, който преди дни твърдеше, че Шеспир е измислил театъра, за да се движи... и лъжата, че в Австрия няма държавни театри, за да оправдае желанието му да премахне българският държавен театър. Бюджетът на държавната Виенска опера е 124 милиона евро. Тук смисълът е да се потърси сметка на медиите, които толерират глупостта и лъжата, като ги разспространяват и не им се съпротивляват.

Затова:

Имайте самочувствие и  потърсете сметка за 20 часовия работен ден, за безкрайните турнете, за липсата на почивни дни, за незаконното Ви по Кодекса на труда експлоатиране, без заплащане на извънреден труд и командировъчни, за ниските заплати, които ще бъдат орязани отново, защото всяка тяхна "реформа", всяка тяхна "оптимизация" започва от Вас, защото Вие сте последните във веригата.

Имайте самочувствието и потърсете сметка от шефа на Съюза на българските артисти Христо Мутафчиев за всичко това, защото точно той трябваше да е Вашият защитник. Той трябваше със зъби и нокти да отстоява правата Ви, да защитава честта Ви, да охранява самочувствието Ви от хора, които биха казали за Вас, че лежите на гърба на държавата, докато сте притиснати до стената.

Имайте самочувствието и изискайте отчетите за хонорарите на маститите и "мечките", които източиха средствата на провинциалните театри, а сега ги обявиха за фалирали. Поискайте отчет на  средствата  на всички театри, даже на Народния, защото те са публични. Защото, запомнете, това са парите, които Вие сте изкарали. Изискайте отчет на публичните средства, повтарям, независимо, че това вече се направи от депутат, но отговор няма, защо ли? А ако един ден ги видим тези отчети,  ще "лъснат" зависимости, които ще обяснят както мълчанието, така и целите на тази реформа.

Но преди това:

Не се подмамвайте от обещанията им за лъскаво проектно бъдеще, то ще е само за избраните, а те вече са посочени. Не се поддавайте на опита да Ви насъскат помежду Ви като поощряват едни театри, а други - наказват. Позната Ви е тази тактика. А и не забравяйте – планът е да се ликвидира целият щат на сценичните изкуства.

За това:

По-долу публикувам красноречивите реакции във фейсбук на доказани имена в областта на културата, като Велислав Минеков, Асен Аврамов, Койна Русева, Румен Бояджиев-син, Атанас Атанасов, Станка Калчева, Йордан Славейков, проф. Георги Костов, Даниела Кузманова, Пеньо Пирозов и др., които имат заявени позиции, въпреки угнетеното и сплашено съсловие. Публикувам ги, за да разберете, че не сте сами този път. Тези пишещи във фейсбук, са нито „недоклатени“, нито „комплексирани“, за каквито ги смята последният виртуален-пурист в съвременния свят - Христо Мутафчиев. Те са част от онзи общ и важен за нас българите процес по създаването и съхраняването на "българска култура", процес, особено  актуален точно днес. Защото всеки удар срещу последните културни центрове, от които може да се чуе речта на Йовков и Радичков, особено в региони като Кърджали и Смолян, което предстои, са удари срещу колективната ни памет и общото ни бъдеще.

Затова хора на театъра, балета и музиката, приключете с търпението! Не мълчете!
ПРОЧЕТЕТЕ СЪЩО:
"РЕФОРМАТА НА ВЕЖДИ РАШИДОВ КОЛАБИРА" - 13 СЕПТЕМВРИ, 2015
http://gerganapirozova.blogspot.bg/2015/09/blog-post_13.html

КАК ФЕЙСБУК РЕАГИРА НА РЕФОРМАТА НА ВЕЖДИ РАШИДОВ И ХРИСТО МУТАФЧИЕВ

Велислав Минеков - скулптор

Скъпи колеги, артисти, музиканти, танцьори и сценични работници, защо мълчите пред това явно престъпление ? Защо предпочитате нищетата и мизерното си съществуване пред вашия професионализъм и заслужена съдба на творци ? Защо продадохте своя интелект и пожелахте с наведени глави и мълчание собствената си обреченост? Защо духовната нищета приехте за свой жизнен стандарт? Защо позволявате да бъдете управлявани от мутри, мултаци и простаци?
Дали да бъда огорчен от вашето смирение или е по-достойно за съдбата да се
опълчиш срещу море от мъки и в таз битка да ги зачеркнеш всички?
Да бъдеш или да не бъдеш ?
Или с Уилиам или с тиквите.

Изберете сами.

