Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

понеделник, 13 февруари 2006 г.

БАЛКАНСКИ ИСТОРИИ

Месец февруари се оказва ударен за Държавния театър "Сълза и Смях". След двете нови заглавия в афиша - "Нощта на кардинала" и "Оркестър Титаник", излиза и дългоочакваната комедия "Д-р" на сръбския автор Бранислав Нушич. Сценичната версия, музиката и постановката са на директора на театъра Бойко Богданов със специалното участие на актьорите Ванча Дойчева, Тончо Токмакчиев и Мария Сапунджиева.
"Д-р" ще е театрално събитие, което завършва цикъла и любовта ни към родната култура." Както споделя режисьорът, театърът има нова стратегия, която отделя специално внимание на българските текстове. "Днес попаднахме в булевардната литература от типа на екшъните и българинът загуби връзката на своята идентичност, какво става с неговия живот, сега и тук." С комедията на Нушич Бойко Богданов затвърждава на театралната сцена вкуса и радостта от балканския хумор, необходимостта от познатия език, близките теми и откровения смях. 
Пиесата е написана в началото на миналия век и носи типичните черти на балканската комедия - автоиронията и присмеха към някои елементи от националните ни стереотипи с ефекти на абсурда и парадокса - един безкраен карнавал от "нрави и типове сръбски". В сюжета са вплетени много интриги, обърквания, абсурди в рамките на едно семейство. Синът на прислужницата е пратен да учи за доктор, за да вземе тапия на името на сина на чорбаджията, който предпочита кафаните и нощния живот. Ролята на господарския син през 60-те години в югославския киношедьовър бе изиграна от Бата Живойнович, който през 2005 г. стана кандидат за президент в Сърбия и е смятан за един от най-популярните сръбски актьори, който е покорил даже и китайската публика. След много перипетии на финала чорбаджията държи на коленете си внучето, което всъщност е дете на зетя, който пък е синът на прислужницата и бившия мъж на настоящата съпруга на сина му...
Театралната премиера на "Сълзата" беше предварително скандализирана с обвиненията в кражба от директора на Сатиричния театър Рашко Младенов. Премиерата е трябвало да се състои декември 2005 г. на сцената на "Сатирата" под режисурата на Бойко Богданов и с участието на щатните актьори на трупата на театъра, но директорът на "Сълзата", недоволен от микроклимата в "Сатирата", пренесъл спектакъла в неговия театър, където го последвали две от актрисите. 
С него не тръгнали Тодор Колев и Стоянка Мутафова, която по обвиненията на Богданов не се явила на репетиция, а техническите неуредици на "Сатирата" също попречили на нормалния репетиционен процес. Както артистично споделя режисьорът за пиесата, "почнах я в един театър, па я изкарвам в друг. Почнах я с едни артисти, па изскача с други. Почнах я с обещания от едни спонсори, а я платиха други..."
Едва ли е нужно повече, за да се привлече вниманието на театралната софийска публика, но директорът на театъра хвърля ново предизвикателство, като обещава на премиерата по две безплатни кебапчета и сръбска музика за всички зрители. Това вероятно няма да е в контекста на римската сентенция " Народът иска хляб и зрелища!", а желанието на режисьора още по стълбите на Държавния театър "Сълза и смях" да се потопим в истинската балканска атмосфера.
Сценограф - Светослав Кокалов, художник на костюмите - Петя Стойкова, музикален консултант - Михаил Шишков и актьорите Веселин Мезеклиев, Милена Маркова, Йордан Биков, Елена Кънева, Анета Янкова, Пламен Добрев, Венцеслав Кисьов, Михаил Милчев, Койна Русева, Добриела Попова, Стефан Щерев, Дияна Спасова, Йордан Бенчев.

четвъртък, 2 февруари 2006 г.

