ИЗЛЕЗЕ СПИСАНИЕ "ГЕСТУС 2013" - ПЪТЕВОДИТЕЛ НА СЪВРЕМЕННИЯ ТАНЦОВ ТЕАТЪР

Излезе новият брой на списание „ГЕСТУС 2013", посветен изцяло на съвременния танцов театър. Съставител на това уникално за България издание е хореографът Мила Искренова.

Броят е разделен условно на три глави:

Глава 1 - теоретични текстове, размисли и есета от Пол Валери, Дженифър ван Папендорп, Мария дел Пилар, Нараньо Рико и Мила Искренова за съвременния танцов театър;

Глава 2 - текстове, проследяващи етапите в развитието на съвременния танц и най-важните имена на ХХ в., свързани с него – Марта Греъм, Мърс Кънингам, Пина Бауш и трупата DV8 Physical Theatre

Глава 3 - българският контекст – разговори с български театрални критици, хореографи и изпълнители. Списанието завършва с  текст на Мила Искренова, който въвежда в дейността на основните имена в съвременния танцов театър у нас, условно разделени на три поколения. За отправна точка са поставени имената на хореографите Маргарита Градечлиева и Маргарита Арнаудова. Второ поколение, оформило позициите си през 80-те и 90-те на миналия век, Росен Михайлов, Татяна Соколова, Мила Искренова, Галина Борисова, Албена Атанасова, Анита Цветкова, както и Петя Стоилова, Боряна Сечанова и Олеся Пантикина. В третото поколение влиза дейността на Петя Стойкова като ръководител на танцова компания „ДЮН“, Анна Донева, Иво Димчев, Юлияна Сайска, дейността на Brain Store Project – Вили Прагер, Стефан Щерев, Мила Одаджиева и Нели Митева, както и творците, изявяващи се през последните 15 години извън България – Красен Кръстев, Христиан Бакалов, Теодора Попова, Живко Желязков.

Този брой на „ГЕСТУС“ е първото подобно издание на български език, което проследява развитието и тенденциите в съвременния танцов театър у нас и по света. Той няма претенции да е напълно изчерпателен по отношение на световните примери, но може да бъде използван като въвеждащ наръчник по теория и практика на съвременния танцов театър. Преимущество на броя е множеството преводна литература, свързана с теория на театъра – ниша, изключително изпразнена от разнообразие в последните години в България. Липсата на специализирани издания, които да отразяват актуалните тенденции, както и публикуването на съвременни и важни преводни теоретични текстове ни лишават от необходимите информационни и образователни хоризонти. Но у нас все още е напълно валидно правилото, че образованието е изключително и само лично дело. Ревността към придобитата с лично усилие теоретична информация и нежеланието тя да бъде споделена с други е характерна черта за научните среди у нас, поне в театралната гилдия е така. Затова този брой ще остане уникален пример именно с желанието си да сподели с нас възможно повече преводна литература, без да избягва изключително необходимата основа – българският контекст в съвременния танцов театър.

ГЕСТУС 2013, освен ролята си на пътеводител на съвременния танцов театър е и чудесно помагало за всички занимаващи се и изучаващи различни театрални практики и теория на театъра, както и за ценителите на съвременния танцов театър.

Списанието може да се закупи от книжарница „Български книжици“. Цена – 4,50 лв.

Съдържание:
Танцът в теория
Радостта на тялото - Мила Искренова
Някои прости размисли за тялото - Пол Валери
Танцът в думи – подбрано от Мила Искренова
Принципите на съвременния танц - Дженифър ван Папендорп
Историята на модерния танц - Мария дел Пилар, Нараньо Рико
Танцова импровизация - Мила Искренова
БУТО – мълчаливият крясък - Мила Искренова

Марта Греъм

Марта Греъм – вечната перспектива - Мила Искренова
Марта Греъм – Разкъсваща страст -  Галина Борисова

Мърс Кънингам

Мърс Кънингам – “За мене танцът е движение във времето и пространството” - Мила Искренова
Мърс Кънингам си отиде - Джоан Акосела

Пина Бауш

Танцовият театър на Пина Бауш - Мила Искренова
Някой прикова роклята ми към сцената - Рандолин Зин
Кара те да се радваш, че си човек - Фиона Шоу
Истинските подаръци на Пина Бауш - Джоана Акосела
Създаването на един спектакъл – разговор с Пина Бауш
Вуперталският танцов театър (ВТТ) - Норберт Сервос

DV8 Physical Theatre

DV8 Physical Theatre - Мила Искренова
Физическият театър на DV8 - Рослин Сулгас
Направо казано - разговор с Лойд Нюсан
Можем ли да говорим за това? Прудънс Аптон, Каролин МакДжин

Българският контекст

Танцът има едновременно важна, сложна и много крехка позиция  - разговор с Мира Тодорова
Хората, с които работя ме мотивират най-силно - разговор с Боряна Сечанова
Всички малко или много влачим историята, пришита за гръбначния ни мозък - разговор с Иво Димчев
Международен фестивал за театър и съвременен танц “Черната кутия” - Слава Младенова
Танцът чрез езика на тялото е общуване без преводач - разговор със Слава Младенова
Неприлично дълъг текст (автокритика) за новото ми соло „Танцувам Мария Калас“ - от сайта на Галина Борисова
Метаезикът “Пина” - Елица Матеева
Барок афекти танц - Йосиф Герджиков
Съвременният танц в България - Мила Искренова

 

ЗАЩО НЯМА ДА МИ СТЪПИ КРАКА В ТЕАТЪРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

 

Мислех да не занимавам читателите  на "Блога за театър" със странната съдба на един мой информативен текст от тези дни, за предстоящ фестивал в СУ ("Започва международния фестивал "Алтер Его" в  театъра на Софийския университет"), но създалата се ситуация е идеална илюстрация на това какво става в театъра на Софийския университет.  След гневно писмо от организаторката или ПР-ка на фестивала от 6-ти ноември, относно личността ми и по повод текста ми,  днес получих и коментар  във фейсбук от хореографката на театъра Петя Йосифова, който публикувам също. Той е така прелюбопитен и самодостатъчен, че ще го оставя без коментар.  Само ще си позволя да попитам: Кой и какво преподава в театъра на най-престижната образователна институция у нас?
P. S. Простете, че ви занимавам със статусите ми във фейсбук, с гневни писма на студентки, изпуснати реплики, налудни коментари  и отчаяни опити за привличане на внимание от страна на непознати за мен хора, но вярвам, че мълчанието единствено стимулира и размножава подобни прояви. Публикувам всичко това с ясното съзнание, че купчина студенти ще ме ругаят, но съм сигурна, че ще съм в полза на поне един от тях.

