Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

събота, 13 февруари 2016 г.

МЪЛЧАНИЕТО И ТЪРПЕНИЕТО ВЕЧЕ СА ОПАСНИ! НЯМА ВРЕМЕ




Този текст няма за цел да успокоява, ласкае или заблуждава някого. Той е предназначен за хората на театъра, балета и музиката, отново поставени в унизителната ситуация да се надяват да бъдат пощадени от поредната сеч на ятаганите на Вежди Рашидов и неговите реформи.Този текст иска да Ви докаже, че има смисъл и имате сила да приключите с мълчанието и търпението.


Какво взриви търпеливото, даже прекомерно търпеливо и свикнало на всякакви експерименти по постигане на съвършената апатия театрално съсловие?

По-долу публикувам десетки реакции във Фейсбук на доказани хора на изкуството, за да стане ясно едно - съсловието най-после се пробуди. Дано!

Вече два дена Фейсбук кипи заради обявената "оптимизация" в сценичните изкуства в поредното постановление на Министъра на културата г-н Вежди Рашидов, подкрепена от неговата „сянка“ – шефа на САБ г-н Христо Мутафчиев  и техния заместник министър г-н Боил Банов. В какво се състои, т.нар "оптимизация"?

Въведение:

Осем културни институти - театрите във Враца, Благоевград, Смолян, Велико Търново, Кърджали, Операта в Стара Загора и двата национални института „Национален музикален театър“ – София и Ансамбъл Филип Кутев,  бяха обвинени, че са  генерирали  големи дългови, заради които ще бъдат наказани и превърнати в "открити сцени", ако в срок от три месеца не покрият дефицита. В същия ден Христо Мутафчиев пред театралите в Смолян, в ролята на глашатай на МК, а не на негов коректив, както е по Устав, обяви началото на тримесечното им "състезание" по връщане на дълговете, като онагледи това с думите: Даваме равен старт: „Готови!“ и „бам“ с пистолета – „Тичайте!“.  Дали е профсъюзен лидер на щат към МК, или  е в служба на интересите на работниците в сферата на сценичните изкуства, е  интересен въпрос, но кого да попиташ?

Началото на спринта бе дадено с Осемте изброени института, обявени за длъжници. Странно, обаче, как посочваните суми от МК, които им били дължали театрите и ансамблите, в последните дни непрекъснато се променяха. При някои културни институти сумата е в пъти увеличена само в последните дни. За Ансамбъл Филип Кутев първоначално е посочено задължението от 78 хиляди лева, подписано от Вежди Рашидов в края на януари - това се разбира в отговор на допитване на депутат до Министъра. Дни след това на сайта на Министерство на културата се появи „новина“, че  Ансамбълът дължи всъщност 450 хиляди лева. След повторно запитване на депутати към Вежди Рашидов  каква е тази разлика в сумите, се заяви от Министерството, че данните били изготвени декември 2015, но Министърът ги подписал след като излязъл от болницата януари 2016, в резултат на чиновническа грешка. Така и не стана ясно как дефицита, заради който обявяват Ансамбъла за длъжник, само за дни нарастна с 372 хиляди лева и защо Министъра се подписва под неверни данни. Това практика ли е?

Какво означава „открита сцена“ – място, в което има един директор, един осветител и един, който да отключва театъра. С две думи – предстоят уволнения, камуфлирани като шанс, предоставен от Министерство на културата. Съществуващата театрална мрежа, създавана над 100 години, е на път да бъде заличена. Поредната „реформа“ е насочена първоначално към провинциалните театри  и опълчилия  се на Вежди Рашидов преди години Музикален театър в София.
Изпуснатите реплики, обаче, на Заместник министъра Боил Банов преди дни, разкриват плана - формулата на „откритата сцена“ ще бъде приложена към всички театри в България. Обърнете внимание – откритата сцена значи едно – закриване на всички щатове, ликвидиране на съществуващата театрална мрежа.

Накратко, според Министерство на културата  – театрите са длъжници, но Министерството им дава шанс. Ако те не успеят да „дотичат“ в срок от три месеца до финала на обявения спринт, според аналогията на Христо Мутафичев,  то те ще фалират. Тогава, повтарям, ще бъдат превърнати в „открити сцени“, т.е помещения с вратар, пъдар и ключар, отворени за новата култура, тази на "мечките", а не на местните творци, откровеничи Христо Мутафчиев пред събралите се театрали в Смолян онзи ден, докато ги мъмреше.  За всички е ясно - спринтът е фиктивен, целта е обявена - фалит на театрите и откриването на нов вид театрална мрежа, която ще разкрие пазарните хоризонти пред шепа продуценти на "мечки".

Всичко това ще стане, повтарям, чрез – ликвидиране на щатовете в театъра, хиляди безработни, унищожаване на театралната мрежа в България, елиминирането на основата на едно от театралните чудеса – колективната работа в резултат на сработването на трупата, ликвидиране на техническите служби, с което сцените ще станат животоопасни, превръщането на културните институти, изгражданата над сто години, в арена на комерсиалните апетити на  гостуващите „мечки“  и техните продуценти. И защото всеки разумен човек би се учудил защо ли му е на едно Министерство на културата да унищожава културата, то ще го кажа още по-ясно:

Целта е една - организиране на нова театрална мрежа, контролирана от нейните създатели, която с държавни пари ще захранва частни продуцентски организации. Помните какво се случи с българското кино, нали?

Вероятно ще се озадачите, защото същите твърдят, че няма пари. Обаче,  има - и те са гарантирани 68 милиона лева от бюджета за сценични изкуства. А сценичните изкуства, запомнете - са единствените, които изработват с дейността си 2/3 от приходите на МК, което не прави нито Лувъра, нито музеите на Вежди Рашидов - гордостта му, за които никой не го попита дали си изкарват парите и лежат ли те на държавната хранилка. А сценичните изкуства изкарват чисти пари, т.е. могат да печелят, иначе защо ще са всичките тези апетити, казано по-просто.

Не се поддавайте хора на театъра, балета и музиката,  на внушенията на МК и САБ, че сте некадърни, мързеливи, неталантливи и губещи, че държавата заради това не Ви е длъжна, защото лежите на гърба й, както твърди шефът на САБ, актьорът Христо Мутафчиев, който ужким трябваше да се бори за вашите заплати, за своите колеги. Длъжна Ви е! И той Ви е длъжен!

Не прощавайте лъжите, с които Ви заляха, произведени дали от невежество или съвсем съзнателно с цел да Ви объркат и сломят. Гордейте се, че успяхте да оцелеете, въпреки МК и САБ и техните опити да Ви реформират цели шест години, докато Ви доведоха до фалит - самите те го твърдят това, а уж реформата им беше най-добрата. Съпротивлявайте се на внушенията, които мултиплицират в медиите, че от Вас няма нужда и трябва да бъдете заменени от няколко "мечки", защото публиката не Ви харесвала, защото пак Ви повтарям - Вие сте тези, които изкарвате парите на МК.

Не им вярвайте, че театрите дължат пари! Тези "дългове" се генерираха от умишлено променяните от тях десетки пъти правила на играта и то със задна дата, което доведе до изкуствено създадени борчове, на хартия, с които можеха, обаче, да контролират директорите на театри. Затова мълчат! Само през последната 2015 три пъти се измениха правилата и то винаги в ущърб на театъра.

Не се чудете, че маститите фигури в театъра също мълчат, сякаш това, което се случва не ги касае. Попитайте се колко пъти през последните години Ви защитиха! А също, дали мълчанието им днес, не ще ги обезпечи утре?

Има ли смисъл да се държи сметка за невежеството на г-н Министъра на българската култура, който преди дни твърдеше, че Шеспир е измислил театъра, за да се движи... и лъжата, че в Австрия няма държавни театри, за да оправдае желанието му да премахне българският държавен театър. Бюджетът на държавната Виенска опера е 124 милиона евро. Тук смисълът е да се потърси сметка на медиите, които толерират глупостта и лъжата, като ги разспространяват и не им се съпротивляват.

Затова:

Имайте самочувствие и  потърсете сметка за 20 часовия работен ден, за безкрайните турнете, за липсата на почивни дни, за незаконното Ви по Кодекса на труда експлоатиране, без заплащане на извънреден труд и командировъчни, за ниските заплати, които ще бъдат орязани отново, защото всяка тяхна "реформа", всяка тяхна "оптимизация" започва от Вас, защото Вие сте последните във веригата.

