Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

събота, 19 януари 2013 г.

"МЕДЕЯ - МАЙКА МИ" - ДИКЕНСОВАТА ПЕСЕН НА СФУМАТО


След повече от две десетилетия лабораторният театър "Сфумато", създаден и творящ в най-бурното и сложно време у нас, обяви, че е настъпило време разделно, време на ревизия на творческите им интереси. Какво означава това? По техни думи ще престанат да взимат текстове от Шекспир и Достоевски, които да прилагат към днешните реалии и директно ще се насочат към проблемите на улицата, както казва режисьорът Иван Добчев, "към нещо "топло". Преведено на общодостъпен език това означава едно – "Сфумато" има намерение да се хвърли в жарките социални, политически и обществени проблеми, ползвайки езика на улицата, а не само на фикцията, превръщайки всичко това в театър. Така поне се разбираше от предварителната информация подадена към пресата за последния им проект "Медея – майка ми".
Означава и още нещо – машината "Сфумато" спира своя традиционен театрален ход, за да се огледа наоколо и потърси своята нова публика, нов театрален език, ново живеене, заравяйки се в мръсотията на ежедневието. Как? Като се хвърля в най-тежката, най-нежеланата тема, която обичайно е замитана без коментар – изоставените деца на България, техните съдби, пълни с извращения, за които никой, признайте си, не иска много, много да знае. Всичко това защитено чрез действителни интервюта на жертви, документални факти, старателно проследени от екипа на проекта – режисьорите Иван Добчев, Маргарита Младенова и младият поет Стефан Иванов, участвал в създаването на текст, специално написан за целта. Как, обаче, това се превръща в театър?

Знаем по дефиниция, че ползването на документалното в театъра, го превръща в арена на политически, обществени или социални коментари към заобикалящото ни. Иначе какъв би бил смисълът от него? За какво ще ни е да чуваме от сцената на театъра за най-измъчената част от обществото ни – изнасилените деца, детската проституция, наркоманията и тяхната абсолютна обреченост, като тотални маргинали, ако театърът не си позволява да мине отвъд журналистическото представяне на факти? Пък и нали театърът, казват, чрез средствата на изкуството бил като отражение на реалния живот. И ако ние се преструваме или бягаме чрез фикцията от реалните проблеми, то вероятно това е и най-честното следствие на нашия отказ да сме критични към заобикалящото ни. Защото не е ли учудващо, че на фона на потресаващите събития около нас, театърът остана някак банализиран и застопорен в миналото и фикцията, страхувайки се да не уплаши така важния за него всякакъв зрител. Защото, признайте си, колко от вас са готови да отидат на театър в седем часа вечерта, за да слушат за аборти, изнасилвания, измъчени и унищожени детски животи, и то цели два часа? И тук е мястото може би да кажем, че такъв театър е обречен на тесен кръг специфична публика, която търси отговори, решения, осветяване на ада, в очакване до къде ще стигне смелостта на авторите, от която точно днес силно се нуждаем.

И така, "Сфумато" роди своята дикенсова песен за най-онеправданите в обществото – изоставените деца. (Между другото, оказа се, че ние си нямаме нито Дикенс, нито Виктор Юго, най-малко Ектор Мало в нашата литература. Темата за сираците е така пренебрегната, че човек би казал, че не съществуват, освен като медийно заглавие.) В нея са преплетени шест документални разказа, взети от медиите, на претърпели насилие или самите те извършили насилие.


