Новата
българска драматургия е все по-добра, но лишена от идентичност, не
"мирише" на българска и отново няма шедьовър
За девети път Аскеерите ще присъдят своите
награди за съвременна българска драматургия на 23-ти май в Театър „Българската
Армия”. На пресконференция в клуб „Максим” днес се обявиха трите номинирани за
наградата пиеси, избрани от комисия от 21 културолози, режисьори, писатели
драматурзи и театроведи (виж списъка на комисията по-долу). В Аскеер могат да
участват пиеси, които са поставяни на сцена през настоящия театрален сезон и са
от български автори. Тази година комисията е разгледала рекордния за тях брой
от 25 заглавия, като отбелязват, че има тенденция към увеличаване интереса към
новата българска драма. Повече от половината автори са нови, а 1/3 от тях са
поставяни като независими проекти. За съжаление все още българският държавен
театър смята за твърде рисково да се поставя нова българска драматургия.
Софийските театри са се престрашили само с 16 нови български заглавия този
сезон.
Ето и номинираните:
1. „Терапевтът” от
Елена Алексиева (Народен театър „Иван Вазов”, постановка Крис Шарков, 16
ноември 2012 г.)
2. „Една седмица
страсти” от Любен Босилков (Драматичен театър „Гео Милев” – Стара Загора,
постановка Ивелин Керанов, 25 март 2013 г.)
3.„Зазиданите” от
Ясен Василев (Младежки театър „Николай Бинев”, постановка Тея Сугарева, 8
октомври 2012 г.)
(вижте по-долу пълния списък от участващите 25
пиеси)
комисията, определяща номинираните пиеси |
На пресконференцията проф. дфн Георги Каприев,
каза че в сравнение с миналите години качеството на пиесите тръгва нагоре по
няколко линии. Докато преди са се кахърили, че българските драматурзи се
хвърлят твърде много към журналистиката, сега вече няма такова нещо и това е
доброто съобщение. Повече пиеси от този сезон се занимават много повече с
фикцията и смесват все повече фантазията с документалистиката. Друга положителна
тенденция в новите пиеси е солидният диалог, който показват повечето автори,
според Каприев, който твърди, че има поне още три пиеси, освен номинираните,
които спокойно могат да влязат в номинациите. Но независимо от положителните
тенденции не може да се открои нещо като шедьовър, който ще се играе примерно
поне 800 пъти.
Със същото наблюдение започна и доц. д-р Лозанов,
че няма някакви драматургично мощни пиеси, но за сметка на това нивото на
писане става все по-високо, като текстовете стават все повече за четене, защото
нарастват литературните им качества. Разбира се това се обуславя от движението
на пиесите към белетристиката, отколкото към драматургията, което се налага от
съществуващия режисьорски подход на деконструиране на текстовете. И може би точно
затова съвременните български пиеси се пишат така, че да позволяват повече
режисьорски произвол. Г-н Лозанов открои няколко сериозни явления, като започна
с т.нар. от него „откази” в съвременната българска драматургия:
- отказ от
социо-историческа идентичност, което може да се маркира като отказ от актуално
писане без социално-историческа идентичност. Действието се развива някъде и
никъде...
- отказ от национална идентичност, т.е. пиесите
не миришат на българска драматургия и авторите са отказват да дават някаква
такава идентичност, като повечето приличат на западноевропейски текстове, но
това според г-н Лозанов давало повече свобода.
- отказ от драматургична идентичност – т.е. отказ
от традиционните представи за драматургия, т.е. текстове някъде в жанровата
смътност, което довежда например до липсата на едри конфликти, произлезли от
сблъсъка на едри идеи.
В резултат на по-горното сме свидетели, според
г-н Лозанов, на драматургичен минимализъм, т.е. пиесите са все повече за камерни
пространства. Героите са повече субекти на преживявания, преноси, съновидения,
като по-скоро служат на характеристиката на диалога, отколкото да се стремят
към някаква отчетливост на характера.
