СПИСАНИЕ

17 юли 2013, сряда

ИЗЛЕЗЕ НОВИЯТ БРОЙ НА СПИСАНИЕ "BLOGЪТ ЗА ТЕАТЪР"

От 19 юли четвъртото книжно издание на "Blogът за театър на Гергана Пирозова" можете да закупите от:

книжарница Петър Берон, ул. Шишман

Книжици, ул. Аксаков 10

книжарница НАТФИЗ

Дюкян Меломан, ул. 6-ти септември 7а

Арт Хостел

Paper Cake

 

 

Списанието “Blogът за театър на ГерганаПирозова“ e създадено през 2012 г. като книжно продължение на виртуалния Blog за театър. След системното унищожаване в последните години на пространствата за критично отразяване на културни събития у нас, реших да направя мое пространство за театър като превърна виртуалния “Blog за театър“ в периодично издание. Отново напомням, че в изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР, а всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.

В този четвърти брой на списанието представям един от най-интересните театрални творци в областта на неконвенционалния театър - Неда Соколовска. Като първи и единствен до този момент български режисьор, поставящ вербатим театър – жанр дълбоко свързан със социалното и политическото, публикувам голямо интервю, в което можем да разберем повече за жанра, позициите на режисьорката и нейните намерения.
Традиционно на последните страници на списанието можете да прочетете и една съвременна българска пиеса – „Самотни персонажи“ от Васил Дуев, като част от новата вълна в драматургията. На страниците на списанието има и няколко театрални рецензии, които отразяват актуалните събития през този театрален сезон.

Само в “Blogът за театър“ можете да прочетете една голяма част от проведената през месец юли дискусия в Театър „Сфумато“ на тема: Кой е героят на нашия ден?, в която присъстваха редица театрали, писатели, философи и журналисти. Публикувам тази част от дискусията, в която д-р Николай Михайлов и режисьорът Явор Гърдев противопоставят своите позиции, обвързани с днешнинте протести и ролята на театъра днес.

Благодаря на всички, които подкрепят и вярват в проекта “Blogът за театър на Гергана Пирозова“

Приятно четене!

ТРЕТИ БРОЙ НА СПИСАНИЕ "BLOGЪТ ЗА ТЕАТЪР"

С радост споделям, че новият трети брой на BLOGът ЗА ТЕАТЪР, книжното продължение на виртуалния БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР на Гергана Пирозова, е вече факт. Списанието е с чисто нов дизайн, формат и с повече страници, в които отново публикувам мои рецензии, интервюта, статии и анализи. Последните страници традиционно отделям за отпечатването на съвременна българска драматургия - "Паякът" от Йордан Славейков и Димитър Димитров, поставена на сцената на Театър "Сфумато". Издаването на пиесата съвпадна с новината, че спектакълът "Паякът" е вече част от тазгодишната програма (7 -16 август) на престижния New York International Fringe Festival. В рамките на една седмица "Паякът" ще е първият български спектакъл, стъпвал на тази международна сцена. 

На последната страница ви представям две нови книги на български автори, свързани с театъра - "Радостта на тялото. 6 танцови измерения" на хореографа Мила Искренова и "Архитектоника на театралността" от д-р Ивайло Александров.

на кориците - Анастасия Лютова и Пенко Господинов
в "Паякът", фотограф - Мирослав Веселинов

Като театрален критик и журналист, обратно на твърденията, че трябва да съм обективна и да отговарям на общи вкусове и очаквания, признавам, че си позволявам да бъда субективна, да изразявам лично мнение и да давам думата на хора, които са ми интересни.

Липсата на независими театрални пространства в областта на театралната критика у нас ме мотивира да създам виртуално и книжно списание за театър, което да отговаря на най-важните за българската ситуация в момента етични норми, препоръчани от Международната Асоциация на Театралните Критици, а именно - театралният критик да избягва външно влияние и контрол, както и ситуации, които биха били схванати като конфликт на интереси, например - участие като член на жури или рецензиране на продукции, с които е лично свързан. Защото неспазването на по-горните норми превръща критиката в ПР или по-ясно казано - във властови и финансов инструмент в полза на група хора, а не на театъра.

