КРИЗА НА ИДЕИТЕ - ТЕКСТ НА АСЕН КОНСТАНТИНОВ ПО ПОВОД ФЕСТИВАЛА НА СВОБОДНИЯ ТЕАТЪР 2013

от Асен Константинов - театровед

Текстът е по повод ноемврийския фестивал на Асоциация за свободен театър и е публикуван в последния он-лайн брой на сп. ЛИК - декември 2013.

Трите акции и голяма част от над 30-те независими и студентски продукции, съставящи Ноември – месец на свободния театър, демонстрираха повече липсата на идеи за театър, отколкото на условия и средства за осъществяването им.

Ето каква била работата

В заведение, наречено „Клуб на хорото”, в един от подлезите около НДК, хореографката Галина Борисова (идея и структурна композиция) и музикантът Тодор Стоянов (звук, светлина и музикална интервенция) предложиха безплатна вечеря на шестима доброволци от петдесетината зрители на акцията им „Ето каква била работата“. Сравнително бързо най-екстровертните или гладни почитатели на нестандартния арт приеха многозначително отправената покана да се настанят около маса на дансинга и започнаха стандартен трапезен разговор, докато им поднасяха менюто от три курса и доливаха червено вино в чашите им. Тръпнейки какво ще се случи по-нататък, останалата част от публиката се стараеше да следи както тривиалната раздумка на хранещите се, така и (иронично) прочетените от Борисова откъси от нещо като американски свидетелски показания за позитивно мислене. В един момент симпатичната дама, която готвеше и сервираше на шестимата, постави върху главата си парти перука, сякаш нещо във вече установените правила на играта ще помръдне. Не обаче. Галя Борисова само прикани вечерящите да говорят по-силно, та да можем да почерпим мисли от семплите им диалози, и постепенно след десерта и зрители, и похапнали започнаха да се разотиват.

Нокаут

Както обаче ни набиват в главите, безплатна вечеря просто не съществува в природата. „Перформативната акция”, която трябваше да ни отговори на въпросите: „Можем ли да ядем и пием по осем часа на ден и да правим любов по осем часа на ден, от какво се състои човешкият живот” и прочие философски загадки, струва на Асоциацията за свободен театър (или по-правилно на основните донори на фестивала – Министерство на културата, Национален фонд „Култура” и Столична програма „Култура”) 1500 лева за реализирането си. Другите два проекта, които са отговорили на изискванията на организаторите да са обвързани с темата на фестивала Добавяне на стойност, да притежават актуалност, иновативност, оригиналност на формата и съдържанието, както и ясно заявена позиция и лична мотивация за реализиране, се оказаха "Бели Петна" на Милена Станойевич, в който облечени в бяло дейци на независимия театър „провокираха и предизвикваха себе си” като живи статуи на площад „Св. Неделя”, и "Нокаут" на Надежда Московска и Мирослав Йорданов, в който бокс треньорът Владислав Георгиев, в отлична спортна форма, бъхтеше 90 минути чувал с пясък под звуците от интервю за заниманията му с този спорт, докато накрая силите му се изчерпаха.

Танцувам Мария Калас

Това са трите проекта, които са спечелили конкурса на АСТ, за да станат ядрото на третия Фестивал на свободния театър. Само мога да фантазирам какви идеи са предложили останалите 14 кандидата за тази чест. Дали им е липсвало подобно новаторство, или пък личната им позиция не е била така ясно изразена? При всички случаи „перформативната акция” се оказа не толкова благодатна територия дори за опитни пърформъри като Галя Борисова, която в друга вечер показа отново бляскавото си соло "Танцувам Мария Калас". То започва от ръба на пародията с танца й от "Търсейки Версавия" (постановката й с Балет „Арабеск” от 2001) и се развива в драматургична линия, сглобяваща противоречивите фасети от образа на оперната (а и танцовата) дива. От вътрешните колебания и демонстративните претенции на примадоната през волята и амбицията, вдъхновението и възторга, властта на сцената и самотата на гримьорната – всичко е пронизано от особената уязвимост на големия артист, който винаги е емоционално оголен и детски открит в играта.

Йерма

Между новите продукции в Месец на независимия театър по-смислени бяха третата постановка на Николай Младенов по пиеса на Лорка "Йерма" в Университетския театър на НБУ със стилизирано движение и донякъде удържана актьорска емоция, както и дебютът на режисьорката Анна Данкова Космонавт, вдъхновен от историята на Владимир Комаров и смъртта му при полета на „Союз-1” през 1967. Докато слушаме диалозите между пилота и наземното командване под формата на радиопиеса, на сцената съпругата му Ирина несръчно и вътрешно напрегнато приготвя

Космонавт

кекс, чисти с ретро прахосмукачка, която се дави и тресе като летателния апарат с 200 неизправности, в който пътува мъжът й, бори се със съпротивляващите се съветски машини (респектираща сценография на Станимир Генов) и с битието си на домакиня, което напомня за космическата безтегловност с изолацията и отчаянието си. Усещането извиква асоциации с епизодите от 50-те във филма на Стивън Долдри по Часовете на Кънингам. Впрочем спектакълът имаше премиера още през лятото с друга актриса, но сега в него играе Ива Свещарова, която свързваме повече с опитите й в танца и по-рядко с експерименталния театър, както го разбират в „Брейн стор проджект”.
Останалите театрални опити от Месеца, които успях да видя, демонстрираха неясни намерения и още по-неясни средства за постигането им, но всъщност целта на АСТ Фестивала вече не е показване на продукцията на независимите артисти, а превръщането му в „платформа за комуникация”, тоест отново за разговори как се прави, финансира, организира, да се комуникира с държавни институции, сродни организации и международни партньори, от които да се черпи опит за това как да се прави, финансира…и т. н. Специфичният език на проектите за усвояване на европейски фондове е залегнал и в новите позиции на АСТ: да „носи добавена стойност за обществото, като отразява актуални социалнозначими въпроси и формулира нестандартни решения на конфликтите” и „чрез работата си да развива публиките и допринася за формирането на тяхната културна идентичност”. Последното със сигурност не се случва. Независимата театрална сцена у нас от години има само една, тънка като паяжина публика – познавам по име половината от стотината редовни зрители на АСТ фестивалите и дори на американското представление "Тиха, любезна и спокойна" на Salvage Vanguard в балната зала на НХГ не дойдоха повече от 20 зрители. А то си заслужаваше вечерта, ако не за друго, то поне заради майсторски написания текст и играта на Хана Кена. За съжаление тримата й партньори в играта на „истина или дързост” не бяха на нейната висота, за да може пърформансът да се превърне в нещо повече от остроумно подриване на клишетата на салонната пиеса и женския роман от ХІХ век.