Второ явление е интертекстуалността в
съвременната българска драматургия, т.е. ползването на различни текстове
едновременно, както и препратките и цитирането на много текстове. Има много
препратки към абсурдизма като авторите предимно искат да демонстрират чрез
демонстрирането на познаване на тези текстове такъв вид компетентност.
Трето явление - конфликтите, които не са
център на пиесите, са заменени с парадокса. Търси се простата логика, като се
преобърнат нещата наопаки и се цели човек да загуби опора.
Най-общото наблюдение към новите текстове е, че
личи в тях засилването на интереса към този, който ги чете, твърди г-н Лозанов.
статутката "Аскеер", създадена от скулптура Георги Чапкънов (Чапа) |
Г-н Милен Миланов, председател на фондация
Аскеер, отбеляза, че тази година разликата в оценяването между номинираните и някои от
другите пиеси е била минимална. Има пиеси, които са само с по една точка
разлика от номинираните. Такива пиеси са: „Самотни персонажи” от Васил Дуев,
„Медея – майка ми” от Иван Добчев и Стефан Иванов, „Малки ритуали за сбогуване”
от Оля Стоянова, „Очите на другите” от Иван Димитров, „Последната тайна на
Меркюри” от Ирина Гигова, „ „Гарванът” от Калина Попянева и др. Трябва да се
отбележи, че между разглежданите 25 пиеси има и такива, които не са получили
нито една точка.
Тазгодишният почетен приз за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство се присъжда на проф. дфн Александър Шурбанов за превода на четирите трагедии на Шекспир "Хамлет", "Отело", "Крал Лир" и "Макбет". Тази награда на фондация Аскеер е учредена през 2007 г. и не е ежегодна. Нейни носители са Леон Даниел, проф. Крикор Азарян, Димитър Гочев и Велко Кънев.
Тазгодишният почетен приз за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство се присъжда на проф. дфн Александър Шурбанов за превода на четирите трагедии на Шекспир "Хамлет", "Отело", "Крал Лир" и "Макбет". Тази награда на фондация Аскеер е учредена през 2007 г. и не е ежегодна. Нейни носители са Леон Даниел, проф. Крикор Азарян, Димитър Гочев и Велко Кънев.
Ето и пълният списък на всички поставяни на сцена
този сезон съвременни български
пиеси:
1. „Спасителят” от Валентин Балабанов (Театрална
формация „Улична банда”, постановка Кирил Каменов, режисура Валентин Балабанов,
14 февруари 2013 г.)
2. „Самотни персонажи” от Васил Дуев (Театрална
работилница „Сфумато”, постановка Васил Дуев, 10 октомври 2012 г.)
3. „Какво става?” от Весел Цанков и Георги
Мамалев (Независим проект, НДК „Студио 5”, постановка Владлен Александров, 1
октомври 2012 г.)
4. „Шамандура за лично ползване” от Георги
Велчовски (Независим проект, Музей „Стара Варна“– Варна, постановка Георги Велчовски,
23 февруари 2013 г.)
5. „ProText 5: Навреме” (Четири авторски
миниатюри на тема „време” в архитектурно пространство) от Гергана Димитрова,
Василена Радева, Петко Стоянов и Мортен К. Роесен (Организация за съвременно
алтернативно изкуство и култура – „36 маймуни“, постановка Гергана Димитрова,
Василена Радева, Петко Стоянов и Мортен К. Роесен, 14 ноември 2012 г.)
6. „Живак” от Димитър Живков (Продуцентска къща
„Креди Арте”, постановка Димитър Стефанов, 12 юни 2012 г.)
7. „40 градуса под нулата” от Димитър Кабаков и
Стилиян Петров (Театрална работилница „Сфумато”, постановка Стилиян Петров, 23
ноември 2012 г.)
8. „Терапевтът” от Елена Алексиева (Народен
театър „Иван Вазов”, постановка Крис Шарков, 16 ноември 2012 г.)
9. „Вълшебната лодка на Жъц” от Емил Андреев
(Драматичен театър – Ловеч, постановка Димо Димов, 27 септември 2012 г.)