Имайте самочувствието и потърсете сметка от шефа на Съюза на българските артисти Христо Мутафчиев за всичко това, защото точно той трябваше да е Вашият защитник. Той трябваше със зъби и нокти да отстоява правата Ви, да защитава честта Ви, да охранява самочувствието Ви от хора, които биха казали за Вас, че лежите на гърба на държавата, докато сте притиснати до стената.

Имайте самочувствието и изискайте отчетите за хонорарите на маститите и "мечките", които източиха средствата на провинциалните театри, а сега ги обявиха за фалирали. Поискайте отчет на  средствата  на всички театри, даже на Народния, защото те са публични. Защото, запомнете, това са парите, които Вие сте изкарали. Изискайте отчет на публичните средства, повтарям, независимо, че това вече се направи от депутат, но отговор няма, защо ли? А ако един ден ги видим тези отчети,  ще "лъснат" зависимости, които ще обяснят както мълчанието, така и целите на тази реформа.

Но преди това:

Не се подмамвайте от обещанията им за лъскаво проектно бъдеще, то ще е само за избраните, а те вече са посочени. Не се поддавайте на опита да Ви насъскат помежду Ви като поощряват едни театри, а други - наказват. Позната Ви е тази тактика. А и не забравяйте – планът е да се ликвидира целият щат на сценичните изкуства.

За това:

По-долу публикувам красноречивите реакции във фейсбук на доказани имена в областта на културата, като Велислав Минеков, Асен Аврамов, Койна Русева, Румен Бояджиев-син, Атанас Атанасов, Станка Калчева, Йордан Славейков, проф. Георги Костов, Даниела Кузманова, Пеньо Пирозов и др., които имат заявени позиции, въпреки угнетеното и сплашено съсловие. Публикувам ги, за да разберете, че не сте сами този път. Тези пишещи във фейсбук, са нито „недоклатени“, нито „комплексирани“, за каквито ги смята последният виртуален-пурист в съвременния свят - Христо Мутафчиев. Те са част от онзи общ и важен за нас българите процес по създаването и съхраняването на "българска култура", процес, особено  актуален точно днес. Защото всеки удар срещу последните културни центрове, от които може да се чуе речта на Йовков и Радичков, особено в региони като Кърджали и Смолян, което предстои, са удари срещу колективната ни памет и общото ни бъдеще.

Затова хора на театъра, балета и музиката, приключете с търпението! Не мълчете!

КАК ФЕЙСБУК РЕАГИРА НА РЕФОРМАТА НА ВЕЖДИ РАШИДОВ И ХРИСТО МУТАФЧИЕВ

Велислав Минеков - скулптор
Скъпи колеги, артисти, музиканти, танцьори и сценични работници, защо мълчите пред това явно престъпление ? Защо предпочитате нищетата и мизерното си съществуване пред вашия професионализъм и заслужена съдба на творци ? Защо продадохте своя интелект и пожелахте с наведени глави и мълчание собствената си обреченост? Защо духовната нищета приехте за свой жизнен стандарт? Защо позволявате да бъдете управлявани от мутри, мултаци и простаци?
Дали да бъда огорчен от вашето смирение или е по-достойно за съдбата да се
опълчиш срещу море от мъки и в таз битка да ги зачеркнеш всички?
Да бъдеш или да не бъдеш ?
Или с Уилиам или с тиквите.


Изберете сами.

Асен Аврамов - композитор
Темата за закриването на театри и откриването на сцени е много болезнена за всички.
И за амбициозните и за пасивните, за успелите и неуспелите, за талантливите и за ненадарените...
И всеки е сигурен, че е прав. И е прав, но винаги само през своя ракурс.
Аз не съм популист и ми се иска да бъда разбран правилно.
Не съм за хвърлянето на парите на българските граждани в затъващи културни институти, затъващи учебни заведения, затъващи научни институти, здравни и почивни и прочее т...
еритории на общественото.
Просто смятам, че преди всяко действие трябва да има идея, мисъл, цел и хоризонт.
Идеята и хоризонтът са много важно нещо.
В областта на Културата и Изкуството смятам, че от 1990 година НЯМА такива!!!
Никога досега Обществото чрез своите високи нива - интелектуални, политически, научни, творчески НЕ дефинира и не поиска да дефинира основния за Културата въпрос За какво на Народа на българите е нужна Култура и Изкуство?
Каква работа искаме да се свърши с тези "инструменти" на Цивилизацията. Ако нямаме обществено споделен отговор на този въпрос никаква реформа няма да направи нищо и парите на българите отново ще се хвърлят на боклука!
Без хоризонт няма пътуване!

------------------------------------------------------------------------------------------
Стефани Лечева - актриса
Г-н Мутафчиев, как правим открити сцени, за да дойдат "мечките"?! Нас, Не "мечките", къде ще ни "преустроите"?! И, въобще, г-н Мутафчиев, ако целта на тази "реформа" е да се утвърди само "мечко" моделът, то тогава защо въобще не спрете и Вузовете, които подготвят толкова много кадри за сценичните изкуства?! Да се избират там 2-3 деца, които ще стават "мечко" модели и да не се пропилява бъдещето на толкова много млади хора след като няма цялостна държавна политика за култура! И после, Съюзът на артистите в България, не трябва ли да защитава правото на труд и творческите стремления, развитие и постижения на българските творци, а не да приема поредните предложения от МК за "оптимизиране" на българските културни институции, които ще доведат до поредното обезличаване или затриване на театри, опери....?! Толкова много примери се дават как е в другите страни, как там държавата не издържала театри, опери, пък си ги имат, и то успешно работещи! У нас все не става, все не стигат тези пари, ние сме в същото положение от 1994г. след един куп опити за "реформи" и "преструктуриране" в последвалите години!? Защо не успя да проработи този закон за меценатството, защо за толкова години, от 1994г. насам все се въртим в същата точка, а никой не направи успешно работещ модел за финансиране на културните институти?! И не трябва ли САБ да изисква от МК, и от всички, които са се заели да "преструктурират", "оптимизират", "редуцират" отново културните институции точно това: ясна цел за съществуването на всеки театър или опера, ясна формула за финансиране, а не да се действа на принципа има театър-има проблем, няма театър-няма проблем?! Как така, г-н Мутафчиев, "правите открити сцени, за да дойдат мечките"?! Ами в село "Последна надежда" напр., където никога няма да отидат "мечки", но там един мъничък бъдещ Милчо Левиев ще види за първи път театър с нас НЕмечките, какво ще правите?! Помислихте ли за това, г-н Мутафчиев, за мъничкия бъдещ Милчо Левиев или бъдещата Стоянка Мутафова?! Знаете ли, г-н Мутафчиев, дори само заради този мъничък Милчо си струва да ни има нас, Немечките, които работим, смея да кажа, достойно на сцените на българския театър! Разбира се трябва да се променят много неща по отношение на финансиране, цел и модел на съществуване на културния институт, но не и да бъде затрит, или заменен със сегашния "мечкомодел"!
Stefani Lecheva
 /Не Бриджит Бардо, но със същата любов към Мечките/
.......................................................................................................................


Румен Бояджиев-син  - композитор

Ето сега моите, ясни и строго диференцирани въпроси по повод скандалното интервю на Мутафчиев, които Площад Славейков няма да публикува, но аз ще ги напиша, за да си отговорим всички на тях:
1. " всички легнахме на гърба на държавата"

Коя държава г-н Мутафчиев, кои " легнахме ( освен вас ) и как ще обясните омаловажаването на труда на собствените ви колеги ?
2. " Държавата не ни е длъжна"

Държавата не е частната фирма на която служите, има Конституция и не сте вие този, който може да я променя или перефразира. Хората не "лежат" а работят по 11 - 12 часа на ден за парите, за които вие закусвате в летните си почивки.
3. Какъв се явявате вие, за да определяте кои са " Мечките", кои актьори и музиканти са успешни и кои не, на какъв принцип правите това разделение и коя е другата култура, която " местните" творци не могат да покажат, а " избраните" могат? Допускам, че визирате собствените си изяви и халтури...И как е възможно при поста, който заемате, да си позволявате творческа дискриминация спрямо хората, които незнайно защо оглавявате?