Още със създаването на Асоциацията за свободен театър преди пет години бях сигурен, че организацията трябва да си извоюва пространство, където да се произвеждат независими продукции, за да ги освободи от спорадичното, проектно, полулюбителско място, което им е отредено в системата на българския театър, и наистина да започне да развива своя публика чрез непрекъснатост на дейността си.

Времето на кварките

Тазгодишното издание на феста още повече ме убеждава, че не декларациите и манифестите, а само конкретните сценични случвания могат да бъдат аргумент за подобна културна кауза. Такъв силен довод отново, както преди две години с "Праехидно", беше работата на режисьорката Гергана Димитрова, която разви миналогодишния си проект "Времето на кварките" в нова среда – невероятното пространство на бившето кино „Македония” се превърна за десет вечери в една огромна мултимедийна теа-трална инсталация, в която отделните интерактивни обекти, прожекции, танц-пърформансьт на Ангелина Гаврилова и Нейтън Купър, „радиотеатърьт” на актьора Петър Мелтев и физика Ивайло Миленков образуваха интерферентни системи, които се допълват, коментират, опровергават, изграждайки многовариантния свят на квантовата механика в театъра. Само дето след последното представление някогашното кино отново заспа зимния си (или вечен?) сън, може би за да се събуди някоя пролет като казино или мол.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

ЗА НОМИНАЦИИТЕ ИКАР 2014

 

Кои са най-номинираните спектакли, театри, имена според комисията за ИКАР 2014 към САБ? Имат ли си фаворити ИКАР-ите? Дали най-добрите софийски театри са Театър София или Народен Театър? Кое е най-спряганото театрално име за изминалата година? Всичко това според ИКАР 2014.

Ежегодните театрални награди ИКАР към Съюза на артистите обяви на 9-ти януари своите номинации в 18-те категории, включващи освен най-популярните  -  за режисура и актьорски постижения, така и за дублаж, цирк, критическо писане, в което се има предвид издадена книга, както и за драматургичен текст/пиеса. Тази година ИКАР ще бъде връчен на Стефан Мавродиев за изключителен творчески принос, което съвпада и с неговия 70 годишен юбилей. А наградата за чест и достойнство, лично избрана от шефа на САБ Христо Мутафчиев, ще получи актьорът  Михаил Хаджиилийков.

Общо 30 са заглавията на спектаклите номинирани в една или повече категории, а поименно номинираните творци са 41. Позволявам си тази елементарна статистика защото в номинациите присъстват много заглавия на извънстолични спектакли, които все още не са гостували на софийска сцена. Не е коректно да имаме критическо отношения към номинираните, ако не сме изгледали повечето спектакли. Затова ще подходя различно. Ще ви представя ИКАР 2014 само от гледна точка на „елементарната статистика“. От нея човек може да извлече една що годе по-ясна картина на изминалата театрална година според Съюза на артистите.

Цели тринайсет са  номинациите в различни категории за постижения на извънстолични театри. Най-много са в Пловдив –  шест, после са във Варна, Габрово (заради „Ромео и Жулиета“ на Петринел Гочев) и Благоевград. Проблемът на тези номинации е, че повечето спектакли не са стъпвали на софийска сцена, като номинираните „Възвишение“  (Пловдив) по романа на Милен Русков и режисьор Иван Добчев, "Талантливият Мистър Рипли" (Варна) и "Дисни трилър" (Пловдив) на Стайко Мурджев, „Ревизор“ (Варна) на Пламен Марков, „Канкун“ (Варна) на Стилиян Петров, както и гостувалото само веднъж благоевградско представление „Малки ритуали за сбогуване“ от Оля Стоянова и на номинирания за дебют Явор Веселинов. Между труднодостъпните спектакли са моноспектакълът „Глас“ (Пловдив), с участието на Ивана Папазова и номинация за текст на Елена Алексиева, „Аз, Сизиф“ на Веселка Кунчева, което е независим проект и имаше своята премиера в Пловдив (на 19-ти януари гостува в МГТ) и „Басни“ куклен спектакъл от Бургас. 

Но ако се доверяваме на вкуса и критериите на комисията ИКАР, то театралната 2014-та си има своите очевидни фаворити.
Според ИКАР-ите конкуренцията при режисьорите тази година е между Иван Добчев за „Възвишение“ (Пловдивски драматичен театър), Крис Шарков за „Презрението“ (Сфумато) и Лилия Абаджиева за „Скъперникът“ (МГТ). Но сред тях тримата Иван Добчев има едва две номинации – за режисура и за актьорски дебют.
Защото изминалата 2013-та се оказа  театралната година на Крис Шарков (с пет номинации), Лилия Абаджиева и Стайко Мурджев с по четири номинации. Но най-добре да разберем кои са най-добрите спектакли според ИКАР.

Най-много номинации за спектакъл:

 

три номинации за „Презрението“  по филма на Ж. Л. Годар и романа на Алберто Моравия, режисьор Крис Шарков, драматург Стефан Иванов, сценография и костюм Ралица Тонева, фотография Наталия Йорданова участват Васил Дуев, Дария Симеонова, Любен Кънев, Ина Добрева, Юлиян Петров

за водеща женска роля на Дария Симеонова
за поддържаща женска роля на Ина Добрева
за режисура на Крис Шарков

три номинации за „Скъперникът“ от Жан Баптист Молиер, режисьор Лилия Абаджиева, сценография и костюми Васил Абаджиев, участват - Владимир Пенев, Албена Михова, Антоний Аргиров, Евгени Будинов, Александър Кадиев, Луиза Григорова, Весела Бабинова, Иван Петрушинов, Владимир Димитров, Любомир Ковачев

за водеща мъжка роля на Владимир Пенев
за поддържаща мъжка роля на   Александър   Кадиев
за режисура на Лилия Абаджиева

три номинации за „Дисни трилър“ oт Филип Ридли, режисьор Стайко Мурджев, превод Любов Костова, сценография и костюми Петър Митев, музика Петър Дундаков, плакат Радослава Даскалова, фотограф Георги Вачев, с участието на Мариана Йотова, Стилиян Стоянов, Христо Пъдев и Дамян Тенев

за майсторско техническо осъществяване
за сценография на Петър Митев
за музика на Петър Дундаков

най-номинираните режисьори:

Крис Шарков – пет номинации за негови спектакли, освен трите за „Презрението“   и две номинации  за „Напразни усилия на любовта“  (Театър София) – за сценография на Венелин Шурелов и Елица Георгиева и за музика на Георги Георгиев.

