Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

понеделник, 8 септември 2014 г.

ИГРА С ПУБЛИКАТА - КАКВО ПРЕДСТОИ ПРЕЗ ТЕАТРАЛНИЯ СЕЗОН 2014/15



"Але  хоп" на студио за документален театър Вокс Попули е с премиера на 14 октомври в "Червената къща", темата е животът на цирковия артист. Снимката е на Театър "Ориент".

Текстът в съкратен вид е публикуван на страницата CapitalLight. В него можете да проследите 31 заглавия, които предстоят да излязат на софийските сцени през следващите няколко месеца.
Изкушението да открием някакви трайни тенденции в избора на театралните директори на заглавия и режисьори за предстоящия сезон е голямо, но напълно излишно. Често програмите на театрите са изградени върху един общ инертен режим, подчинен на съвсем проста формула и представа, как „драгият зрител“ да бъде привлечен в театъра. И ако разгледаме предстоящите заглавия и участниците в новия сезон можем лесно да се досетим, че управляващите театрите мислят, че ние – публиката тази година не искаме да гледаме класически произведения и концептуални интерпретации върху тях, не искаме някакви популярни заглавия да ни примамват. Публиката, според директорите на театри, по-скоро предпочита да види любимите си актьори по сцените на театрите, даже на фона на напълно непознати заглавия, по-леки жанрове и не кой знае колко неочаквани текстове.

На комедии и популярни актьори залагат изцяло в Сатиричен театър този сезон. Съвсем праволинейно за представите им за тяхната традиционна публика са избрали комедии на ситуациите, в които винаги имаме измамен съпруг или твърде ревнива съпруга, от което следват комични перипетии. Първа премиера в началото на октомври е „Bella Donna“ от Щефан Фьогел с режисьори Бирослав Петранов и Щефан Флеминг. В главната роля е Нона Йотова като фатална красавица и майстор готвач, която има нетрадиционен подход при „освобождаването“ от нежелани любовници. Веселин Ранков е звездата на следващата премиера „Тенор под наем“ с режисьор Венцислав Асенов. Тук пък участват известен италиански тенор и неговата ревнива съпруга (Ана Вълчанова). Ернестина Шинова и Албена Павлова са примамките в следващото заглавие на театъра „Не всеки крадец е мошеник“ от Дарио Фо, където влизат в ролите на палави съпруги, но пък и много ревнини, от което вероятно следват съответните комични ситуации.
сн. "Малък градски театър" - "Човекоядката"
В Малък Градски Театър залагат на името на Христо Мутафчиев, който ще излезе на сцена в средата на октомври в премиерното заглавие „Човекоядката“ от Иван Радоев. Режисьорът Бина Харалампиева е предвидила и друга изненада – в ролята на Човекоядката е тъмнокожата певица, станала популярна от риалити шоу, Прея Осасай. В спектакъла участват и , Филип Аврамов, Петър Калчев, Емил Котев, Евгени Будинов, Христо Пъдев, Ирини Жамбонас, Василена Атанасова, Албена Михова, Светлана Янчева, Илка Зафирова. Директорът на Младежки театър, актьорът Владимир Люцканов, пък ще режисира следващата премиера в театъра Зад канала „Чиста къща“  от Сара Рул (2004). Тази пиеса е един от финалистите за Пулицер през 2005, а Сара Рул (родена 1974 г.) се води за една от най-успешните съвременни амеркански драматурзи. В тази привидна комедия участват Пенко Господинов и Ирини Жамбонас, които са успешно докторско семейство, Светлана Янчева – педантичната сестра на докторката, Весела Бабинова в ролята на бразилска прислужница и Мария Каварджикова – любовница на доктора, по-възрастна от него и болна от рак.

