Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

петък, 27 април 2012 г.

ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗА "ИДИОТ 2012" НА ДЕСИСЛАВА ШПАТОВА В НАРОДЕН ТЕАТЪР




На 28, 29 април е премиерата на „Идиот 2012” по Достоевски. Сценична версия на Снежина Петрова и Десислава Шпатова. Режисьор на спектакъла на Камерна сцена е Десислава Шпатова. Сценография и костюми – Юлиян Табаков. В ролята на Настася Филиповна е Снежина Петрова, Княз Мишкин – Ованес Торосян, Рогожин – Деян Ангелов, Ганя – Зафир Раджаб, майката на Аглая – Вяра Табакова, Аглая – Веси Конакчийска.

Кой е Идиот?
Последна издънка на богат дворянски род, на 26 години, загубил рано родителите си, в детството се разболява от „тежка нервна болест” – епилепсия. По-късно при изследвания на персонажа, анализ на поведението и предвид тежката епилепсия, от която страда Княз Мишкин в романа, се твърди, че всъщност е шизофреник. Популярна е версията, че чрез него Достоевски описва себе си и епилепсията, от която боледува, както и все по-тежките пристъпи, които го съпътстват с годините. Днес се знае, че тежката епилепсия може да доведе до шизофрения. Какво вкарва автора в образа на Мишкин? Можем ли да твърдим, че сме сигурни във всяко едно тълкувание на героя на Идиот? Княз Мишкин е образ, разглеждан в неговите пълни амплитуди. От припознаването му в Иисус Христос до отчитането, че това може да е един болен човек, който обърква живота на всички останали. Самият Достоевски прави няколко скици на първообраза на Мишкин, които клонят много повече към втората версия. „Главната мисъл на романа е: колко сила — колко страст в днешното поколение и в нищо не вярват. Безкраен идеализъм ведно с безкраен сенсуализъм“ – записва Достоевки в бележника си, докато работи върху романа, който претърпява няколко редакции. В първата от тях от 1867г. Идиот проявява следните характеристики, които авторът записва така: „Последна степен на проява на гордост и егоизъм“, „Върши подлости от злоба и мисли, че така трябва“, „В гордостта си търси изход и спасение“, „Безкрайна гордост и безкрайна омраза“ и рисува Мишкин по този начин:




