Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

вторник, 2 май 2017 г.

ЗАПОЧНАХА РЕПЕТИЦИИТЕ НА КАЛИГУЛА НА ДИАНА ДОБРЕВА НА СЦЕНАТА НА НАРОДЕН ТЕАТЪР

                

                            "Днес текстът на Камю е предсказание за идващия фашизъм"



КАЛИГУЛА от Алебр Камю
Премиера – октомври 2017, Народен театър, голяма сцена.
Режисьор – Диана Добрева, сценична адаптация – Александър Секулов, сценограф – Нина Пашова, музика – Петя Диманова, драматург – Мирела Иванова, превод – Наташа Колевска, Красимир Кавалджиев
Участват: Деян Донков (Калигула), Валентин Ганев, Йосиф Шамли, Жорета Николова, Александра Василева, Биляна Петринска, Албена Ставрева, Вяра Табакова, Зафир Раджаб, Деян Ангелов

Днес започнаха репетициите на "Калигула" от Албер Камю, един проект на режисьорката Диана Добрева на сцената на Народен театър. На нарочна пресконференцията режисьорката сподели:
 „Мисля, че точно във времето, в което живеем, особено последните събития, в чисто политически план, темата за диктатурата е нещо, което мен много силно ме вълнува.  И по-скоро необходимостта на народите да живеят в състояние на диктатура. Откъде произлиза това? Каква е самата природа на диктатора? Как се ражда един диктатор и какви са основанията му да стане такъв? Мисля, че текста на Камю е изключително актуален, независимо, че навремето той е бил отправен и насочен към фашизма по някакъв начин. Сега още повече, и е абсолютно необяснимо как отново и отново, и отново независимо от всички цивилизационни процеси се връща това, има необходимост да се живее в диктатура. Това е! И, разбира се, в случая с Калигула за нас е много интересна каква всъщност е самата природа на диктатора, как той става такъв и как умира.“
Александър Секулов, който е автор на драматизацията на „Вълци“ по „Трънски разкази“ на Петър Делчев, спектакъл от този сезон на режисьорката Диана Добрева на сцената на Пловдивския Драматичен театър, допълва:
„Има нещо, което Хегел нарича „дух на времето“ и в този смисъл историческото време, в което живеем и духа на драматургичния текст удивително съвпадат. И ако премиерата на този текст е била 45-та година и е била рефлекс към вече миналия фашизъм, то сега е предсказание за идващия такъв. А това, което на мен лично ми е интересно в този текст и ще се радвам да бъде интересно и на зрителите е изследването на поетичната, артистичната страна на диктаторите. Как поетите стават съвършени диктатори.“
ЦЯЛАТА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ПО-ДОЛУ:
 2 май 2017 г. Народен театър