4. Как решихте, че цеховете, заводите и фабриките са издържали културните дейци по места, един вид тяхната дейност и труд не струва и пукната пара и е недопустима мисълта той да има някакво финансово измерение, ако не са работниците в тези заводи да подхвърлят нещо? Предполагам, че в родния ви град така е било и по това съдите....Друг въпрос е защо България вече няма цехове, фабрики и заводи, и кой е виновен за това - актьорите и музикантите или господарите, на които служите ги унищожиха?!
5. За какво състезание и " бягане" говорите и вие ли сте менторът на това състезание? Ако за вас изкуството е това, значи вие сте един дълбоко объркан и заблуден човек, въпреки, че аз винаги забравям факта, че вие не сте човек на изкуството!

6. За вас театрите са ФИРМИ!!!! Сам осъзнавате, че след подобно изказване единствения достоен изход е незабавната ви оставка! Спасете малкото си останала чест....

Проф. Георги Костов

Таня Симеонов: Проведохме този блиц-разговор с професор Георги Костов...Той е член на Съвета по музика към МК и се оказва, че не само, че този съвет не е бил запознат с проекта за постановление, но даже, че не се е събирал от септември 2015 г.!!!!!
Георги Костов

НЕ МОЖЕ ДА ИМА ЗНАК ЗА РАВЕНСТВО ПРИ ЕДНА РЕФОРМА МЕЖДУ ДРАМАТИЧНИ И МУЗИКАЛНИ ТЕАТРИ И ФОРМАЦИИ! В ДРАМАТА МОЖЕ ДА ИМА МОНОСПЕКТЪЛ, А В МУЗИКАТА-НЕ! БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА Е ИЗВЕСТНА ПО СВЕТА НАЧЕЛО С БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАНТИ И ЗАТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ПОЛОЖАТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ КОМПЕТЕНТНИ И ВНИМАТЕЛНИ ГРИЖИ ЗА ОПАЗВАНЕТО НА ТЕЗИ ГОЛЕМИ ПОСТИЖЕНИЯ, А НЕ С ПРИБЪРЗАНИ МЕРКИ ДА СЕ РАЗРУШАТ ВЕЛИКИТЕ ТРАДИЦИИ, ГРАДЕНИ И ОСТАВЕНИ ОТ ПОКОЛЕНИЯ НА НАС!

Таня Симеонова: Професоре, проектът за това вече прието постановление не го ли обсъждахте в Съвета за музика, чийто член сте?
Георги Костов: Не! Миналата година имахме едно единствено заседание, есента! Никой не ме е викал, нито питал за моето становище!
............................................................................................................................................


Гергана Пирозова

Реформата на Вежди Джугашвили Рашидов: Има театър - има проблем, няма театър - няма проблем!

Вече не е тайна, нито слух, обявиха го официално днес в Парламента:
До шест месеца театрите - Враца, Смолян, Благоевград, Операта на Стара Загора, Кърджали, Велико Търново и двата национални културни института - Музикалният театър в София и Филип Кутев, стават "открити сцени", т.е място с един ключар, директор и човек, който да пуска лампите.

Ехоооо, вие, от тези осем културни институции, ставате безработни лятото, нищо, че цял живот сте се учили за това да сте актьори, музиканти, режисьори и прочие.

Този път, докато спасилите се от поредното Постановление, си отдъхват, че не са в списъка, мога да им кажа да не лежат на тази кълка - те са следващите. Даже няма да коментирам липсата на каквато и да било гилдийна подкрепа помежду им.
Оптимизирането на системата у нас, обаче, означава едно - нейното ликвидиране.

Не чувам някой да реагира. Това не са хрумки от последния миг на Вежди в българската култура, а стъпки, видими, обсъждани по комисии, в които участват колеги. Моля, искам да знам имената им. Да се запомнят хората, които ликвидираха българския театър, с мълчанието си, страха, усукването около властта, в името на личния си интерес, които забравиха, че докато си пазят личния клон, дървото падна.

Къде са профсъюзите, къде е Христо М. с неговия САБ, който уж трябваше да защитава интересите на гилдията, къде са т.нар. интелектуалци, фигури в театъра, къде са самите потърпевши.

Но едно му признавам на Вежди и екипа му, че са страстни и постоянни в респекта си към Сталин, защото

 ДЖУГАШВИЛИ РАШИДОВ И СИЕ действат така:

Има театър - има проблем, няма театър - няма проблем!
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Койна Русева - актриса

Театри не трябва да се закриват , трябва да се инжектират ... Против " тетанус" ... Господин министър на културата ... Министър ли да сложа в кавички или култура , или господин - объркана съм ...

...............................................................................

Кремена Райчев
Министерство на ХАЛТУРАТА!

Да предложим на Министерството - Унищожител на българската култура и изкуство да започне реформите и преструктурирането първо от себе си, а имено:
ДА СЕ РАЗТОВАРИ С НЯКОЛКО ЕТАЖА АДМИНИСТРАЦИЯ!

Както им харесва на господата - от долния към горния етаж или обратно от горния към долния, а може и от средата!
Ние не искаме повече да издържаме хрантутници - канцеларски плъхове на държавна хранилка!
Кои сте вие и как изобщо се осмелявате да посягате с лека ръка на театри и храмове на българското изкуство, на онова, което е съградено с толкова любов от нашите праотци, с толкова история и традиция зад гърба си!

Как така? С какво право!
Принципът на т.н.делегиран бюджет, който сътворихте, принизи и наведе качеството на продукцията до ниво чалга и селски вечеринки, от което се срамуваме, само и само да угодим на масовия вкус, за да продаваме билетчета!

Така убихте най - важната функция на изкуството: ВЪЗПИТАТЕЛНТА!

Функцията да изгражда вкус към красивото и естетичното, да утвърждава нравствени ценности у подрастващите!

Вие, господа - чантаджии, носите отговорност за опростачването и чалгазирането на масата!

Някога, по времето на Людмила, министерство нямаше, но имаше Култура!

Българските артисти, музиканти, певци, писатели, поети, художници и т.н. бяха обгрижвани и уважавани!

А сега са смачкани от системата на държавно ниво!

До кога ще ви търпим,

министерство на Халтурата!!!

Оги Симеонов

КЪМ ТЕАТРАЛИТЕ !!!
Може ли някой от по-смелите да отгатне, колко ще струва на Драматичен театър Ловеч постановката "Търся нов съпруг" от Миро Гавран?
режисьор: ...Валентин Танев
участват: Валентин Танев, Албена Колева и Тончо Токмакчиев
Или както би казал Христо Мутафчиев, необходимия за града зверилник.

Ами, добре дошъл в театралната реформа, Драматични театре Ловеч. Поклон ! Честито на ловчaнлии !
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 

Любен Петков

Дали съм разбрал правилно идеята на министъра!?

Освобождаваме всички артисти и музиканти да си репетират сами в къщи, да си общуват по Скайп, да си направят конферентна връзка ако искат и когато са почти готови, да си платят наем на свободната сцена, на режисьор, диригент, осветител, сценограф, художник, озвучител, рекламна компания, да направят една, две репетиции и да поставят пиеса, дето ще им донесе толкова приходи, че след като се разплатят с по-горе споменатите, да им останат средства да си платят и билетите за трамвая до "сцената"?
Или:

Държавата ще преценява дали точно тази пиеса. режисьор, диригент, оркестър, комплект артисти, сценограф и т.н. ще донесат пари и ще ги спонсорира/подпомага, ако ви харесва повече? Ще изчисли приходите, отчете разходите и след това ще даде парите за билетчетата или за каквото стигнат там?

..............................................
Явор Бошнаков

КАКВО ОЧАКВАМ ДА СЕ СЛУЧИ

 Директорите на институтите за "стабилизиране" ще представят или не някакъв разчет до края на годината, който ще е нереален. Директорите или ще бъдат сменени, или оставени да изпълняват плана. Преди края на годината ще стане ясно, че планът е неизпълняем, и институтите най-вероятно ще бъдат преобразувани в открити сцени или закрити.

