В навечерието на театралния празник ще стане ясно дали представлението на Иван Добчев "Лазар и Иисус", което беше наградено с "Аскеер" още миналата година, варненското "Калигула" на Явор Гърдев или пазарджишкото "Изкуството да смиташ боклука под килима" е с приз за най-добра режисура. Това определено е най-равностойната категория в номинациите.
Следват странни нонсенси, които могат да бъдат оправдани веднъж с липсата на театрални събития, а, от друга страна, с присъствието на част от заинтересуваните в комисията. А пък и най-вече обяснението, че са номинирали тези, които са показали нов творчески етап в развитието си.
После идват учудващите номинации за майсторско техническо осъществяване, където на постановката "Калигула" ще й се наложи да се сравнява с "Ревизор" на Бойко Богданов и мюзикъла "Страхотните момчета" на Вл. Люцканов в "Младежки театър", в което играе и член на комисията - актьорът Стефан Мавродиев. Заради отсъствието на Народен театър в миналогодишните номинации за "Икар" са избрали безсилната "Женитба" на Н. Петков като единствен представител на най-големия ни театър.
Затова е и обречена на провал номинацията за главна женска роля на Рени Врангова, след като това е и най-слабата в кариерата й. Най-вероятно убедителното завръщане на сцена на Мимоза Базова от "Родилно петно"(реж. Иван Добчев") ще й донесе триумфа в категорията за главна женска роля, тъй като Светлана Янчева от "Валентинов ден" не отговаря на т.нар. верую да е чисто нова този сезон.
Главните мъжки роли са доминирани от Цветан Алексиев за ролята на Владимир във "В очакване на Годо" на Лили Абаджиева (която учудващо не присъства в нито една друга категория), Димо Алексиев - новата звезда от "Калигула", и Ленко Гурков от "Радост за моето сърце" на Младен Алексиев.
Апатия внушават номинациите за сценография при безусловно силното присъствие на Никола Тороманов с "Валентинов ден" и "Калигула". Дебютната категория е гордостта на комисията, в която има четири номинации, но истината е, че независимо от симпатичните усилия на младите изборът сякаш е поощрителен, а не поради особени качества.
Тягостна е културата по време на криза и опитите ни да превърнем мними таланти в герои на годината. Очевидната липса на нови силни имена в театъра не оправдава мъчителния избор на комисията.