Асен Аврамов - композитор
Темата за закриването на театри и откриването на сцени е много болезнена за всички.
И за амбициозните и за пасивните, за успелите и неуспелите, за талантливите и за ненадарените...
И всеки е сигурен, че е прав. И е прав, но винаги само през своя ракурс.
Аз не съм популист и ми се иска да бъда разбран правилно.
Не съм за хвърлянето на парите на българските граждани в затъващи културни институти, затъващи учебни заведения, затъващи научни институти, здравни и почивни и прочее т...еритории на общественото.
Просто смятам, че преди всяко действие трябва да има идея, мисъл, цел и хоризонт.
Идеята и хоризонтът са много важно нещо.
В областта на Културата и Изкуството смятам, че от 1990 година НЯМА такива!!!
Никога досега Обществото чрез своите високи нива - интелектуални, политически, научни, творчески НЕ дефинира и не поиска да дефинира основния за Културата въпрос За какво на Народа на българите е нужна Култура и Изкуство?
Каква работа искаме да се свърши с тези "инструменти" на Цивилизацията. Ако нямаме обществено споделен отговор на този въпрос никаква реформа няма да направи нищо и парите на българите отново ще се хвърлят на боклука!
Без хоризонт няма пътуване!
------------------------------------------------------------------------------------------

Стефани Лечева - актриса
Г-н Мутафчиев, как правим открити сцени, за да дойдат "мечките"?! Нас, Не "мечките", къде ще ни "преустроите"?! И, въобще, г-н Мутафчиев, ако целта на тази "реформа" е да се утвърди само "мечко" моделът, то тогава защо въобще не спрете и Вузовете, които подготвят толкова много кадри за сценичните изкуства?! Да се избират там 2-3 деца, които ще стават "мечко" модели и да не се пропилява бъдещето на толкова много млади хора след като няма цялостна държавна политика за култура! И после, Съюзът на артистите в България, не трябва ли да защитава правото на труд и творческите стремления, развитие и постижения на българските творци, а не да приема поредните предложения от МК за "оптимизиране" на българските културни институции, които ще доведат до поредното обезличаване или затриване на театри, опери....?! Толкова много примери се дават как е в другите страни, как там държавата не издържала театри, опери, пък си ги имат, и то успешно работещи! У нас все не става, все не стигат тези пари, ние сме в същото положение от 1994г. след един куп опити за "реформи" и "преструктуриране" в последвалите години!? Защо не успя да проработи този закон за меценатството, защо за толкова години, от 1994г. насам все се въртим в същата точка, а никой не направи успешно работещ модел за финансиране на културните институти?! И не трябва ли САБ да изисква от МК, и от всички, които са се заели да "преструктурират", "оптимизират", "редуцират" отново културните институции точно това: ясна цел за съществуването на всеки театър или опера, ясна формула за финансиране, а не да се действа на принципа има театър-има проблем, няма театър-няма проблем?! Как така, г-н Мутафчиев, "правите открити сцени, за да дойдат мечките"?! Ами в село "Последна надежда" напр., където никога няма да отидат "мечки", но там един мъничък бъдещ Милчо Левиев ще види за първи път театър с нас НЕмечките, какво ще правите?! Помислихте ли за това, г-н Мутафчиев, за мъничкия бъдещ Милчо Левиев или бъдещата Стоянка Мутафова?! Знаете ли, г-н Мутафчиев, дори само заради този мъничък Милчо си струва да ни има нас, Немечките, които работим, смея да кажа, достойно на сцените на българския театър! Разбира се трябва да се променят много неща по отношение на финансиране, цел и модел на съществуване на културния институт, но не и да бъде затрит, или заменен със сегашния "мечкомодел"!

Stefani Lecheva
 /Не Бриджит Бардо, но със същата любов към Мечките/
.......................................................................................................................

Румен Бояджиев-син  - композитор

Ето сега моите, ясни и строго диференцирани въпроси по повод скандалното интервю на Мутафчиев, които Площад Славейков няма да публикува, но аз ще ги напиша, за да си отговорим всички на тях:

1. " всички легнахме на гърба на държавата"

Коя държава г-н Мутафчиев, кои " легнахме ( освен вас ) и как ще обясните омаловажаването на труда на собствените ви колеги ?

2. " Държавата не ни е длъжна"

Държавата не е частната фирма на която служите, има Конституция и не сте вие този, който може да я променя или перефразира. Хората не "лежат" а работят по 11 - 12 часа на ден за парите, за които вие закусвате в летните си почивки.