Стайко Мурджев – четири номинации. „Дисни трилър“ (три) и една за „Талантливият Мистър Рипли“ (Драматичен театър Варна)-  номинация за музиката на Петър Дундаков.

Лилия Абаджиева – четири номинации. „Скъперникът“ (три) и една номинация за майсторско техническо осъществяване на „Парижката Света Богородица“ (Театър София).

Ще си позволя да изброя онези спектакли, които имат по две номинации, за да сме ориентирани в предпочитанията:

Възвишение (Драматичен театър Пловдив) по книгата на Милен Русков, драматизация Александър Секулов и Иван Добчев, режисура Иван Добчев, сценография Ивайло Николов, костюми Ива Гикова, музика Асен Аврамов,  участват Бойко Кръстанов, Красимир Василев, Асен Блатечки, Ивайло Христов, Петър Тосков, Венелин Методиев, Христо Пъдев, Станислав Ганчев, Троян Гогов, Стилиян Стоянов, Тихомир Кутев, Симеон Алексиев, Красимир Доков/ Тодор Генов, Иво Танев, Анди Райчев, Русалина Чапликова, Елена Кабасакалова, Лазарина Коткова, Светлана Мановска, Радина Думанян, Екатерина Георгиева.

за режисура на Иван Добчев
за дебют на Красимир Василев за ролята на Асенчо

Ромео и Жулиета (Драматичен театър Габрово) от У. Шекспир, превод Мария Змийчарова, режисура Петринел Гочев, музика Димитър Пенчев (флейти: Пенка Тренева, Моли Шамбо (Molly Shambo); виолончели: Анет Артинян, Ти Джей Бордън (T.J. Borden), сценография и костюми Юлияна Войкова-Найман, участват Гергана Змийчарова, Димо Димов, Елизабет Попова, Мирослав Симеонов, Надежда Петкова, Николай Бързаков, Петко Петков, Силвия Чобанова, Светослав Славчев

за дебют за ролята на Жулиета на Гергана Змийчарова
за поддържаща женска роля за ролята на Дойката на Надежка Петкова

Хората от Оз (Театър 199) от Яна Борисова, режисьор Галин Стоев, сценография Юлиян Табаков, музика Саша Карлсон, участват Цветана Манева, Атанас Атанасов, Радена Вълканова, Вежен Вълчовски, Стефан Вълдобрев

за драматургичен текст на Яна Борисова
за поддържаща мъжка роля на Труман на Атанас Атанасов

Ревизор (Драматичен театър Варна) от Н. В. Гогол, превод и режисьор Пламен Марков, сценография Мира Каланова, музика Калин Николов, участват Стоян Радев, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Стефан Додуров, Леарт Докле, Адриан Филипов, Валери Вълчев, Пламен Георгиве, ПЛамен Димитров, Яким Неделчев, Димитър Мартинов, Антония Търпова, Ина Добрева, Михаил Мутафов, Христо Христов, Биляна Стоева, Мария Гинкова, Николай Кенаров

за сценография на Мира Каланова
за водеща мъжка роля на Градоначалника на Стоян Радев

Напразни усилия на любовта (Театър София) от У. Шекспир, режисьор Крис Шарков, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, музика Георги Георгиев, участват Дария Симеонова, Йоанна Темелкова, Мила Банчева, Силвия Петкова, Симона Халачева, Антон Григоров, Борис Георгиев, Ивайло Герасков, Мартин Гяуров, Михаил Милчев, Николай Антонов, Николай Димитров, Юлиян Малинов, Юлиян Рачков

за сценография на Венелин Шурелов и Елица Георгиева
за музика на Георги Георгиев

 

 

 

Веселите Уиндзорки (Народен театър) от У. Шекспир, режисьор Ръсел Болъм, сценография и костюми Юлиан Табаков, музика Милчо Левиев; пластика Александър Илиев, снимки Иван Дончев, асистенти на сценографа Кирил Наумов, Боряна Чернева, Диляна Иванова, участват Филип Аврамов, Иван Бърнев, Стефания Колева, Пламен Пеев, Рени Врангова, София Бобчева, Илиана Коджабашева, Стоян Пепеланов, Иван Юруков, Александра Василева, Христо Чешмеджиев, Любомир Петкашев, Сава Драгунчев, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Мартин Цолов, Марк Делчев, Ния Насева, Филипа Петева, Деница Русимова, Божана Мановска, Борислава Стратиева, Евелин Костова, Рада Кайрякова, Цвета Дойчева

за музика на Милчо Левиев
за водеща мъжка роля на Г-н Форт на Иван Бърнев

Няма по-ясен знак за понижаването на общото ниво на избираните театрални продукти от липсата на спектакъл-събитие в номинациите на ИКАР-ите, който поне малко да е предизвикал някакъв обществен, културен, критичен резонанс. Тук не включвам спектакъла на Петринел Гочев „Ромео и Жулиета“ поставен в номинациите единствено в категории за дебют и поддържаща женска роля, сякаш не именно режисурата и  сценография да не са факторите, които го превърнаха в най-обговорения спектакъл в последните 2 месеца.  Не включвам и онези извънстолични спектакли, които тепърва очакваме да видим. Все се надявам, че поне един от тях ще предизвика вълнение сред коментиращите и интересуващите се от театър.

Чест прави на ИКАР, че в номинациите не присътва откровената халтура, но по-безконфликтни номинации рядко е имало, лишени от напрежение, от очаквания, от предизвикателства, сякаш много повече заети да преекспонират новите си любимци, да прекопаят своите си територии.

Изненадващо тази година липсват имената на „големите“ -  Явор Гърдев, Теди Москов, Маргарита Младенова (спектакълът „Между празниците“ под нейна режисура е номиниран само за текста на Стефан Иванов), Мариус Куркински. Но ще си позволя още една статистика, която вероятно би обяснила „кръговете на внимание“ на ИКАР-ите.