ЗАЩО ФИНАНСОВАТА РАМКА Е ПОРОЧНА - ВЪПРОСИ

1. Кой и как определи държавната субсидия по видове институти? 2. Взето ли е предвид платежоспособното търсене като брой потребители, ценово равнище и други особености? В София, макар и понякога с конкуренция, нивото е едно, във Враца (безработица) - друго, в Кърджали (безработица, малцинства) - трето. 3. Взета ли е предвид материалната издръжка на всеки институт - стара/нова сграда, отопление, брой места в салона? 4. Защо има разлика при музикално-сценичните институти, които издържат масови колективи като оркестър, хор и балет/танцьори - субсидията започва от 4 лв. и приключва на 8 лв. при симфониетите? 5. Взети ли са предвид допълнителните разходи при изнесени представления извън постоянната зала? За какъв брой изнесени представления и къде е предвидената субсидия? 6. Взети ли са предвид допълнителните разходи за наем на институтите, които нямат собствена зала? 7. Каква част от субсидията е предвидена за нови постановки, колко на брой и какви? 8. За колко на брой и с какво заплащане персонал е предвидена субсидията?

КАКВО ДА СЕ ПРАВИ

 Синдикатите следва да се намесят и да защитят членовете си. Ако Министерството не може да отговори задоволително на горните въпроси, да се промени финансирането в сферата по следния начин: 1. Осигуряване на средствата за персонал и издръжка, вкл. наем при липсваща постоянна база. 2. Осигуряване на средства за изнесени представления извън постоянната база. 3. Остатъкът - за нови представления и капиталови разходи. 4. При излишък на приходи над разходи - договаряне на разпределението на излишъка по предходните три пера.

Цена Михалева

От много време повтарям на глухите и заслепени от собствения си минимален комфорт колеги - с мълчанието и несъпричастността си при възникването на всеки локален проблем затвърждаваме впечатлението, че сме не само овчедушни, но и излишни. Пак да повторя: ОТДАВНА ПУШИ И ТЛЕЕ, А СЕГА ВЕЧЕ И ГОРИ НАШАТА ОБЩА ЧЕРГА - на всички, посветили се по какъвто и да било начин на изкуство, книжовност, наука, духовност, както и на всички, които имат нужда от продукта на труда ни. Толкова индивидуален интелект не е на хубаво - време е КОЛЕКТИВНИЯТ РАЗУМ да се размърда и задейства. Но не само със словоблудство

..................................................................................................................................................................

Таня Симеонова

И още малко споделено от чутото днес-11 февруари 2016 г. от заседанието на Комисията по култура и медиите на 43-тото Народно събрание:На края на заседанието думата бе дадена на Милена Андонова...Поводът беше, че от 3 сесии на Националния филмов център една е нулева...тоест, няма сесия. Но тя започна така...Преди 5 години аз и Красимир Крумов- Грец вървяхме из народното събрание и молехме депутатите да не приемат текст в Закона за българското кино, което ни обричаше на гибел. Сърцето на Грец не издържа и той почина. Ние отдавна сме на проектен принцип...и загиваме...Не го правете това и с театрите...с треперещ глас призова Милена. Само припомням, че тя е дъщерята на Методи Андонов!!!!

.................................

Атанас Атанасов – актьор

Да видим сега...след толкова изписани думи, колко колеги ще прекратят присъствието си в САБ wink emoticon В очакване съм на 27-ми март и поклоните със статуетката на "Икар" wink emoticon
....................

Станка Калчева - актриса

Театърът на „Мечките" намери своята Б.Б. в лицето на Х.М.

.....................................

Пеньо Пирозов – оперен певец

Попяхме, поработихме здраво пред 500 човека, използвахме милостинята и шанса да докажем, че трябва да съществуваме! Имах възможността три часа да бъда в другото измерение, което ми предлага сцената и енергията която идва от четвъртата стена! Този цирк който се случва от петък вечер в културата има за цел да отклони вниманието от най-важното, как се изразходва бюджета за сценични изкуства от министъра. От публикациите разбираме, че ще се кандидатства на проектен принцип. Задавам си няколко бързи въпроса. Какъв ще е бюджета за проекти, дали ще е целеви фонд, кой ще го управлява, може би САБ и все такива прости въпроси! Не е вярно, че няма пари! Държавата е планирала 67 милиона, това е най-големия бюджет, но няколко тариката с вътрешни трансфери искат да ги управляват в частна полза! Ще си подсигурят отворени сцени, отглеждат "мечки" в съюзната клетка и ще решават кои и колко средста за хаутура ще получи от новия фонд! Така се прави бизнес в България с публични средства! Това не е ли Корупция? Помнете ми думите!

.........................................

Аглика Бояджиева - актриса

Тази агония с половинчатите реформи в сценичните изкуства води началото си отпреди 6 години. Тогава с лека ръка беше заличен Родопският театър, макар че точно в Родопите има нужда от българско слово, от родно изкуство. Та нали наличието на поминък и на културни институти е задържащ процеса на обезлюдяването и на обезбългаряването фактор. Справедливи са питанията на известни театрални творци - "А защо не се реформира/оптимизира Министерството на културата, то отдавна е единствено център-преразпределител на бюджетни средства, които не достигат? Къде е културната стратегия, къде са лостовете за усвояване на европейски и други средства?" Не, не съм крайна, свършете си работата, госпожи и господа!

И още нещо – големите приходи не са признак за художественост, трудно ми е да избирам между пиеси-еднодневки, които се крепят на майсторството на изпълнителите. Най-често и на така наречените "мечки", един от тях е рекордьор с участието си в n-брой театри. Христо Мутафчиев го казва в прав текст, цитиран от смолянски информационен източник: "И тогава идват мечките и показват друга култура на града." С кого се конкурира този тип театър? С риалититата на телевизионния екран? Слаба утеха. Предназначението на театъра е съвсем друго. И какъв вкус култивираме в нашите деца и внуци с този тип развлекателен театър, с театъра на високите финансови резултати?

По театъра им ще ги познаете.

.................................................................

Йордан Славейков – режисьор, драматург

Колеги от нарочените за закриване театри в родния ми град Враца (където започнах професионалния си път като режисьор),Смолян, Благоевград, Операта на Стара Загора, Кърджали, Велико Търново и двата национални културни института - Музикалният театър в София и Филип Кутев- подкрепям с името си, лицето си и присъствието си на живо всяка ваша форма на протест- мирен или такъв със сопи, камъни и дървье. Организирайте се. Ще съм там,където сте вие. И заявявам,колкото и да зная, че през фейбук е глупаво и неработещо:

Господин Вежди Рашидов, господин Христо Мутафчиев- оттеглете този налуден проект. Сега, докато имате време да размислите. После - ще е късно. И за театъра, вероятно, и за вас самите.

..............................................................
Стоян Радев - режисьор
Дори културните институции не могат да претендират за подразбираща се ценност, без връзка с конкретното съдържание, което произвеждат. Финансовите вложения, както в други области, така и в културата, се правят въз основа на условия и критерии, които трябва да бъдат изпълнявани. В противен случай разточителството става равносилно на морален дефицит и злоупотреба. Така че въпрос на отговорност и достойнство е да се отстоява тази позиция, дори когато нейното действие може да създаде сътресения в едно съсловие.
Но.
Принципът е принцип, ако бъде прилаган с еднаква строгост във всички територии, които попадат под неговия критерий. Няма как се съгласим, че преразходът на осем театъра е проблем, а загубата на милиарди в КТБ не е. Няма как броят на работниците в осем театъра да е проблем, а безкрайно раздутият щат в държавната администрация - не. Няма как издръжката на осем театъра да е проблем, а бомбастичния бюджет, гласуван за охрана на корумпирани политици, да не е. Няма как управата на осем театъра да е проблем, а политическото ръководство, което не атакува, а стимулира престъпността - не.

Невъзможно е да се установи съгласие там, където този, които трябва да олицетворява принципа и неговото действие, сам бяга от него и се облагодетелства зад гърба му..

...............................................