ПОСЛЕДНА СПИРКА


На 3 февруари в театрална работилница "Сфумато" ще се състои премиерата на първа част от проекта "Изход" - "Станция Астапово", авторски спектакъл на режисьора Иван Добчев. Представлението взима за отправна точка последните дни от живота на великия руски писател и философ Лев Толстой. На 83 години, през една студена есенна нощ писателят бяга от дома си с надеждата да намери местенце, където може да живее по-близо до Бога. "Станция Астапово" е "един спектакъл за смисъла на бягството от тривиалните "ценности" на живеенето - семейството, домашния уют, формалната съпружеска любов, светската слава...". След 7 дни той

умира от пневмония

в дома на началник-гарата на Астапово. Лев Толстой е един от малкото руски писатели, които се радват на дълъг житейски и литературен път, но типично за големите мислители неговата литература предхожда и съдържа интуиции за живот. Пламенната му натура често преобръща естетическите, нравствените и философските му възгледи и от ревностен защитник на семейството, баща на 13 деца, на върха на литературната си слава, настъпва период на дълбоки съмнения. Обръща се към Библията, където смята, че открива своите отговори, и сам извежда пет заповеди, които счита за истинските завещани от Христос. Най-популярният от тях е за непротивенето на злото с насилие. В своите религиозни и философски трактати, както и в публицистичните си текстове сурово критикува авторитета на църквата, държавата и насилието, което тя упражнява върху населението, за да защитава интересите на богатите. Отрича частната собственост, което го довежда до дълбок конфликт със семейството му. Става вегетарианец и твърди, че благополучието на човека зависи от въздържанието му. За голяма част от произведенията си той смята, че не отговарят на нравствените и естетическите нужди на човека и в този смисъл са безсмислени, защото едно произведение се явява изкуство, ако успее да зарази читателя с душевното състояние на твореца; ако отсъства това, то значи не се е състояло изкуство.
На сцената на театралната работилница в сгъстеното време-пространство режисьорът Иван Добчев концентрира вниманието ни върху последните дни от живота на гения като равносметка за изминалия живот.

Бягството на Толстой

е жест срещу нашата цивилизация, която превръща човека от цел в средство за постигане на цели, където материално-потребителското съзнание поглъща духовната същност на личността.
Сценичната версия, написана от режисьора, е изградена върху диалога на част от свидетелите на последните дни от живота на Толстой. Това е и творческата среща между "Сфумато" и "Линга" - компания за съвременен танцов театър, Швейцария, които вече два пъти гостуваха в България. След проведени ателиета с участието на двама от хореографите и танцьорите на "Линга" театралната работилница се впуска в нов експеримент на взаимопроникване между театъра на словото и театъра на тялото. В самото представление ще участват и двама от танцьорите на швейцарската трупа. Тази посока на "Сфумато" е продиктувана от желанието й да разшири кръга от зрители, както те споделят, но не към тези, гладни за "хляб и зрелища", а гладните за изкуство на големите съдържания. В годините театралната работилница, ръководена от режисьорите Маргарита Младенова и Иван Добчев, успя да конструира около себе си аурата на място за посветени и заразени от мисията на театъра. Почти с манифестен патос те се самоопределят като театър, който може да бъде разбран само като се изясни какво той не иска да бъде. Не иска да бъде

комерсиален, занаятчийски, конюнктурен

модерен, гъделичкащ потребностите на масовия зрител. А какъв иска да бъде? Сетивен, сгъстен, краен, експресивен, смирен, яростен, блажен... "Това е театърът на духа, опитващ се да превърне хаоса в Космос." И като всяка проява на сублимация, което е изначалното намерение на твореца да превърне хаоса в ред по свой образ и подобие, "Сфумато" ни въвлича в метафизиката на крайността, на границата между живота и смъртта, на предела и отстояването на избора, който правим всеки ден. Режисьорът Иван Добчев определя спектакъла си като ехо на този предупредителен глас, на тази питаща ни през времената тревога: Quo vadis? Накъде отиваш, човече?
"Сфумато" - 3 февруари, "Станция Астапово", авторски спектакъл на Иван Добчев, хореография: Марко Канталупо и Катаржина Гданьек, сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова, оригинална музика: Асен Аврамов, видеофилм: Любомир Младенов. Участват: Христо Петков, Албена Георгиева, Мирослава Гоговска, Снежина Петрова, Цветан Алексиев, Елина Алексиева, Мариан Бозуков, Жоана Чесич, Станислав Генадиев.
Втората част от проекта "Изход" е на режисьора Маргарита Младенова - "Станция Елабуга" - последна спирка от живота на Марина Цветаева - мястото, където най-голямата поетеса на ХХ век слага край на живота си на 48 години, след като й е отказано да стане миячка на съдове... Годината е 1941.