Най-номиниран театър:

Пловдивски Драматичен Театър  - шест номинации:

       за режисура на Иван Добчев за „Възвишение“

за дебют на Красимир Василев във „Възвишение“

 

за сценография на Петър Митев за „Дисни трилър“

 

за авторска музика на Петър Дундаков за „Дисни трилър“

 

за майсторско техническо осъществяване на „Дисни трилър“

 

за драматургичен текст на Елена Алексиева „Глас“

Драматичен Театър Варна – четири номинации

за водеща мъжка роля на Стоян Радев „Ревизор“

за сценография на Мира Каланова „Ревизор“

за сценография на Венелин Шурелов и Елица Георгиева „Канкун“

за музика на Петър Дундаков „Талантливият Мистър Рипли“

Театър София – четири номинации

      за водеща женска роля на Лилия Маравиля в „Г-жа Министерша“

за майсторско техническо осъществяване на „Парижката Света Богородица“

 

за сценография на Венелин Шурелов и Елица Георгиева за „Напразни усилия на любовта“

 

за музика на Георги Георгиев „Напразни усилия на любовта“

Народен Театър „Иван Вазов“ –  четири номинации

      за водеща женска роля на Жорета Николова в „Морски пейзаж"*

за поддържаща женска роля на Александра Василева в „Очите на другите“

за водеща мъжка роля на Иван Бърнев в „Херкулен и Авгиевите обори“ и  във „Веселите Уиндзорки“

за музика на Милчо Левиев във „Веселите Уиндзорки“

 В номинациите липсват Театър на Българската Армия, Сатиричен Театър. Всички останали присъстват с по една номинация, освен две за Театър 199 заради „Хората от Оз“, с номинация за текста на Яна Борисова и за поддържащата роля на Атанас Атанасов, и трите за Малък Градски Театър, обвързани единствено със спектакъла „Скъперниикът“ на Лилия Абаджиева. Фаворитите са очертани. Остава да им повярваме.

Ще припомня защо интересът ми към бройката номинации не е случаен. По времето на управлението на Вежди Рашидов на културата на България подопечното му Министерство  реши да изплаща поощрителни „бонуси” (така ги нарече самото Министерство), т.е. по 4 000 лв. за всяка награда (ИКАР, АСКЕЕР, Шуменския конкурс за драма и мисля, че имаше още един конкурс, но не съм сигурна), които ще се изплащат на театъра, в който се играе награденото представление или наградения актьор, сценограф и т.н. С други думи – ако Театър София вземе четири награди, те се умножават по четири и държавата изплаща 16 хиляди лева на театъра. Тези „бонуси“ бяха измислени, за да поддържат тезата, че Министерство на културата има отношение към качеството на произведения продукт, а не само към комерсиалната печалба – продаден билет.  Въпросите тук са няколко – как се разпределят тези пари, има ли тяхно целево предназначение или потъват в касите на театрите. Но това, което най-много смущава е, че всяка година едни и същи хора решават кои театри да бъдат номинирани и наградени, а наградените подозрително често са едни и същи. Също често на ротационен принцип се сменят едни и същи имена ту като членове в комисии, ту като номинирани и наградени. А това все пак не е приятно съвпадение, особено за обикновения човек, който се пита това не предразполага ли към изкушения, не създава ли  възможност за упражняване на някакви властови и корупционни схеми, най-малкото да бъдат подманени в тях. Не твърдя, че го правят, но някак е така предразполагащо.

Има известни недоразумения и в номинациите, които се виждат с  просто око, като тази на Иван Бърнев за водеща мъжка роля едновременно  във „Веселите Уиндзорки“ и за ролята му в „Херкулес и Авгиевите обори“.  Как да разберем, ако имаме нужда, разбира се, и ако бъде награден, за коя от двете роли е предпочетен? А спектаклите са различни, ролите – също, качествата им още повече.  По-натрапливото наблюдение е, че Иван Бърнев бе пропуснат миналата година за чудесните му роли в „Рицарят и Светия Дух“ на Маргарита Младенова  и „Ръкомахане в Спокан“ на Явор Гърдев, а сега е номиниран за роли с по-съмнително качество. Но житейската ирония или нейното силово прилагане винаги са били поучителни.  По-особено е и с наградите за сценография на Венелин Шурелов и Елица Георгиева за „Напразни усилия на любовта“ и за „Канкун“ – питам се режисьорите на тези два спектакъла - Крис Шарков и Стилиян Петров - дали биха приписвали половината успех на една евентуална награда и на другия спектакъл. Сложно е, на ръба на алтруизма. Пък и спектаклите са в два различни театри.

Има и други странни номинации, например този за текст  на Елена Алексиева на моноспектакъла „Глас“, сякаш този текст  би бил възможен без актрисата Ивана Папазова. На 21 февруари ни предстои да видим спектакъла в Театър на Армията.

По повод т.нар. независим театър у нас, да се разбира – извънинституционален, то в тазгодишните номинации цялата категория „съвременен танц и пърформанс „ (формулировка, която предварително ограничава възможностите на съвременните сценични прояви) е заета от тях. В другите категории присъстват само два спектакъла – „Времето на кварките“ на Гергана Димитрова за техническо изпълнение и „Аз, Сизиф“ на Веселка Кунчева за цялостен спектакъл.

И така, какво излиза? Българският театър най-добре се развива, най-качествен е в Пловдив, Варна, Театър София и Народен Театър. Имената на Крис Шарков, Стайко Мурджев и Лилия Абаджиева са най-спрягани. Както написах по-горе: Остава да им повярваме!

Относно церемонията - там вероятно няма да има изненади. Ще се състои в Народен театър и нейн режисьор ще е отново Стоян Радев. Като имаме предвид, че той е активен в протестите през последните месеци, както и организаторите от страна на САБ, то е сигурно, че ще има протестни послания. А как ми се искаше да ги чуя докато Вежди Рашидов залиташе по сцената на Народен театър, окуражаван от плясканията на съсловието.