Трима роми кръводарители и три ожесточени малолетни майки с бебета в ръце последователно, почти хипнотично споделят своите истории, накъсвани от общи песни, композирани от Асен Аврамов (номиниран съвсем прясно за ИКАР за музиката към спектакъла). До средата на представлението човек може да се закълне, че е на побългарен мюзикъл на "Клетниците", странно напомнящ на Костурица и деведесетарската представа за идеализирания, много музикален циганин. Акордеонист вляво на сцената, живо акомпанира докато шестимата маргинали хванати за ръце пеят: "Ай, ай... дундаки.". Песните, съвсем като на циганска сватба, са дълги и се изпяват до край, като силно напомнят на странен микс между Горан Брегович и група "Ревю". Те са прекъсвани от някои от монолозите, в които се разкриват ужасните картини от живота на маргинала, но с харманлийски диалект. Защо с харманлийски, ще попитате? Защото режисьорът Иван Добчев е вплел собствените си спомени от детството в Харманли в този спектакъл и по негови думи в процеса на работа този диалект най-естествено сам се появил.
Тук идва място да разясним, че между документалните разкази на маргиналите-роми е вплетена и авторовата фикция в образа на персонаж, наречен от създателите си Протагонист, а именно – бял чужденец, случайно катастрофирал със самолет, докато търсел майка си, която го е изоставила по нашите земи. В болнична стая в Харманли, полугол, в бяло, почти като паднал ангел Протагонстът, поемайки кръвта на ромите, възпроизвежда част от техния живот чрез сюрреалистични сънища и халюцинации. В тях попада и истинската история от 60-те години на миналия век за кита Голиат – истински препариран кит, който нелепо е показван като цирков експонат по южните територии на България, докато не се разсмърдял съвсем. Китът Голиат присъства и на сцената на "Сфумато", сив, надуваем и огромен, надвесен над леглото на Протагониста, като застрашаваща живота му фантазия. Тук изненадващо се появява и двойникът на Протагониста, вътрешното СвръхАз, тъмната страна на падналия ангел, който е ироничен и скептично настроен към халюцинациите на Протагонистта, разбира се. Облечен в черен костюм, бяла грим и размазана дълга усмивка, откриваме изненадани, че това е Жокера на Хийт Леджър (Бойко Кръстанов). Защо той, не знаем.
Или всъщност има обяснение. Защото по старому, още от "Черното руно" на "Сфумато", сме в състояние на сблъсък, според създателите му, на цивилизацията и автентичната култура. Някога в "Черното руно" културата беше представена чрез странджанските номади, а цивилизацията – чрез отнемането им на правото да номадстват и на мястото на тучните поляни и стадата овце се появеше тежката социалистическа индустрия. Днес цивилизацията е представена като външен фактор, случайно пропаднала на нашата територия под формата на Протагониста, търсещ своята кръв и автентичност, пък била тя и циганска, подобно на Елиас Канети и неговия Русчук, в който е живял едва шест години, но неотменно присъстващ в живота му. Такъв е и замисълът на авторите на спектакъла, относно присъствието на Канети в текста, вероятно като тяхно алтер его, а и ето, че харманлийският диалект си идва на място в този контекст – нали това е детството на един от авторите. А кръвта, земята, варварството, както и потентния живот са представени чрез групата на маргиналите, които понякога за изненада пеят кавъри на "Дийп Пърпъл", но по Горан Брегович.

Защо заглавието е "Медея – майка ми", защото се оказа, че вина за всички тези нещастни детски животи носят майките, които ги захвърлят и обричат на бърза или мъчителна смърт. Много акуратно и безпрепятствено звучи. Нали по-горе си говорихме зи смисъла и целта на документалния театър, изобщо за ползването на актуалните, "горещи" теми на деня и за възможната смелост на авторите.

Защо им е на "Сфумато" да представят тези зверски факти, като ги украсяват с остарели чужди представи за нашия злеприкриван ад. За пред кого е? Защото няма как ние да объркаме реалността. Защото, ако не се стига до дъното, когато се захващаш с такава не просто гореща тема, а епицентър, то вероятно отиваш на страната на онези дето замитат проблемите, ползвайки ги тук-там като брошка, в знак на съпричастие.

А дали това не е фестивално представление на жаргона на театралите, специално създадено за чужди фестивали, там където нашенския дивашки ад, многословните и музикални цигани, Канети, Горан Брегович, тук-там Достоевски, надуваемият кит Голиат, Жокера, песните и съмнителното изместване на епицентъра, са очакваната представа за нас?