 

моят статус във фейсбук по повод създалата се дискусия след публикацията на ПР-ката на фестивала:

"Пубилкувам съобщението си до момичето от СУ, което е недоволно от мой информативен текст в блога ми ("Започва международния фестивал в СУ...") за тяхно театрално събитие, на което ме покани да пиша, защото много ми харесвала блога, пък и сам Митко Новков бил ме препоръчал. Прочело момичето текста, афектирало се и написало критика към текста ми (можете да я прочетете тук), в която обаче ми обяснява как нищо не разбирам, пожелава ми лечение и профилактика, била съм социалистическа и още странни разсъждения относно понятията за класически и комерсиален театър (явно някой ги образова интересно там) и нали така се пишело критически, та и лъже, че съм коментирала иронично тяхно някакво си участие в протести и пита защо съм нямала гражданска позиция, видите ли, очевидно искайки да измести този кротък мой текст в някакво политическо поле. Никъде не съм писала за тяхно участие в протест, защото даже и не знам дали участват.
Няма да присъствам на този фестивал, няма да ми стъпи крака там, където ме канят, а после ругаят и после пак ме канят, ама по-така - обидено. Специално подчертах на момичето, че не пиша рекламни текстове и че си запазвам правото да пиша за тях каквото сметна за необходимо. Не съм мазохист и мисля, че някой там отчаяно ги надъхва, че правят нечуван и невидян световен театър, а това няма да е полезно никак за тях. Чудех се дали да се обиждам на Митко Новков, който поощри подобно поведение с аргумента, че можели и мен да ме критикуват. Обърнах му внимание да прави разлика между критика и лични обиди. Щом не я прави, това не е мой проблем. Ето и съобщението ми до момичето, което беше ме объркала със Снежина Петрова и беше илюстрирала текста си с нейна снимка два дена, докато разбере, че аз съм с друго лице и смени снимката. Чудех се дали изобщо да обръщам внимание на всичко това, но мисля, че това е тежък симптом и не е просто заболяване на младостта. Та, ето ми съобщението до момичето, за да не спекулира после и за да не поощрявам излишно литературните й амбиции в блога й. Тя сега ще се почувства поласкана, че такова внимание й се обръща, но ще й помогна като й споделя, че публикувам това за мен и за моите приятели.
"Отказах се да идвам, Валерия. Мисля, че някой лошо ви посъветва като ви поощри да сте нападателна. Радвам се, че успях да предизвикам внимание към вашето събитие, каквата беше целта. Опитах се да видя дали друг от медийните ви партньори е успял, но не открих нищо. Всичко добро Ви желая. Отново ще ви препоръчам да не се изкушавате да обиждате хората, защото това не е добро. Повярвайте ми. Няма да дойда, защото не се чувствам добре дошла и поканена с добро чувство, а обратното - поне според текста, който сте написала за мен. Не само, според него аз не съм подготвена да пиша за вас. Така че не виждам необходимостта от моето присъствие. Пожелавам успех на начинанията ви."

писмо на Петя Йосифова по повод информативния ми текст за фестивала в СУ, публикувано във фейсбук.

Уважаема г-жо Пирозова, приятели, почитатели и ценители на театраното изкуство,
статията на г-жа Пирозова, „ЗАПОЧНА МЕЖДУНАРОДНИЯТ ФЕСТИВАЛ "АЛТЕР ЕГО" В ТЕАТЪРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ“ от 4 ноември 2013, отвори очите ми, надявам се не само моите,

а и на редицата заблудени ценители на театралния жест. Всъщност поемайки поста на хореограф на Тетаър – Лаборатория „@лма @лтер“ попаднах в лошата компания контролирана от професионален измамник, известен в криминалните среди под псевдонима Николай Георгиев. Още от началото на нашето сътрудничество имах някои съмнения дали трябва да бъде смятано за нормално, че гореспоменатият индивид, както и голямата част от неговите сътрудници, както изглежда не е известно на автора на статията и на българската общественост, извършват някои двусмислени постъпки, в които съм уаствала и самата аз, а именно:
1. Пословично твърдят, че са автори на Спетемви на Гео Милев.
2. Под претекст че имат родствена връзка и са наследници на цар Симеон уредиха за себе си луксозен апартамент в криптата на софийското дукство.
3. Систематично взимат пари от местните власти, които харчат за екстравагантни сбирки в горепосочения апартамент, за цели, които е по-добре да премълча. Тези хора правят всичко срещу огромни суми, как иначе можете да си обясните, че дори не продават билети и пътуват всеки месец в чужбина на огромни групи от по 20 човека?
4. Има слухове, че трупата се състои от млади хора, но всъщност в нея ще видите главно възрастни мъже и вдовици, те всички биват третирани според терапията на Сергей Абрамович Воронов, за която можете да прочете подробно тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Serge_Voronoff.
5. Усещането за „яростно търкаляне по сцената на неподготвени тела“ идва от тяхната експериментална практика, която се базира на осакатяването на телата на актьорите и чудовищно разместване на органическите им части. Основата на физическите им тренировки е базирана на франкенщайнизма. Разработили са цяла система от упражнения базиран на идеята за това, че в основата на всяко живо същество стои електричеството. В тези „екзалтирани по детски опити“, които те дръзко наричат предствления ясно личи, че в телата и душите им не веднъж е пускано електричество.
6. Често изпълняват свещени меси в месните църкви, претендирайки, че са служители на Господ.
Сумирайки фактите, от рецензията на г-жа Пирозова с моите собствени наблюдения трябва да ви призова към незабавна окупация на въпросния театър и да ви напомня, че фигурата на Николай Георгиев от години вече е издирвана от полицията и той не се намира в България. Моля Ви за конфиденциалност – аз бях измамена. Помогнете ми веднага.
Петя Йосифова, бивш хореограф на „@лма @лтер“Оставям ви само ключ към иситната:
Flashen, L., P. Allain.Grotowski &Company, Shakuntala. A “How to Watch” Guide for the Audience , and Especially for Reviwers. Wroclaw: Icarus Publishing Enterprise, 2010: 221-222

писмо в блога на Валерия Димитрова, ПР-ка на фестивала

 