При втората редакция Достоевски променя идеята за главния герой и решава: „да изобразя напълно прекрасния човек. Струва ми се, че не може да има нищо по-трудно от това, особено в наше време…” Ето как от първообраза на Мишкин като човек, който върши подлости от злоба, образът се изчиства до „напълно прекрасния човек”. Но може ли изобщо да твърдим, че действително се стреми да успее в създаването на образа на напълно прекрасния човек? В последния разговор между Княз Мишкин и Рогожин до тялото на Настася Рогожин пита Мишкин: "Княже, а ти добър човек ли си?” и Князът отвръща: „Понякога не съм добър.”
Така или иначе в романа се съдържа най-важният компонент, за да се превърне в един от най-значимите в световната литература – в него се поставят въпроси, а не се предоставят отговори. Всяка епоха има своя Идиот, чрез който звучат темите на времето. Има хора, които ще прочетат романа единствено като любовен, други – като един дълъг кошмар, трети – като една история на престъплението, четвърти като евангелие. От сцената на Народен театър ни предстои да видим днешния Идиот 2012 на Десислава Шпатова.
Първоначално сценичната версия на Снежина Петрова и Десислава Шпатова е изчистена от повечето преплитащи се сюжетни линии, като се концентрират върху историята на Настася Филиповна, Рогожин, Мишкин и Аглая. В нарочна пресконференция Снежина Петрова разказа:
„Трябва да се гледа на спектакъла като на криминална хроника, под която стои Библията и божието слово.„ Преди 10 години, когато за първи път режисьорката Десислава Шпатова прави „Идиот” на сцената на Младежки театър (в старата сграда на опашката на коня), актрисата Снежина Петрова твърди, че не са били узрели за темата за Бог и той отсъства в тогавашния спектакъл. Помня, че първият „Идиот” на Десислава Шпатова и Снежина Петрова в ролята на Настася Филиповна много повече напомняше на ревю, в центъра на което стоеше фигурата на Настася. Действително по роман тя е факторът, около когото се завихрят събитията. Тя е поискана от трима мъже – поради състрадание, както твърди Мишкин, от страст – Рогожин и по сметка – Ганя.
„Мишкин остава загадка защо се появява? Защо си мисли, че може да помогне? Защото с неговото идване се обърква всичко!„ Снежина Петрова.
Сценарната версия на романа първоначално е направена от Снежина Петрова и Десислава Шпатова, но в процеса на репетициите в промените и доизглаждането на сцената в текста са участвали всички актьори. „В този роман има поне пет линии и избрахме една – четворката: Аглая, Настася, Рогожин и Мишкин като включихме и Ганя, майката на Аглая и един персонаж, който нарекохме Госта – Владо Пенев, защото решихме, че имаме нужда и от още един свят на сцената. Той ще говори на руски, но всъщност ще пее. Относно драматизацията на романа се наложи по време на репетициите да махнем учтивата форма, защото през 2012г. се оказа, че не върви. Все пак всички тези хора по някакъв начин са си били близки. Единствено Княз Мишкин говори на „вие”. Рогожин има повтаряща се фраза през целия спектакъл, която казва още във влака, докато пътува с Лебедев – „Студено, а!”. Настася! Тя е една красавица, за която всички говорят, но аз (актрисата Снежина Петрова) не съм го преживявала често това, но благодарение на костюма на Юлиян Табаков мога даже само да стоя на сцената и ще е достатъчно. Една от роклите ми и ма 5 метра шлейф. На сцената ще има изображение на Христос,(по-късно актьорът Владо Пенев допълни, че Камерна сцена на Народен театър не е виждала по-хубава сценография . Тя е на Юлиян Табаков), защото днес стои въпросът за вярата. В Идиот 2012 Деси откри този въпрос и за себе си и за нашето поколение – за тази връзка с Бог. Има ли я? Няма ли я? И изобщо търсят ли я? Мишкин дали не е злобна шега? Дали е Спасител или идиот, епилептик, който обърква всичко. Достоевски поставя въпроси, не дава отговори. Ние сме общество, което е загубило връзката с Бога, но все пак спектакълът не е проповед, тя е много повече концентрирана около криминалното... и как се стига до там, че на финала Настася да бъде убита. Но всъщност тя може би е искала да умре? Най-трудното в репетициите ми беше да реша как се умира без да умираш на сцената? Има нож и пробождане. Как да ни повярва зрителят и то на Камерна сцена, където всичко е пред очите му. На Голяма сцена може да се отиграе, но на Камерна всичко е пред очите на зрителя. Какво представлява смъртта на сцената, която естествено е художествена смърт, но как да се повярва в нея? Ето такива въпроси стояха пред мен. Въпросът за отношението между сцена и зрител.
Специално за представлението свирих на пиано при Гина Табакова. Свирила съм в детството си и сега трябваше да науча две пиеси на Чайковски, което не ми беше лесно. Исках Настася да има своя територия като свири на пиано, защото все пак нея я наричат уличница. В спектакъла има и съвременна музика и пеенето на Владо Пенев, вдъхновено от Висоцки. Той влиза в ролята на шута - около Настася винаги има поне един такъв.
В спектакъла няма препратки към епохата, към руското или цитати от други разработки на Идиот. Костюмите са изключително красиви.„




В ролята на Мишкин, една твърде тежка задача, влиза младият Ованес Торосян. „Как съм изградил ролята на Мишкин? Има различни гледни точки – на романа, на режисьора и моя. Най-трудно е да се вплетат всичките заедно, защото всеки идва със своята представа за Мишкин. Болестта на Мишкин присъства на сцената. Той е епилептик и искаме всичко да е максимално истинско. Кой е Мишкин? Ами човек на когото му е трудно да угоди на всички и не иска да обиди никого”.
Премиерните спектакли са на 28-ми и 29-ти април – Камерна сцена, Народен театър. Изпитвам истинско любопитство кой е Идиот 2012 за Десислава Шпатова и Снежина Петрова.

Няма коментари:

Публикуване на коментар