В Младежки театър актьорът Ивайло Христов поставя за втори път американската авторка Дейвид Линдзи-Абър. Миналият сезон той за първи път постави у нас неговата „Заешка дупка“ в Театър 199, наградена с Пулицер, а тази година залага на пиесата „Криви огледала“ (превод Златна Костова). Премиерата се очаква на 24 септември, като участват актьорите Койна Русева, Станка Калчева, Малин Кръстев, Герасим Георгиев – Геро, Стефан Мавродиев, Николай Луканов и Юлиян Петров. За детската публика са поканили режисьорката Веселка Кунчева и сценографа Мариета Голомехова, които работят върху създаването на мюзикъл върху книгата на Микаел Енде – „МОМО“ – сценичната версия е на Ина Божидарова и Веселка Кунчева. Ето какво са написали от екипа на театъра за предстоящия мюзикъл: „Един много силен, актуален и поучителен текст, както за децата, така и за техните родители, който ни напомня колко относителна категория е времето, измервано от часовници и календари и колко по-важно и смислено е времето на сърцето, времето, прекарано  в мечтание и с приятели.“
По повод 70-годишния юбилей на театъра ще се поставят две емблематични за театъра заглавия - „Кухнята“ от Уескър, някога режисирано от Николай Люцканов, а днес от сина му и директор на театъра - Владимир Люцканов. Предвидено е в афиша да влезе и „Еквус“ от Питър Шафър, но все още се водят преговори за режисьор. На камерната сцена на театъра е поканен режисьорът Марий Росен, който подготвя спектакъл по текстове на Чехов, Кафка и Хесе.

По повод честванията двама актьори на трупата ще режисират свои спектакли. Малин Кръстев поставя авторският си текст „Семеен албум“, а Стефан Мавродиев отново залага на Чехов, като е избрал този път „Иванов“. Амбициозен е проекта и на младия актьор и режисьор Васил Дуев („Самотни персонажи“) с вариант на „Пилето“ (Уилям Уортън). Не по-малко предизвикателно звучи и предложението на завършващата режисура Анастасия Събева върху „Опасни връзки“ на Лакло.




"Женска управия"

За седми път се провежда и обърнатият изцяло към творческите прояви на младите фестивал „Панаир на младите“. От 29 септември до 5 октомври под мотото „ТрансФормс“ в рамките на фестивала ще видим три премиери и селекционираните спектакли на абсолвентката Анастасия Събева „Женска управия“ по Аристофан, „Буре барут“ ( по текстове на Деян Дуковски) с режисьор Анна Батева, „Опакометаморфози“ от Валери Петров, режисьори Стилиян Петров и Албена Георгиева, „Какво да се прави“ по Кандид (Волтер), режисьор Теди Москов, с участието на студенти от НБУ.
На първи септември в Театъра на Армията започват репетициите на „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов с режисьор Красимир Спасов, в тандем със сценографката Нина Пашова. В главните роли на Христофоров и Мила са Веселин Анчев и Радина Кърджилова (участват и Иван Радове, Тигран Торосян, Явор Бахаров, Мирослав Косев, Стефка Янорова, Йоана Буковска) – вече проверена успешна театрална двойка от „Декамерон“ на Диана Добрева, която пък тази година ще заложи на Мрожек и неговите „Емигранти“. Очаква се режисьорът Нилокай Ламбрев-Михайловски да постави класиката на Островски „Лес“ до края на годината. Сценограф на спектакъла е Марина Райчинова.

Това са сигурните заглавия в театъра до края на годината, а в началото на 2015 ще се заложи на режисьора Асен Шопов и неговата версия върху романа на Антон Дончев „Време разделно“.