Ако е така – жалко за нас. Ако не е така – пак жалко за нас.

Текстът е публикуван в Capital Light

петък, 11 януари 2013 г.

НОМИНАЦИИ ИКАP 2013


НОМИНАЦИИ ЗА НАЦИОНАЛНИ НАГРАДИ ИКАР®2013 НА СЪЮЗ НА АРТИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Номинации за КРИТИЧЕСКИ ТЕКСТ, излъчени от гилдията на театроведите, критиците и драматурзите:

Асен Терзиев "Театралността - езикът на представлението", изд. "Проф. П. Венедиков"
Ивайло Александров "Архитектоника на театралността", изд. "Просвета - София"

Николета Пътова "Драматургия на българското:национална идентичност във възрожденската драма", изд. "Кралица Маб"

Номинации за ДРАМАТУРГИЧЕН ТЕКСТ, излъчени от гилдията на театроведите, критиците и драматурзите:

Анна Топалджикова "Робин"
VOX POPULI  "Яце форкаш"

Елена Алексиева"Терапевтът"

Номинации за СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА МУЗИКА, излъчени от Гилдия на музикалните артисти:
Васил Гюров за музиката към експерименталния филм „Волни до гроб“

Група Deep Zone Project за песента  „I Love My DJ“
Toma & Band за песента „Сам на света“

Номинации за СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ И ПЪРФОРМАНС, излъчени от Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства:

„АртеФакт“ -  Дерида Денс, хореография Живко Желязков, изпълнение Джънгин Лий
„Cadaver” – автори Станислав Генадиев и Мартин Пенев

„Мишеловката“ – пърформанс в „Хамлет“, хореографи Виолета Витанова и Станислав Генадиев

Номинации за „ЗЛАТЕН ГЛАС“, излъчени от Гилдията на актьорите, работещи в дублажа:

Ани Василева за дублаж на ролята на Виктория в  сериала „Отмъщението“
Димитър Иванчев за дублаж на ролята на  Аксел в  сериала „По средата“

Елена Русалиева за дублаж на ролята на Пати Хюз в сериала „Щети“

Награда за ЦИРКОВО ИЗКУСТВО, излъчена от Гилдията на цирковите артисти:

Цветелина Попова за 20 годишната й дейност и постиженията й в областта на каучук –еквилибристиката

Номинации за КУКЛЕН СПЕКТАКЪЛ, излъчени от гилдията на творците в кукленото изкуство:

„Вграждане” по текст на Мария Станкова, режисура Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Пловдив
„Вълшебното огниво” по Ханс Кристиян Андерсен, режисьор Георги Михалков, Държавен куклен театър – Варна

„Приказка за скитника-крал” по Карал Чапек, режисьор Катя Петрова, Столичен куклен театър

Номинации за ИНДИВИДУАЛНО ПОСТИЖЕНИЕ В КУКЛЕНОТО ИЗКУСТВО, излъчени от от гилдията на творците в кукленото изкуство:

Магдалена Митева за сценария, режисурата и сценографията на „Изгубеният ключ”, Държавен куклен театър – Видин
Мила Коларова и Божидар Александров за актьорското им постижение в „Грозното патенце” по Ханс Кристиян Андерсен, Театър 199 „Валентин Стойчев”

Свила Величкова за сценографията на „Пепеляшка”  по Шарл Перо, Държавен куклен театър – Стара Загора и за сценографията на „Любовта към трите портокала” по Карло Гоци, Куклен театър – Сливен

 Номинации за МАЙСТОРСКО ТЕХНИЧЕСКО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ:

„Крал Лир“ от У. Шекспир, режисьор Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ –  Пловдив
„Скачай“ от Здрава Каменова, режисьор Калин Ангелов, Театър „София“

„Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

 Номинации за СЦЕНОГРАФИЯ:

