"ИЛЮЗИИ" НА ИВАН ВИРИПАЕВ С ПРЕМИЕРА В СФУМАТО. ПОСТАНОВЧИК - МЛАДЕН АЛЕКСИЕВ

Младен Алексиев

На 9-ти септември е първата премиера този сезон в Театър "Сфумато" на спектакъла "Илюзии" (Иван Вирипаев) с режисьор Младен Алексиев. Текстът на Вирипаев, написан през 2011, за първи път се поставя у нас. Май това е и първата комедия на Младен Алексиев, когото все още определят като "млад режисьор". (спектакли: „Нищо по-хубаво“ от Оливер Буковски (Младежки театър), „Радост за моето сърце“ от Керил Чърчил (ДТ Ловеч), „Отвличане“ - по документално интервю на Кристиан Брюзер (Червената къща), „Машината на Тюринг“, написана съвместно с psychobaiko, „Под контрол“ от Фредерик Зонтаг (Малък градски театър „Зад канала“). След "Отвличане" в Червената къща съм убедена, че Младен Алексиев може да ни изненада страхотно в добрия смисъл на думата.

Преводът на текста е на Нева Мичева, сценограф, костюми и допълнително видео - Евгения Събева, авторска музика - Калин Николов, камера - Боряна Пандова и Иван Дончев, монтаж - Стоян Велинов, графичен дизайн - What if…
С участието на: Елена Димитрова, Ирмена Чичикова, Васил Читанов, Стефан А. Щерев
Във видео епизодите: Ваня Михайлова, Юлия Калудова, Русчо Тихов, Христо Буцев, Таня Загорова, Александър Миховски

Текстът на Вирипаев, определен от автора си като комедия, предизвиква полярни мнения в руската преса. Първата реализация на пиесата е направена от самия автор на сцената на театър "Практика", където Вирипаев от тази година е художествен директор. Независимо, че е  "комедия" този текст спокойно може да се "разходи" из множество театрални жанрове като мелодрамата или гротеската, фарса, пародията, а даже и трагедията - всичко това, разбира се, според възможностите и желанията на режисьорите.
Пиесата представлява редуващи се монолози на четирима персонажи - две застаряващи съпружески двойки преди смъртта си.  Всяка двойка е била заедно поне 50 години, но в пиесата на Вирипаев е уточнено, че се играе от актьори от 30 до 35 годишна възраст.

Иван Вирипаев

Според руската критика тази пиеса изглежда така сякаш мястото и е на Бродуей поради разговорния си жанр.  Самият Вирипаев обозначава пиесата си като комедия, специално поръчана от германския град Кемниц. В действителност в "Илюзии" Вирипаев продължава работата си, започната в "Танц Делхи", в която една и съща ситуация се преиграва много пъти по различни начини и персонажите се комбинират в различни варианти един спрямо друг. "Илюзии" - историята на общата (не толкова любовна) самозаблуда, в която живеем, докато смъртта сложи край на всичко това. На персонажите не се дава шанс да победят в шахматната партия. Техните признания и саморазобличения (в които не могат да разграничат истината от измислицата) водят до необратима верижна реакция, която се увенчава с разочарование и смърт. В края на тази безизходица се повтаря едно изречение от предсмъртнато писмо на Маргарет: "Не трябва ли в този живот да има нещо постоянно?“ - пише критиката.
"Това представление се състои от седем мини-пиеси, седем разновидности на една и съща история, в която всеки път умира един от персонажите - пишат от пресслужбата на театъра на Вирипаев. В "Илюзии" всички умират. И фактите от техните биографии сякаш са ясни, но тъй като за царството на сетивата, всичко е много неясно, отношенията между двете приятелски семейни двойки са така преплетени, че за да станат ясни, трябва да се обозначат със стрелки кой кого обича, за да не се объркаме."
"Илюзии" е съставена от няколко разкази-монолози, всеки от които поставя под въпрос съдържанието на предишния. Очарованието на текста на Вирипаев е в неочакваните обрати, в които публиката е хвърляна." За да не се загуби изненадата от пресслужбата на театъра препоръчват да не се интересуваме предварително от сюжета.

Каролина Грушка

Все пак ето и сюжета, ако смятате, че е необходим: Дани и Сандра са семейна двойка, живели заедно 52г., а Алберт и Маргарет – 54г. Те са семейни приятели. Но се оказва, че Сандра през целия си живот е обичала Алберт, Алберт – Сандра, а Дани и Маргарет са били любовници. Но всъщност може и да не е така, защото на всяко потвърждение на фактите в текста на Вирипаев следва контрааргумент, и така до финала, където не става ясно всичко това така ли е или по друг начин. Наричат драматургията на Вирипаев многоетажна софистика, приличаща на мелодраматичен сюжет, размишлявайки за същността на любовта, но готова във всеки момент да се разруши от самия автор, оставяйки от илюзиите само отломки.