А ето и номинации, подредени по категории:

Номинации за КРИТИЧЕСКИ ТЕКСТ, излъчени от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите:

Деляна Манева за книгата „Предизвиканото тяло“, Издателство „Ciela”

Камелия Николова за книгата „Българският театър след 1989 и новата британска драма“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

Ромео Попилиев за книгата „Съпротивата на драмата в драмата за съпротивата“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“

Номинации за ДРАМАТУРГИЧЕН ТЕКСТ, излъчени от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите:

Елена Алексиева за драматургичния текст „Глас“

Стефан Иванов за драматургичния текст „Между празниците“

Яна Борисова за драматургичния текст „Хората от Оз“

Номинации за СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ И ПЪРФОРМАНС, излъчени от Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства:

„Monocrossing“ - мултимедиен танцов пърформанс на Derida Dance

„Тълковен речник“ – музикално танцов пърформанс на Сдружение за съвременно алтернативно изкуство и култура „По действителен случай“

„Танцувам Мария Калас“ – идея, хореография и танц  Галина Борисова

Номинации за „ЗЛАТЕН ГЛАС“, излъчени от Гилдията на актьорите, работещи в дублажа:

Ани Василева  за ролите и в „Новите съседи“

Здравко Методиев  за Спондж Боб в „Спондж Боб“

Николай Николов за полк. Ханс Ланда в „Гадни копилета“

Награда за ЦИРКОВО ИЗКУСТВО, излъчена от Гилдията на цирковите артисти:

Сашо Петров Койчев и Алекс Сашов Койчев за приноса им в цирковата клоунада и пантомима

Номинации за КУКЛЕН СПЕКТАКЪЛ, излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство:

„Аз, Сизиф“ драматургия и режисура Веселка Кунчева, Продуцентска къща „Контраст филмс“ ООД

„Басни“ по Лафонтен, реж. Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Бургас

„Бурята“ от Уилям Шекспир, реж. Катя Петрова, Столичен куклен театър

Номинации за ИНДИВИДУАЛНО ПОСТИЖЕНИЕ В КУКЛЕНОТО ИЗКУСТВО, излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство:

Ана-Мария Лалова за Вещицата в „Джуджето Дългоноско“ от Вилхелм Хауф, реж. Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Сливен

Свила Величкова за сценографските решения на „Басни“ по Лафонтен, реж. Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Бургас и „Джуджето Дългоноско“ от Вилхелм Хауф, реж. Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Сливен и костюмите на „Професия Лъжец“ спектакъл на Стефан (Теди) Москов, Държавен куклен театър – Варна

Христо Йоцов за музиката на „Бурята“ от от Уилям Шекспир, реж. Катя Петрова, Столичен куклен театър

Номинации за МАЙСТОРСКО ТЕХНИЧЕСКО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ:

„Времето на кварките“ – интерактивна театрална инсталация на тема квантова физика, идея и режисура Гергана Димитрова, Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“

„Дисни трилър“ от Филип Ридли, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ - Пловдив

„Парижката Света Богородица“ от Виктор Юго, реж. Лилия Абаджиева, Театър „София“

Номинации за АВТОРСКА МУЗИКА ИЛИ ОРИГИНАЛНО МУЗИКАЛНО ОФОРМЛЕНИЕ:

Милчо Левиев за „Веселите уиндзорки“ от Уилям Шекспир, реж. Ръсел Болъм, Народен театър „Иван Вазов“

Георги Георгиев (Остава, Homeovox) за „Напразни усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, реж. Крис Шарков, Театър „София“

Петър Дундаков за „Талантливият мистър Рипли“ от Филис Наги, реж. Стайко Мурджев, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и „Дисни трилър“ от Филип Ридли, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ - Пловдив

 Номинации за СЦЕНОГРАФИЯ:

Венелин Шурелов и Елица Георгиева за „Напразни усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, реж. Крис Шарков, Театър „София“ и „Канкун“ от Жорди Галсеран, реж. Стилиян Петров, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Мира Каланова за „Ревизор“ от Николай В. Гогол, реж. Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Петър Митев за „Дисни трилър“ от Филип Ридли, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ - Пловдив

Номинации за ДЕБЮТ:

Гергана Змийчарова за Жулиета в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, реж. Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

Красимир Василев за Асенчо във „Възвишение“ по романа на Милен Русков, реж. Иван Добчев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив

Тея Сугарева за режисурата на „Робин“ от Анна Топалджикова, Сдружение "Антракт" и Камерен театър „Възраждане“

Явор Веселинов за режисурата на „Малки ритуали за сбогуване“ от Оля Стоянова, Драматичен театър „Никола Й. Вапцаров“ - Благоевград

Номинации за ПОДДЪРЖАЩА ЖЕНСКА РОЛЯ:

Александра Василева за Магазинерката в „Очите на другите“ от Иван Димитров, реж. Марий Росен, Народен театър „Иван Вазов“

Ина Добрева за Елена в „Презрението“ по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия, реж. Крис Шарков, Театрална работилница „Сфумато“ и “Exodus Art”

Надежда Петкова за Дойката в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, реж. Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

Номинации за ПОДДЪРЖАЩА МЪЖКА РОЛЯ:

Александър Кадиев за Клеант в „Скъперникът“ от Жан Батист Молиер, реж. Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“

Атанас Атанасов за Труман в „Хората от ОЗ“ от Яна Борисова, реж. Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Малин Кръстев за Тим в „Часът на вълците“ по Ингмар Бергман, реж. Десислава Шпатова, Младежки театър „Николай Бинев“

Номинации за ВОДЕЩА ЖЕНСКА РОЛЯ:

Дария Симеонова за Камий в „Презрението“ по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия, реж. Крис Шарков, Театрална работилница „Сфумато“ и “Exodus Art”

Жорета Николова за Нанси в „Морски пейзаж“ от Едуард Олби, реж. Петър Денчев, Народен театър „Иван Вазов“

Лилия Маравиля за Г-жа Министершата в „Госпожа министершата“ от Бранислав Нушич, реж. Недялко Делчев,Театър „София“

Номинации за ВОДЕЩА МЪЖКА РОЛЯ:

Владимир Пенев за Арпагон в „Скъперникът“ от Жан Батист Молиер, реж. Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“

Иван Бърнев за Г-н Форт във „Веселите уиндзорки“ от Уилям Шекспир, реж. Ръсел Болъм, Народен театър „Иван Вазов“ и Херкулес в „Херкулес и Авгиевите обори“ от Фридрих Дюренмат, реж. Ивайло Христов, Народен театър „Иван Вазов“

Стоян Радев за Градоначалника в „Ревизор“ от Николай В. Гогол, реж. Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Номинации за РЕЖИСУРА:

Иван Добчев за „Възвишение“ по романа на Милен Русков, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив

Крис Шарков за „Презрението“ по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия, Театрална работилница „Сфумато“ и “Exodus Art”

Лилия Абаджиева за „Скъперникът“ от Жан Батист Молиер, Малък градски театър „Зад канала“

Награда ИКАР за чест и достойнство се определя и връчва от Христо Мутафчиев – Председател на Съюза на артистите в България. С нея тази година ще бъде удостоен актьорът Михаил Хаджиилийков

Награда ИКАР за изключителен творчески принос ще бъде връчена на актьорът Стефан Мавродиев

* моля, да бъда извинена от актрисата Жорета Николова, която ми обърна специално внимание, че съм написала, че е номинирана за поддържаща женска роля, а действителната й номинация е за водеща женска роля.