Новият брой  BLOGът ЗА ТЕАТЪР  можете да закупите от:

Дюкян Меломан, ул. 6-ти септември 7а,
Книжарница Петър Берон, ул. Шишман 2,
Арт Хостел, ул. Ангел Кънчев 21а,
Книжици, ул. Аксаков 10,
Книжарница НАТФИЗ, ул. Стефан Караджа 20,
Paper Cake – Книжарница за съвременна  литература, ул. Г. С. Раковски 122,

Този брой нямаше да е факт без изключителната помощ на Мария Минкова www.mariaminkova.com

коректор   Бойка Атанасова

издател    Дюкян Меломан ЕООД,

                 София, ул. 6-ти септември 7а

                 www.meloman-bg.com

печат       Дайрект Сървисиз ООД,

                бул. Ботевградско шосе 272,

                1839, София

                 www.directservices.bg

Благодаря на всички, които подкрепят и вярват в проекта "BLOGът ЗА ТЕАТЪР"
Информация за старите броеве на списанието можете да откриете ТУК

ВТОРИ БРОЙ "BLOGЪТ ЗА ТЕАТЪР"

списанието можете да закупите на следните места:

Дюкян Меломан, ул. 6-ти септември 7а,   
Книжарница Петър Берон, ул. Шишман 2, 
Арт Хостел, ул. Ангел Кънчев 21а, 
Книжици, ул. Аксаков 10, 
Книжарница НАТФИЗ, ул. Стефан Караджа 20,
Paper Cake – Книжарница за съвременна  литература, ул. Г. С. Раковски 122,

Във втори брой на „Blogът за Театър” Ви представям чрез няколко интервюта част от творците, които активно създаваха през 90-те години на миналия век новите театрални посоки на българския театър. В един открит разговор с режисьорката Лилия Абаджиева правим опит да възстановим духа и енергията на 90-те години, време на утопии и революции, на бунт, който днес утихна в конформизъм. „Уморих се!” – казва режисьорката, която имаше дързостта дълги години да скандализира по-консервативните от нас. И докато Лилия Абаджиева в разговора ни отразява и споделя онзи деликатен свят в себе си, режисьорът Явор Гърдев поднася един по-практичен, почти хирургично анализиращ и едновременно с това дистанциран поглед върху театралния живот, който все повече се превръща в пазар. В този втори брой Ви представям и важния за мен авторски текст на хореографката Мила Искренова „Реалност, без която не можем...”, който стана повод за нашия разговор за съвременната театрална реалност у нас и дали сме част от „реалността, която в момента не предлага алтернативи освен една: трябва да си „лукав”, за да оцелееш.”

И защото непрекъснато сме облъчени от думата „криза” реших в един по-кратък текст да Ви запозная със събитията около спасяването на културата по време на Голямата Депресия в Съединените Американски щати през 30-те години на миналия век. Поуките, които можем да извлечем от тази информация, са много, но най-вече съзнанието, че хората на културата по време на кризата в САЩ се превръщат в приоритет на държавата, като носители на най-големия потенциал на нацията.

Както и в първи брой на списанието на последните му страници Ви представям още един съвременен български текст за театър „Пиеса за умиране” от Ани Васева и Боян Манчев, състоял се на сцената на The Fridge и Сфумато през 2011 г. След пиесата отново Ви давам възможност в рубриката „Форум” да прочетете по-голямата част от отзивите за пиесата и представлението.

И тъй като ни предстои новият театрален сезон 2012/2013 в кратък текст Ви информирам относно репертоарните стратегии на софийските театри. За нетърпеливия театрален зрител давам възможност да се информира на последната страница на списанието за премиерите, които ни очакват през месец септември.

И защото не бива да забравяме, че всяко индивидуално усилие, за да е успешно е изградено с вярата и помощта на всички около нас, благодаря отново на тези, които продължиха да вярват в мен и в този проект.