Йоана Темелкова - актриса

Никой не може и няма да спаси културата. Тя се заменя. Примирете се. Както Людмила Живкова е прокарвала проекти за "естетическото възпитание на нацията", за да може комунизмът да цъфти, така днес чалгата директно проектира върху нацията, но без да се легитимира. Тъжно ми е. Мъчно ми е. Надявах се, че Някой ще се вкопчи в Каузата, уви... Да си стягаме багажите освен, защото не искам и да мисля за децата си... Не искам и да си помислям от "какво" ще бъде населена България след 5 години. Омерзение. Защото трябва замах, не стъпка. Нужен е мотив "за...", а не оправдание "да не...". Но да си пуснем "Шоуто на Слави", там патриотизъм на парцали...

............................................................
Даниела Кузманова - музиковед

НЕПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНСТВУВАТЕЛСТВУВАЙТЕ!

КОЙ ви сложи на тези постове, господа?! ... "и когато се види накрая на това тримесечие кой от театрите не се справя, автоматично се самопреобразува“. Акцент в изречените сквернословия от министъра, зам. министъра и председателя на артистите - "НЯМА ТРУПА!!! Има само хора, които поддържат сцената". С други думи, актьорите, артист-солистите, хористите, танцьорите, диригентите и оркестрантите се САМОРАЗПУСКАТ, САМОУВОЛНЯВАТ, ДОБРОВОЛНО остават без хляб и се САМОПРЕОБРАЗУВАТ в шофьори на такси или в системата на чистотата. А министерството на културата се превръща в Агенция за недвижими имоти. ОСТАВКА!

Призовавам към протестите на хората на изкуството да се присъедини Нейно величество Публиката

...........................................

Венелин Методиев - актьор

Предлагам да се създаде Алея На Изчезналата Родна Култура (АНИРК), в която всички "мигли", "веждИ" и т.н. да са с БЕСНАЛИ дзъркели... Да уСВЕТЯВАТ пътя на поклониците, полагащи увехнАли караНфили... СъбУлезнования, друзя!

................................................

Драгомир Йосифов - диригент

Спомням си, как дирижирайки във Видин, се разхождах в Придунавската градина и се натъкнах на смайващо хубава бяла сграда. Беше ноември, доста студено. Надникнах, за да разбера какво е това. Оказа се градската картинна галерия. Тъмно, студено. Срещу мен се задвижиха някакви плъзгащи се сенки, безшумни и плахи. Сенките постепенно се материализираха в служители на галерията, които бяха смаяни и зарадвани от желанието ми да разгледам експозицията. Веднага понечиха да включат калорифер, тръгнаха да събличат няколкото якета, с които бяха облечени за да издържат на студа - защото имат посетител, прилично е, моля Ви, и т. н. едва ги спрях. Хубава експозиция, няколко чудесни картини от една българо-румънска художница, свидетелства за непретенциозно, но истинско умение, следи от скромен, но тих и усърден духовен живот. Сенките започнаха да ми обясняват - много дискретно! - историята и особеностите на платната, биографиите на артистите. В тези хора и в тази галерия, докарана до състоянието на сталинградски бункер или на сграда от апокалиптичен футурофилм имаше някакво огромно, макар и стрито на прах достойнство. Благодарността им, че съм вероятно единствения посетител на галерията от доста седмици беше видима. Благодарността и почитта ми към към тях, надявам се - също. Тази история се повтаря, повтаря.

Пиша това, защото съм омерзен от намерението да се превръщат театри и опери в открити сцени за "мечки", крупни столични дарования и бляскави халтурмайстери. От намерението да изхвърляш артисти, които и без това са изхвърлени. Омерзен съм от размахването на финансов среден пръст и принуждението да си "атрактивен". от всеки артист може да се изисква по-добро, още-по-добро, може да се изтрие праха на унилостта и безразличието; всеки артист може да бъде все по-, и все по-добър. Ако не бъде стрит, естествено. Понеже не е "ефективен". Спомням си (не искам да си спомням) как по времето на одиозния Цахес, наречен дянков БАН, където работех, беше доведен до състояние на спора. Има анаеробни организми, но едва ли хората са сред тях. Не си струва да се опитва. Вежди няма да получи Нобел по биология за това си откритие. А пък идеологията на блестящите таланти, които сами ще населят цяла България с изкуството си - и ще оберат всички възможни хонорари е толкова тъпа, че не ми се обсъжда. Културата все пак е общо дело, не такова на някаква хвърковата чета.

Не съм оперен фанатик, още по-малко - оперетен, малко съм скептичен към сценично-актуализираното възпроизвеждане на фолклора. Но това са си мои фрустрации. Повтарям - пределно омерзен съм от настоящите действия и намерения на МК. Действия, които навремето Константин Илиев определи като "просташки поход" през културата.

Колкото и малка да е тя. Колкото и непохватна да е. Колкото и "мъничка, и простичка, и скромничка... но и винаги храбра", както писа пък Щастливецът някога.

....................................

Ивайло Йорданов

Когато човек не може да се справи с нещо, в случая,да управлява българската култура, си подава оставката, не посяга върху нещо градено с векове, аман от управляващи некадърници,тройкаджии.....да не ставам зъл!!! Абе вие дето ни "управлявате" вместо да мислите за доходите ни, вие пак се захващате да "оптимизирате" започнете от себе си, послушайте приятелския ни съвет, защото днес е такъв, но утре няма да е, направете българската култура 1% от БВП, защото мълчанието ни, не означава съгласие с вашата реформа, мълчанието ни е следствие на културата ни и възпитанието ни, не бъркайте понятията, а си вземете бележка, никой не говори за качеството, а то се разминава с тази реформа, изкуството се подпомага от държавата, общините и частни лица/фирми,фондации също/. Вземете пример от цивилизованите страни, даже и борбата с Ислямска държава започва с културата, защото в дълбочина това е борба на култури, бюджета на отбраната и културата на Италия е изравнен, точно това е обяснението, борба с Ислямска държава, ние ставаме един прост народ, без култура, без образование, доволни сме вече когато някой певец си издържи спектакъла, ама как е станало това, никой не го интересува, какво качество е предоставил на слушателите....кой го вълнува. Гладния творец е взривоопасен, вярвайте ми, по-опасен е даже от стачкуващи полицаи, военни и други шапкари.Започвайте да работите или си събирайте багажа и оставете да работят хората с можене и голям капацитет, не им пречете, че тежко ви!!!

..................................................................................................................

Гергана Пирозова
Обаче много бързат с тази реформа, страшна истерия, не се изчаква даже законовото време от две седмици, в което трябва да се обсъди предложението. Човек да реши, че ще мрат скоро, а не са изпълнили още обещаното и бързат

 Единият се обяснява по едните медии, че Шекспир направил театъра да се движи, човек да се втетери от простотията му, а другият (Хр. М.) търчи по места да разяснява на хората, че правенето на театър е спринт, в който се надбягват, като го илюстрира нагледно с репликите "Готовиии... Старт, Бум, Стрелям, айде тичайте", и който не успее, нямало да има местни творци, а просто друга култура - тази на мечките, която си била и идеята на реформата. Няма вече скрито, покрито - без свян се изстрелва това, а мълчанието е знаменито.

Да обясня - "мечкарството" в бг театър е театралният чалга феномен - халтурен продукт, създаден с малко пари, с цел бърза печалба, като се наема популярно лице от телевизора, като примамка за отчаяните граждани в провинцията, които искат да са част от нещо,част от общност, пък било то и от телевизора, защото другата, тази по места е разпадната.

Отличава се с вулгаризирането на всяка тема - диапазонът е широк - от потури и едри мустаци, по които капе вино и ракия, докато зечервено пощляпва момата, до дантелени курветини, които се дупят в лицата на изпотените от първия ред, а натопорчен колега я преследва по дъсчения под на сцената.

Обаче да чухте някой от известните театрали да казва нещо. Тишина!

Дали ще чуем да излезе някой директор или мастит режисьор да каже, аз не съм съгласен всички актьори да са на улицата, тази реформа убива театъра, защото НЯМА НИКЪДЕ ТАКЪВ ТЕАТЪР, който да е само на проектен принцип, без трупи. Лъжат Ви! Мамят Ви, че ще изкарвате повече пари, те са заделени само за мечките! Пред очите Ви превръщат театъра в мечкарска индустрия, но на държавна хранилка от 70 млн. предназначена за неколцина. Повече никога няма да чуете "трупата на Пловдивския театър", или "трупата на народния театър", защото това е предвидено до десет години да бъде разрушено. Знаете ли, че актьорската трупа е в основата на българския театър, още от създаването му. Група съмишленици се събират, работят заедно, сработват се и дават най-доброто от себе си години наред, театърът е колективно изкуство, все още. Така е в Западна Европа, изобщо в цяла Европа. Има проектни спектакли, но те не представляват цялата система, а са само още една възможност. У нас със секирата се действа, като наричат това "шанс".

