ШЕКСПИР - РУМЪНСКИ И МЕЛАНХОЛИЧЕН

Румънският режисьор Силвио Пуркарете ни представя на сцената на Варненско лято „Сън в лятна нощ”

На 4 юни театралният фестивал "Варненско лято" беше сцена на румънската интерпретация върху класическата Шекспирова комедия "Дванайста нощ". "Името на постановката не е точно "Дванайста нощ", както е записано в програмата, а "Както ви се иска, или последната нощ на празника", споделя директорът на румънския национален театър в Крайова "Марин Сореску". Дванайсета нощ за румънците и българите не означава нищо, но в католическите страни това е последната нощ от зимните празници в края на годината. Как изглеждат хората след дванайсет дни пиене, безсъние, любов? Объркани, меланхолични, уморени - това е време, в което половете се объркват, пространството се измества, а любовта със сигурност е ирационална.
Малкото сценично пространство, притиснато от публиката, е без конкретна епоха - Шекспир е наш съвременник, обогатен от времето, отърсен от големите монолози и описания. Над дървените стелажи, пренесени направо от библиотеката, в която се е репетирало, гледат десетките очи на коледни градински джуджета. И ако в един трагичен свят отсъствието на трагедия ражда комичното, комедията "Дванайста нощ" на режисьора Силвиу Пуркарете е една ирония върху самия жанр, върху непосилната лекота на смешното и комичното.
Силвиу Пуркарете е най-успешният румънски режисьор. Роден през 1950 г. седем години работи в Националния румънски театър, след което следват 15 години работа с различни европейски театри, като междувременно става директор и на Националния драматичен център в Лимож, където дълго време преподава. Понастоящем живее и работи в Париж. Представлението "Дванайста нощ" участва в едни от най-престижните шекспирови фестивали в Унгария, Бат (Великобритания), Гданск, Холандия и е носител на многобройни театрални награди. "Днес Силвиу Пуркарете е световно име и режисьори като него се броят на едната ни ръка - твърди актьорът Илие Георге (Сър Тоби) - той е тотален режисьор, създава всеки един театрален компонент - от сценографията, костюмите и музиката до цялата режисура, и всичко това е с много обич към актьора, което рядкост." 

В меланхолията и упоението от продължителните празници всеки играе в този сценарий и друга роля - както в живота. Като класическа ренесансова комедия тук има много преобличания, в които мъже стават жени и жени мъже, подмени и интриги, любов и изневяра. "Любовта е ирационална. Влюбваш се в някого, без да разбереш защо. Без значение от възрастта, пола или външния му вид - споделя Романица Йонеску (Виола) - за мен това представление е много лично и всеки път, когато изляза на сцената, се питам дали ще мога да изрека тези думи пред всички онези хора в залата или да избягам." 

Опечалената от смъртта на близките си Оливия е покрита с черен плат, под който излизат тягостни и мъчителни стонове. Но това ли е реалността? Привлечена от младия пратеник Цезарио (преоблечената Виола) крехкото й тяло, вече в бяла булчинска рокля, се издига, потрепващо от негата на желанията, до средата на сцената. И както във всяка комедия сватбата е очевидният финал на възтържествуващата справедливост, Пуркарете поставя на главата на всеки персонаж, участвал в този сън, сватбено було. Ситен дъждец ромоли над тях. Някой за някого се омъжил - без значение! Това е тъжен спектакъл, ироничен не само към съвременността, но и към обичайните кодове на комичното, към света, в който любовта и сънят се преплитат - това е интелектуално и зрелищно приключение, което гъделичка, натъжава и разсмива.