3. Какъв се явявате вие, за да определяте кои са " Мечките", кои актьори и музиканти са успешни и кои не, на какъв принцип правите това разделение и коя е другата култура, която " местните" творци не могат да покажат, а " избраните" могат? Допускам, че визирате собствените си изяви и халтури...И как е възможно при поста, който заемате, да си позволявате творческа дискриминация спрямо хората, които незнайно защо оглавявате?

4. Как решихте, че цеховете, заводите и фабриките са издържали културните дейци по места, един вид тяхната дейност и труд не струва и пукната пара и е недопустима мисълта той да има някакво финансово измерение, ако не са работниците в тези заводи да подхвърлят нещо? Предполагам, че в родния ви град така е било и по това съдите....Друг въпрос е защо България вече няма цехове, фабрики и заводи, и кой е виновен за това - актьорите и музикантите или господарите, на които служите ги унищожиха?!

5. За какво състезание и " бягане" говорите и вие ли сте менторът на това състезание? Ако за вас изкуството е това, значи вие сте един дълбоко объркан и заблуден човек, въпреки, че аз винаги забравям факта, че вие не сте човек на изкуството!

6. За вас театрите са ФИРМИ!!!! Сам осъзнавате, че след подобно изказване единствения достоен изход е незабавната ви оставка! Спасете малкото си останала чест....

Проф. Георги Костов

Таня Симеонов: Проведохме този блиц-разговор с професор Георги Костов...Той е член на Съвета по музика към МК и се оказва, че не само, че този съвет не е бил запознат с проекта за постановление, но даже, че не се е събирал от септември 2015 г.!!!!!

Георги Костов

НЕ МОЖЕ ДА ИМА ЗНАК ЗА РАВЕНСТВО ПРИ ЕДНА РЕФОРМА МЕЖДУ ДРАМАТИЧНИ И МУЗИКАЛНИ ТЕАТРИ И ФОРМАЦИИ! В ДРАМАТА МОЖЕ ДА ИМА МОНОСПЕКТЪЛ, А В МУЗИКАТА-НЕ! БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА Е ИЗВЕСТНА ПО СВЕТА НАЧЕЛО С БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАНТИ И ЗАТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ПОЛОЖАТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ КОМПЕТЕНТНИ И ВНИМАТЕЛНИ ГРИЖИ ЗА ОПАЗВАНЕТО НА ТЕЗИ ГОЛЕМИ ПОСТИЖЕНИЯ, А НЕ С ПРИБЪРЗАНИ МЕРКИ ДА СЕ РАЗРУШАТ ВЕЛИКИТЕ ТРАДИЦИИ, ГРАДЕНИ И ОСТАВЕНИ ОТ ПОКОЛЕНИЯ НА НАС!

Таня Симеонова: Професоре, проектът за това вече прието постановление не го ли обсъждахте в Съвета за музика, чийто член сте?

Георги Костов: Не! Миналата година имахме едно единствено заседание, есента! Никой не ме е викал, нито питал за моето становище!
............................................................................................................................................

Гергана Пирозова

Реформата на Вежди Джугашвили Рашидов: Има театър - има проблем, няма театър - няма проблем!

Вече не е тайна, нито слух, обявиха го официално днес в Парламента:

До шест месеца театрите - Враца, Смолян, Благоевград, Операта на Стара Загора, Кърджали, Велико Търново и двата национални културни института - Музикалният театър в София и Филип Кутев, стават "открити сцени", т.е място с един ключар, директор и човек, който да пуска лампите.

Ехоооо, вие, от тези осем културни институции, ставате безработни лятото, нищо, че цял живот сте се учили за това да сте актьори, музиканти, режисьори и прочие.

Този път, докато спасилите се от поредното Постановление, си отдъхват, че не са в списъка, мога да им кажа да не лежат на тази кълка - те са следващите. Даже няма да коментирам липсата на каквато и да било гилдийна подкрепа помежду им.

Оптимизирането на системата у нас, обаче, означава едно - нейното ликвидиране.

Не чувам някой да реагира. Това не са хрумки от последния миг на Вежди в българската култура, а стъпки, видими, обсъждани по комисии, в които участват колеги. Моля, искам да знам имената им. Да се запомнят хората, които ликвидираха българския театър, с мълчанието си, страха, усукването около властта, в името на личния си интерес, които забравиха, че докато си пазят личния клон, дървото падна.