 

КАЛЕНДАР НА ПРЕМИЕРИТЕ ПРЕЗ ЯНУАРИ 2014 - КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА НОВИТЕ ЗАГЛАВИЯ

Йорданка Стефанова в "Бясна, кривогледа, лакома" от Боян Папазов

Десет са театралните премиери през януари по софийските държавни сцени. Ако човек е пропуснал премиерните заглавия около празниците, които в повечето случаи се играха по веднъж, то бройката нараства поне до 25 нови спектакъла, заедно с премиерните заглавия в учебния театър към НАТФИЗ и тези в „Червената къща“. Като се има предвид и няколкото важни гостуващи провинциални спектакли в София, то  януари се превръща в истинско театрално предизвикателство за по-амбициозния зрител.

Сигурно бихте си помислили, че изобилието на премиери е признак за крепко  театрално здраве, но зад непрекъснатия извор на нови заглавия в държавните театри се крие прост механизъм - бързо усвояване на държавни средства, без оглед качеството на произведения продукт – с други думи нещо като китайски цех –  евтина работна ръка, произвеждаща тонове ментета. Можем само да се надяваме, че заниженото качество би довело до отвращение в публиката и с времето би я научила  да бъда по-взискателна. Но знаем от опит, че евтиното по-често развращава, отколкото да приучава към добър вкус.  Що се отнася до независимата сцена извън „Червената къща“ там регулярността на спектаклите е на приливи и отливи, в зависимост от успеха на мениджмънта им. За съжаление извънинституционалната сцена все повече потъва в сферата на камерно-аматьорските прояви, независимо от целия си ентусиазъм да се разграничава от бутафорията на държавния.  

Хубавото е, че точно през януари ни предстоят приятни театрални срещи най-вече  заради жанровото разнообразие, което се предлага.  Януари е месец, в който не присъстват големите режисьорски имена, нито отчаяните опити за жизнеутвърждаващи мюзикъли или спектакли, прелъстяващи с телевизионни лица и формати. За сметка на това този месеца дава една богата театрална картина, в която  има танцов театър, документален вербатим театър, психологическат драма от Дейвид Линдзи-Ъбер, биографичен театър посветен на Дора Габе и Елисавета Багряна, нова българска драматургия от Боян Папазов, авторски куклен театър за възрастни, психотрилър, спектакъл по Швейк на Ярослав Хашек, шекспировата трагедия „Ромео и Жулиета“, спектакъл по текст на Фасбиндер и документален спектакъл, посветен на режисьора Димитър Гочев.

Ето и премиерните заглавията по дати.

9, 10 януари – Червената къща, 20,00 ч., четвърт, петък

Нашето последно па де дьо –  пърформанс по Галя Борисова; идея, реализация и изпълнение - Ива Свещарова и Вили Прагер, драматург - Ани Васева, живопис - Борис Делчев, фотограф - Деница Русева.

Спектакълът е любопитен най-малкото с това, че дава възможност да сме част от пърформанса на едни от най-нашумелите артисти в танцовия театър у нас – Вили Прагер, Ива Свещарова и Галя Борисова. Базиран е върху творчеството на хореографа „мутант“  Галина Борисова, както сама се нарича. „Нашето последно па де дьо” по Галина Борисова не е нито копие на оригинала, нито „авторска интерпретация”, а оригинал фантом, мутация на изходното произведение, обясняват Вили Прагер и Ива Свещарова. Темата е за копието и оригинала в съвременното танцово изкуство. Чрез присвояване и трансформация те открояват специфични черти от творчеството на Галя Борисова. Това кражба ли е или отдаване на почит, обективен нейн портрет ли е или субективен, какво е мястото на иронията и усилва ли тя драматизма – това са въпросите, които си поставят.

11, 12, 17 януари – Сатиричен театър, камерна сцена „Методи Андонов“, събота, неделя,  петък

Бясна, кривогледа, лакома - от  Боян Папазов, пиеса посветена и предназначен за актрисата Йорданка Стефанова, постановка – Валентин Ганев, режисьор – Антоанета Симеонова, сценография – Красимир Вълканов, музика – Слав Бистрев

Една многоочаквана премиера, различаваща се от тежката халтура заляла Сатиричния театър.

„На актрисата Йорданка Стефанова, с поклон.“  Поклоних й се вътрешно през 2007 година, когато в пиесата ми „Бяс“ (постановка на Пламен Марков) Йорданка изпълни зашеметяващо ролята на Божия. Тогава си казах, че за актриса с такъв диапазон трябва да се пишат роли. Тази монодрама е подарък за Дана и нейната дарба."
                                                                                   Боян Папазов

 

„Вгледайте се в тази жена!

Вслушайте се в езика, който говори!

Не я ли разпознавате?

Тази даскалска сага не е ли и ваша?

Не сте ли и вие супер герой в подобен мизерен интелигентски екшън?

Не сте ли ежедневно разчекнати между чудовища и музи?

Как се справяте с трагикомичния шпагат на живота?“
                                                                                                                      Валентин Ганев

"Парадоксално… желанията, копнежите, страстите, словоизлиянията застиват в Голямото Млъкване, в Тоталното Мълчание, за да се взреш в себе си, да осъзнаеш, че не си това, което мислиш, че си. Да потърсиш себе си, да се изгубиш и точно когато решиш, че си се намерил, да откриеш, че си се припознал… И така до безкрай да се питаш: Коя съм аз, откъде идвам, къде отивам? Кой определя поведението ми? Аз самата? Хората, които обичам? Тези, на които не им пука за мен? Аз ли съм господар на съдбата си или съм жертва на „обстоятелствата”?... Букет от неувяхващи въпроси – подаръкът, който Боян Папазов поднася на мен и всички нас."

