Повод за този текст е кукленият фестивал в Пловдив.
Българинът е фестивално богат човек, и то международно. При над 23 субсидирани от Министерството на културата театрални фестивали и други местни, общински и частни инициативи се оказваме на челно място в света по международни фестивали на глава от населението.
И Тополовград, и Козлодуй, и Горна Оряховица... всички си имат по един международен театрален фестивал. А в Каварна се провежда цял Национален фестивал на любителските театри с международно участие, и то за пореден път - твърдят те. Септември е активен месец, особено за Пловдив. Наред с изложбени, телевизионни, театрални и други фестивали там е и кукленият "Двама са малко, трима са много". С какво един фестивал обаче става по-престижен, по-различен от другите? Седемнайсетото издание на кукления пловдивски фестивал от 3 до 7 септември иска да ни изненада с цели четири представления от Русия, Беларус, Испания и Иран. Дори петербургският спектакъл на Болшой театър кукол "Холстомер" по разказа на Лев Толстой ще е премиерен, както и "Малкият принц" с гост-режисьор Руслан Кудашов от Санкт Петербург. А за беларуския "Трагедията на Макбет" са се водили две години преговори, за да участва. Но най-екзотична звучи иранската куклена група "Нозад" с жени кукловоди и с поетичното заглавие на спектакъла "Сънувах как парченца от Луната падат като перца".
"Разказва се за болно момиче, което иска да стане донор. Духът напуска нейното тяло и постепенно се среща с Луната, като едно по едно се отделят частите от нейното тяло. Множество прийоми са използвани, за да разкрият мистериозните и страховити пространства, търсени в спектакъла, и всички вкупом създават една Динамична картина, изпълнена от Левантинска тишина и Уникален покой" - разказват от програмата на фестивала.
Очарована съм! Спектакълът имал модерна визия и траел 50 минути. Какво ли значи всичко това? Не попадаме често на техерански театър с жени, кукли и модерна визия, нали? Разбирам от организатора на фестивала г-жа Гина Кафаджиян, че всичко, което имат за тях, са тези няколко поетични реда (виж цитата по-горе) и имената на участниците, че и в нета няма нищо, а пък и не им трябвало повече. Озадачена съм! На какъв принцип се селекционират представленията - по спечелени награди, по снимки, по спомени на очевидци или заради участието? Какъв риск се поема, когато се кани продукт, за който нищо не се знае, или това няма никакво значение, щом е международен? Четирите чужди спектакъла вероятно имат основания да са поканени, но как да узнаем за това? От програмата на фестивала ме информират, че "Трагедията Макбет" няма да ни остави равнодушни - толкоз. Това трябва да се приеме априори, нали? Иначе в Техеран има международен куклен фестивал, който се провежда за 12-и път с 296 работи, показани тази година. Дали пък "Нозад" и наши селекционери са били там и скромно премълчават? Тегне въпросът обаче доколко тукашните международни фестивали успяват да се оттласнат от локалното си самочувствие, че са даденост и традиция. Може би е престижно да са обвити в мистерия и като в иранското представление да са "изпълнени от Левантинска тишина и Уникален покой"?
Хубаво е, че си имаме толкова фестивали. Жизнеутвърждаващо е, че на всеки километър е имало или ще има по един. Препоръчаха ми да гледам представленията и тогава ще узная повече за тях. И аз ги препоръчвам на читателите. Щом сме фестивални рекордьори, то истина е - ние българите сме лакоми, международно петимни за фестивали.
И Тополовград, и Козлодуй, и Горна Оряховица... всички си имат по един международен театрален фестивал. А в Каварна се провежда цял Национален фестивал на любителските театри с международно участие, и то за пореден път - твърдят те. Септември е активен месец, особено за Пловдив. Наред с изложбени, телевизионни, театрални и други фестивали там е и кукленият "Двама са малко, трима са много". С какво един фестивал обаче става по-престижен, по-различен от другите? Седемнайсетото издание на кукления пловдивски фестивал от 3 до 7 септември иска да ни изненада с цели четири представления от Русия, Беларус, Испания и Иран. Дори петербургският спектакъл на Болшой театър кукол "Холстомер" по разказа на Лев Толстой ще е премиерен, както и "Малкият принц" с гост-режисьор Руслан Кудашов от Санкт Петербург. А за беларуския "Трагедията на Макбет" са се водили две години преговори, за да участва. Но най-екзотична звучи иранската куклена група "Нозад" с жени кукловоди и с поетичното заглавие на спектакъла "Сънувах как парченца от Луната падат като перца".
"Разказва се за болно момиче, което иска да стане донор. Духът напуска нейното тяло и постепенно се среща с Луната, като едно по едно се отделят частите от нейното тяло. Множество прийоми са използвани, за да разкрият мистериозните и страховити пространства, търсени в спектакъла, и всички вкупом създават една Динамична картина, изпълнена от Левантинска тишина и Уникален покой" - разказват от програмата на фестивала.
Очарована съм! Спектакълът имал модерна визия и траел 50 минути. Какво ли значи всичко това? Не попадаме често на техерански театър с жени, кукли и модерна визия, нали? Разбирам от организатора на фестивала г-жа Гина Кафаджиян, че всичко, което имат за тях, са тези няколко поетични реда (виж цитата по-горе) и имената на участниците, че и в нета няма нищо, а пък и не им трябвало повече. Озадачена съм! На какъв принцип се селекционират представленията - по спечелени награди, по снимки, по спомени на очевидци или заради участието? Какъв риск се поема, когато се кани продукт, за който нищо не се знае, или това няма никакво значение, щом е международен? Четирите чужди спектакъла вероятно имат основания да са поканени, но как да узнаем за това? От програмата на фестивала ме информират, че "Трагедията Макбет" няма да ни остави равнодушни - толкоз. Това трябва да се приеме априори, нали? Иначе в Техеран има международен куклен фестивал, който се провежда за 12-и път с 296 работи, показани тази година. Дали пък "Нозад" и наши селекционери са били там и скромно премълчават? Тегне въпросът обаче доколко тукашните международни фестивали успяват да се оттласнат от локалното си самочувствие, че са даденост и традиция. Може би е престижно да са обвити в мистерия и като в иранското представление да са "изпълнени от Левантинска тишина и Уникален покой"?
Хубаво е, че си имаме толкова фестивали. Жизнеутвърждаващо е, че на всеки километър е имало или ще има по един. Препоръчаха ми да гледам представленията и тогава ще узная повече за тях. И аз ги препоръчвам на читателите. Щом сме фестивални рекордьори, то истина е - ние българите сме лакоми, международно петимни за фестивали.