06 ноември 2013, сряда

За критиката, протестите и правото на отговор

Препоръча ми я Митко Новков. "Можеш да я  намериш във Facebook." И я намерих. А в Art Hostel открих книжното тяло на блога й. Блогът за театър на Гергана Пирозова. Прочетох няколко интервюта. От тях не личеше особено познание в областта на театралната история, случването, театъра на Станиславски, Бекет, Кантор, Гротовски, Гео Милев или друг. Малко се стреснах, когато в едно интервю срещнах позицията й, че в България още не сме готови да приемем голотата, както не сме били готови през 90те и че именно голата сцена е най-красивата сцена в "Хамлет" на Народния театър. Нали голотата сама по себе си беше модерна 60те, 70те? Какво ни казва тя днес, когато е самоцел?
Днес, четейки материала й за Международния Арт-Форум "Алтер Его" и за т.нар. "любителски театър" я оправдавам. Социалният реализъм иска да критикува, а не да гледа или да разбира театъра, още по-малко да го случва.
Още в началото личи, че въпреки всички източници на информация, до които е имала достъп, Г.П. е пропуснала да даде refresh и според първото каре във Форума ще вземат участие гости, които не присъстват в програмата, публикувана на края на текста. Казвам си "Голяма работа, тя е заета жена." и без да отдавам внимание на тези сведения продължавам надолу. Тук тя споделя, че тринадесет години не е знаела, защо не посещава този вид театър, но днес е разбрала. Причината тя намира в желанието на "Алма Алтер" да бъде алтернатива на "комерсиалния театър", но без самочувствието, че действително е такъв. Този факт тя открива при "тайните си надзъртания", при които става свидетел на "яростно търкаляне на сцената на неподготвени тела" и "екзалтираните", "детски опити" да бъде привлечена публика около Университета.
Този абзац ме провокира да вляза в полемика. Защото това неистово нежелание да надникне зад вратите на театралната лаборатория е симптом. Симптом не само на българската театрална критика, но на българската публицистика изобщо. Симптом, който прави лоша услуга и на класическия театър. Класическият, а не както вие го наричате - комерсиален театър.
Нас наричат "живия театър". Термин, който получава давност на Международния фестивал за експериментален театър в Кайро през 2010, наблюдаван от Ричард Шехнер, когато критиците са единодушни - наблюдаваме появата на ново явление в историята на театъра.
Трудно би било да обясня спецификите на работата в театралните лаборатории само в няколко реда, но предлагам на вниманието й два линка, с "неподготвени тела" от представленията "Хамлет или три момчета и едно момиче" и "Зеленодиво". А за ценителите малко подготовка с Рена Мирецка и Ричард Чешлак.    
Още по-озадачена останах от определението "детски опити за привличане на публика" за включването на студентите от първи курс на специалността "Авторски театър" в протестите. Надявам се не такива ги виждат хората с гражданска позиция. Аз заставам зад тези първокурсници, защото искам тяхното "по детски наивно" - "Облаче ле бяло", да продължи да звучи  в България.
Логото на Г.П. продължава да стои на плаката на "Алтер Его" 2013 , без тя да е гледала нито едно представление. това аз наричам "симптом" на социалистически реализъм! Предложете ми адекватно лечение и профилактика.
Валерия Димитрова,
неподготвено тяло,
по детски наивна,
една от трупата на "Алма Алтер"
Послепис: Малко след като завърших материала, попаднах на ироничен статус на Г.П., който коментира студентските протести. Дава ли общината разрешение за тях? Колко триста човека са? Това Арт-инсталации ли са? Лягам си с Бекет. Думи нямам."  

ЗАПОЧНА МЕЖДУНАРОДНИЯТ ФЕСТИВАЛ "АЛТЕР ЕГО" В ТЕАТЪРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

От 4 до 8-ми ноември в театъра на Софийския университет „Алма Алтер“ се провежда Международния арт форум „Алтер Eго“ , където ще бъдат представени общо осем спектакъла от Испания, Франция, Германия, Чехия, Англия и България, обединени  около идеите на алтернативния и университетски театър. 

На форума ще вземат участие: Театрална компания Родриг де Ферлуг (Франция), Театър „Експеримент“ (Полша), Театър „Три сестри“ (Полша), Театър „Владимир Цеков“ (Испания), Театър „Фабриката“ (Англия), Театър – Лаборатория „Алма Алтер“ (България), Театър „Ерол Александър“ (Германия), „Спитфайър“ (Чехия).

В рамките на фестивала ще се проведе и дискусия ( 6-ти  от 16 ч и на 8-ми от 16 ч.) на тема: „Алтернативният театър, алтернатива на какво?“.  Специални гости са: Предраг Митрович и Александра Митрович (Босна и Херсцеговина), Роби Моухли (Тунис), Ния Сагари (Иран), Георги Няголов (България). Входът е свободен за желаещите да участват в дискусиите.

Наричащ себе си алтернативен театър на „случването“, лабораторен театър и „жив“  любителският университетски театър  „Алма Алтер“ към Софийския университет съществува в този си вид от 2000-та година, воден от режисьора Николай Георгиев.
През 1968-ма година за първи път се основава студентски любителски театър към Университета, а след 45 години той съществува като единствена възможност за театрално образование в Софийския университет. От 2010 г. е създаден двугодишен образователен модул „Авторски театър“, в който се изучават теоретични и практически театрални дисциплини, като се дава възможност на студентите да реализират идеите си  на сцената на театъра. Този студентски театър вече е натрупал солидна програма и участва на международни студентски фестивали, където е получил множество номинации и награди.

"Орфей или върни се в своя Ад човече" (България)

До тук всичко е повече от чудесно. Всяка вечер има спектакли, в голямата си част базирани върху идеите на физическия театър, невербалния, експерименталния, алтернативния, театъра на Гротовски, идеите на Гео Милев, поне това споделя техният учител Николай Георгиев. Но да си призная, през тези 13 години, в които съществува този театър никога не успях да се изкуша да гледам представление там. Без да желая да наранявам тази любителска, но важна част от театъра, в духа на тези спектакли ме притесняваше нещо, което точно днес си го формулирах най-ясно – очевидното им желание да са алтернативни на комерсиалния театър, но без самочувствието, че действително са такива. И това не е моя приумица, а разпознаваем жест, който се разчита в екзалтираните по детски опити да привлекат публика около Университета и във видяното покрай  тайните ми надзъртания, където откривах, че представите им за алтернатива са яростно търкаляне по сцената на неподготвени тела. Приличаше ми на някакъв смътен спомен за първите години на театъра на Възкресия Вихърова, но без нейния теоретичен и практически опит и най-вече увереността, с която заразяваше.  