                                                                                                                        Йорданка Стефанова

16, 31 януари –  Театрална работилница „Сфумато“, Зала Underground, 19,00 ч., четвъртък, петък

Ателие „Нахлуване“ – по Фредерик Зонтаг, рeжисьор - Стилиян Петров, сценография - Венелин Шурелов, костюми - Елица Георгиева, музика - Петя Диманова, фотограф – Любен Байчински, с участието на Ирмена Чичикова, Василена Винченца, Весела Петрова, Ивайло Драгиев и Петко Венелинов. Проектът е част от  сфуматовската програма от този сезон„Изчезващата човечност“, в който влизат още няколко заглавия.

Сюжетът се завърта около пристигането на непознато момиче в необитавана къща в планината, където  две двойки са решили временно да се изолират. С дъх на трилър, спектакълът изседва границите на човека, изправен пред неизвестното.

„За всички смъртта е един поглед.
Смъртта ще дойде и ще има твоите очи – този текст на Чезаре Павезе слага Фредерик Зонтаг в началото на своята пиеса “Нахлуване”. Нашето ателие няма за цел да направи НАХЛУВАНЕ, нито има отговорност и амбиция за завършено представление. Само нахлува в определени нейни процепи/монолози/ремарки/ситуации, вгледани в изпитанието да се откриеш като друг, като радикално друг в присъствието на едно мълчаливо Момиче, да се изправиш пред едно непознато лице, пред един поглед (не задължително на смъртта, не е непременно!), вперен в теб, взрян в един друг теб, който не си знаел никога преди това, че си, че може да бъдеш. Потресението от това узнаване, нахлуването му, пронизва като светкавица, действа като гръм. Прилича на буря – силна буря с проливен дъжд.“
                                                                                                                                          Стилиян Петров

17, 31 януари – Червената къща, 20,00 ч., петък, петък

Невидими 3: Дом – вербатим спектакъл, режисьор - Неда Соколовска, хореография - Николина Тодорова, сценография - Деница Аргиропулос, участват - Петко Каменов, Богдан Казанджиев, Пламена Пенчева, Мадлен Чолакова

Единствени по рода си, вербатим спектаклите на Неда Соколовска в Червената къща поставят на театралната карта темите и проблемите, които ни заобикалят. Целта на този документален театър, в който са втъкани и личните истории на актьорите, е да възбуди социалната съпричасност на публиката.

 

Вербатим спектакъла „Дом“  е третият от поредицата „Невидими“ на Неда Соколовска,  в който се разглежда темата за хората, останали без дом. "Дом" представя лични истории на бездомни хора в периода, когато те са най-незабележими, но и в който предполагаме, че животът им е най-труден. Чрез "улавянето" на техните "невидими" биографии и представянето им на документалната сцена, търсим субективните причини за декласирането на бездомниците и отпадането им от социалната карта – а това е един изключително значим и недостатъчно изследван в България проблем.“

18, 24, 29 януари –Народен театър, Сцена на IV-ти етаж,  19,30, събота, петък, сряда

Две – от Таня Шахова, пиеса посветена на поетесите Дора Габе и Елисавета Багряна, постановка – Юрий Дачев.

Спектакълът „Две“ е от онези, за които театралната мълва е достатъчно силна, за да няма нужда от никаква допълнителна реклама.

„В ролите на Елисавета Багряна и Дора Габе ще видим актрисите Мария Каварджикова и Бойка Велкова. В ролята на безмълвната Жена от Дома на Съюза на писатели в Хисаря, където се се срещат и протичат разговорите между двете най-големи български поетеси – Ева Тепавичарова. Сценография и костюми – Радина Близнакова. Музика – Асен Аврамов. В отделните сцени са използвани архивни записи от БНР, БНТ и песента „Унес" по текст на Елисавета Багряна, музика Тончо Русев, в изпълнение на Богдана Карадочева.“

 19-ти януари – Малък Градски театър, 19,30 ч., неделя

Аз, Сизиф – гостуващ спектакъл на Веселка Кунчева – режисьор и друматург, сценография и кукли  – Мариета Голомехова, музика – Христо Намлиев, хореография – Мария Димитрова, моноспектакъл на Христо Таков

Този вече проверен от публиката и критиката тандем  - Веселка Кунчева, Мариета Голомехова, Христо Намлиев, който успешно и напълно  завладя нишата на кукления театър за възрастни, миналата година успя да впечатли всички ни със спектакъла „Вграждане“. С нетърпение очаквам този следващ техен проект "Аз, Сизиф", чиято премиера беше на сцената на пловдивския фестивал „Сцена на кръстопът“ през есента. Спектакълът е независим проект.

„По какъвто и път да тръгне, в каквото и да се опитва да се превърне, каквито и бягства да прави, Човек вечно се завръща към себе си. Човешкият живот е повторение на едно и също действие. Спираловидно, еднакво, предвидимо. И този безкраен акт ни кара да се замислим не над смисъла, а над безсмислието на човешкия живот.

Такава е и структурата на спектакъла – спираловидна като структурата на човешкото живеене. Аз, Сизиф на Веселка Кунчева проследява Човека от самото му раждане до неговата смърт, етапите през които преминава. Повторенията, еднаквостта на действията му, желанието му да се измъкне от коловоза и невъзможността да излезе от него. Като в Гоголев сън Човекът влачи собственото си съществуване, въпреки желанието си да избяга, да се скрие от себе си, да се пречупи, да се освободи.

Аз, Сизиф е моноспектакъл, чието визуално решение е актьора и неговите лица. Чрез специална технология, сценографът Мариета Голомехова разработва многобройни варианти на силиконови маски и глави на лицето на самия актьор.“

20 януари – Младежки театър, 19,00 ч., понеделник

Ромео и Жулиета – гостуващ спектакъл, Габрово. Режисьор – Петринел Гочев, музика - Димитър Пенчев, сценография и костюми - Юлиана Войкова-Найман, превод -Мария Змийчарова, с участието на Гергана Змийчарова, Димо Димов, Елизабет Попова, Мирослав Симеонов, Надежда Петкова, Николай Бързаков, Петко Петков, Силвия Чобанова, Светослав Славчев

Вероятно няма театрал, който вече да не е чул за „Ромео и Жулиета“ на Петринел Гочев, спектакъл, който успя да развълнува и най-предупедената публика в предишното си гостуване на софийска сцена. Един от най-силните за сезона, направен с онази позабравена всеотдайност и любов към театъра. Нима историята за двамата влюбени не е била винаги на ръба на сантименталнто? А как да се избяга от него? Как едновременно може да се хитрува със сценичните средства, да се омагьосва с театър окото на вече претръпналия на ефекти зрител и отново да се развълнува публиката с така познат сюжет? Отговорите са на сцената на „Ромео и Жулиета“.