Втори брой на списанието можете да закупите от 20 септември на следните места:

Дюкян Меломан, ул. 6-ти септември 7а,   
Книжарница Петър Берон, ул. Шишман 2, 
Арт Хостел, ул. Ангел Кънчев 21а, Книжици, ул. Аксаков 10, 
Книжарница НАТФИЗ, ул. Стефан Караджа 20,
Paper Cake – Книжарница за съвременна  литература, ул. Г. С. Раковски 122,

Снимка на корицата: спектакълът „Пиеса за умиране”, фотограф Иван Дончев

21 юли 2012, събота

СПИСАНИЕ ЗА ТЕАТЪР!

Скъпи приятели и колеги, след като пространствата за критично отразяване на култура бяха систематично унищожавани в последните няколко години, а пишещите и писането за театър, кино, литература, изобщо за култура, бяха напълно маргинализирани, реших, че е дошло времето за радикален отговор. В този културен вакуум успях да издам собствено театрално списание, в което ще публикувам мои, както и чужди рецензии, анализи, пиеси и критика за театър. Обещавам, че няма да се поддам на изкушението на "развлекателния бизнес" и ще се старая да поддържам стремежа си към познавателното, критичното и честното писане.

ПРЕДСТАВЯМ ВИ ПЪРВИ БРОЙ НА КНИЖНАТА ВЕРСИЯ НА "BLOGЪТ ЗА ТЕАТЪР" (НА ГЕРГАНА ПИРОЗОВА). В ТОВА СПИСАНИЕ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ СТАТИИ, ИНТЕРВЮТА И РЕЦЕНЗИИ, КАКТО И ЕДНА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ПИЕСА, НЕПУБЛИКУВАНА ДОСЕГА.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ КУПИ НА ТЕЗИ МЕСТА В СОФИЯ:

Дюкян Меломан, ул. 6-ти септември 7а, 
Книжарница Петър Берон, ул. Шишман 2, 
Арт Хостел, ул. Ангел Кънчев 21а, 
Книжици, ул. Аксаков 10, 
Книжарница НАТФИЗ, ул. Стефан Караджа 20,
Paper Cake – Книжарница за съвременна  литература, ул. Г. С. Раковски 122,

„Blogът за Театър” е месечно книжно продължение на театралния блог „Блогът на Гергана Пирозова”, който създадох преди повече от година и половина. Големият интерес към критичните текстове, анализи, рецензии и интервюта, които публикувам, ме окуражиха да вярвам, че интересът към критичното писане е жив. Свидетели сме на почти пълното елиминиране на пространството за култура и особено за професионалното й отразяване  в т.нар. „стари медии”, на подмяната на критичността с откровен ПР. Ще напомня, че в изкуството, критикът е единственият независим ресурс на информация. Останалото е реклама, която има за цел да поддържа в нас „неудържим оптимизъм”, който поражда неосъзнато безпокойствие. Защото подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокорегираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.

В първи брой на „Blogът за Театър”  можете да прочетете мои театрални рецензии за събития от сезона, обзорни статии и анализи. Публикувам и една неиздавана пиеса от 2010 г. „Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка” от Светозар Георгиев, поставена на сцената на ТР Сфумато с режисьор Ида Даниел. Полюсните настроения в част от театралите към „Мъртвата Дагмар...” ме провокираха да създам нова рубрика „Форум”, в която представям различните мнения, публикувани за първи път в мрежата, свързани с пиесата. Продължавам да вярвам, че не мълчанието, а говоренето и обсъждането, са по-верният път. Ще се опитам да поддържам тези последни страници на списанието като територия, запазена за пиеси. В духа на един от публикуваните ми текстове в този първи брой „Културните навици на българина” ще допълня, че  единственият начин да отстоим на „черните митове”, че българинът няма нужда от култура, е като сами създаваме пространства за култура.

Този книжен блог за театър нямаше да е факт без голямата и вдъхновяваща помощ на Мирослава Петрова - Роми, Стефан Петров - Stivie,  Явор Ганчев и всички онези, които имаха доверие и търпение към мен.