Диана Добрева - Здравейте на всички. Първо да кажа причината, поради която се налага тази пресконференция. Както знаете от публикации в медиите, трябваше да се стартира с друг проект „Майстора и Маргарита“ (М. Булгаков). Сметнах за необходимо да направим тази пресконференция, за да обясним причините, поради които се наложи това заглавие и този проект да бъдат отменени. „Майстора и Маргарита“ се отлага може би за края на другия сезон. Това ще уточним с директора на Народен театър г-н Донкин - кога точно ще се случи. Тази промяна наложих аз поради причината, че проектът „Майстора и Маргарита“ трябваше да се случи с доста нови технологии, които трябваше да бъдат вкарани в спектакъла. Поради трудността на изработката на новите технологии, се оказа, че те изискват повече време. Оставяме си почти една година, за да може технически да е изрядно подготвено. Ще се работи с 3D mapping и други нови технологии и се оказа, че нямаме възможността в момента да започнем. Така че този проект не се отменя, а само малко се отлага във времето. Това наложи да бъде сменено заглавието на проекта, като в никакъв случай, разбира се, промяната на заглавието не е някакъв компромис. Към пиесата на Камю „Калигула“ съм имала от много години дълбок интерес и това заглавие може би щеше да се случи след „Майстора и Маргарита“.  В ролята на Калигула е Деян Донков, с когото отдавна искам да работя, както и с всеки от актьорите, с които също отдавна съм искала да работя и Слава Богу вече ще мога да направя. Това са изключителния Валентин Ганев, за който бях предвидила много сериозна роля в „Майстора и Маргарита“, но сега това ще е една предпоготовка и запознанство за следващия проект, Йосиф Шамли, Жорета Николова, Александра Василева, Биляна Петринска, Албена Ставрева, Вяра Табакова, Зафир Раджаб, Деян Ангелов. Това са актьори, към които отдавна имам интерес. Освен пресконференцията днес е и нашата първа репетиция. В 12:00 часа очакваме доц. д-р Николай Гочев, който ще бъде наш консултант за Калигула. Познавач на епохата и на самата историческа фигура на Калигула.  Ако имате някакви въпроси. Александър Секулов - сценична версия и адаптация на пиесата, Нина Пашова - сценография, Петя Диманова ще бъде композитор на представлението.
Стефан Джамбазов - Защо Калигула и какво ще кажеш на първата репетиция?
Диана Добрева - На първата репетиция ще оставим доц. Гочев да говори дълго. Радостно е, че можем да работим с такива хора с такива познания. Защо Калигула? Защото първо аз, както знаете, съм завършила френска филология и от много години имам към Албер Камю особено отношение. Самата аз съм го превеждала в университета. Като писател, драматург и философ имам силен интерес към него. Защо Калигула? Защото мисля, че точно във времето, в което живеем, особено последните събития, така чисто в политически план, темата за диктатурата е нещо, което мен много силно ме вълнува.  И по-скоро необходимостта на народите да живеят в състояние на диктатура. Откъде произлиза това? Каква е самата природа на диктатора. Как се ражда един диктатор и какви са основанията му да стане такъв. Мисля, че текста на Камю е изключително актуален, независимо, че навремето той е бил отправен и насочен към фашизма по някакъв начин. Сега още повече, и е абсолютно необяснимо как отново и отново, и отново независимо от всички цивилизационни процеси се връща това, има необходимост да се живее в диктатура. Това е! И, разбира се, в случая с Калигула за нас е много интересна каква всъщност е самата природа на диктатора, как той става такъв и как умира.
Румен Спасов - Споменахте и за Камю – писател, драматург и философ. Обикновено говорим за него първо като философ. Въпросът ми е към Александър Секулов. Какви радикални конфликти ще се появят на сцената. Как този умозрителен текст заживява? Дали с ирония, както е при Дюренмат или
Александър Секулов – Има нещо, което Хегел нарича „дух на времето“ и в този смисъл историческото време, в което живеем и духа на драматургичния текст удивително съвпадат. И ако премиерата на този текст е била 45-та година и е била рефлекс към вече миналия фашизъм, то сега е предсказания за идващия такъв. А това, което на мен лично ми е интересно в този текст и ще се радвам да бъде интересно и на зрителите е изследването на поетичната, артистичната страна на диктаторите. Как поетите стават съвършени диктатори.
Диана Добрева – Все пак ние сега няма как да кажем какво ще стане, какво ще бъде, защото сега и оттук нататък това ще бъде един процес на изследване, което е и най-хубавото поне в моята работа, защото гледам никога да не тръгвам с готови формули. Някои от актьорите тук вече са работили с мен. Жорета и Александра знаят, че много от нещата се случват в самия процес. Така че се надявам всички конфликти, за които питате, да се изяснят в процеса на работа.
Ирина Гигова - Спектакълът на Явор Гърдев „Калигула“ още се помни и периодично се появяват слухове, че ще възстановява на различни сцени. До колко той ще е една отправна точка, от която да се отдалечите?
Диана Добрева – За мое много голямо съжаление аз не съм гледала този спектакъл, защото той е бил поставен във Варненския театър и съм се разминала с това да го гледам. Там Калигула се е играл от Димо Алексиев – един прекрасен актьор, когото аз много обичам и който игра в моето представление „Казанова“. А заедно с Димо направихме 30 представления в Париж. Предполагам, че Димо е бил един прекрасен Калигула.
Гергана Пирозова – Казвате, че темата е необходимостта на човека да живее под диктат. Но ми се иска да разбера, говорейки обобщено за човека, дали този спектакъл ще се взре и в българския контекст?
Диана Добрева – Аз се надявам да е така, защото този спектакъл ще се играе в България и трябва да се гледа от хората, които живеят в тази страна. Няма как това да се подмине, според мен. Надявам се да е така. Разбира се ние скоро със Секулов си говорихме за това, колко е необходимо в днешно време през български съвременни текстове да се търсят кодовете на съответния народ и съответната националност. И, разбира се, е по-лесно, а може би и по-трудно. Но така или иначе пристъпвайки към този текст това ще се случи, според мен, защото в крайна сметка Камю не се занимава толкова с историята на римския император, колкото има една много по-човешка страна. Камю изключително много се занимава с един образован човек, човек поет, който заради своя идея решава да преобърне цялото мироздание, да промени света, да направи света..., да го сътвори извън всякакви закони наложени в този момент. Така че в същината си това е един човешки проблем, не е проблем на някаква националност. Но ще видим в процеса.
Александър Секулов – Може би е редно да споменем, че ще работим по превода на Наташа Колевска и Красимир Кавалджиев, това са наши колеги. Които безкрайно уважавам.
Диана Добрева – Драматург на представлението е Мирела Иванова. По принцип е необичайно за актьорите, че на първа репетиция имат пресконференция. Виждам ги, че са малко неоклюш. Според мен не е лошо един проект да започне с една пресконференция и после даже да се проследява пътя на едно представление. Ако искате тях да ги попитате нещо.
Въпрос към Деян Донков - Защо е приел проекта, гледал ли е предишната версия?
Деян Донков – Аз съм гледал филма, предишната версия и следващата версия (смях). Този текст на Камю ме възбужда заради това, че тази категория, когато се казва, че това е зло, това е лошо, а при Калигула видях, че това не е така. Това зло не го приема за зло и обръща наистина с хастара наопаки категории като „добро“ и „зло“ и къде се корени това нещо, още от детството ли е имал среща със злото. И наистина днес в световен план няколко тикви управляват. За България, например, аз отдавна си мисля, че сме по-космополитни и това трябва да е едно конвертируемо представление и да не е насочено към нашия български контекст, а въобще световен. Все пак това е по-интересно. Другото което е, че всеки един диктатор винаги се е самообожествявал – знаете румънския диктатор Чаушеску. Самите диктатори до последния момент не вярват, че това ще им се случи, те са спрели да се чувстват като хора. Те казват: „Аз съм Бог.“ Ето това е много интересно – как решаваш, че си Бог.
Диана Добрева – В същината си голяма част от диктаторите са много големи романтици. Така че и това е много интересно да се проследи.
Деян Донков – Занимават ме най-сериозните човешки въпроси в Калигула. Къде се корени злото?
Диана Добрева – Къде се корени и как се трансформира.
Деян Донков – Той самият казва: „Аз се възхищавам от собственото си безразличие.“, защото дори и пред него да екзекутират хора той казва: „Възхищавам се, че нищо не ми трепва.“ Ето това е много интересно.
Въпрос към Деян Донков – А какво Ви беше впечатлението когато за първи път се сблъскахте с този образ? Представихте ли си го по някакъв начин?
Деян Донков – Този образ го гледах в шести клас с Малкълм Макдауъл и понеже бях в шести клас бях с едната ръка в гащите (смях). Е какво да правим сега, то хормони... Всъщност ние бяхме облагодетелствани в северозападния край, защото имаше едни филмови маратони по сръбската телевизия, която ловяхме само там – шейсет часа само филми, без реклами като сега и тогава гледах класики, които не съм и подозирал, че са, защото бях между пети и седми клас. Последно Танго в Париж, например – на сръбски се казваше „ЕрОтичен филм“ (смях).