Къде са профсъюзите, къде е Христо М. с неговия САБ, който уж трябваше да защитава интересите на гилдията, къде са т.нар. интелектуалци, фигури в театъра, къде са самите потърпевши.

Но едно му признавам на Вежди и екипа му, че са страстни и постоянни в респекта си към Сталин, защото

 ДЖУГАШВИЛИ РАШИДОВ И СИЕ действат така:

Има театър - има проблем, няма театър - няма проблем!
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Койна Русева - актриса

Театри не трябва да се закриват , трябва да се инжектират ... Против " тетанус" ... Господин министър на културата ... Министър ли да сложа в кавички или култура , или господин - объркана съм ...

...............................................................................

Кремена Райчев

Министерство на ХАЛТУРАТА!

Да предложим на Министерството - Унищожител на българската култура и изкуство да започне реформите и преструктурирането първо от себе си, а имено:

ДА СЕ РАЗТОВАРИ С НЯКОЛКО ЕТАЖА АДМИНИСТРАЦИЯ!

Както им харесва на господата - от долния към горния етаж или обратно от горния към долния, а може и от средата!
Ние не искаме повече да издържаме хрантутници - канцеларски плъхове на държавна хранилка!

Кои сте вие и как изобщо се осмелявате да посягате с лека ръка на театри и храмове на българското изкуство, на онова, което е съградено с толкова любов от нашите праотци, с толкова история и традиция зад гърба си!

Как така? С какво право!

Принципът на т.н.делегиран бюджет, който сътворихте, принизи и наведе качеството на продукцията до ниво чалга и селски вечеринки, от което се срамуваме, само и само да угодим на масовия вкус, за да продаваме билетчета!

Така убихте най - важната функция на изкуството: ВЪЗПИТАТЕЛНТА!

Функцията да изгражда вкус към красивото и естетичното, да утвърждава нравствени ценности у подрастващите!

Вие, господа - чантаджии, носите отговорност за опростачването и чалгазирането на масата!

Някога, по времето на Людмила, министерство нямаше, но имаше Култура!

Българските артисти, музиканти, певци, писатели, поети, художници и т.н. бяха обгрижвани и уважавани!

А сега са смачкани от системата на държавно ниво!

До кога ще ви търпим,

министерство на Халтурата!!!

Оги Симеонов

КЪМ ТЕАТРАЛИТЕ !!!
Може ли някой от по-смелите да отгатне, колко ще струва на Драматичен театър Ловеч постановката "Търся нов съпруг" от Миро Гавран?
режисьор: ...Валентин Танев
участват: Валентин Танев, Албена Колева и Тончо Токмакчиев
Или както би казал Христо Мутафчиев, необходимия за града зверилник.

Ами, добре дошъл в театралната реформа, Драматични театре Ловеч. Поклон ! Честито на ловчaнлии !
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 

Любен Петков

Дали съм разбрал правилно идеята на министъра!?

Освобождаваме всички артисти и музиканти да си репетират сами в къщи, да си общуват по Скайп, да си направят конферентна връзка ако искат и когато са почти готови, да си платят наем на свободната сцена, на режисьор, диригент, осветител, сценограф, художник, озвучител, рекламна компания, да направят една, две репетиции и да поставят пиеса, дето ще им донесе толкова приходи, че след като се разплатят с по-горе споменатите, да им останат средства да си платят и билетите за трамвая до "сцената"?

Или:

Държавата ще преценява дали точно тази пиеса. режисьор, диригент, оркестър, комплект артисти, сценограф и т.н. ще донесат пари и ще ги спонсорира/подпомага, ако ви харесва повече? Ще изчисли приходите, отчете разходите и след това ще даде парите за билетчетата или за каквото стигнат там?

..............................................
Явор Бошнаков

КАКВО ОЧАКВАМ ДА СЕ СЛУЧИ

 Директорите на институтите за "стабилизиране" ще представят или не някакъв разчет до края на годината, който ще е нереален. Директорите или ще бъдат сменени, или оставени да изпълняват плана. Преди края на годината ще стане ясно, че планът е неизпълняем, и институтите най-вероятно ще бъдат преобразувани в открити сцени или закрити.