Но руската критика всъщност не е съвсем ласкава към режисурата на Вирипаев, определяйки спектакъла като такъв, който не би изгубил нищо, ако просто авторът излезе на сцената и прочете сам текста. На сцената на „Практика“ това правят четиримата актьори: музата и жената на Вирипаев полякинята Каролина Грушка, Инна Сухорецкая, която играе в „Комедия“ на Вирипаев, Александър Алябиев и Казимир Лиске. Всички те са добри и обаятелни, но в техните интонации безгрешно се улавя гласа на драматурга - заявяват от руската преса. Актьорите не играят, а просто разказват истории. Жанрът, както самият Вирипаев го определя, е по-скоро разговор с публиката – откровен разговор очи в очи. Не случайно в центъра на сцената стои трибуна с микрофон, а в залата до средата на спектакъла не се маха осветлението. Даже ролите не са разпределени на всеки отделен актьор, „за да не влизат в образ“, както препоръчва Вирипаев. Може би само чужденците актьори се отстраняват от текста с акцента си - твърдят руските критици - който помага и на зрителите да се отстранят, защото не може да има нормални руснаци, които да изнасят такива нечовешко дълги и правилни фрази - твърдят те (вероятно за част от руската критика проблемът с реалистичния и условния театър все още стои актуален).

Руският режисьор Александър Баргман, който също поставя "Илюзии", избира като ключ към пиесата пародията и за разлика от Вирипаев, не му е достатъчно просто прочитане на текста - пише руската критика. На сцената има монитори, от които се вижда как актьорите излизат от автомобил и вървят по стълбите на  фоайето на театъра. Режисьорът веднага показва разликата между тях и героите на пиесата, като осмива "холивудщината". Но не само Холивуд е обект на подигравка, но и самият стил на Вирипаев като на сцената има ред микрофони, на които актьори рецитират, а в паузите пият вода, самите монитори също са иронични препратка към Вирипаев. Жанрът наподобява диско концерт и шведският квартет АББА, а по сцената танцуват "фрикове", както пишат руснаците.

„Илюзии“ не е толкова за крехкостта на любовното чувство, колкото за илюзорната природа на изкуството, повествованието, играта... - пише критиката в защита на текста на Вирипаев, като цитира Йожен Йонеско по повод пиесата "Столовете":
"... Когато написах" Столовете"- пише Йожен Йонеско – в мен отначало възникна образ на стол, а след това на човека, който тичайки влачи столове по празната сцена.  Но какво трябва да означава този образ не разбирах. А после разбрах. Разбрах все пак по-рано от коментаторите. Критиците заявяваха:.. "Пред нас е историята на двама неудачници. Техният живот, животът като цяло -  като неудача, абсурд. Двама старци, които  нищо в живота си не са постигнали, си въобразяват, че очакват гости и така им се струва, че живеят пълноценен живот и правят всичко възможно да убедят и себе си в това..." С една дума те преразказваха сюжета. Но сюжетът все пак не е пиеса. Пиесата -  това е съвсем друго, пиесата - това са столове и всичко, което те означават. Така че аз положих  усилия, както, когато се опитват да тълкуват сън, и осъзнах, че столовете - това е отсъствие, пустота, небитие.  Столовете са празни, защото няма никого. А в края завесата пада под рева на тълпата, но на сцената има само празни столове и поклащащи се от вятъра завеси.  Светът действително несъществува. Темата в пиесите е небитието, а не провалите в живота. Столове, на които никой не седи – това е абсолютната пустота. Светът го няма, защото повече няма да бъде: всички умират. "

В „Илюзии“ схемата на Йонеско сякаш буквално е възпроизведена - твърдят защитниците на Вирипаев - само персонажите не са двама, а четирима, не говорят от първо лице, а от трето и актьорите, подчертано се дистанцират от своите герои. Актьорите стоят на столове, един по един идват на трибуната и като йонескови оратори на финала на „Столове“ оставят своите места временно пусти, озвучавайки поредната порция монолог, а после се връщат и сядат."

Вирипаев, роден през 1974г., е една от съвременните руски театрални звезди, чиито пиеси и филми са определяни като едни от най-актуалните и доближаващи се до западния формат. Руската преса особено се гордее с това.
Завърша иркутското театрално училище на 21, след което играе един сезон в Магаданския театър като актьор, а после два сезона в Камчатския театър. През 1998г. основава Театър-Студио „Пространство за игри“ в Иркутск. В същата година става студент във висшето театрално училище. През 2005 създава агенция за творчески проекти в областта на киното, театъра и литературата „Движение Кислород“. От 2006 г. е арт директор на театър „Практика“. През април 2013 г. е назначен за художествен директор на театъра.  Междувременно Вирипаев става популярен в Европа като драматург, режисьор и автор на оригинални творчески проекти и е отличен с множество награди.

Най-известните му филми са „Еуфория“ (2006) и „Кислород“ (2009) – някога пускани на София филм фест, както и „Късо съединение“ (2009).  У нас са поставяни пиесите: „Археология на сънуването“ (2002)  и „Кислород“ (2003) от режисьора Галин Стоев,  „Валентинов ден“ (2008) с реж. Явор Гърдев, „Денят на Свети Валентин“ (2006)– реж. Александър Събев („Валентинов ден“), „Битие 2“ поставена от режисьора Николай Ламбрев – Михайловски през 2010 в Сфумато и през 2012 на сцената на Варненския театър. „Битие 2“ е поставена преди това от Галин Стоев в Авиньон.

Тук можете да прочете пиесата на руски: http://podelise.ru/docs/53173/index-2746.html