Въпрос към Деян Донков – Аз имах предвид при първия прочит на пиесата, но и този отговор е добре (смях).

Деян Донков – Вие ме питахте за образа, а аз този образ го видях тогава за първи път. А за пиесата ние го казахме преди това – за злото...

Диана Добрева – при актьорите е много интересно съвсем в началото влечението им към някакъв образ чисто интуитивно. И Слава Богу, че в природата на актьора понякога интуицията е по-силна.

Анелия Янева – Деян Донков премина и от отвъдната страна вече като режисьор, така че не знаем дали интуицията му все още е така недокосната или вече ще има участие и друга гледна точка.

Диана Добрева – не сме работили досега с него.

Деян Донков – Всъщност това се случва малко след Христа и за мен е много интересно това как той мрази Бог и мрази хората през Бог и Бог през хората и въобще цялото това нещо е много интересно, което може да се изследва в този текст.

(дълго мълчание!
Диана Добрева – разпределението на ролите ще се случи по време на репетициите.
Гергана Пирозова – Сигурно не е редно да се гадае, но се сещам, не знам откъде ми идва тази асоциация, за Фелини, който нощем до себе си имал едно тефтерче и рисувал картини от бъдещите си филми. Преди да стане режисьор той е бил карикатурист и всички идеи, които му идвали и през нощта като образи, в съня, вместо да ги записва с думи ги скицирал. Познаваме творчеството на Диана, което е много, как да кажа,  поне за мен, може и да не съм права, обвързано с такива образи, съноподобни. Дали имате такива образи вече? Предполагам е нахално, защото може да ги имате и да ги криете. Но все пак дали имате такъв образ, който се появява преди думите.
Диана Добрева – по принцип има, но малко ще го спестим сега, защото се оказа, че например в Саломе тръгнах с нещо конкретно като образ, но той изцяло се промени и се измести. Така че това което в момента стои като образ не е точно визуален, той е по-скоро на усещането, на сетивността. Ще се опитам чисто визуално да вляза в главата на Калигула. Това дали е възможно и как ще се случи, не мога да дам отговор. Но ще се опитам да вляза в главата на Калигула и всички функции на неговия страх или болест, на неговия луд или нормален мозък. Това все пак е някаква посока, но е само като сетивност, като усещане, а не е нещо конкретно и материално.
КРАЙ



 Начало на репетициите започнаха с лекция от доц. д-р Николай Гочев.

 
доц. д-р Н. Гочев, Александър Секулов, Жорета Николова