ЗАЩО ФИНАНСОВАТА РАМКА Е ПОРОЧНА - ВЪПРОСИ

1. Кой и как определи държавната субсидия по видове институти? 2. Взето ли е предвид платежоспособното търсене като брой потребители, ценово равнище и други особености? В София, макар и понякога с конкуренция, нивото е едно, във Враца (безработица) - друго, в Кърджали (безработица, малцинства) - трето. 3. Взета ли е предвид материалната издръжка на всеки институт - стара/нова сграда, отопление, брой места в салона? 4. Защо има разлика при музикално-сценичните институти, които издържат масови колективи като оркестър, хор и балет/танцьори - субсидията започва от 4 лв. и приключва на 8 лв. при симфониетите? 5. Взети ли са предвид допълнителните разходи при изнесени представления извън постоянната зала? За какъв брой изнесени представления и къде е предвидената субсидия? 6. Взети ли са предвид допълнителните разходи за наем на институтите, които нямат собствена зала? 7. Каква част от субсидията е предвидена за нови постановки, колко на брой и какви? 8. За колко на брой и с какво заплащане персонал е предвидена субсидията?

КАКВО ДА СЕ ПРАВИ

 Синдикатите следва да се намесят и да защитят членовете си. Ако Министерството не може да отговори задоволително на горните въпроси, да се промени финансирането в сферата по следния начин: 1. Осигуряване на средствата за персонал и издръжка, вкл. наем при липсваща постоянна база. 2. Осигуряване на средства за изнесени представления извън постоянната база. 3. Остатъкът - за нови представления и капиталови разходи. 4. При излишък на приходи над разходи - договаряне на разпределението на излишъка по предходните три пера.

Цена Михалева

От много време повтарям на глухите и заслепени от собствения си минимален комфорт колеги - с мълчанието и несъпричастността си при възникването на всеки локален проблем затвърждаваме впечатлението, че сме не само овчедушни, но и излишни. Пак да повторя: ОТДАВНА ПУШИ И ТЛЕЕ, А СЕГА ВЕЧЕ И ГОРИ НАШАТА ОБЩА ЧЕРГА - на всички, посветили се по какъвто и да било начин на изкуство, книжовност, наука, духовност, както и на всички, които имат нужда от продукта на труда ни. Толкова индивидуален интелект не е на хубаво - време е КОЛЕКТИВНИЯТ РАЗУМ да се размърда и задейства. Но не само със словоблудство

..................................................................................................................................................................

Таня Симеонова

И още малко споделено от чутото днес-11 февруари 2016 г. от заседанието на Комисията по култура и медиите на 43-тото Народно събрание:На края на заседанието думата бе дадена на Милена Андонова...Поводът беше, че от 3 сесии на Националния филмов център една е нулева...тоест, няма сесия. Но тя започна така...Преди 5 години аз и Красимир Крумов- Грец вървяхме из народното събрание и молехме депутатите да не приемат текст в Закона за българското кино, което ни обричаше на гибел. Сърцето на Грец не издържа и той почина. Ние отдавна сме на проектен принцип...и загиваме...Не го правете това и с театрите...с треперещ глас призова Милена. Само припомням, че тя е дъщерята на Методи Андонов!!!!

.................................

Атанас Атанасов – актьор

Да видим сега...след толкова изписани думи, колко колеги ще прекратят присъствието си в САБ wink emoticon В очакване съм на 27-ми март и поклоните със статуетката на "Икар" wink emoticon

....................

Станка Калчева - актриса

Театърът на „Мечките" намери своята Б.Б. в лицето на Х.М.

.....................................

Пеньо Пирозов – оперен певец

Попяхме, поработихме здраво пред 500 човека, използвахме милостинята и шанса да докажем, че трябва да съществуваме! Имах възможността три часа да бъда в другото измерение, което ми предлага сцената и енергията която идва от четвъртата стена! Този цирк който се случва от петък вечер в културата има за цел да отклони вниманието от най-важното, как се изразходва бюджета за сценични изкуства от министъра. От публикациите разбираме, че ще се кандидатства на проектен принцип. Задавам си няколко бързи въпроса. Какъв ще е бюджета за проекти, дали ще е целеви фонд, кой ще го управлява, може би САБ и все такива прости въпроси! Не е вярно, че няма пари! Държавата е планирала 67 милиона, това е най-големия бюджет, но няколко тариката с вътрешни трансфери искат да ги управляват в частна полза! Ще си подсигурят отворени сцени, отглеждат "мечки" в съюзната клетка и ще решават кои и колко средста за хаутура ще получи от новия фонд! Така се прави бизнес в България с публични средства! Това не е ли Корупция? Помнете ми думите!

.........................................