А от Народния театър си мислят, че са на завет, там на граждански договори ще го деянат. А между проектите сапуни ли ще продавате, бре?

Ще протестира ли днес някой за това, че ще го оставят без работа? Или можем да се събираме само по повод нищонезначещата и независеща нищо от него фигура на Слави Бинев, докато се преструваме, че лицето Вежди не е отново министър.

А къде е Сашо Морфов? В Русия на проектен принцип ли работи, със събрани актьори, от различни места, само за един поект ли или ползва сработена трупа на театър с дългогодишни традиции?

Обаче в тази гъста тишина най-лесно могат да се преброят мечките - по мълчанието им ще ги познаете.

Едно изпъква ясно - бързат и двамата - и Вежди, и Христо да доразсипят театъра. в кратки срокове, ей сега веднага. Вече се знае, че Вежди щял в болнични да излиза до 20 дена и между двете съживявания реши да умъртви театъра.

Аз, обаче, ще ги попитам - А накъде сте тръгнали? За къде бързате?

----------------------------------------------------------

 Очаквам Вашите коментари!

 

вторник, 8 декември 2015 г.

ПИТЪР БРУК: НЕНАВИЖДАМ ДУМАТА „КУЛТУРА“



„Продължавам да ненавиждам и да се съпротивлявам на преобладаващата в традиционните театри система на работа, която съществува в Русия и Европа вече няколко века: авторът пише текст, дава го на режисьора, той чете текста, отива при актьора, обяснява му как трябва да играе. После – репетиции, на които режисьорът показва на актьорите, как трябва да го изиграят. А после актьорите показват на публиката, какво те са научили по време на репетициите. Всички тези стъпки са изкуствени. В съвременния театър всичко това трябва да бъде единно...“
„Младият режисьор няма право да бъде безработен! Никой не те назначава за режисьор, ти сам се назначаваш. Ако един млад режисьор хленчи, че няма театър, че държавата не дава пари за постановки, той просто не е режисьор...“


Започнаха да наричат Питър Брук голям режисьор още през шейсетте години. Негови спектакли са включени във всички учебници  по история на театъра. В тях са играли велики актьори като Пол Скофилд и Джон Гилгуд. Работил е съвместно със Салвадор Дали, спорил е за природата на театъра с Гордън Крейг, Йежи Гротовски, Бертолт Брехт. Питър Брук има руски корени: неговият баща напуска Русия през 1907 г., а ако не беше го направил, то в нашата страна щеше да работи режисьор с името Пьотър Семьонович Брук.

На фестивала Spielzeitevropa в Берлин с великия режисьор сър Питър Брук се срещна специалния кореспондент на Известие Артур Соломонов, който взима първото интервю от Брук за руската преса през последните 10 години. (интервюто е направено през 2005 г., март месец и е запазено във вида, в който е публикувано – б.р.)

Известия: Господин Брук, представете си, че при вас идва човек, който не е чел Вашите книги, не е гледал постановките Ви, а знае само, че се занимавате с режисура повече от 60 години, и Ви пита: „Кажете ми какъв трябва да е идеалният театър?“
Питър Брук: Като начало бих направил дълга пауза, а после виновно бих отговорил на този човек: „Мога да Ви разкажа само за това какъв не трябва да бъде театърът“ (смее се).
Известия: Но опитвайки този или онзи театрален метод, пътувайки в Африка и Индия със своята театрална трупа, все сте си представял някакъв идеален образ на спектакъла?
Питър Брук: Всички наши театрални стремежи се свеждат до това хората, които са в залата, да усетят реалното присъствие на невидимото. Звучи много просто, но се постига много трудно. Но точно затова хората ходят на театър. Ако те искаха просто да се развличат, театърът отдавна щеше да е престанал да съществува, губейки от кинематографа и мощната развлекателна индустрия. Понякога присъствието на невидимото в спектакъла възниква спонтанно. Нашата задача е да разработим такава театрална техника, с която този момент да бъде удържан, за да имаме възможност да го предизвикваме.

Известия: Спектакълът „Ние“, поставен от Вас през 1966 г., беше посветен на войната във Виетнам – зверствата на американците в тази страна, тяхното вмешателство в чуждия живот, различната култура. Спектакълът предизвика голям международен скандал. След това заснехте по тази постановка филма „Излъжи ме“. Как ви се струва, на кое събитие от политическия живот задължително трябва да откликне съвременният театър?
Питър Брук: Още през шейсетте години, когато направихме спектакъла „Ние“, политическият театър стана невъзможен. Все пак единствената цел на политическия театър е да бъде в полза на обществото. А как това да се направи, когато ситуацията в света стана сложна? Да опростяваш политическия живот, да делиш света на врагове и приятели, на добри и лоши – това е просто глупост.
Днес може да поставите пиеса за Русия. Това би било много интересно. В тази пиеса би трябвало да изложите противоречията във Вашата страна. Но в никакъв случай не бива да се показват лошите олигарси и добрите президенти – това би било глупаво. Необходимо е да се обхване руския живот в много по-широк аспект, да се даде възможност да се изкажат много и различни хора.
Ние в Париж току що поставихме „Великият инквизитор“ на Достоевски (спектакълът гостува в рамките на Варненско лято през 2007 г. – б.р.). Репетирахме този спектакъл съвместно с „
Tierno Bokar (2004 г. – б.р.). В този спектакъл може да се види добрият и лошият ислям. Европейският зрител, гледайки “Tierno Bokar”, по-скоро си мисли: „Слава Богу, че съм християнин!“. А след това публиката може да отиде на „Великият инквизитор“ и да разбере, че някога нашата родна инквизиция е била толкова ужасна, колкото и съвременния ислямистки тероризъм.

„Политическият театър по своята същност е сталиниски“

А политическият театър в чист вид
е бил приемлив по времето на Бертолт Брехт, в онези наивни дни, когато е могло да се каже, например, че капитализмът е лош, а комунизмът – добър, и обратното.
Можем да уважаваме Брехт за това, че е прекрасен драматург и режисьор. Но моралът на неговите пиеси е толкова прост, че неговите произведения се оказват неприспособими към днешната крайно сложна ситуация. И възниква парадоксът: ако си съгласен с морала на пиесите на Брехт, ако споделяш неговия мироглед, няма да можеш да направиш добър спектакъл по Брехт.
А политическият театър по своята същност е сталиниски. Има голям герой, огромно зло, борбата между тях и точка! Повече нищо не е необходимо.

Известия: Вашият спектакъл „US“ (антивоенен пиеса-протест от 1966 г. – б.р.) може да бъде актуален и днес по време на войната в Ирак.
Питър Брук: Най-важният въпрос: какво стои зад религиозната война, която се води днес, какви интереси – държавни или интересите на всеки човек? За политика религията е инструмент, но за всеки, който води религиозна война, има много обясними човешки причини. Какви са те? Какво значи да умреш в името на Аллах? Какво стои зад религиозната омраза, ярост, зад масовите убийства? Отговорът на този въпрос не може да бъде теоретически.
Аз поставям нова пиеса, за да предизвикам в публиката съмнения. Надявам се, че движението на фигурите на сцената, звукът, тишината, текстът – всичко това заедно ще повлияе на зрителя по-силно от безсмисления преглед на новините. А въпросите, които се решават по телевизията, във вестниците, не е задължително да ни интересуват. Нека с тях да се занимава буржоазният театър.

„Премиерата – това е престъпление срещу спектакъла“
Известия: В самото начало на режисьорската си кариера през 40-те години Вие се противопоставяте на буржоазния театър. Но законът на изкуството е такъв, че в началото режисьорът протестира срещу буржоазния театър, а след време става част от него. Какво правите Вие, за да се противопоставите на този процес?

Питър Брук: С прийомите, които тогава използвахме срещу буржоазния театър, стана нещо забавно – сега те са станали неразделна част от него. Ще ви дам прост пример. През петдесетте години в Англия буржоазният театър – комфортен, уютен, благоприличен – царуваше навсякъде. Аз бях член на групата на театралните практици, които си бяха поставили за цел да шокират публиката – да разрушат табута.
Когато на Бродуей поставих спектакъла „Марат/Сад“ (1964 г.) за пръв път на тази сцена показах гол мъж. Това се превърна в събитие. А сега голите бродят на ята по сцените в целия свят. И кого учудва това? Може би някого, но доста малко. А мен ме учудва друго: защо младите режисьори използват тези прийоми, които вече петдесет години и повече никого не впечатляват? Тази щампа е на повече от половин век! Такива табута вече няма, а те все нещо разрушават и разрушават. Това не е театър.
А що се отнася до Вашия въпрос – аз продължавам да ненавиждам и да се съпротивлявам срещу създадения в традиционния театър система на работа, която съществува в Русия и Европа вече няколко века: авторът пише текст, дава го на режисьора, той чете текста, отива при актьора, обяснява му как трябва да играе. После репетиции, на които режисьорът показва на актьорите как трябва да го изиграят. А после актьорите показват на публиката какво те са научили по време на репетициите. Всички тези стъпки са изкуствени. В съвременния театър всичко това трябва да бъде единно...Така е организирана работата в нашия Международен център за театрални изследвания в Париж.
Но най-ужасната идея на европейския театър е премиерата.
Аз правя всичко, за да нямам премиери в традиционния смисъл на думата, т.е. не искам на мой спектакъл да идват критици, някакви важни хора. Премиерата е престъпление срещу спектакъла. Виждал съм как много добри постановки са били разрушени заради премиерната публика: заради прибързаните разсъждения на критици, високомерната реакция на „важни“ хора. Трябва да приемаме премиерата като един от етапите в живота на спектакъла, не като изпит или финален етап на работата. Мейерхолд казваше, че спектакълът е готов едва когато е изигран 50 пъти. И това е истина. Театърът, в който съществува такова обезобразяващо спектакъла събитие като премиерата, е обречен.


Известия: Независимо от това Вие взимате участие във всички фестивали. А фестивалната публика в по-голямата си част е именно тази, която Вие не признавате –ценителите, специалистите, режисьорите, критиците.

Питър Брук: Публиката, която идва на първия спектакъл, е нечовешка. По друг начин не мога да го кажа. Чакам кога ще премине тази вълна и ще дойде друга (друга публика – б.р.). На спектакъла е необходим контакт с различни аудитории, затова водя своите постановки на различни театрални форуми.
Всеки народ има различна изходна точка, от която започва контактът между спектакъла и публиката. Ако искаш да намериш взаимно разбиране с английската публика, трябва да направиш така, че в залата да се смеят. Това е най-елементарното ниво на човешки контакт, а в Англия публиката е настроена да се смее.
А, например, в Германия си длъжен да разбираш актуалните политически проблеми. Длъжен си или да поставиш спектакъл за съвременната политическа ситуация или да си дадеш вид, че говориш за политика. А всъщност да говориш за това, което теб те интересува. Въпреки че да правиш политически театър е от просто по-просто: например, може на прескоференция на президента да се постави камера по такъв начин и да го показваме в такъв ракурс, че това да бъде почти революционно (смее се).

„Ненавиждам думата „култура““

Известия: Когато произнасяте думата „култура“ сякаш я поставяте в кавички. Защо говорите за нея с ирония?

Питър Брук: Значителна част от безумието на нашия свят е заложена в думата „култура“. Честно ще Ви кажа, ненавиждам тази дума. Ако започнеш да сравняваш културите, да ги оценяваш, това е начало на расизъм. Всеки смята, съзнателно или несъзнателно, че културата, към която принадлежи, е най-добра. Всички хора са пленници на идеите на културата. Но всяка култура е непълна, несъвършена. Всички култури – руската, немската, английската, китайската, са част от световната култура, която никой от нас не познава.

Известия: Нужно е било доста да попътувате, за да разберете изначалното равенство на всички култури.

Питър Брук: Когато бях ученик учителят ми казваше: Твоето училище е най-доброто училище в страната. Още тогава разбирах, че това е глупост. После, като поотраснах, настъпи следващият етап. Казаха ми, че моята страна е най-добрата. Как можех да реагирам?

Известия: Да се откъснем от театъра. В своята книга „Нишките на времето“ (Threads of Time, 1998 г. – б.р.) Вие описвате, че в детството си сте чували как в съседната стая Вашите родители са спорили по цяла нощ на руски.

Питър Брук: Да, руският език ми се струва много близък. Понякога имам усещането, че всичко разбирам, когато слушам да говорят руснаците. Но това, разбира се, е илюзия. Ето, когато отговарях на Вашите въпроси, Вие няколко пъти казахте тихо „Понимаю“. И аз също Ви разбрах! (смее се)

Известия: В началото на седемдесетте тръгнахте с неголяма група за Африка. Сблъсквайки се с публика, която никога не е познавала театъра, Вие получихте възможност да поставите под съмнение всичко, от което се състои обичайния театър – устройство на сцената, взаимоотношенията на актьорите с персонажа, контактът с публиката, наличието на фиксиран текст. Това може би е бил най-значимият през седемдесетте години на миналия век контакт на различните култури на неофициално ниво. Какво бихте посъветвали съвременния млад режисьор, който иска да разбере основните принципи на театъра, да се заема с театрален експеримент? И на него ли му е нужно да замине някъде?

„Най-добре за младия режисьор е да избяга от машината за производство на спектакли“

Питър Брук: Понякога ме питат: защо нямате своя театрална школа? Мисля, че най-добрата школа за младия режисьор е да създаде своя група и да тръгне на пътешествие. Където иска, далеч от театъра, към който сме привикнали, далеч от театралните институти, фестивали и награди... Да избяга от тази машина за производство на спектакли. Да отиде в гората, на север, в самия край на Русия! (смее се). Не е важно къде – основното е да се намерят зрители, които не са заразени от театъра, които не знаят точно какво и как трябва да бъде в спектакъла и поради това неоказващи пагубно влияние на Вашата работа.
В Африка се изправихме пред неизкушения зрител, но не и примитивен. Излизайки пред съвършено нова, непознаваща театъра публика, младият режисьор трябва да започне изследвания. Трябва да се започне с импровизация. Режисьорът трябва да намери тема, която го свързва с хората, с които той желае да намери контакт.
Представете си: отивате на Марс със своя група и показвате на марсианците „Вишнева градина“. Не трябва да се учудвате на това, че ще предизвикате неразбиране. Необходимо е да намерите обща художествена територия с марсианците. Това е превъзходна тренировка на режисьорските способности. Дори на Марс да се окажат просто роботи, режисьорът въпреки това е длъжен да намери с тях контакт.

Няма по-добър начин да станеш по-гъвкав, а  прийомите по-прости и едновременно с това сложни.

По този начин се установява отношението с аудиторията, непознаваща театъра. И възниква основният проблем: те няма да могат да се развиват по-нататък с помощта на усмивка, на дружески жестове, даже и песен. Необходима е по-радикална крачка, за да се развият отношенията между новата аудитория и актьорите. И по-скоро необходимо е да възникне най-главното: синтез между смисъла на разказваната история и човешкото тяло. Режисьорът е длъжен да чувства какъв ритъм на разговора е приемлив за тази аудитория, какви образи. Ако развиваш действието твърде бързо, ще изгубиш контакта с публиката.
И всеки път при среща с нова аудитория на младия режисьор ще се наложи да решава въпроси за текста, цветовете, звука, музиката, движението на актьорите в пространството. Това е най-добрата режисьорска школа.

„Младият режисьор няма право да бъде безработен!“

Младият режисьор няма право да бъде безработен! Никой не те назначава за режисьор, ти сам се назначаваш. Ако един млад режисьор хленчи, че няма театър, че държавата не дава пари за постановки, той просто не е режисьор. Наистина той винаги може да събере неголяма група, да зарази хората със своята енергия, със своето разбиране за театъра. И тогава може да се започне да се играе където и да е, при каквито и да е условия. Ето, ние с Вас седим в кафене -  има стол, има маса, на масата има чашки с кафе. Това е декорът на бъдещия спектакъл. Това е всичко – може да започнеш да играеш. Трябва да се започне с това, което е пред очите ти, а не да чакаш някакви особени условия или помощ от държавата.

„За всичко е виновен Станиславски!“

Известия: Великият полски режисьор Йежи Гротовси беседвайки с Вас казва: „Моите търсения се основават на режисьора и актьора, Вашите – на актьора, режисьора и зрителя. Този път е възможен, но за мен той е твърде криволичещ.“ По време на Вашата повече от шейсет годишна театрална практика не Ви ли е минавала мисълта, че Гротовски е прав, че Вашите театрални идеи биха могли да намерят по-пълноценно въплъщение, ако ги бяхте развивали някъде далеч от публиката? И бяхте допускали на спектаклите само посветени.

Питър Брук: Аз не се занимавам с реализация на моите идеи! Това е отвратително – когато режисьорът започне да се занимава с идеи. Това не влиза в неговата професия. Тази глупава практика започна в началото на ХХ век, когато в Русия и Германия режисьорът стана истинския господар на сцената. За това са виновни Константин Станиславски и Макс Райнхард.

„Отвратително е когато режисьорът започне да се занимава с идеи“

После режисьорският диктат стана обичаен. Режисьорът-диктатор е нещо лошо, но е още по-ужасно, когато освен това и пише пиеси. Тогава се унищожава най-ценното в театъра. Вместо полифония, богато съчетание на различни индивидуалност, ние получаваме орязан, плосък възглед за света. Затова пък някой е въплътил своята идея.

Ако ти се струва, че имаш някакви идеи, за които непременно трябва да знаят другите хора, напиши книга, стихотворение или снимай филм. Филмът действително е дело на един човек. Режисьорът тук е автор. В театъра режисьорът има съвсем друга задача. Неговата цел, както вече казах, е да даде живот на невидимото. Затова са му необходими други хора, дълъг период на контакт с тях, дълги репетиции, в процеса на които режисьорът не смазва актьорите, а им позволява да проявяват личността най-пълноценно.

„Режисьорът-диктатор е нещо лошо, но е още по-ужасно, когато освен това и пише пиеси“

На режисьора са необходими други хора. Ето сега аз разговарям с Вас и това ми помага по-ясно да изразя мислите си. Това е много по-ефективно, отколкото ако аз разсъждавах само за себе си.

На режисьора е необходим актьор, а на актьорът е нужен партньор. И така се получава трупа. Погледнете химическите процеси: появява се в пространството някаква клетка и започва да провокира другите като ги привлича към себе си, сраствайки се с тях. Ето това е режисьорът. Енергията на режисьора (не идеята, а енергията – това е нещо по-широко и по-мощно), може да намери израз единствено посредством група хора. Тази енергия може да се умножава единствено с помощта на актьорите. А когато пристига публиката, неговата енергия отново се умножава многократно.

„Целта на режисьора е да даде живот на невидимото“

Това е като приготвянето на чай: нужна е вода, запарка и огън. Разбира се чай може да се направи  с хладка вода, но това е съвсем друг чай.
Отношенията с публиката трябва да се развиват постепенно, за да може у зрителя и актьорите да възникне общ опит. Не идеята, не месиджът, а именно преживяването. Мисълта възниква после. Мисълта и преживяването трябва да се съединят! Ако спектакълът е построен върху идея – защо е нужен? По-добре да се отиде на лекция в университета или да се прочете научна книга. Ако спектакълът е построен единствено върху емоции, той също не струва много. В такъв случай по-голям шок можем да изпитаме на рок концерт. Мисълта и преживяванията трябва да се съединят в спектакъла.
Но случаят на Гротовски е уникален. Йежи Гротовски е велик човек. Той се е учил в ГИТИС (еквивалент на НАТФИЗ – б.р.) в Москва и е бил подложен на огромното влияние на системата на Станиславски. А неофициално му е влиял Мейерхолд – в годините, когато Гротовси е учил в Москва, театралният опит на Мейерхолд е бил забранен. Гротовски си е поставя за цел да съедини тези велики театрални системи. Но постепенно Гротовски започва повече да се интересува от духовното развитие на актьора, отколкото от собственото си театрално търсене. Мисля, че той не е могъл да си отиде от театъра, защото в атеистична страна е невъзможно да се създаде манастир. Освен това той не е могъл да живее и работи в уединение, затова избира такава форма на съществуване, която не можеш да наречеш нито театрална, нито религиозна.
Техниката на Гротовски е използвана от хората в театъра, но интересът на Гротовски се фокусира върху духовния път. За да се използва неговото откритие, трябва да се следват неговите принципи за живота. Неговата работа  с всяка изминала година става все по-неповторима. Той се занимавал с религиозни търсения, а около него имало хора, които са го почитали като режисьор. На него публика не му е била нужна. Той се нуждаел от интимност, която се наблюдава само при монашеския начин на живот. Неговата работа е доста по-задълбочена от търсенията на Станиславски, Мейерхолд, Арто. Той отива по-далеч от всички велики режисьори на ХХ век.
Сега театралната ситуация е даже по-добро от тогава, когато аз започнах да работя като режисьор. Младият постановчик може да вземе от всички – от Мейерхолд, Станиславски, Арто, Гротовски, от когото си иска. Но в никакъв случай не подражава на никого, не се опитва да имитира нечий друг стил.

Известия: Във вашите книги Вие също говорите за възможности за използването на всички театрални системи, не отдавате предпочитание на нто една от тях, не създавате своя.

Питър Брук: Изобщо не съм склонен да мисля, че притежавам някаква истина, и не мисля, че който и да е от създателите на великите театрални практики е достигнал до тази истина. Има просто различни начини да се приближим към нея. Ако можем да видим, например, спектаклите-шедьоври от петдесетте години, те ще ни се сторят чудовищни.

„Театърът – това е мястото на срещата между идеала и практиката“
Театърът – това е мястото на срещата между идеала и практиката. Винаги се работи в средни условия, със средни хора и самият ти си среден. Но всички ние се стремим да достигнем идеалното ниво, разбирайки, че то е недостижимо.
Дори най-симпатичните и талантливи хора правят комерсиален театър и искат с пет репетиции да създадат добър спектакъл. Това е невъзможно. Но другият вариант – театърът като свещенодействие – където репетициите продължават с десетилетия, където пускат само някакви особено подготвени зрители, е абсурден. Той противоречи на идеята за театъра.
С една дума трябва да се изхожда от реалната ситуация, като се ръководим от идеалното. Ти си длъжен да стоиш на земята и да разбираш, например, че трябва да имаш пари, за да имаш възможност да платиш на много добър актьор. Ето така в противоречия преминава нашата работа. И затова аз, който току що ругах самата идея за премиера, мога да я похваля: денят на премиерата е нещо хубаво, защото организира работата. Нали спектакълът някога трябва да стане готов (смее се).


Известия: Може ли театърът да се конкурира с телевизията и киното, и длъжен ли е да го прави това?

„Виждайки пред себе си глупавия пример на телевизията и киното, театърът е длъжен да осъзнае своята отговорност“

Питър Брук: Влиянието на телевизията и киното върху хората е много голямо. Този факт изглежда, че освободи от отговорност театъра. Но мисля, че ако досега ги нямаше киното и телевизията, може би театърът щеше да тръгне по този погрешен път, по който тръгна телевизията и голяма част от кинематографията. Виждайки пред себе си глупавия пример на телевизията и киното, театърът е длъжен още по-ясно да осъзнае своето място в съвременния свят и своята отговорност.

Театърът е способен да събуди фантазията на зрителя без помощта на стереотипи. Ако отида на театър и видя там фотография, например, катастрофата, станала на 11 септември в Америка, не мисля, че у мен ще възникне истинска емоционална реакция. А ако някой в точния момент на сцената каже точната дума – може би у нас ще се появи шанс да почувстваме каква ужасна трагедия се е случила на 11 септември и как се промени нашия свят след нея.

Известия: Кое е най-голямото разочарование във Вашия живот?

Питър Брук: Мен не ме интересува миналото в това отношение. Всеки ден изпитваме някакво разочарование. Това е животът. Но да се вглеждаме в преживяното и отново да преживяваме някои събития? Защо? Аз не се наслаждавам от своето минало.
Интервюто е взето от страницата на "Известия"