Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

сряда, 8 април 2015 г.

"НА РЪБА" от АЛЕКСАНДЪР МОРФОВ

                                                                „НА РЪБА"
                                    авторски спектакъл на Александър Морфов

                              ПРЕМИЕРА -  16, 17, 18, 28 и 29 април 2015 г.,19.00 часа, Голяма сцена


Сценография – Никола Тороманов
Художник на костюмите – Тита Димова
Музика – Асен Аврамов
Хореография и пластична концепция – Анна Пампулова
Каскади – Асен Асенов
Участват: Деян Донков, Рени Врангова, Валери Йорданов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Пламен Пеев, Теодор Елмазов, Албена Колева, Стоян Алексиев, Христо Петков, Велислав Павлов, Радена Вълканова, Илиaна Коджабашева, Албена Ставрева, Иван Юруков, Леарт Докле,Ева Данаилова, Благовест Благоев, Ивайло Димитров, Симеон Гълъбов, Златина Никифорова и оркестър „На ръба” – със специалното участие на група „Ревю”, музиканти и артисти.

Една от най-очакваните премиери този сезон е спектакълът "На ръба" на режисьора и вече директор на Народен Театър "Иван Вазов" Александър Морфов.  За първи път от Голяма сцена на най-престижната ни театрална сцена Сашо Морфов, който е режисьор на НТ от 1992 г., излиза с авторски спектакъл по негов сценарий, който коментира абсолютното ни настояще. Представено на сцената като скелет от потъващ кораб, окичено със сателитни чинии, обитавано от клошари, българското настояще е въвлечено в радичкова суматоха, която помита всичко пред себе си и след която нищо не е същото. Дали това е политически ангажиран театър?
Опитите да се коментират ангажирано събитията от последните години не е приоритет на българските режисьори. Но именно този сезон Маргарита Младенова създаде своя публицистично-поетичен спектакъл "Самолетът закъснява", а Иван Добчев направи своя театрален коментар "Книга за изгаряне" за онези българи - завърналите се емигранти - един разказ, обвързан с протестите от последните години. А миналата година в "Професия лъжец" Теди Москов представи  своя бърз театрален историческо-критичен преразказ на миналото, обсебено от комунисти, но разказът за днес отсъстваше.
Сашо Морфов, в духа на неговия "На дъното" на Горки (1998), ни представя една картина на отчаяние и разпад, в която България е обитавана от клошари и хроми, не просто на ръба на своето отчаяние, а на дъното на оцеляването. На Ръ Ба - това остана от България, неуспяла на колизиите на съвременната "демокрация" - твърди в интервю за БГНЕС режисьорът. Възможно ли е днес от сцената на Народен Театър да се роди спектакъл, в който най-после да се изкрещи, че нещо не е наред у нас. Мъзможно ли е най-голямата ни сцена да се превърне в трибуна на недоволството към политическото статукво у нас? Или театърът у нас единствено ще предъвква миналото, отказвайки се да рови в раните "тук и сега" - едно от най-мощните преимущества на театралното изкуство. Дали "разказът" на Сашо Морфов единствено ще описва по живописния начин, по който начин само той умее, отчаянието ни, или ще си позволи най-после да стигне и по-далеч? Дали Сашо Морфов ще си спомни в този спектакъл общото ни отчаяние от управляващите в лицето на Вежди Рашидов и Бойко Борисов, което ни обедини на площада есента на 2014 г., а днес напълно забравихме. Или този спектакъл единствено ще ни напомня за загубите, не за виновните?
Сигурна съм, че какъвто и да е спектакълът "На ръба" ще предизвика множество реакции. Надявам се да са открити, за да не забравяме, че театърът е най-живото изкуство, в което се съдържа цялата палитра от възможни мнения и реакции.
 
 

Александър Морфов: Реквием за един отиващ си народ

„На ръба" е една емоционална, обща импровизация, за онова, което се случва в България. Нещо като реквием за държавата България, реквием за един народ, който си отива, който се стопява. Народ, който достойно и гордо съществува на този свят хиляда и триста години, но който не успя да устои на бруталните, алчни, безмилостни колизии на съвременната „демокрация""... и на собствените си низостни слабости и противоречия. Българската нация си заминава. Превърнали сме се в население, което едва оцелява в циничните условия на някаква фашистка, финансова общност, нарекла себе си – Европейска, която и пет пари не дава дали има, или няма такъв народ.

С „На ръба" искаме да споделим нашата тъга и болка по онова, което си заминава, болката за българския народ, който от година на година се стопява. Изгубилите се традиции, приемственост, празници – всичко онова, което моето поколение е запомнило, което сме се опитвали да предаваме на децата си. Тези ценности се загубват и имат смисъл единствено за някое телевизионно шоу или за някоя програма за изчезващи народности. Червената книга на българите! Това е тъжната страна на причината да правим „На ръба". А веселата... май няма такава!
(Из интервю пред БГНС)