"Дон Жуан" (Германия)

И в това се състои и моето притеснение от любителската алтернатива в театъра. Как се постига внушението от алтернативното, от сложността на физическия театър, от трудностите да привличаш и убеждаваш в уменията си една нова публика, ако не си достатъчно подготвен да покажеш това  изпипано, поне физически. Тогава това не се ли превръща в собствен компромат, в карикатура на алтернатива. Защото, за да си охранител на нови открития в театъра, не трябва ли да си добре запознат с това, което правиш и най-вече на какво си алтернатива. Но с всичко това  може и да се спори, зашото новото се ражда в опитите да се постигне, понякога не съвсем професионално – нали в „непросветната мъгла“ се напипват новите територии. Още по-силната защита за този студентски театър е самото негово съществуване. Защото фактът, че само в Софийския университет , НБУ и още няколко университета има студентски театър е достатъчно силно доказателство, че нещо у нас не е наред. Не може през 21 век над 2500 годишно изкуство да не присъства нито в училищните, нито в университетските образователни програми сериозно.
В театъра на Софийския университет взимат участие между 25 и 30 студенти, като в новооткрития модул „Авторски театър“ се изучават в момента 40 човека. Малка част от завършилите продължават делото на театъра, в който най-активни позиции имат режисьора Николай Георгиев и Петя Йосифова.

"Хамлет или три момчета и едно момиче" (България)

Ежегодно Университетският театър участва в редица международни театрални форуми и фестивали. През изминалата година на Световния конгрес на университетските театри в Минск, Беларус „Алма Алтер“ беше удостоен с наградата за най-добър спектакъл с представлението „Хамлет или три момчета и едно момиче“, връчена от жури на Международната асоциация на университетските театри.

Можете да подкрепите студентския театър „Алма Алтер“ като посетите спектаклите в прогамата на фестивала „Алтер Его“ 2013.

04.11

19:30 – „Орфей или върни се в своя Ад човече“, Театър Лаборатория „Алма Алтер“, България

20:30 – ОТКРИВАНЕ

21:00 – Коктейл

05.11

19:30 – „Дон Жуан“, ODOROKA VOLXTHEATER, Германия

21:00 – „Син на ГосподИн“, H.I.V pozitiv, Чехия

06.11

16:00 – „Алтернативният театър, алтернатива на какво“ (Дискусионен панел, първа част)

19:30 - Variations Nº 14: “Notes from underground” Vladimir Tzekov Stage action laboratory, Испания

20:30 – „Нито Нито“, Rrodrigue de Ferluc, Франция

07.11
19:30 – „Хамлет или три момчета и едно момиче“, “, Театър Лаборатория „Алма Алтер“, България

21:00 –„Годо Версус Бекет“, Paul Jenkins, Уелс

08.11

16:00 – „Алтернативният театър, алтернатива на какво“ (Дискусионен панел, втора част)

19:30 – „Antiwords“, Spitfire Company, Чехия

20:30 – ЗАКРИВАНЕ

21:00 – Коктейл

РЕПЛИКА ОТ ПЛОЩАДА - ЗА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ТЕАТЪР У НАС И НЕГОВИТЕ НОВИ ПЪРВИ ОПИТИ В ЧЕРВЕНАТА КЪЩА

Текстът е публикуван в Capital Light с известни съкращения. 

Позволявам си по-обстойно да ви запозная: с театъра на Георг Жено, стъпил от година на нашата сцена, с експерименталния театър в Русия, с "Театър.doc", както и с руската критиката към този театър, упрекван в пошлост и рушене на нравствеността. Дошло ли е време за независим политически театър у нас? Дали експерименталният театър може да е адекватна алтернатива на репертоарния театър в криза? Дали този театър, наричан "брутален театър", всъщност не обслужва духовните интереси на "масовия зрител", превръщайки субкултурата в търговско мероприятие или е единственият в момента театър, който дава гласност на реалните ни проблеми?
Текстът е дълъг, не го препоръчвам на любители на кратки рекламни брошури.

Ованес Торосян

Докато светът около нас все повече е доминиран от политическото, преди повече от година, сякаш предвкусващи тези събитя,  в нашия театрален ефир се създаде цяло ново театрално движение. Обединени около документалния и политическия театър режисьорът Георг Жено и Театър "Реплика“ с  няколко съвместни проекти с театъра на Неда Соколовска Vox Populi  си поставиха задачата чрез средствата на театъра да влият върху болезнени за обществото ни социални проблеми. Поне такива са амбициите. Как се постига това? Чрез поставянето на горещи теми и ползването на автентични интервюта, реални събития, хора, места и с предизвикване на дебати чрез театъра.

„Днес, когато  не може да се вярва на средствата за масова информация, когато тяхната независимост е под съмнене, за театъра се отваря една специална ниша, възниква една специална задача:  да се даде чрез езика на театъра правото на глас на онези хора, които никой не иска да чуе.“ - пише в манифеста на Театър „Реплика“, създаден от актьори между 25 и 30 години, (Ованес Торосян, Ивайло Драгиев, Благой Бойчев, Милко Йовчев, Боряна Пенева, Милена Ерменкова, Ирина Андреева и продуцентът Стефан Алексиев). Описват ситуацията, в която живеят като взривоопасна, близка до анархията и единствено политическия и документален театър  могат да покажат реалните им проблеми и тези на обществото.

Идва ли ред и у нас на независимия театър да излезе от „гетото на изкуството“  и да се обърне към живота „тук и сега“, както режисьорът Георг Жено описва своя театър? Има ли място за поличитески театър у нас? Изобщо това театър ли е – ще попитат мнозина, за които представите за театрално се свеждат до ярки декори, приятна музика и присъствието на известни актьори. Има ли хора, които искат да бъдат притеснявани от сцената с теми, за които предпочитаме да се мълчи? Разбира се световната практика познава този тип театър още от Голямата депресия през 30-те, когато се поставя началото на т.нар. living theatre, агитпропа, а днес вече развил се до репортажен и вербатим театър. От друга страна този театър готов ли е да бъде напълно откровен и до колко това би било театър, а не политическа акция и пропаганда? Дали театърът може да замести моралните дефицити в журналистиката? Това са въпроси, които можете да си зададете след спектаклите на Георг Жено и Театър „Реплика“ в Червената къща  – „Заполярная правда“ от Юрий Клавдиев[1] и „Двама нещастни румънци, които говорят полски“ на Дорота Масловска.[2] Любопитно е, че авторите на пиесите започват кариерите си именно като журналисти.

