страници

сряда, 17 февруари 2016 г.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: СЛУЧВАЩОТО СЕ С РЕФОРМАТА В ТЕАТЪРА Е НЕДОБРЕ СКРОЕН ФАРС - ИНТЕРВЮ, БНР, 12+3


Родопски драматичен театър в Смолян
 
Позволявам си да публикувам интервюто, което бе направено на 16.02.2016 и реализирано в ефир по БНР на 17.02. 2016 във вида, който е на страницата на БНР, като за читателите на Блога за театър пускам по-долу и пълния текстови вариант на разговора между мен и Васил Жечев от страна на БНР.

Тук можете да чуете звуковия файл от интервюто по БНР по повод провежданата театрална реформа. Коментарите са от страна експертът към Министерство на културата Елиянка Михайлова и мен, която твърди, че няма да се закриват театри, няма да има съкращения и на дневен ред не стои въпроса с откритите сцени.

http://bnr.bg/post/100659770/elianka-mihailova-nama-da-se-zakrivat-teatri-zaradi-dalgove

От редакцията на БНР на сайта на радиото пишат:
Дали натрупаните дългове заплашват преобразуването на знакови културни институции в открити сцени? Сред проблемните сцени са театрите във Велико Търново, Враца, Смолян, Благоевград и Кърджали, операта в Стара Загора и ансамбъл "Филип Кутев".
Поради желанието на Министерството на културата (МК) тези институции да тръгнат по нов начин, дълговете им бяха опростени. Те започват годината от нула с условие да представят оздравителни програми и планове за стабилизиране, обясни пред "Хоризонт" експертът Елиянка Михайлова. Тя бе категорична, че няма условие за преобразуването на тези културни институти в открити сцени. По думите й, не става дума за закриване.
Министерството на културата не може да опрощава дългове, това може да направи само Министерският съвет, опонира театралният критик Гергана Пирозова, според която подобно опрощаване на дълговете от МК никъде не е легитимирано по законов път. Това са бюджетни учреждения, всеки приход и разход е с подписа на министъра на културата, обясни Пирозова и попита, как при това положение министърът е изненадан от натрупаните дългове. Според нея в повечето случаи на неизплатени задължения става въпрос за неизплатени заплати.
Гергана Пирозова
Гергана Пирозова
Пирозова нарече случващото се недобре скроен фарс.

Откритата сцена означава ликвидиране на творческия състав, подчерта тя и прогнозира, че целта е до година-две държавни бюджетни пари да отидат към частни организации.
Министерството на културата се държи не просто като мащеха към културните учреждения, а като дерибей, смята Гергана Пирозова.
 

 
По-долу можете да прочетете пълният текстови вариант на разговора между мен и Васил Жечев (БНР)



ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Потърсихме и другата гледна точка в случая на театралния критик Гергана Пирозова. Г-жо Пирозова, като че ли са неоснователни притесненията на хората, заети в сценичните изкуства, в посочените осем културни институции у нас, защото МК твърди, че натрупаните дългове са опростени и се подготвя в двуседмичен срок оздравителна програма.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Тук има някакво недоразумение. Разбирам от Вас, че са опростени дълговете, защото това никъде не е легитимирано, по законов път, то няма и как. Няма такъв документ. Поради простата причина, че не Министерство на културата е този, който може да опрощава дългове, това може да направи само Министерски съвет със съответното постановление, което не съществува. По-интересното е, че формулировката, понятието, терминологията „дълг“ не съществува в закона за закрила и развитие на културата. В такъв смисъл, че  няма как да се формират някакви дългове, акумулират, генерират и каквото там било. Съществуват единствено „преходни остатъци“. Тук имам по-важен въпрос, обаче,  към хората от Министерство на културата, които продължават да пращат грешни сигнали към обществеността. Първо, защо не признаят по някакъв начин, че за да има „дълг“, както те го наричат, той може да се формира само и единствено на базата на тяхната методология. Това са бюджетни учреждения. Всеки приход, всеки разход е с подписа на Министъра на културата. Нищо не може да бъде направено без негово знание, разбирате ли ме за какво става дума?

ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Да

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Аз съм изключително изненадана как Министърът на културата е изненадан  от някакви „дългове“ януари месец, отгоре на всичко едни „дългове“, които са споменати за първи път в отговор на едно депутатско запитване, едни суми, които са изредени за десет театъра, които суми странно защо после се променят, а са със подписа на министъра. За Филип Кутев, например,  са споменати 78 хиляди лева, изведнъж тези пари с 320 хиляди лева точно за пет дена се увеличават. По-интересното е дали можем да видим някакви отчети как се генерират тези „дългове“, защото тук ще стане още по-интересно. Бюджетните учреждения, такива каквито са всички културни институти в България са субсидия, която е на базата на приходи, които културните институти са реализирали, и които са изплатили, т.е. дали на държавата. На базата на тях им се връща сума под формата на субсидия, чиято ставка е определена от методологията на Министерството. Защо Министерство на културата не кажат колко от парите, които дължаха на културните институти, платиха и колко не платиха. Защото тук ще видим и голямата лъжа, защото Министерство на култура, за съжаление, се държи не просто като мащеха към културните учреждения, а за съжаление като дерибей.  И това трябва да стане ясно. Защото трябва да си поговорим за целта на цялото това поведение. Знаете ли, че още от януари 2015 г., при втория мандат на Вежди Рашидов, 30 процента от дължимите суми към културните институти не са изплатени и те започват да се сриват надолу, за да стигнат до ситуация, в която много от театрите още в средата на годината не можеха да си изплащат заплатите, защото  тези пари не бяха върнати от Министерство на Културата. И този странен ход, уж хаотичен, от страна на Министерство на Културата, беше последван през февруари  от въвеждане на нова методология, със задна дата, т.е. театрите отново бяха губещи, а обърнете внимание, че те вече тези средства са ги върнали в хазната. Но не спря с това, а юли 2015 г. съвсем съзнателно се направи трета смяна, нова методология, в средата на годината със задна дата, която връща назад финансово още веднъж всички културни институти. Оттук  нататък те са вечно задлъжнели. Никъде, обаче, ние не можем да видим този отчет, не само – има депутатско запитване към г-н Вежди Рашидов и Министерство на Културата да покаже и да направи този отчет как са се генерирали тези „дългове“, който е задължителен, защото това са публични пари – кой колко дължи. Защото тогава картината ще стане още по-интересна. Ще видим, че всички няма как да не генерират задължения, такъв е замисълът на реформата им. Но знаете ли какво е „задължение“ по смисъла на бюджетното учреждение – неразплатени задължения, това са в повечето случаи неизплатени заплати, т.е. Министерството сега твърди, че театрите му дължат, а всъщност то дължи, при това заплати на актьори. И това го доказват, разбира се, всички тези малки, тихи протести на актьорите, свикнали с всякакви унижения. Ето, един Врачански театър, който преди месеци написа отворено писмо, че не си получават заплатите. Някой обърна ли внимание? По-интересното е, че имаше негласно решение от страна на Министерство на Културата за съкращаване на персонала. Това негласно решение вече се формулира от заместник-министъра на културата Боил Банов пред парламентарната комисия по култура тези дни. Защото чувам напоследък, че нямало такава идея за „открити сцени“.

ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Ще стигнем до това, до съкращенията. Разбирам какво според Вас и според закона са „дългове“, но да се концентрираме към въпроса с т.нар. „открити сцени“ - вид пазарен механизъм, формула, либерализиращ сцената в театрите, с който се дава възможност на външни участници, да ползват тази сцени и то далеч на по-добри условия. Не стои това на дневен ред според Министерството, това не Ви ли успокоява?

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Не, защото всичко това са празни думи. Тази цялата ситуация, за съжаление, прилича на недобре скроен фарс, защото всичко това, което се говори през последната седмица, всъщност не е регламентирано. Всички тези говореници за открити сцени, за някакви дългове, за някакви шансове, които се дават, и то от страна на Министерство на културата, което има задължение, негова функция е да защитава, а не да дава шансове на някого, за когото се грижи, и се предполага, че го прави добре. Защото методиките те ги измислят, тази реформа е тяхна.

Много е хубава тази ситуация, която се случва в момента, а именно, че най-после от Министерство на културата признаха, че тяхната методология не работи, защото точно до преди половин година обясняваха от Министерство на културата и техните сподвижници как салоните са пълни, защото те са авторите на тази реформа. Неработи тяхната реформа, защото тя е пълен провал, но умишлен провал, който води именно към тяхното намерение - „открити сцени“. Защото за хората звучи пазарно, но откритата сцена означава едно единствено нещо – творческият състав е уволнен и оставаме на една сграда. Но тук никой не си задава въпроса какви ще са заниманията и грижите тогава на Министерството на културата към културните институти. Защото тяхното занимание е единствено и основно за тяхната дейност, сценичната дейност. Но излиза, че Министерство на културата вече няма да финансирана поддържането на сценична дейност, на трупи, а на сгради. Но тук излиза още един парадокс. В не малко случаи сградите са общински. Сега в тази ситуация три от посочените като „враг на народа“, защото внушението е, че дължат пари на народа, след като се издържат от държавния бюджет, та три сгради от този списък са общински сгради, разбирате ли ме? И единственото послание, което Министерство на културата изпраща в пространството, за съжаление повечето хора не са наясно със законите и не го разбират това, е че те прекратяват със своято дейност. А ще си намалите ли бюджета, след като прекратявате тази дейност? Това е страшен цирк, но по-страшното е, че той никъде не е регламентиран. Всичко, което ни се случва, е едно пускане на слухове в пространството и едно опипване на почвата - може ли да стане това или не може.

ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Какво става с актьорите, обаче, ще има ли уволнения.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Как няма да има уволнения като те започнаха още лятото, съкращенията, притисканиците и извиванията на ръце, защото системата, която създадоха, е чудесна система на изнудване. Всеки директор, когото не харесват, на мига му спират субсидията под една или друга форма и той ще не ще до два месеца е фалирал - защото с какви пари да плати на актьорите, което се и случва. Вие знаете ли, че този Врачански театър, който са го посочили като страхотния враг, дължи 24 хиляди лева, това е страшната сума, което на фона на всичко, което се случва в тази държава, е смешно. Това е театър с огромни традиции, последен културен център на тази територия, театър, който е сцена на международен театрален фестивал, и аз се питам какво ще се случи с този фестивал. Отделно от това там още от преди два-три месеца не си получават заплатите, което се случва до този момент. Което вече знаем какво означава – Министерството не им праща субсидията, дължимата субсидия.

ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Казахте преди малко, че всичко се случва твърде неясно. Откъде тръгна притеснението на гилдията, има ли някакви реални промени в закона? Предприети ли са такива инициативи и в подзаконовите актове, защото ако има реално някакво действие, то би трябвало да се аргументирате. Има ли някаква законова или подзаконава основа?

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Разбирам какво ме питате. За мен ситуацията е ясна. Беше видима още 2010 г., защото още тогава искаха да направят открити сцени, като например Музикалния театър в София, но не им се получи. После с десетки постановления,  всякакви и различни методологии,  сякаш разконцентрираха вниманието. Но това, което се случва в момента в последните дни, започна заради едно допитване на депутат до г-н Вежди Рашидов да даде отчет за дефицитите, защото вече се пускаха слухове, че културните институти има дефицит и как се е генерирал той. След което той изпрати отговор, че няколко институти дължат, не че дължат, а имат неразплатени задължения. Много моля това да се подчертае, неразплатените задължения най-често са заплати.  Оттам те (Министерство на културата – б.р.) много се уплашиха и бързо реагираха на ситуацията. Обърнете внимание, че те изключително бързат в момента. И направиха едно проекто-постановление, прието в Министерски съвет, но до ден днешен не е обнародвано в Държавен вестник, т.е. няма как да се действа спрямо него, защото то не съществува в правния мир. И всичкото това говорене, за някакви две седмици, които се дават на някакви хора как да се оптимизират, което ясно е посочено пред комисията по култура в разговор, че е чрез съкращение на персонал и чрез намаляване на заплатите – всичко това е нелегитимно, защото, пак повтарям, не съществува в правния мир това Постановление, то не е обнародвано. Не само, това Постановление е оформено, написано и изпратено на Министерски съвет, без да е спазена законовата процедура от 14 дневен срок, в който да се види и да даде възможност да се обсъди, което го прави още един път нелегитимно, разбирате ли ме. А също, както е залегнало в в Кодекса на труда, няма т.нар тристранно сътрудничество, за да обсъди това тяхно предложение, т.е. няма ги синдикатите, те не присъстват. Точно онези, които ще защитят работниците, т.е. тези, които са обект на внимание на Министерство на културата и които трябва да бъдат съкратени и с намалени заплати.

ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Какъв е интересът според Вас?

ГЕРГАНА ПИРОЗОВ: Интересът е много ясен. Превръщането на тези театри в открита сцена, отстъплението от това да не се плаща за дейност, ликвидиране на трупите. И тук ще попитате те на базата на какво ще имат бюджет. Ами ще си сформират един фонд за проекти, това което вече витае във въздуха, и отгоре на всичко, с което заблуждават някакви хора как щяло да има страшно много пари за проекти. Е, защо ги няма тези пари в момента, ще попитаме.

ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Казват, че това е в интерес на зрителите, щяло да се повиши качеството.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Ама нали има зрители? Нали до преди половин година ни говориха, че имало много зрители, сега пък нямало зрители.  Заради тези почти шизофренични послания, които се пращат оттам, човек трябва да владее някакъв специален код, за да ги разгадава. Но за мен той е ясен. Опитът им, и това трябва да се чуе, желанието им е да създадат нова театрална мрежа, не тази, която съществува в момента с трупи, а най-просто казано една мрежа, която ще функционира с държавни пари и ще ги налива в частни организации, което е налице законово. Вече в бюджета за 2016 е заложено за заплати 13 милиона по-малко. Забележете, това всичко е предвидено. Защо никой не го казва на глас на тези хора, които цял живот работят като актьори, хореографи или режисьори. Тук по-важното, което трябва да се каже и много силно да се каже е, че до една, до две или до три години, може би затова бързат, схемата ще е - държавни пари, бюджетни да отиват в частни организации. Това е, което наблюдаваме. Същото, което се случи с киното, същата схема. Е, аз ще попитам българския народ готов ли е втори път да го измамят?

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар