Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

сряда, 10 октомври 2007 г.

ХАН КИСЕЛОВ: "Старчето и стрелата" на Младен Киселов

 публикуван във в. Дневник




 Начало:
"Имало едно време горд планински народ. Там ханове, боляри и вещици в кръпки, мечове и остриета разказвали на своите деца за най-хитрия от тях..."

Сцена 1: интериор (декорите са условни, дървени плоскости, които трябва да напомнят: А. - народът живее близо до природата, те са езичници. Б. Пространството е ханска обител, едновременно място за мъчение, спалня на развратна ханска внучка (всяко племе си има мърша). Издигнатите плоскости в полукръг - символизират: А. Крепостни кули, Б. Предполагаеми входове и изходи, В. Паметник, изобразяващ духа на гордия народ. Забележка: костюмите - семпли, да не разсейват публиката. ("само от лен, зебло и кожа, същински скулптури..." според сценографа Анна Кирилова).

Музиката - на моменти индийска цитра - идва да покаже мистичния Изток, завладяван от имперския Запад.

Действие: десетина човека влизат и излизат на сцената, разговарят. Те са добри и лоши, но като част от този народ говорят гордо и тържествено. Шутът - функция: да отпушва напрежението от значимите, но тежки разговори за бъдещето на гордия народ, и да разсмива публиката... Финал: Смъртта на хана: дълга, мъчителна, самоубийствена и самопожертвователна - с меч, разрязва се през средата на тялото.



Неосветена пауза и време за размисъл.

По време на всеобщо увеселение всички спонтанно изпяват "Питат ли ме дей зората" (момченце в зелен клоунски костюм дава тон за песен от сцената), раздават се букети и медали.

Всъщност действието се развива някъде през октомври 2007 г. Събитието: 50-годишнина от основаването на Сатиричния театър, а главен организатор - режисьорът Младен Киселов. Как се празнува?

чрез:

Текст: "Старчето и стрелата" от Никола Русев. Цел: "Да възстановим паметта на великия драматург, да възкресим спектакъла отпреди 40 години за новите поколения." (Младен Киселов)

Този "празник на старото поколение" (по думите на режисьора Киселов) е натоварен с мисията да повтори обществената  значимост и гражданска ангажираност на оригиналното представление. През 1969 г. този текст на Никола Русев е имал грандиозен успех, прикрил майсторски зад историческия сюжет и двусмислието, алегориите и езоповия език упреците към властта. Днес опитът да се реставрира минал ефект чрез носталгия и възстановка на отминали представи за живот и театър е неуместен.

Заявената мисия да се събуди патриотизъм в младото поколение подсказва, че това е или творческа немощ, или надценена представа за евентуалната  роля на организаторите в културния и обществен живот. Как точно става това с вехт, илюстративен театър, с патетични интонации, с кожи и кръпки, с дъх на отминали времена и читалищен устрем? Призованите популярни актьори днес (които трябваше отново да напомнят за величието през 1969, когато Калоянчев и Мутафова са владеели сцената) натрапчиво изговарят ту с жар в очите, ту напълно объркани репликите си - обикновено в застинали картини в центъра на сцената. Това не би било смущаващо, ако представлението нямаше грандиозната цел да разклати заспалата гражданска съвест, а ако може и тази на управниците. Изобщо мисията се оказа всенародна.

А думите на хан Телериг "Всеки мисли, че без него България е нищо... и да кажеш, че правиш всичко за род и родина, е най-хитрото обяснение за всички престъпления", които трябваше да ударят право в сърцето поканените на тържеството политици,  учудващо обобщиха цялото това упражнение по родолюбие.

Участват: Валентин Танев, Йосиф Шамли, Георги Кадурин, Павел Поппандов, Мариан Бачев, Стефан Денолюбов, Филип Аврамов, Христо Гърбов, Герасим Георгиев, Кирил Ефремов, Явор Борисов, Йорданка Стефанова, Янина Кашева, Димитър Димитров