Аглика Бояджиева - актриса

Тази агония с половинчатите реформи в сценичните изкуства води началото си отпреди 6 години. Тогава с лека ръка беше заличен Родопският театър, макар че точно в Родопите има нужда от българско слово, от родно изкуство. Та нали наличието на поминък и на културни институти е задържащ процеса на обезлюдяването и на обезбългаряването фактор. Справедливи са питанията на известни театрални творци - "А защо не се реформира/оптимизира Министерството на културата, то отдавна е единствено център-преразпределител на бюджетни средства, които не достигат? Къде е културната стратегия, къде са лостовете за усвояване на европейски и други средства?" Не, не съм крайна, свършете си работата, госпожи и господа!

И още нещо – големите приходи не са признак за художественост, трудно ми е да избирам между пиеси-еднодневки, които се крепят на майсторството на изпълнителите. Най-често и на така наречените "мечки", един от тях е рекордьор с участието си в n-брой театри. Христо Мутафчиев го казва в прав текст, цитиран от смолянски информационен източник: "И тогава идват мечките и показват друга култура на града." С кого се конкурира този тип театър? С риалититата на телевизионния екран? Слаба утеха. Предназначението на театъра е съвсем друго. И какъв вкус култивираме в нашите деца и внуци с този тип развлекателен театър, с театъра на високите финансови резултати?

По театъра им ще ги познаете.

.................................................................

Йордан Славейков – режисьор, драматург

Колеги от нарочените за закриване театри в родния ми град Враца (където започнах професионалния си път като режисьор),Смолян, Благоевград, Операта на Стара Загора, Кърджали, Велико Търново и двата национални културни института - Музикалният театър в София и Филип Кутев- подкрепям с името си, лицето си и присъствието си на живо всяка ваша форма на протест- мирен или такъв със сопи, камъни и дървье. Организирайте се. Ще съм там,където сте вие. И заявявам,колкото и да зная, че през фейбук е глупаво и неработещо:

Господин Вежди Рашидов, господин Христо Мутафчиев- оттеглете този налуден проект. Сега, докато имате време да размислите. После - ще е късно. И за театъра, вероятно, и за вас самите.

..............................................................

Стоян Радев - режисьор

Дори културните институции не могат да претендират за подразбираща се ценност, без връзка с конкретното съдържание, което произвеждат. Финансовите вложения, както в други области, така и в културата, се правят въз основа на условия и критерии, които трябва да бъдат изпълнявани. В противен случай разточителството става равносилно на морален дефицит и злоупотреба. Така че въпрос на отговорност и достойнство е да се отстоява тази позиция, дори когато нейното действие може да създаде сътресения в едно съсловие.

Но.
Принципът е принцип, ако бъде прилаган с еднаква строгост във всички територии, които попадат под неговия критерий. Няма как се съгласим, че преразходът на осем театъра е проблем, а загубата на милиарди в КТБ не е. Няма как броят на работниците в осем театъра да е проблем, а безкрайно раздутият щат в държавната администрация - не. Няма как издръжката на осем театъра да е проблем, а бомбастичния бюджет, гласуван за охрана на корумпирани политици, да не е. Няма как управата на осем театъра да е проблем, а политическото ръководство, което не атакува, а стимулира престъпността - не.

Невъзможно е да се установи съгласие там, където този, които трябва да олицетворява принципа и неговото действие, сам бяга от него и се облагодетелства зад гърба му..

...............................................

Йоана Темелкова - актриса

Никой не може и няма да спаси културата. Тя се заменя. Примирете се. Както Людмила Живкова е прокарвала проекти за "естетическото възпитание на нацията", за да може комунизмът да цъфти, така днес чалгата директно проектира върху нацията, но без да се легитимира. Тъжно ми е. Мъчно ми е. Надявах се, че Някой ще се вкопчи в Каузата, уви... Да си стягаме багажите освен, защото не искам и да мисля за децата си... Не искам и да си помислям от "какво" ще бъде населена България след 5 години. Омерзение. Защото трябва замах, не стъпка. Нужен е мотив "за...", а не оправдание "да не...". Но да си пуснем "Шоуто на Слави", там патриотизъм на парцали...

............................................................
Даниела Кузманова - музиковед

НЕПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНСТВУВАТЕЛСТВУВАЙТЕ!