"Антигона", сн. Симона Варсано
На 23-ти септември излиза премиерата и на Театър „София“, за която бяха проведени кастинги за главната роля на Антигона, по едноименната пиеса на Жан Ануи (превод Христо Мицков), и бе избрана студентката от НАТФИЗ Каталин Старейшинска. Сценограф на спектакъла е Станислав Памукчиев, костюми – Петя Боюкова, музика – Христо Намлиев. Участват Дария Симеонов, Невена Калудова, Силвия Петкова, Асен Мутафчиев, Ириней Константинов, Йорданка Любенова, Николай Върбанов, Росен Белов, Николай Димитров, Иван Спасов. Режисьор е Иван Добчев, който преди време се отказа да поставя Брехт там, но пък именно в текста на Ануи открива, че е „за истинските, сакрални основания на протестиращия човек, човекът, който казва „НЕ“ на разбиращото се от самосебе си „ДА“ и го отстоява с цената на живота си. Мисля, казва Иван Добчев, че го дължим на младите, склонни към протестиране българи."
Анотация: "Светът на политиците /царе, крале, императори, фюрери, президенти, генералисимуси и прости министър-председатели/ от времената на Софокъл та до днес, винаги се е сблъсквал с “нездравословната” етична анормалност на персонажи като Антигона. Те, Антигоните винаги противопоставят собственият си морал на каузата на “държавните мъже”, отказват да се подчинят на “здравословните” правила и закони на силните на деня и в крайна сметка заплащат нарушението с живота си. От античността до днес ние, зрителите на тези трагедии, все стигаме до очистителния катарзис, посипваме главите си с пепел, взимаме си съответните поуки от историята и така... до следващата инатлива Антигона, която не иска да се вразуми и да приеме нашата желязна държавническа логика.
Тук е необходимо да направим една уговорка, поради възможността да сбъркаме жеста на Антигона със жестикулациите на многобройните й имитатори - изпаднали, загубили всякакви основания хора, аутсайдери, “нямащи нищо какво да губят, освен оковите си”, пролетарии от всички страни, прошлеци и неудачници.
Антигона прави своя жест пряко кръвната връзка с вуйчо си царя, пряко годежа си с Хемон /син на царя/, пряко статута си на дъщерята на спасителя на държавата Едип. Антигона има какво да губи - и това прави жеста на неподчинение подчинен на нещо по-високо от егоцентричния напън да се самодокажеш и да манифестираш бунтарски характер.
Нашият спектакъл е за истинските, сакрални основания на протестиращия човек, човекът, който казва “НЕ” на разбиращото се от само себе си “ДА” и го отстоява с цената на живота си. Мисля, че го дължим на младите, склонни към протестиране, българи." Иван Добчев

Единствен Театър „Сфумато“ води своя последователна политика и тази година залага на авторски документален проект под общата тема „Терминал 2“, в който режисьорите Маргарита Младенова и Иван Добчев, в два отделни спектакъла, очевидно ще поставят актуални обществении проблеми чрез средствата на театъра. На 17 октомври е и премиерата на първата част под режисурата на Маргарита Младенова „Departures. Самолетът закъснява“. Спектакълът е конструиран върху документални текстове и поезията на Борис Христов. Изборът на 12-те актьори на спектакъла е в следствие на проведено ателие, в което взеха участие над 70 човека. Втората част, с режисьор Иван Добчев, се очаква да излезе към края на декември със заглавие Arrivals“. Сценарият е на Георги Тенев и Иван Добчев. И на двата спектакъла сценограф е Никола Тороманов (Фичо).
"Възстановки"
Но преди основната програма на Сфумато още на 20 септември от 21 часа пред театралната сграда ще се състои премиерата на „Възстановки“ по романа на Милен Русков „Възвишение“, което съдържа четири отделни фрагмента, създадени от четирима различни режисьори. Спектакълът беше показан в рамките на „Малък сезон“ лятото. Режисьорите са Димитър Сарджев, Борис Кръстев, Боян Крачолов и Григор Антонов. В четирите фрагменти ще видим актьори като Леонид Йовчев, Тодор Беров, Станислав Кертиков, Петър Дочев, Деян Георгиев, Сотир Мелев, Пламен Димитров.
"Филоктет"
На 10 септември е и премиерата на „Предградие“ с режисьор Димитър Еленов и хореограф Дони Златкова, за което ни предупреждават, че не е подходящо за деца под 12 години. Финансирано е от фондация „Америка за България“. На 12 и 25 септември е и премиерата на „Филоктет“ от Хайнер Мюлер (превод Иван Станев), с режисьор Весела Василева, участват – Явор Борисов, Никола Мутафов и Иван Колев.

На 3-ти октомври в зала „Ъндърграунд“ е премиерата на международната продукция „Пепеляшка ООД“ (България/Германия) с автори Гергана Димитрова, Здрава Каменова и Анете Даубнер. Ще се играе само пет пъти и след това спектакъла заминава за Щутгарт. Преди 2 години Гергана Димитрова и Здрава Каменова създадоха „Праехидно“ - най-успешната продукция сред т.нар независими театрали от Асоциация за свободен театър. По покана на асоциацията тази година ще се проведе в София среща на най-голямата мрежа за изкуства IETM между 16 и 19 октомври, което от изключително значение за развитие на извънинституционални театрални сцени.
Под знака на 25 годишния юбилей на театъра излиза продължение на книгата, проследяваща всички премиери и събития, свързани с историята на театъра „Сфумато 2009 – 2014“. Януари месец ще се проведе и дискусия на тема „За какво ни е Сфумато днес?“. Същият месец започва Неделно театрално училище с екип актьорите Иван Бърнев, Мирослава Гоговска и Маргита Гошева.
Радостна за театъра е и новината, че идейният проект„Пристройката“, за разширяване на сградата към улицата откъм гърба на театъра,  е завършен и има виза за проектиране, което позволи да се кандидатства за финансиране от европейските фондове по програма „Региони в растеж 2014 – 2020“. 