Шопова и Никола Налбантов за визуалната среда на „ПроТекст 5: Навреме“, проект на Организация за съвременно алтернативно изкуство „36 маймуни“
Мариета Голомехова за „Вграждане“, по текст на Мария Станкова, режисьор Веселка Кунчева, Куклен Театър - Пловдив

Никола Тороманов, Даниела Ляхова и Венелин Шурелов за „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Номинации за АВТОРСКА МУЗИКА ИЛИ ОРИГИНАЛНО МУЗИКАЛНО ОФОРМЛЕНИЕ:

 Асен Аврамов за „Медея – майка ми“, спектакъл на Иван Добчев и Маргарита Младенова,  Театрална Работилница „Сфумато“
Калин Николов за „Вуйчо Ваньо“,  от А. П. Чехов, режисьор Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и за „Нощна пеперуда“ от П. Гладилин, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
Христо Намлиев за „Вграждане“ по текст на Мария Станкова, режисьор Веселка Кунчева, Куклен Театър - Пловдив

Номинации за ДЕБЮТ:

Васил Дуев – автор и режисьор на „Самотни персонажи“, Театрална работилница „Сфумато“
Галя Костадинова за ролята й във „Всичкоядецът“ от Мирослав Христов, режисьор Ани Васева, сдружение „Плюс”, METHEOR, the fridge, Театрална работилница „Сфумато”

Мартин Киселов за режисурата на „Скъпа Елена Сергеевна“, Сдружение „Реплика“
Силвия Станоева и Иво Желев за актьорския тандем в „Клер, Мадам, Соланж“, по Жан Жьоне, режисьор Касиел Ноа Ашер, продуцент: „Гала филм”

Номинации за ПОДДЪРЖАЩА МЪЖКА РОЛЯ:

Дамян Тенев за ролята на Едмънд в „Крал Лир“ от У. Шекспир, режисьор Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ - Пловдив
Ивайло Драгиев за ролята му в „Медея-майка ми“ спектакъл на Иван Добчев и Маргарита Младенова,  Театрална Работилница - Сфумато

Мариус Куркински за ролята на Клавдий в „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

 Номинации за ПОДДЪРЖАЩА ЖЕНСКА РОЛЯ:
Анастасия Ингилизова за ролята на Перонела в „Декамерон“ по Бокачо, режисьор Диана Добрева, Театър Българска армия

Ася Иванова за ролята на Хайде в „Ковачи“ от Алек Попов, режисьор Възкресия Вихърова, Университетски театър - Нов Български Университет
Светлана Янчева за ролята на Серафима Илинична, тъща в „Животът е прекрасен“ от Николай Ердман, режисьор Александър Морфов, Народен театър ”Иван Вазов” и за ролята на Огледалото в „Златни мостове и Секвоя“ от Константин Илиев, режисьор Бина Харалампиева, Малък Градски Театър „Зад канала“

Номинации за водеща МЪЖКА РОЛЯ:

Иван Юруков за ролята на Виктор Зилов в „Лов на диви патици“ от А. Вампилов, режисьор Юрий Бутусов, Народен театър „Иван Вазов“
Камен Донев за ролята на Семьон Семьонич Подсекалников в „Животът е прекрасен“ по Н. Ердман, режисьор Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“

Леонид Йовчев за ролята на Хамлет в „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър Иван Вазов“

Номинации за водеща ЖЕНСКА РОЛЯ:
Гергана Плетньова за ролята на Соня във „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, режисьор Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Мариана Крумова за ролята на Медея в „Медея“ по текстове на Еврипид, Ануи, Драйер, режисьор Петър Денчев, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе
Силвия Лулчева за ролята на Джоан в „Любовна песен“ от Джон Колвенбак, режисьор Андрю Волкофф, Младежки театър „Николай Бинев“

Номинации за РЕЖИСУРА:
Александър Морфов за „Животът е прекрасен“ от Н. Ердман, Народен театър „Иван Вазов“

Пламен Марков за „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, ТМПЦ – Варна,Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
Явор Гърдев за „Хамлет“ от У. Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“