КОЙ ви сложи на тези постове, господа?! ... "и когато се види накрая на това тримесечие кой от театрите не се справя, автоматично се самопреобразува“. Акцент в изречените сквернословия от министъра, зам. министъра и председателя на артистите - "НЯМА ТРУПА!!! Има само хора, които поддържат сцената". С други думи, актьорите, артист-солистите, хористите, танцьорите, диригентите и оркестрантите се САМОРАЗПУСКАТ, САМОУВОЛНЯВАТ, ДОБРОВОЛНО остават без хляб и се САМОПРЕОБРАЗУВАТ в шофьори на такси или в системата на чистотата. А министерството на културата се превръща в Агенция за недвижими имоти. ОСТАВКА!

Призовавам към протестите на хората на изкуството да се присъедини Нейно величество Публиката

...........................................

Венелин Методиев - актьор

Предлагам да се създаде Алея На Изчезналата Родна Култура (АНИРК), в която всички "мигли", "веждИ" и т.н. да са с БЕСНАЛИ дзъркели... Да уСВЕТЯВАТ пътя на поклониците, полагащи увехнАли караНфили... СъбУлезнования, друзя!

................................................

Драгомир Йосифов - диригент

Спомням си, как дирижирайки във Видин, се разхождах в Придунавската градина и се натъкнах на смайващо хубава бяла сграда. Беше ноември, доста студено. Надникнах, за да разбера какво е това. Оказа се градската картинна галерия. Тъмно, студено. Срещу мен се задвижиха някакви плъзгащи се сенки, безшумни и плахи. Сенките постепенно се материализираха в служители на галерията, които бяха смаяни и зарадвани от желанието ми да разгледам експозицията. Веднага понечиха да включат калорифер, тръгнаха да събличат няколкото якета, с които бяха облечени за да издържат на студа - защото имат посетител, прилично е, моля Ви, и т. н. едва ги спрях. Хубава експозиция, няколко чудесни картини от една българо-румънска художница, свидетелства за непретенциозно, но истинско умение, следи от скромен, но тих и усърден духовен живот. Сенките започнаха да ми обясняват - много дискретно! - историята и особеностите на платната, биографиите на артистите. В тези хора и в тази галерия, докарана до състоянието на сталинградски бункер или на сграда от апокалиптичен футурофилм имаше някакво огромно, макар и стрито на прах достойнство. Благодарността им, че съм вероятно единствения посетител на галерията от доста седмици беше видима. Благодарността и почитта ми към към тях, надявам се - също. Тази история се повтаря, повтаря.

Пиша това, защото съм омерзен от намерението да се превръщат театри и опери в открити сцени за "мечки", крупни столични дарования и бляскави халтурмайстери. От намерението да изхвърляш артисти, които и без това са изхвърлени. Омерзен съм от размахването на финансов среден пръст и принуждението да си "атрактивен". от всеки артист може да се изисква по-добро, още-по-добро, може да се изтрие праха на унилостта и безразличието; всеки артист може да бъде все по-, и все по-добър. Ако не бъде стрит, естествено. Понеже не е "ефективен". Спомням си (не искам да си спомням) как по времето на одиозния Цахес, наречен дянков БАН, където работех, беше доведен до състояние на спора. Има анаеробни организми, но едва ли хората са сред тях. Не си струва да се опитва. Вежди няма да получи Нобел по биология за това си откритие. А пък идеологията на блестящите таланти, които сами ще населят цяла България с изкуството си - и ще оберат всички възможни хонорари е толкова тъпа, че не ми се обсъжда. Културата все пак е общо дело, не такова на някаква хвърковата чета.

Не съм оперен фанатик, още по-малко - оперетен, малко съм скептичен към сценично-актуализираното възпроизвеждане на фолклора. Но това са си мои фрустрации. Повтарям - пределно омерзен съм от настоящите действия и намерения на МК. Действия, които навремето Константин Илиев определи като "просташки поход" през културата.

Колкото и малка да е тя. Колкото и непохватна да е. Колкото и "мъничка, и простичка, и скромничка... но и винаги храбра", както писа пък Щастливецът някога.

....................................