Георг Жено

„Вярвам в социалния театър – казва Георг Жено – в който се дава гласност на хора, които иначе не могат да бъдат чути“, защото „раните трябва да се показват, за да се лекуват – твърди той – а, ако мълчим за това, то тежестта от мълчанието става още по-тягостна.“  Георг Жено, роден в Хамбург, завършва режисура в Москва при Марк Захаров и идва у нас с вече оформена естетическа платформа, наследена от участието му в един от най-нашумелите независими театри в Русия – Театър.doc[3] (откъдето започва театралната кариера и на Иван Вирипаев с „Кислород“ през 2002 г.) Подобно на нас кризата на репертоарния театър в Русия довежда до естественото раждане на множество независими от държавата театри. Бумът започва преди десет години, когато се създават редица независими театри, обединени под името „нова драма“, поради ползването на нова руска драматургия, често определяна като „шокираща“, близка до неонатурализма и сродна с британската нова вълна in-yer-face от 90-те години. Темите са крайни  – убийства, изнасилвания, затворници, миньори, проститутки – изобщо на вниманието на руския независим театър е всичко, което до този момент е било пригладено и заглушено от репертоарния театър. Режисьорът твърди, че е повлиян от театъра на германския режисьор Франк Касторф, на когото е бил асистент. Създава през 2007-ма в Москва единствения театър, който носи името на художник - скандалният от 60-те години Йозеф Бойс, чийто идеи за „социална скулптура“  и радикална ерозия на границите на изкуството влият директно върху концепцията за театър на Георг Жено. Неговият театър отказва да има своя сграда и сцена в традиционния смисъл на това. С множество  номинации „Златна маска“ и награди в областта на експерименталния театър, роден през 1976 г., Георг Жено е обявен от The Moscow Times през 2011 г. за „човек на годината“ в руския театър, а според списъка на „петте герои на бъдещето“ на списание „Афиш“  в следващите 5 -10 години ще е един от петте най-важни режисьори на съвременността.

Милена Ерменкова в "Заполярная правда"

Още през 2006-та Георг Жено поставя „Заполярная правда“ в Москва, която пренася и у нас. Базирана изцяло на интервюта с ХИВ заразени жители на Норилск – вторият по големина град, разположен отвъд Полярния кръг, където всеки 7 от 10 момичета и момчета са носители на болестта. Действието се развива в изоставена къща, където се приютяват няколко болни, изхвърлени от обществото. Един от тях стига до заключението, че тази болест е подарък от Бог, за да променят живота си и да го изживеят в остатъка си пълноценно. Всички участващи персонажи в пиесата са действителни лица, личните им истории са реални. Целта на тази „нова драма“ е да ни сблъска с жестокостта на реалния живот чрез фикцията на театъра.

Красимира Кузманова в "Заполярная правда"

В тези спектакли няма декори, няма музика, зрителите сме хаотично разпилени по сцената, действието е на една ръка разстояние от нас, езикът е уличен, даже прекомерно вулгарен – нали така звучи най-реалистично, а актьорската игра е натуралистична и забележителна в своята естественост. Този театър е лишен от визуални средства, преднамерено представяш се за напълно реалистичен, поради нуждата да поставя социални проблеми на един дъх от нас, точно като в живота. Защото основната идея на Георг Жено за театъра е, че всеки човек е творец, а неговият живот – прозведение на изкуството, затова и зрителят може да бъде въвлечен в театъра. И все пак разказът за болни от СПИН, които заживяват в един дом, „заразени“ от любов и мисли за Бог повече прилича на утопия, отколокото на живия живот.

Ивайло Драгиев

Вторият спектакъл на Георг Жено е „Двама нещастни румънци, които говорят полски“ (сценография Лили Джагарова, участват - Ивайло Драгиев, Ирина Андреева, Благой Бойчев, Ина Добрева) от феноменът на полската литература Дорота Масловска (превод Ина Михайлова), получила първата си награда едва на 19 години (2002 г.), известна с ползването на твърде вулгарен език в произведенията си. В тази „пиеса на път“  момче и момиче, представители на т.нар.  „златна“ варшавска младеж, след запой от скука се дегизират на румънци (полски цигани), тръгват на автостоп, където като герои на злото издевателстват с другите и със себе си.

Ирина Андреева

И в двата спектакъла липсва финал, поне този, който очакваме. Ако при „болните от СПИН“ неусетно публиката е въвлечена  спонтанно да разказва вицове, което понякога може да продължи и час след спектакъла, то при „полските цигани“ публиката е помолена да застане на сцената в кръг, а актьорите излизат от своите роли и споделят част от тяхна интимна история. Сигурно е, че мнозина от зрителите ще са отблъснати от подобна перспектива да биват въвличани в интимни споделяния без да бъдат предупреждавани за това. Най-вероятно и вие няма да се чувствате като обикновен зрител и ще се питате къде са границите на фикцията и реалното. Ако театърът иска да бъде живия живот, то в такъв случай това изкуство ли е? И затова този театър остава като един сериозен експеримент най-вече с публиката и до колко тя би могла да понесе провокацията да бъде изваждана от спокойствието на безучастен наблюдател. За мнозина този театър е самата истина, за други – един възможен театрален език и необходим театрален експеримент. Защото е  очевидна необходимостта да има театрална противотежест на репертоарния театър, който е в естетическа и етическа криза и все повече в полето на халтурата. Радостта, че салоните са пълни, ще е краткотрайна. "Кражбата" на зрители, любители на телевизионни шоу програми, няма да увеличи театралната публика, а обратното, ще я отврати. Копирането на тв формати, пренасянето на "телевиозионен" език и средства на театралната сцената, е единствено предаване на театъра, а не печелене на нова публика, защото се създава вкус само за развлекателен продукт. И затова противопоставянето на репертоарния театър в криза е важно, защото връща към театъра онези зрители, които са отегчени от изкуственото говорене на сцената, бутафорията, декоративността, декламациите, безсмислието и съзнателното пилеене на време, ресурси и енергия.