10. „Скачай!” (Мюзикъл) от Здрава Каменова и
Мартин Каров (Театър „София”, постановка Калин Ангелов, 5 октомври 2012 г.)
11. „Очите на другите” (Пиеса в шест сцени и
четири съня) от Иван Димитров (Театър „Ню Охайо” – Ню Йорк, САЩ, постановка
Самюъл Бъгелн, 6 септември 2012 г.; Народен театър „Иван Вазов”, постановка
Марий Росен, 28 февруари 2013 г.)
12. „Медея – майка ми” (Наивистка импровизация по
един мит) от Иван Добчев в съавторство със Стефан Иванов (Театрална работилница
„Сфумато”, постановка Иван Добчев и Маргарита Младенова, 14 декември 2012 г.)
13. „Последната тайна на Меркюри” от Ирина Гигова
(Камерен театър „Възраждане”, постановка Съни Сънински, 19 януари 2013 г.)
14. „Гарванът” от Калина Попянева (Театър 199
„Валентин Стойчев“, постановка Бина Харалампиева, 10 януари 2013 г.)
15. „Принципът на Крум” от Калин Терзийски и Емил
Йотовски (Драматичен театър „Антон Страшимиров” – Разград, постановка Рада
Абрашева, 1 февруари 2013 г.)
16. „Да изядеш ябълката” от Катя Атанасова
(Сдружение за съвременно изкуство в условия на високо напрежение – „Нейно
Величество Тенджерата под налягане”, постановка Ида Даниел, 17 ноември 2012 г.)
17. „Една седмица страсти” от Любен Босилков
(Драматичен театър „Гео Милев” – Стара Загора, постановка Ивелин Керанов, 25
март 2013 г.)
18. „Не минавай по моста!” (Пиеса за три
персонажа и папагал) от Майя Праматарова (Театър „Уан уей” – Бостън, в
сътрудничество с Театър „Форт стрийт”– Ню Йорк, САЩ, постановка Ставри
Карамфилов, 1 февруари 2013 г.)
19. „Апокалипсис кога?” от Мирослав Милков,
Йордан Колев и Тодор Карагяуров (Общински драматичен театър – Кюстендил,
постановка Борис Панкин, 6 февруари 2013 г.)
20. „Всичкоядецът” от Мирослав Христов (Независим
проект, Галерия „The Fridge“– София, постановка Ани Васева, 5 ноември 2012 г.)
21. „Осталгия” от Огнян Голев (Сдружение за
съвременно алтернативно изкуство и култура – „По действителен случай”,
постановка Огнян Голев, 12 ноември 2012 г.)
22. „Малки ритуали за сбогуване” от Оля Стоянова
(Драматичен театър „Никола Й. Вапцаров” – Благоевград, постановка Явор
Веселинов, 16 януари 2013 г.)
23. „Играта Жуан” от Росица Обрешкова (Драматичен
театър „Гео Милев” – Стара Загора, постановка Росица Обрешкова, 14 март 2013
г.)
24. „Деца на света” (Тъжна комедия) от Стефан
Цанев(Младежки театър „Николай Бинев”, постановка Красимир Спасов, 19 януари
2013 г.)
25. „Зазиданите” от Ясен Василев(Младежки театър
„Николай Бинев”, постановка Тея Сугарева, 8 октомври 2012 г.)
Журито през 2013 г. в категорията „Съвременна
българска драматургия”:
проф. дфн Богдан Богданов, проф. дфн Георги
Каприев, доц. д-р Георги Лозанов, проф. дфн Ивайло Знеполски, Митко Новков,
Федя Филкова; Георги Господинов, Елин Рахнев, Иван Кулеков, Иван Теофилов,
проф. дфн Кирил Топалов, Панчо Панчев, Петър Маринков, проф. д-р Пламен Дойнов,
Теодора Димова, доц. Юрий Дачев, Яна Добрева; Димитър Чернев, проф. Калина
Стефанова, Красимира Филипова, Никола Вандов
На 11 април в клуб „Максим” ще се съобщят театралните номинации във всички категории за наградата Аскеер.
Няма коментари:
Публикуване на коментар