***
Очаквайте съобщение за това как може да се осъществи абонамент за списанието!
Бъдете максимално критични, ако искате да помогнете!

******
Ако искате да подкрепите издаването на това списание, можете да го направите по сметката на издателя:
Дюкян меломан ЕООД BG88UNCR76301021584517
Банков код UNCRBGSF
За списанието "Блогът за театър"


http://www.capital.bg/light/lica/2012/08/02/1878303_teaturut_si_ima_nova_ljubov/

Театърът си има нова любов

В последните години критиката беше подменена с PR, казва театроведът Гергана Пирозова в разговор по повод създаденото от нея списание за театър Blogът

Росица Илиева

© Цветелина Белутова

Гергана Пирозова е театрален критик, известен с острия си език. Когато чуе да споменават това нейно качество, се смее и казва, че го приема като комплимент. Учила е "Театрознание" в НАТФИЗ и първоначално е публикувала текстове в списание "Театър" и в "Литературен вестник". През 2005 г. става автор на вестник "Дневник" и рубриката й провокира голям форум, който сега тя обяснява със стремежа си да бъде честна в статиите: "Да обслужваш някакви интереси, да участваш в групички, да си пиар - това е най-страшното за театралната критика, което се случва в момента, и това ме амбицира да издам театрално списание."

Първият брой на Blogът за театър излезе този юли, съдържа 40 страници, продава се за четири лева и заимства заглавието си от едноименния блог на Гергана Пирозова (тук). Списанието се появява в резултат на приятелска подкрепа, след като авторката остава без трибуна за критиката си. Това й дава възможност да разсъждава върху някои неизбежно болезнени въпроси, свързани с изричането на истината: "В последните години, твърди Пирозова, критиката беше подменена с пиар и се внуши, че не е необходима. Прие се, че за театъра трябва да се говори само хубаво, а това е страшно коварно - все едно за умрял да говориш. Театърът не е мъртъв. Той е жив, той има своите проблеми, по седем пъти на ден ще се спъне и седем пъти ще се изправи - това е театърът." Основната цел на списанието й сега е да информира читателите си максимално обективно в "независимо пространство, в което да съм себе си и да не съм зависима".

Подходящ момент ли е сега, когато театралният сезон не е активен, да излиза списание Blogът за театър?

Изобщо не съм мислила подходящ ли е. Щом в моето сърце съм го намерила за подходящ, значи е. През септември всички се връщат. Юли е чудесно време за начинание. От цялото ми общуване с маркетингови стратегии и мислене за реклама съм се отвратила от всичко това. Ако човек дълбоко вярва в един продукт, няма никакво значение дали е юли или август. Така се случи.

Как решихте да го създадете?

Признавам, че когато се оказа, че нямам пространство за писане, го приех много тежко. Затворих се за една година и изобщо не исках да пиша, но един ден мой приятел ми се обади и каза: "Би ли написала в Google: блогът на Гергана Пирозова?" Влязох и открих вътре текстовете си подредени. Просто ми каза: "Ето, Гергана, ти имаш блог, трябва да пишеш - пиши." Е, аз не започнах. Костваше ми половин година да се осмеля. В последните седем-осем месеца добих увереност поради страхотния интерес към блога. Когато проектът за списанието започна да става и най-после го пипнах на хартия, най-големият подарък, който получих, е да разбера колко много приятели имам, които ме обичат и искат да правя точно това.

Списанието се издава от "Дюкян Меломан". От тях ли дойде предложението, или вие ги потърсихте?

Те ме подкрепиха изключително много, но не от тях дойде идеята. Парадоксът е, че нещата започнаха да се случват и когато предложихме на Явор Ганчев да стане мой издател, той реагира с едно изречение: "Айде, де, откога те чакаме! За да не си губя времето и да попадна на нещо лошо в театъра, просто влизам в твоя блог да се информирам." Аз се вцепених тогава, защото не предполагах колко много хора се допитват до блога ми. Това означава, че хората наистина имат нужда от критичност.

Кога ще излиза списанието?

Всеки месец, на края на месеца. Няма фиксирана дата.

Ще има ли реклама?

Надявам се, че ще дойдат идеи и предложения. Вярвам в това заради реакциите, които получих, след като списанието излезе.

Как ще постъпите, ако попаднете в ситуация на ръба между оцеляването на списанието и публикуването на поръчкова рецен...

А, не, не, съжалявам. Такива предложения са ми правени хиляди пъти от 2005 г. насам, но всеки стои със себе си в това, което прави. Много лошо пиша, когато трябва да пиша насила, не мога, нямам това качество. Възхищавам се на хора, на които им показват копче и те казват: "Да, това е планина", но аз не го умея и страшно ми личи.

Не виждам смисъл в това да напишеш, че Гуньо е Гетсби, а всички да знаят, че това не е Гетсби.

Кои са вашите читатели? Имате ли техен профил?

Не се стремим да сме за всеки. Това е списание, което иска да достигне до своите специални читатели - четящи, мислещи хора. Те могат и да са високообразовани, но могат и да не са толкова, но да искат да се образоват. Не мога да ги разделям. Нямам амбиции да говоря на цяла България и хората да тичат в унес към РЕП-овете, за да четат за театър. Нямам такива илюзии.

Къде ще се разпространява?

Разпространява се на определени места, които всички четящи хора знаят и посещават. ["Дюкян Меломан", книжарница "Петър Берон", "Арт хостел", "Книжици", книжарница "НАТФИЗ", Paper Cake -  бел. ред.]

Какви ще бъдат темите и съдържанието?

В списанието ще има рецензии. Много искам да има и по-теоретични текстове. Вече съм влязла в контакт с автори за преводни текстове. Оставила съм едно пространство за пиеси. Те трябва да бъдат на бял свят - добри, лоши, всякакви - те са нашето настояще и трябва да са видими, каквито и да са. Много държа текстовете да са и познавателни - т.е. да има какво да се научи. Смятам, че това, което знам, непременно трябва да го споделя.

Няма да е като логорея и да има само мои текстове, затова съм поканила и външни автори. Естествено, че ще продължа с интервютата, но целта е да се разгранича максимално от развлекателния бизнес.

Не бива ли да се шегуваме с театъра?

Непременно трябва да го правим. Театърът е жив, на него трябва да му се случва всичко, за него трябва всякак да се говори, даже и в низкото. Но се страхувам, че това, което се случи с внушението, че театърът е развлекателно изкуство и салоните непременно трябва да са пълни с всякакви хора - от "Люлин" до "Дружба", измести същинското говорене за театъра. Театърът може да бъде и развлекателен, но трябва да може да бъде и друг - скандален, актуален, да задава въпроси, да създава проблеми, защото той е жив организъм и на него всичко може да му се случва.

Бихте ли направили прогноза за развитието на българския театър?

Струва ми се, че ще се развива в две посоки - към халтура, като в тази дума не влагам изцяло пейоративен смисъл - за всеки влак си има пътници, но мисля, че е дошло времето, в което определени хора ще се еманципират и театърът ще става все по-актуален и смел, тъй като това липсва в момента. Сега той се страхува да нарича нещата такива, каквито са, и това е много видимо - ние нямаме политически театър, който в момента е най-силен в света, а той винаги се появява в моменти на криза, дори ако се погледне исторически. Убедена съм, че тепърва ще се намери място за политически, но не в смисъла на сатирически театър.

Кое представление бихте препоръчали за есента?

С огромно нетърпение чакам "Хамлет" на Явор Гърдев в Народния театър, чиято премиера е през октомври.

В следващия брой на Blogът за театър очаквайте повече за и от Мила Искренова. 


 http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/08/03/1880149_blogut_za_teatur_na_gergana_pirozova_izliza_na_hartiia/

"Blogът за театър" на Гергана Пирозова излиза на хартия

От Мая Стефанова 

Част от корицата на юлския брой на "Blogът за театър"
Фотограф: Юлия Лазарова

Гергана Пирозова е театровед, театрален критик и журналист от дълги години, сред които се нареждат и редица нейни текстове на страниците на "Дневник". От година и половина насам пренася голяма част от критичните си впечатленията, свързани с театралното изкуство и сцена, на онлайн страниците на собствен блог, който усърдно и разпалено поддържа с времето. Сега въпросният блог се пренася на хартия със заглавие "Blogът за театър". От края на месец юли неговият първи брой е вече факт и се предлага като издание на "Дюкян Меломан".

Противно на логиката, както и самата Пирозова сподели за "Дневник", тя е решила да прехвърли част от опита си да внася доза независим критичен поглед от онлайн пространството към традиционната печатна медия. "Знам, че тенденцията е процесът да е преминаване от хартия към онлайн, но ми се прииска да е обратното. Нека да го наречем някакво лично отстояване", допълни авторката, според която независимо колко много се чете в интернет, много от хората все още се обръщат към хартията, когато става въпрос за по-задълбочени, анализаторски и критични текстове.

"Когато започнах да пиша в блога си, много хора ме посъветваха, че е добре да пиша по възможност всеки ден по нещо кратко, за да имам повече читатели. Но аз пиша за театър и кратките писания някак не са ми по вкуса, а имам вече много читатели. Много от тях дори четат от чужбина. Според мен времето на кратките съобщения като тези в социалните мрежи отминава. Хората все повече имат нужда от информиран, задълбочен и интересен текст, който да ги накара да се замислят", коментира още авторката.

Макар "Blogът за театър" да тръгва от нейния личен блог, носещ името й (gerganapirozova.blogspot.com), тя подчертава, че идеята й въобще не е да публикува в него само свои текстове. "Още в следващия брой ще има външен автор. Но искам да наблегна, че това ще е издание изцяло за театър. В него няма да се занимаваме нито с кино, нито с галерии, нито с ресторантите, където да пращаме публиката да похапне след постановка", казва тя.

Нужен е икономически независим поглед както към добрите практики и резултати в театъра, така и към проблемите в него. Единственото списание, занимаващо се с театралното изкуство у нас в момента - сп. "Театър", в което Пирозова допълва, че е и сътрудник, е издание на Министерството на културата и на община София. Това автоматично прави критиката към проблемите в театъра, произлизащи от неуредиците в тези институции, невъзможна, казва още тя. И все пак "Blogът за театър" няма за цел да бъде злободневно четиво, а просто качествено независимо издание, допълни още тя.

"Ще напомня, че в изкуството критикът е единственият независим ресурс на информация. Останалото е реклама, която има за цел да поддържа в нас "неудържим оптимизъм", който поражда неосъзнато безпокойство... А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи", пише авторката във встъпителния текст на списанието.

"Blogът за театър" ще излиза всеки месец, докато има финансовата възможност това да се случва. В момента Пирозова разработва и план за разпространението на изданието с абонамент. Засега тиражът му е 1500 броя.

На дебютните му хартиени страници може да откриете рецензия за пиесата "Нощна пеперуда" на Явор Гърдев (Народен театър "Иван Вазов"), материали, озаглавени "Пайнерът" на българския театър Камен Донев пълни салони и "Жизнеутвърждаващият самоубиец" по Сашо Морфов". Има и обширен поглед над пиесата в Театъра на армията "Евгений Онегин" с режисьор Стайко Мурджев, както и McBeth на Теди Москов, чиято премиера бе през януари на сцената на Младежки театър "Николай Бинев".

За пръв път може да прочетете и непубликуваната досега пиеса "Мъртвата Дагмар, или Малката кибритопродавачки" от Светозар Георгиев, поставена на сцената на ТР "Сфумато" с режисьор Ида Даниел.

За да разлистите със собствените си ръце "Blogът за театър", ще трябва да го потърсите в магазина на "Дюкян Меломан", в книжарница "Петър Берон" (ул. "Шишман" 2), Арт хостел (ул. "Ангел Кънчев" 21а, "Книжици" (ул. "Аксаков" 10), книжарницата на НАТФИЗ (ул. "Стефан Караджа" 20) и в Paper Cake (ул. "Г.С. Раковски" 122). Отделете за него 4 лв.