Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

четвъртък, 26 март 2009 г.

КУЛТУРНА СКУКА ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА

Скука навява от тазгодишните театрални номинации на Съюза на артистите. Даже и избраното мото "Култура по време на криза" не блести с оригиналност и сякаш довършва нерадостната картина в българския театър. Традиционно наградите се раздават на 27 март, а тази година събитието ще се проведе в Народния театър. Режисьор на церемонията отново ще е Стоян Радев, който преди две години направи колебливо шоу в цирк "Балкански".
В навечерието на театралния празник ще стане ясно дали представлението на Иван Добчев "Лазар и Иисус", което беше наградено с "Аскеер" още миналата година, варненското "Калигула" на Явор Гърдев или пазарджишкото "Изкуството да смиташ боклука под килима" е с приз за най-добра режисура. Това определено е най-равностойната категория в номинациите.
Следват странни нонсенси, които могат да бъдат оправдани веднъж с липсата на театрални събития, а, от друга страна, с присъствието на част от заинтересуваните в комисията. А пък и най-вече обяснението, че са номинирали тези, които са показали нов творчески етап в развитието си.
После идват учудващите номинации за майсторско техническо осъществяване, където на постановката "Калигула" ще й се наложи да се сравнява с "Ревизор" на Бойко Богданов и мюзикъла "Страхотните момчета" на Вл. Люцканов в "Младежки театър", в което играе и член на комисията - актьорът Стефан Мавродиев. Заради отсъствието на Народен театър в миналогодишните номинации за "Икар" са избрали безсилната "Женитба" на Н. Петков като единствен представител на най-големия ни театър.
Затова е и обречена на провал номинацията за главна женска роля на Рени Врангова, след като това е и най-слабата в кариерата й. Най-вероятно убедителното завръщане на сцена на Мимоза Базова от "Родилно петно"(реж. Иван Добчев") ще й донесе триумфа в категорията за главна женска роля, тъй като Светлана Янчева от "Валентинов ден" не отговаря на т.нар. верую да е чисто нова този сезон.
Главните мъжки роли са доминирани от Цветан Алексиев за ролята на Владимир във "В очакване на Годо" на Лили Абаджиева (която учудващо не присъства в нито една друга категория), Димо Алексиев - новата звезда от "Калигула", и Ленко Гурков от "Радост за моето сърце" на Младен Алексиев.
Апатия внушават номинациите за сценография при безусловно силното присъствие на Никола Тороманов с "Валентинов ден" и "Калигула". Дебютната категория е гордостта на комисията, в която има четири номинации, но истината е, че независимо от симпатичните усилия на младите изборът сякаш е поощрителен, а не поради особени качества.
Тягостна е културата по време на криза и опитите ни да превърнем мними таланти в герои на годината. Очевидната липса на нови силни имена в театъра не оправдава мъчителния избор на комисията.