Такъв театър Питър Брук нарича "мъртъв", в който се използват остарели формули, остарели методи, остарели шеги, шаблонно начало и шаблонен край, на който публиката е готова да пляска само заради красиви костюми или красив актьор/актриса. "Проблемът за Мъртвия театър много прилича на отегчителния до смърт човек. Всеки отегчителен до смърт човек си има глава, сърце, ръце, крака; обикновено има семейство и приятели; има дори почитатели. И въпреки това, когато го срещнем, въздишаме - и тази въздишка е съжаление за това, че той е на дъното, а не на върха на своите възможности." (Питър Брук, "Празното пространство")

 

Този "мъртъв" театър няма ресурса да създава нова публика, защото той не обича да изненадва своя зрител. Именно експерименталният театър е този, който се съсредоточава в това да взриви, да преформулира театралните конвенции за отношения между зрител и сцена, като с това привлича новият зрител - еманципираният зрител. Ако авангардът преди век промени отношенията между актьора и новопоявилата се фигура на режисьора, между сцена и актьор, автор и режисьор, то днес в центъра на експеримента е зрителят. Целта на експерименталния театър днес не е да създава нови стилове, защото всички стилове вече са измислени, според теоретика Фредерик Джеймисън и "всичко, което остава, е да се имитират мъртвите стилове, да се говори чрез маските и гласовете на стиловете във въображаемия музей". Целта е да се трансформират възгледите на зрителя за театъра, навиците му, стереотипите му, ъгъла, от който е свикнал да "наблюдава" театъра. Еманципираният зрителят често ще е в дискомфортно положение, смутен от необичайната му роля на участник в тази  "нетеатрална" среда, от шоковите текстове, актьорската игра, извадена от декоративните щампи.

 

Не бива да пренебрегваме и критиката към този театър. Част от руската критика е иронично безпощадна към този нов за Русия театър. Непримирими към документалните текстове те твърдят, че този театър се преструва на реалност, имитира живота. Но тук се изправяме пред въпроса как разбираме изкуството - като представяне на една външна реалност, като картина на реалността или като субективно изразяване на артиста. Но идеите на Георг Жено за изкуството, повлияни от Йозеф Бойц, се базират на това, че всеки човек е творец, защото твори собствения си живот. Но това не превръща ли човекът в зрител на собствения си живот? Мисля си, че само германският ум може да измисли подобно отстранение. Ако се върнем към етимологията на думата "театър", то "театрон" е мястото, откъдето публиката следи действие, което се извършва на друго място. Кратко и ясно определение, в което се съдържат всички възможности за театър, създадени до сега. Комуникацията между фиктивния свят на сцената и реалния свят в залата може да се нарече театър, а промените в комуникацията - експериментален театър.

 

"Утайката на обществото става герой на печатното слово (на "новата драма" б.а.), а техните интереси не са по-далеч от това да не си лягат трезви на сутринта." - пише в руската преса. "Нова драма" са обвинени в разрушаване на нравствеността и в "нагла и високомерна, пошла и нетактична" интонация, в която виждат "наслада от интимни подробности и упражнения по псуване. "Ако на сцената ви разказват за инцест, изнасилване, убийство или еднополова любов, редуваща се с разговори за смисъла на живота, обилно полят с псувни, то знайте, че това е "нова драма" - пише в руската преса. Сериозният упрек към тях е, че използват непривлекателни персонажи, които по-рано не са били на сцената - престъпници, бездомници, хомосексуалисти, които образуват някаква субкултура. Повишеното внимание към различните субкултури е свързано най-вече с продължение на изследването на скритите и неизследваните по-рано пластове в обещството, откъдето идва и екстравагантността и провокативността на експерименталния театър. Но ако се погледне по-широко на културата - глобално, то се наблюдава подмяна на културата със субкултура. А и както пише Цв. Тодоров в "Страхът от варварите" всяко изпразнено пространство от култура се запълва със субкултура. С това можем да обясним и феноменът на чалгата у нас. Проблемът е в това, че подмяната на културата със субкултура се разраства до търговска експлоатация на субкултурата и именно с това е свързан и феноменът на "масовата култура". Този парадокс, в който експериметалният театър твърди, че се противопоставя на халтурата, а всъщност сам  е устремен към масовата култура е свързан с т.нар. "култ към младите". Адресат на този театър е младият човек като израз на физическата мощ, а този култ съществува паралелно с култа към естетическата агресивност и оттам и към насилието, секса и вулгарността. И оттук идва най-големият парадокс, че този експериментален театър, наричан често брутален, всъщност обслужва духовните интереси на "масовия човек", и че той просто е обратната страна на същата монета, на която е и халтурата.

 "Европа е в криза! Европа е на ръба!“ – изпълнен с апокалптични предчувствия Георг Жено създава европейска театрална платформа „Emegrency theatre“ (София, Хамбург, Москва, Скопие, Берлин),  а партньори от наша страна Театър „Реплика“ и Неда Соколовска. Темите в проекта гравитират около граничните състояния на човека - от имиграцията и предстоящото отваряне на трудовите пазари („Изход“), документален спектакъл за хората, които живеят на улицата („Боклук“), спектакъл, в който съвместно със зрителите ще се изясняват взаимоотношенията на хората в настоящата политическа ситуация у нас („Демокрация.doc“), до позитивната инициатива чрез документален театър да се покажат и положителни практики при опити да се пребори корупцията на всички нива у нас. Едно е сигурно - в българския театър нахлуват новите гневни млади с цялата наивност, енергия и желание да са различни от статуквото.

 

 

 

---

[1] Юрий Клавдиев – р. 1974 г., част от руската вълна „нова драма“. Преди да почне да пише пиеси десет години работи като жунралист. Първата му пиеса е от 2002г. Известен е с остро-социално ангажираните си пиеси, като ползва крайно реалистична техника. От 2011 г. е част от пост-пънк групата Клад Яда.

[2] Дорота Масловска – р. 1983 е известна като полския литературен феном, защото още с първия си роман „Полско-руската война под бяло-червеното знаме“ едва на 19 г. получава най-престижната полска награда за литература. Романът е написан на уличен жаргон и има небивал комерсиален успех, което предизвиква патологичен интерес към авторката, което довежда, по нейни думи, до краткотрайното й психическо разстройство и "звездна болест". Започва кариерата си като журналист. През 2005-та излиза вторият й роман отново с голяма литературна награда - „Кралският паун“, който е в стила на рап-поема. Това е остра сатира не само на тесния кръг от актьори-певци, хора от масмедиите, с които тя общува по време на невероятния успех на първия й роман, но и на фалшивите ценности, които създават маркетинг специалистите. И двата романа са бестселъри. Първата й пиеса „Двама нещастни румънци, които говорят на полски“ (2006 г.) е преведена на много езици. През 2008-ма написва втората си пиеса „Всичко ни е наред“, която ни предстои да видим на сцената на Народен театър под режисурата на Десислава Шпатова. Последният роман на Дорота Масловска е „Скъпа, убих нашите котки“ за две лесбийки.