"Жана"
Първата премиера за сезона е в Народен театър, който на 11-ти септември представя „Жана“ от Ярослава Пулинович, с режисьор Явор Гърдев и сценограф Татяна Димова. В този съвсем нов руски текст се предлагат любовни триъгълници, обрати и неочаквани развръзки, в които е пришит и някакъв социален разрез на съвременното общество. Участват Светлана Янчева, Владо Пенев, Мартин Димитров, Елена Телбис и други. Месец по-късно излиза и премиерата на режисьора Теди Москов „Каквато ме искаш“ от Луиджи Пирандело, със сценограф Чавдар Гюзелев. В спектакъла участват Снежина Петрова, Жорета Николова, Вяра Табакова, Цветан Алексиев, Стоян Алексиев, Марин Янев, Елена Телбис, Илияна Коджабашева, Любен Петкашев, Сава Драгунчев и Никола Додов. Спектакълът ще е на голяма сцена, като публиката ще е качена на сцената, което не влиза в „запазената марка“ на Теди Москов. В началото на ноември пък Стоян Радев ще постави „Солунските атентатори“ от Георги Данаилов със сценограф Венко Шурелов, а в главната роля е Руси Чанев. Участват също Леонид Йовчев, Павлин Петрунов, Валери Йорданов, Юлиян Вергов, Владо Карамазов, Христо Петков, Кирил Кавадарков, Теди Духовникова, Мария Каварджикова, Ани Пападополу, Мила Люцканова, Петко Венелинов, Благовест Благоев. Любопитно е от дистанцията на времето и по-различната политическа среда да видим как днес може да се интерпретира този текст, написан през 1983 г., касаещ събитията от началото на ХХ в. и серията атентани, които български ученици от солунската гимназия организират, за да привлекат вниманието на европейските държави към каузата за освобождаването на българите в Македония.

В най-малкия Театър 199 първата премиера е на режисьора Асен Шопов с „Брудершафт“ от Анатолий Крим, като отново се залага на сигурно актьорско име. В спектакъла, предвиден да излезе на 30 септември, участват Васил Михайлов и Стефка Янорова. Всичко изброено до тук ще се осъществи в зависимост от финансовата стабилност на театрите, която липсва в момента, по думите на работещите в тях.
Ана Вълчанова във "Влиянието на гама лъчите
върху лунните невени"
В страни от държавните театрални мастодонти, малко под бул. Дондуков, на ъгъла на ул. Будапеща и ул. Цар Симеон, в един бивш магазин е премиерата на режисьора Марий Росен „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“ от Пол Зиндел. За 1 час и 40 минути на една ръка разстояние можете да гледате актьорите Ана Вълчанова, Ива Вълкова, Петя Денева, Нели Монеджикова, Искрен Петков, София Бобчева (глас). Оставащите дати са 10, 11, 12, 14 септември от 19 часа. През октомври ще се състои още една премиера на спектакъла.

На 14 октомври от 19 и 30 часа в Червената къща е премиерата на студиото за документален театър на Неда Соколовска VOX POPULI със следващият проект посветен на цирка „Але хоп“ . За целите на проекта актьорите на документалния театър Филип Трифонов, Линда Русева, Тони Карабашев, Никола Бозаджиев и др. в началото на лятото придружават цирк „Ориент“ по неговия номадски път от град на град и чрез техниките на вербатим театъра – интервюта и наблюдения - създават своята документална картина за живота на цирковите артисти.

