БРАК, БРАЧНА ДВОЙКА, ДВОЙКА, КУРКИНСКИ...
...това са обърканите, но чистосърдечно показателни тагове на сайта на БТВ към интервю на Мариус Куркински от 6 май тази година. Какво се разбира от тях? Със сигурност, че през 2010 има нещо, което свързва името Мариус Куркински с брак и брачна двойка в интернет пространството? Значи едно нещо трябва да е ясно – Мариус Куркински не е променил гражданския си статут, но за сметка на това пък заема сериозни граждански позиции относно нарушените права на жените встъпили в брак с мъж, който им изневерява, а те от своя страна са в страшна дилема – дали и те да не изневерят, разбира се, за да отмъстят на този мръсник, но под угрозата, че ще бъдат порицани от обществото. Тази умилителна и така „актуална” за съвременното общество женска драма е поставена на сцената на „Театър 199” от явно ангажирания с проблемите на жените актьор и режисьор Мариус Куркински чрез комедията, написана някъде през 1983г. от Дарио Фо и съпругата му Франка Раме „Отворена брачна двойка”. Сърцато и целите себе си на сцената се раздават актьорите Рени Врангова и Веселин Анчев. А пък някога през 83-та този текст е звънял от устите на авторите си Дарио Фо, тогава на 57 години и Франка (55) и предизвиквал един абсолютно италиански скандал. Църквата и благоверното общество (което иначе винаги се гордее с потентността си и бройката завоевания) забраняват представлението да се играе пред лица под 18-годишна възраст и размахват морален пръст срещу неговите автори. Защо? Защото авторите са си позволили да пишат за изневери и разбира се за скандалното решение на една жена от 83-та година да изневерява на мъжа си с негово знание..., и при все това да си останат в брак, но като „отворена брачна двойка”. Тук няма да въвеждам читателя в биографичните данни на крайно левия Дарио Фо, увлечен по комедия дел арте и съпругата му – феминистка , актриса, драматуржка, с известни житейски драми (това може и в гугъл да се провери), а ще се попитаме кой е въпросът, който вълнува всъщност режисьора, защото нали той си е избрал този текст и тази тема. Оказва се, че голямата тема е цитирам: „Къде остава любовта? Къде е свързването на двама души чрез венчаване?” , наричайки отворената брачна двойка „поредното уродливо явление”. Този морален казус, този болнав гвоздей, забит в душата на съвременното общество, разбира се може да бъде разобличен най-добре чрез смеха. Казват, той винаги лекувал, най-лесно се смилял и бил най-предпочитан от публиката, съсипана иначе от живота. А за да се приеме още по-лесно от нея има още едно условие – никакви нови театрални езици, не бива да се използват (защото непознатото плаши), а на определени важни сцени смисълът трябва да се натъртва категорично с няколко сценични решения. Например – мъжът мръсник лежи във вана, пълна с вода и плаши обърканата си жена, че ще се самоубие като хвърли във ваната включения сешоар. Тя плаче...Той пуска сешоара във ваната. Следва знак първи за една евентуална смърт: той се гърчи изпечен във ваната; знак 2: червена, т.е. да се разбира кървава примигваща светлина яростно ни удря в слепоочията; знак 3: стържещ звук на късо съединения, т.е. жици/ток/пържене; знак 4: в дъното на сцената се прожектира ренгенова снимка на череп, която примигва и на финала изчезва, т.е. угасна човешкия живот. Оглеждах се и за пети знак, защото, според режисьорите, винаги има опасност публиката да не разбере нещо...и трябва да й се помага... като на пациент, а нали се провежда терапия по успокояването и разсмиването й, като лекичко й се загадват „големите теми” в живота. Рецептата е перфектна – текстът е простичък, ясен, така умолително и носталгично демодиран, театралният език – перфектно познат и затова спокоен, актьорската игра – сърцата и търсеща контакт с публиката (нали сме в комедия дел арте и гротеската на Мариус), действието протича за не повече от два часа. Ще се посмеете и всичко ще забравите – даже и защо го боли толкова Мариус относно брака и брачните двойки, защо Рени, която твърдят, че в този спектакъл била изиграла ролята на живота си, е симпатична, съвсем морфова и оставена сама да се преборва със сцената, защо Весо Анчев (съпругът) се пули, плези, скача, размахва ръце отново в стил куркински, но не съвсем, защо иначе прекрасният композитор Елби е съчинил меланхолична музика и най-вече защо всичко ми изглеждаше така познато, че чак се натъжих.