[3] Театър.doc - московски независим, недържавен, некомерсиален колективен проект, основан през 2002 г. от няколко драматурга, които пишат документални пиеси специално за театъра. В по-голямата си част спектаклите са създадени на основата на срещи с реални хора и интервюта с тях на теми, които са актуални. еТзи интервюта драматургът разшифрова дословно и те се възпроизвеждат на сцената от актьори. Тази техника се нарича вербатим, която става символ на новата руска драматургия и театър. Определят я така: „това е технологично напреднало изкуство, свързано с новата драматургия, съдържаща шокиращи елементи, касаещи социално украсената реалност, отразява нестандартния синтаксис на разговорната реч, етически и морално неравнодушна е, отразява ярки битови случаи или необичайни жизнени истории, разговори или ситуации... „ В Русия през 2000 г. се организира първия фестивал за документален театър, а през 2002  г. се създава и първият вербатим театър – Театър.doc.

 

сцена от "БерлусПутин" на Театър.doc

През 2013 г.  Театър.doc получава поредната номинация за експеримент „Златна маска“ за спектакъла „БерлусПутин“ по пиесата на Дарио Фо и Франка Раме „Двуглавата аномалия“ (пиесата е поставена през 2003 г. от Дарио Фо и Франка Раме в Италия при огромен успех). Това е остра политическа сатира, в която Берлускони пристига на посещение при Путин, за да се оплаче по повод своята оставка, но изведнъж става терористично нападение: искат да убият Путин, но убиват Берлускони, а Путин сериозно го раняват в главата.  В неврохирургията, за да спасят живота на Путин, му трансплантират дясното полукълбо на още топлия Берлускони. Събуждайки се хибридът БерлусПутин се оказва, че нищо не помни. Официалната му съпруга се опитва да му обясни кое какво е.

Предстоящата премиера на Театър.doc през октомври е „Квантовый долбоебизм, или в поисках отсутствующего смысла“, за който предупреждават, че това не е спектакъл, а важен научен експеримент. „Въпросът е в това, че съгласно постулатите на квантовата механика, пишат на сайта,  действителността зависи от наблюдателите. Ако няма наблюдатели, то просто я няма. Наблюдателите през 12 век наблюдавали, че Слънцето се върти около Земята, значи то и така се е въртяло до момента, в който Коперник не наблюдавал обратното... „ Посочвайки, че зрителят е този, който ще определи действието, създателите на този проект предупреждават, че ако експериментът протече успешно, действителността може да се измени до толкова, че да не остане място за нас. Всичко това на пръв поглед изглежда като инфантилно привличане на публика, но всъщност това е най-очевидната демонстрация на посоката на техните експерименти, а именно експериментът със зрителя и неговата гледна точка.
Манифест на Театър.doc

В манифеста на този театър могат да се открият много от естетическите предпочитания в спектаклите на Георг Жено.

Цели и задачи:

Да се отразяват конфликтите на съвременното общество, да се изследват граничните зони на човешкото съществуване, приветства конфликтността в позициите на автора, интересни провокационни теми, интересен нов поглед върху познати явления, интересни иновационни техники създадени за театрално произведения, теми, които не са изследвани в театъра, важна е простотата и яснотата на изразяване, важна е социалната значимост на произведенията, отхвърля се идеята за „изкуството заради изкуство“.
Естетиката на постановките: минимално използване на декорация, масивните декори за изключени, рампи, пътеки, стълби и колони са изключени; изключена е музиката като средство за режисьорско изразяване – музиката е допустима, ако неговото използавне е определено от самия автор на текста, музиката е допустима, ако е на живо; танци или пластически миниатюри като средство за режисьорско изразяване са изключени, могат да се ползват, само ако са използвани от автора в текста; режисьорски „метафори“ са изключени; актьорите играят само тяхната възраст, актьорите играят без грим, ползва се грим, само ако е отличителна черта на персонажа. Най-вече ги интересуват нови пиеси, произведения с активна социална позиция.

  

СРЕЩУ СТЕНАТА ИЛИ ЩО Е ТО БУНТ НА МЛАДИТЕ В ТЕАТЪРА

при опит за бягство бразилски затворник се заклещва в
стената на килията - lenta.ru

Съществува ли такова нещо като „бунт на младите в театъра“ у нас? Какъв би бил този бунт, срещу какво, в какво се изразява и кой се бунтува у нас – все въпроси, които ще се поставят като тема на дискусията на фестивала „Панаир на младите“, който се провежда за седми път. От 30 септември до 6 октомври в Младежки театър ни предстои да гледаме осем спектакъла, между тях една премиера, интересна изложба, представяне на три нови български пиеси от млади автори и дискусията под мотото „Срещу стената“.

Обединяващото в избраните от селекционера Кремена Димитрова спектакли е нечий успешен дебют – дали на актьор, режисьор, автор или преводач, както е в случая  с пиесата „Ромео и Жулиета“ с нов превод от Мария Змийчарова, с режисьор Петринел Гочев.

При първо запознаване с програмата е очевидно, че е подбирана с цел да запознае софийската публика с някои качествени, според селекционера, спектакли, извън познатата ни столична сцена. Гордостта на Младежки театър е, че през новия сезон е приютил спектакъла  „Кавказкият тебеширен кръг“ от Б. Брехт от сцената на Учебен театър НАТФИЗ, който е дипломна работа на класа на доц. Ивайло Христов.

За спектакъла чух достатъчно добри отзиви и впечатления, така че на 30 септември препоръчвам да се гледа. Преводът на пиесата е на Константин Илиев, музиката на Кирил Дончев, а хореографията на Едмонд Скот. Участват Ева Данаилова, Драгомир Драганов, Георги Гоцин, Пламен Димов, Даниела Стамова, Николай Йовин, Розалия Абгарян, Светла Рангелова, Екатерина Георгиева, Юлиан Петров, Милена Ерменкова, Никола Орешков, Елена Телбис, Виктория Ангелова, Ивайло Драганов, Иван Панайотов, Кристиана Ценкова, Светослава Иванова, София Рухова и Дарий Чавдаров.

На 1-ви октомври можем да гледаме „Мечтата на Наташа“ от Ярослава Пулинович, с режисьор Ованес Торосян, за когото този сезон е много активен. Освен като режисьор, в рамките на този фестивал ще се представи и като автор на пиеса по време на организираното четене на нови пиеси на 5-ти октомври. А скоро в Театър Възраждане предстои и премиерата на „Дневникът на един луд“ от Н. В. Гогол, където отново той ще е режисьор. Изборът му на текст на Ярослава Пулинович е интересен. Тя е руски драматург, родена 1987 г. и изучавала драматургия при Николай Коляда. В рамките на шест години (2005 – 2011) написва 11 пиеси и получава множество номинации и награди. „Мечтата на Наташа“ през 2008-ма е режисирана от Георг Жено, който по настоящем поставя у нас в Червената къща. Преводът на пиесата е на Азаля Саркисян, участват Милена Ерменкова, София Рухова, Ася Димитрова, Александър Томов.