Ивайло Йорданов

Когато човек не може да се справи с нещо, в случая,да управлява българската култура, си подава оставката, не посяга върху нещо градено с векове, аман от управляващи некадърници,тройкаджии.....да не ставам зъл!!! Абе вие дето ни "управлявате" вместо да мислите за доходите ни, вие пак се захващате да "оптимизирате" започнете от себе си, послушайте приятелския ни съвет, защото днес е такъв, но утре няма да е, направете българската култура 1% от БВП, защото мълчанието ни, не означава съгласие с вашата реформа, мълчанието ни е следствие на културата ни и възпитанието ни, не бъркайте понятията, а си вземете бележка, никой не говори за качеството, а то се разминава с тази реформа, изкуството се подпомага от държавата, общините и частни лица/фирми,фондации също/. Вземете пример от цивилизованите страни, даже и борбата с Ислямска държава започва с културата, защото в дълбочина това е борба на култури, бюджета на отбраната и културата на Италия е изравнен, точно това е обяснението, борба с Ислямска държава, ние ставаме един прост народ, без култура, без образование, доволни сме вече когато някой певец си издържи спектакъла, ама как е станало това, никой не го интересува, какво качество е предоставил на слушателите....кой го вълнува. Гладния творец е взривоопасен, вярвайте ми, по-опасен е даже от стачкуващи полицаи, военни и други шапкари.Започвайте да работите или си събирайте багажа и оставете да работят хората с можене и голям капацитет, не им пречете, че тежко ви!!!

..................................................................................................................

Гергана Пирозова
Обаче много бързат с тази реформа, страшна истерия, не се изчаква даже законовото време от две седмици, в което трябва да се обсъди предложението. Човек да реши, че ще мрат скоро, а не са изпълнили още обещаното и бързат

 Единият се обяснява по едните медии, че Шекспир направил театъра да се движи, човек да се втетери от простотията му, а другият (Хр. М.) търчи по места да разяснява на хората, че правенето на театър е спринт, в който се надбягват, като го илюстрира нагледно с репликите "Готовиии... Старт, Бум, Стрелям, айде тичайте", и който не успее, нямало да има местни творци, а просто друга култура - тази на мечките, която си била и идеята на реформата. Няма вече скрито, покрито - без свян се изстрелва това, а мълчанието е знаменито.

Да обясня - "мечкарството" в бг театър е театралният чалга феномен - халтурен продукт, създаден с малко пари, с цел бърза печалба, като се наема популярно лице от телевизора, като примамка за отчаяните граждани в провинцията, които искат да са част от нещо,част от общност, пък било то и от телевизора, защото другата, тази по места е разпадната.

Отличава се с вулгаризирането на всяка тема - диапазонът е широк - от потури и едри мустаци, по които капе вино и ракия, докато зечервено пощляпва момата, до дантелени курветини, които се дупят в лицата на изпотените от първия ред, а натопорчен колега я преследва по дъсчения под на сцената.

Обаче да чухте някой от известните театрали да казва нещо. Тишина!

Дали ще чуем да излезе някой директор или мастит режисьор да каже, аз не съм съгласен всички актьори да са на улицата, тази реформа убива театъра, защото НЯМА НИКЪДЕ ТАКЪВ ТЕАТЪР, който да е само на проектен принцип, без трупи. Лъжат Ви! Мамят Ви, че ще изкарвате повече пари, те са заделени само за мечките! Пред очите Ви превръщат театъра в мечкарска индустрия, но на държавна хранилка от 70 млн. предназначена за неколцина. Повече никога няма да чуете "трупата на Пловдивския театър", или "трупата на народния театър", защото това е предвидено до десет години да бъде разрушено. Знаете ли, че актьорската трупа е в основата на българския театър, още от създаването му. Група съмишленици се събират, работят заедно, сработват се и дават най-доброто от себе си години наред, театърът е колективно изкуство, все още. Така е в Западна Европа, изобщо в цяла Европа. Има проектни спектакли, но те не представляват цялата система, а са само още една възможност. У нас със секирата се действа, като наричат това "шанс".

А от Народния театър си мислят, че са на завет, там на граждански договори ще го деянат. А между проектите сапуни ли ще продавате, бре?

Ще протестира ли днес някой за това, че ще го оставят без работа? Или можем да се събираме само по повод нищонезначещата и независеща нищо от него фигура на Слави Бинев, докато се преструваме, че лицето Вежди не е отново министър.

А къде е Сашо Морфов? В Русия на проектен принцип ли работи, със събрани актьори, от различни места, само за един поект ли или ползва сработена трупа на театър с дългогодишни традиции?

Обаче в тази гъста тишина най-лесно могат да се преброят мечките - по мълчанието им ще ги познаете.

Едно изпъква ясно - бързат и двамата - и Вежди, и Христо да доразсипят театъра. в кратки срокове, ей сега веднага. Вече се знае, че Вежди щял в болнични да излиза до 20 дена и между двете съживявания реши да умъртви театъра.

Аз, обаче, ще ги попитам - А накъде сте тръгнали? За къде бързате?

----------------------------------------------------------

 Очаквам Вашите коментари!