"Да добавя нови думи към всичко казано за Ромео и Жулиета... едва ли бих могъл! Та нали на всички ни се струва, че знаем тази история! Но когато се втурнах в репетициите, преживях любовта - опърничава, свенлива, жадна за целия ти живот, изискваща целия свят, но крехка като пролетен кълн и безпомощна пред ботуша на силния! Когато безотговорно се втурнах в тази история открих, че не искам да я напусна - в любовта да съм искам! Влюбен, потопен в сладостта й, безотговорна до смърт! Да преживеем Ромео и Жулиета! Да вървим!"
                                                                                                                                                 Петринел Гочев

21 януари - Театър на Българската Армията, 19,00 ч., вторник

Швейк – автор - Юрий Дачев по мотиви от романа "Приключенията на добрия войник Швейк през световната война" от Ярослав Хашек, постановка - Бина Харалампиева, сценография и костюми - Петя Стойкова, музика - Мартин Каров, участват - Герасим Георгиев, Валентин Танев

След превъплъщението му в образа на Бай Ганьо (под режисурата на Бина Харалампиева) актьорът Герасим Георгиев очевидно стана предпочитан от режисьорката и директор на Малък Градски Театър Бина Хараламиева.

„В образа на един от най-емблематичните персонажи в световната литература – добрия войник Швейк – ще се преобрази Герасим Георгиев-Геро, докато талантливият Валентин Танев въплъщава роля след роля.

Режисьорът Бина Харалампиева и драматургът Юрий Дачев майсторски пречупват въпросите на Ярослав Хашек през призмата на настоящето, като провокират поток от асоциации с актуалните събития в страната ни.

Спектакълът „ШВЕЙК“ е огледало от образи, в които всеки може да намери частица от себе си, да се опознае по-добре и да открие закалената броня на иронията и самоиронията срещу безумствата на времето.“

27, 28 януари – Народен театър, Камерна сцена, 19,00 ч., понеделник, вторник

Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид – от Райнер Вернер Фасбиндер, режисьор – Григор Антонов, превод – Владко Мурдаров, участват – Александра Василева, Валери Йорданов, Цветан Алексиев, Николай Урумов и др.

Пиесата, написана от един от най-скандалните представители на течението „ново немско кино“  от 70-те години Фасбиндер, по-известна у нас със заглавието „Хубавата Клара“ е поставяна от режисьори като Гаро Ашикян и Пламен Марков. Фасбиндеровата Клара, която след себе си оставя множество трупове, може да бъде възприета и като една брутална версия на „Нора“ на Ибсен  или съвременно ехо на Медея. Със сигурност това е драматичен и зловещ персонаж, който би отивал на емоционалната и силова игра на Александра Василева.

 27, 28 януари – сцена  Сълза и смях, 19,00 ч. понеделник, вторник

Перфектно престъпление или представлени – политическа гротеска от Вельо Горанов по идея на Ф. Дюренмат, костюми – Боряна Горанова, музикално оформление – Радостин Робев, Петър Райжеков, Вельо Горанов, Камен Коев, Димитиръ Иванов, Красимир Куцупаров, Николай Стоянов, Николай Тодоров, Фахрадин Фахрадинов, Еди Истаткова, Никоела Попова, Анна Петрова

27 януари – Червената къща,  20,30 ч. , понеделник

Ние сме боклуците от Източна Европа  – режисьор Георг Жено NEDRAma – international (Берлин, София, Cкопие, Хамбург, Москва) съвместно с театър „Реплика” (България), Студио за документален театър „Vox Populi” (България). Театрален документален проект с участието на Боряна Пенева, Милко Йовчев, Ирина Андреева, Ина Георгиева, Ивайло Драгиев, Благой Бойчев, Тони Карабашев

Това е третият спектакъл на германския режисьор Георг Жено в Червената къща в последната година, като само този не се базира на предварително написан текст, а е проект, реализиран изцяло върху документални разкази, лични истории, свързани с все по-актуалната тема за напускащите България.

„Хиляди българи ще напуснат страната в началото на 2014 година, заради новите закони в Европа. Работейки върху двата документални проекта: „Боклук“ - за хората, които живеят от кофите за боклук в София и „Изход“ - проект за българите, които искат да напуснат или вече са напуснали България, актьорите, които са още и автори, решиха да свържат двата проекта в един общ, тъй като и двата имат сходна тема. Това е много лично представление на актьорите. Разказ с историите на техни близки приятели, техните лични истории и истории на други хора, които те приемат като лични, защото актьорите разпознават себе си в живота на тези други хора, разпознават цялата ситуация в България и се опитват да разсъждават върху това в представлението.“

27 януари – Червената къща, 16.00 ч., понеделник

Лице на чужденец. България. Димитър Гочев. Германия. NEDRAma – international (Берлин, София, Cкопие, Хамбург, Москва) съвместно с театър „Реплика” (България), Студио за документален театър „Vox Populi” (България) представят:

NEDRAma plus интердисциплинарна театрална лаборатория. Представяне work in progress на документалния театрален проект, посветен на паметта на Димитър Гочев. Автори на проекта: Ирина Андреева, Крис Шарков, Георг Жено

31 януари –  Театър 199, 19,30 ч., петък

Заешка дупка – от Дейвид Линдзи-Ъбер, режисьор – Ивайло Христов, сценография – Марина Янева, с участието на Кристина Янева, Елена Телбис, Валери Йорданов, Меглена Караламбова и Асен Мутафчиев

Познаваме сюжетът от едноименния филм  на Джон Камерън Мичъл с участието на Никол Кидман, която за тази роля беше номинирана с Оскар. Пиесата на Дейвид Линдзи-Ъбер е за семейство, което се опитва да преодолее загубата на четиригодишния си син. Изпипан, психологически верен и с детайли, които трудно излизат от ума на човек, текстът си заслужва да бъде видян на сцена.