Този сезон сякаш още със заявката си се разминава с голямото театрално събитие. И заглавията, и режисьорите, и участващите актьори в представленията от афишите на държавните театри не се очаква да ни изненадат изключително, а по-скоро гравитират в зоната на „добре познатото“. Сезонът се очаква да бъде премерен, неизключителен, средностатистически и в повечето случаи пасивен в желанието си да бъде някакъв културен или духовен водач. Но в състояние на вечна криза българският театър сякаш изпадна във вечен сън.

 

понеделник, 1 септември 2014 г.

"БИЗНЕС - ВОМЪН" - "ЖАНА" С РЕЖИСЬОР ЯВОР ГЪРДЕВ ПОСТАВЯ НАЧАЛО НА ТЕАТРАЛНИЯ СЕЗОН

Явор Гърдев

Новият театрален сезон започва с премиера на режисьора Явор Гърдев на камерната сцена на Народния театър още на 11, 12, 13 септември. След класическия текст на Шекспир "Хамлет" този път режисьорът предлага съвсем нов и непознат за нашата сцена руски текст. "Жана" е пиеса, създадена в последните няколко години от вече добилата популярност авторка Ярослава Пулинович (за пръв път неин текст беше поставен на българска сцена тази година - "Мечтата на Наташа", реж. Ованес Торосян, заедно с театър "Реплика" в Червената къща).

текстът е публикуван на страницата на Capital Light


Родена в Омск, едва на 27 години, ученичка на Николай Коляда, тя вече е горд автор на над 20 пиеси – всички те известни с достъпните си, съвременни сюжети, в които актуалните типажи от градския живот разгръщат своите поучителни истории. Поставяна в над 40 руски театъра и множество чужди сцени, Пулинович е от онова поколение "нови" руски драматурзи, които се радват на почти фантастична метаморфоза – от стеснителна провинциална девойка до драматург с международна кариера. Изобщо тази приказна реализация някак широко се разпространи между т.нар нови драматурзи в Русия.

Общото между повечето такива млади автори е желанието им да ни разкажат за заобикалящата ги/ни среда по един достъпен, но и пикантен начин. Как? Като използват уличен език, сюжети, близки до мелодрамата, но оцветени от все още нестандартни за руските театри персонажи – аутсайдери, наркомани, проститутки и прочие колорити. Често в тези "нови" текстове присъства една неизбежна характеристика, която се представя като критично коментираща света около нас – изобилие на сцени с разврат, вулгарност и подобни примамващи атрибути.

Нали, ако представяш света като грозен и отчайващ, в никакъв случай не можеш да бъдеш припознат като булеварден, дребнобуржоазен автор, а тутакси ти се приписва един ореол на творец, който не се страхува да покаже истината. Всичко това би било прекрасно, ако не беше толкова изтъркан похват в изкуството през последните сто години. Каква удобна формула – хем истината и критичността ни се представят за възможни, хем авторите са доволни поради почти фантастичния си успех и реализация. Нещо като Уелбековото описание на Деймиън Хърст – "художник бунтар, макар и богат."

И така, "Жана" е разказ за 50-годишна жена, бизнес-вомън (така е на руски, по пиеса), която живее в къща с три стаи на първия етаж и пет на горния, с картини в тон със завесите, а хладилникът й е пълен с всичко (така е по ремарка). Тя обича да слуша Алла Пугачова, има млад любовник, той пък я напуска заради бременна 19-годишна приятелка, но след пет многозначителни сцени, в които Жанна е представена като студена, хищна богаташка, която се отдава на разгул и се развлича с момчета на повикване, младият й бивш любовник идва с молба при нея – да му помогне финансово, защото приятелката му ражда, а той даже за такси няма пари.

След известни колебания, а и нали вече е преживяла доза катарзис в предходна сцена, където ругае баща си на гроба му (там се разбира, че той я е изоставил, защото е алкохолик, докато майка й е била болна от рак – ето ти и причини в детството, точно като при Зола и средностатистическия фройдизъм, за нездравото й поведение), съответно тя приема да помогне. Следва чудо, обрат или пък развръзка, както искате го наричайте. Злодейката богаташка, която не обича да ходи дори на театър (тук минусите в нейната характеристика просто драматично натежават), взима бебето на ръце, защото родилката е с висока температура, и изведнъж напълно се променя.