 

На 2-ри октомври предстои премиерата на „Столът“ на Театър АТОМ. Това е пластически спектакъл, (както е обявен от създателите му), в който Столът се разглежда не като мебел, а като огледало на личността, която преминава през няколко етапа на развитие. На мен лично подобни одушевявания на предмети са ми дълбоко не интересни, а в танцовия театър с това често се злоупотребява, за да се илюстрират някакви предполагаеми философски дълбочини. Винаги съм смятала, че танцовият театър запълва онези ниши, в които думите не са достатъчни , а не обратното. Режисьор на спектакъла е Лоран Фестас, а за автори се броят всички участващи в него актьори - Стефания Георгиева, Христо Таков, Камен Марен, Вера Молова.

 

 

 

На 3-ти октомври изборът на селекционера е паднал върху импровизационния театър на „ШиЗи Про“ – професионална група за импровизационен театър. Този тип театър разчита изцяло на актьорските умения за импровизация, защото самата публика е тази, която подава теми, а актьорите жонглират с тях. Разчита се най-вече на спонтанността и на ентусиазма на по-младата публика. Участват - Златин Цветков, Катя Бръмбарова, Евелина Васева, Димитър Живков, Владимир Зомбори, Илиан Илков, Милко Йовчев, Деян Михайлов, Яна Огнянова, Мирослав Симеонов.

 

 

 

 

 

 

 

На 4-ти октомври гостува Благоевградския театър с „Малки ритуали за сбогуване“ от Оля Стоянова, която с тази пиеса взе първа награда на първото издание на националния конкурс за българска пиеса на абсурда „Наум Шопов“. Оля Стоянова, родена 1977 г., е автор на книги, стихосбирки, сборници с разкази и ето, вече е в полето на драматургията. Режисьор на спектакъла е Явор Веселинов, повече познат в киното. Участват - Естер Симеони, Биляна Дилкова, Жанет Керанова, Огнян Спиров, Андраш Кончалиев, Маруся Ваклинова, Кънчо Кънев

Отново на 4-ти октомври, но от 20,30 ч. в Клуба на актьора ни предстои моноспектакъла на Мариела Станчева „Многоклетка“ по текстове на унгарските автори Лайош Наги, Карой Сакони, Ференц Шанта, Ищван Йоркен. Защо само текстове от унгарски автори е подборът на младата актриса, е интересно да се узнае, но в анотацията се подчертава, че темата на този спектакъл е Клетката, от която мечтаем да се освободим, но не знаем как да съществуваме извън нея. Вероятно Клетката идва да експлицира  алиенацията на съвременния човек, но отново, както в танцовия театър по-горе, тази тема е решено да бъде илюстрирана чрез предмет. Всичко това заприличва все  повече на някакъв неототемизъм през 21 век.

На 5-ти октомври гостува Бургаски театър с „Момчето от последния ред“ от Хуан Майорга, преводач Нева Мичева. Режисьор на спектакъла е Десислава Шпатова. Пиесата е от 2008-ма година и печели най-престижната награда в Испания за драматургия „Макс“ и се поставя за първи път у нас. Хуан Майорга е автор на 40 пиеси, а по образование е математик и философ. Винаги ми се е струвало, че от математиците биха излезли най-интересните открития в драматургията, която отдавна зацикли в неразрешими засега проблеми за времето и пространството. В пиесата ученик разказва за друг в съчиненията си по литература и това се превръща в приятно опасна воайорска игра за него и преподавателя...  Участват - Димитър Мартинов, Деница Денчева, Никола Парашкевов, Кристиян Йорданов /гост/, Златко Ангелов, Невена Цанева.

Малко преди спектакъла на 5-ти октомври от 17 ч. е представянето на младата българска драматургия, като в програмата влизат три четения: пиесата „Малкият Пучи“ от Ованес Торосян, „Братята, това е“ от Стефан Прохоров, представена от режисьора Димитър Стефанов („Живак“ и „ Тиква!“) и „Ще бъде май“ от Иван Димитров, представена от Тея Сугарева. Последната пиеса имаше работно заглавие „Април“ и е написана преди няколко месеца по повод февруарските протести, в които по пиеса участват млади хора, но решават да действат радикално и стават анархисти.

На 6-ти октомври  можем да гледаме „Ромео и Жулиета“, в превод на Мария Змийчарова. Режисьор е Петринел Гочев, а сценограф – Юлияна Войкова – Найман, музика - Димитър Пенчев, фотография - Росина Пенчева. Гостува ни Габровския театър, а в спектакъла участват Гергана Змийчарова, Силвия Чобанова, Елизабет Попова, Надежда Петкова, Димо Димов, Петко Петков, Николай Бързаков, Светослав Славчев, Мирослав Симеонов. Ето и анонсът за спектакъла: „Какво са всички ежедневни драми за хляба ни, за завистите ни, за подслона и покоя ни? Какво са всички забрани и всички свободи на различните държави и царства? Какво са всички надежди и всички страхове? Какво е смъртта пред ЛЮБОВТА на едно момиче и едно момче?! Дим, сянка, „пара от въздишки жаловити...”, когато съм потопен в ЛЮБОВТА на моята Жулиета в ей тази чудна вечна възраст – шестнайсет години и ни секунда повече!“

 

 

 

Във връзка със спектакъла "Ромео и Жулиета" на 4-ти октомври се открива във фоайетата на театъра изложбата на сюжетната фотография на Гергана Змийчарова, която е впечатляваща.

 

На 6-ти октомври от 17 ч. на Камерна сцена ще се проведе и интересната за мен дискусия за бунтът на младите в театъра, с модератор поетът и автор на пиеси Стефан Иванов. Според организаторите дискусията ще има три основни точки: бунтът като тема в текстовете на младите, бунтът на формите и новите жанрови средства и т.нар институционален бунт.

"Blogът за театър на Гергана Пирозова“ е поканен като медиен партньор да отрази дискусията, така че читателите на това пространство ще имат възможност да я проследят. В нея се очаква да участват театроведи, драматурзи, режисьори, членовете на АСТ, поканени ни са и от Министрество на културата, както и от Общината. Разговорът има два възможни сюжета – да се състои като истински и необходим дебат, особено в частта с проблемите на независимата сцена у нас. Другият вариант е да се превърне в излишно бърборене. И в двата случаи все пак ще се даде някаква по-ясна рамка на т.нар. млади в театъра, за което разчитаме на Стефан Иванов.