Приема всички в богатския си дом и така завършва тази многозначителна драма в 35 страници. Има ли поука? Има – така пише и в руската преса, в която инфантилните коментари към пиесата сякаш добавят доразсипващи щрихи към този сюжет – "парите не са всичко в този живот", "богатите също плачат", "любовта ще спаси света" и прочие поучения. Какво ли би си помислил човек, ако прочете и някои от следните заглавия в руската преса: "Тя не е като всички лели", "Жена, вземи се в ръце..." Трагедията на една бизнес лейди", "Женска воля" и прочие остроумия. Критиците с повече търговски нюх предлагат тази пиеса да се развие като сериал, защото Жанна приемала всички на финала в дома си, но пък можело да си присвои детето им – ето го сюжета за още един малък разказ.

Разбира се, не се опитвам просто иронично да преразказвам пиесата, защото всеки текст съдържа и собствената си пародия, както и възможност за многобройни прочити, в зависимост от подбудите на читателя-автор. В този булеварден, в традициите на "добре написаната пиеса" текст, притежаващ дълбочината на "сапунка", режисьорът Явор Гърдев вероятно е открил нещо оригинално, ценно. А и като се има предвид звездния актьорски състав в спектакъла, предполагам ще сме свидетели на едно от доказаните умения на режисьора – среден по качество текст изневиделица да засияе с нова, по-вълнуваща светлина изпод ръцете му. А и знаем, че Явор Гърдев е режисьор, който притежава онова умение да се отстранява иронично и критично от всеки текст. Особено мнителен е към мелодрамата и сантименталността, белези, характерни за кича, който най-добре вирее в сапунката.

Всъщност желанието за нови текстове е естествено, особено за режисьор от ранга на Явор Гърдев. Липсата на подходящи български текстове, които чрез съвременни драматургични средства да описват актуалността, водят до издирването на чуждестранни такива. В повечето случаи се попада на средни по качество пиеси, в които сякаш се открива някакво световно театрално заболяване - експериментите в сценичните форми изпревариха твърде много театралното слово, което като с патерица се опитва да догони настоящето.

И въпреки желанието ми да вярвам, че режисьорът е намерил някакви възможни дълбочини, ирония даже към самия текст, откривам, че звездният кастинг е съвсем буквален, разпределен без много въображение. Жана, 50-годишната добре изглеждаща "бизнес-кучка", се играе от Светлана Янчева – актриса, която съм сигурна, че ще придаде и други възможни прочити на този иначе съвсем шаблонен персонаж. Владо Пенев е 55-годишен приятел на Жанна, също така богат, но вместо да ухажва вече разочарованата от живота Жанна, непрекъснато й навира истории за децата си. А Жанна е бездетна, нали е завършен злодей. В сцените на разгул нахлуват 38-годишна кариеристка, служителка на Жана – пияна и готова на всичко в името на кариерата – Биляна Петринска, и 27-годишната й колежка, която също присъства на купона с момчета на повикване, но все пак има колебания, защото е омъжена - София Бобчева –  също се напива, танцува по бельо и прочие пикантности. Бременната девойка е Елена Телбис, която по природа има невинно, детско излъчване. Самата Гергана Кофраджиева ще е онази странна старица, която ще разговаря с Жанна на гроба на баща й – нали и в приказките задължително има един мъдрец да ни ориентира кое е добро и зло.

Зная, че не е хубаво да се издава сюжет, който ще е чисто нов за местната публика. Но не спирам да се чудя защо му е на Явор Гърдев да поставя булевардна пиеса, с досаден език, лишен от каквото и да било литературно богатство. Изобщо не коментирам дълбочината на персонажите, сякаш взети от комикс за пораснали деца.

По всяка вероятност обаче на сцената ще е забавно. Веднага си представям хленчещия персонаж на Владо Пенев, властната Светлана Янчева, мухльото Мартин Димитров, развратната Биляна Петринска, вечно въвлечената в гадости София Бобчева – все типажи от градския живот, но толкова познати, че изпразнени от театрален сок.

линк към блога на Ярослава Пулинович:
http://yaroslavapulino.ucoz.ru/







[1] За първи път текст на Ярослава Пулинович се  постави на българска сцена тази година. „Мечтата на Наташа“ – режисьор Ованес Торосян, заедно с Театър Реплика, на сцената на „Червената къща“.