Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

петък, 27 октомври 2006 г.

"МАРШРУТКА"-ТА КАТО СЛУЧАЕН ПРЕВОЗ


Последната пиеса на новия драматург на Сатирата Елин Рахнев - "Маршрутка", вече е на сцената на театъра. Заявената като спираща дъха комедия е част от амбицията на театъра да върне този жанр и да оправдае името си на място, където хората могат да се посмеят. Авторът на пиесите "Боб", "Флобер", "Фенове" и не толкова успешната "Прозорецът на Йонеско" Елин Рахнев е носител на множество награди за драматургия и поезия. Режисьор на представлението е Пламен Масларов, който прави своето завръщане в театъра след 30 години прекъсване. Както сподели режисьорът това е един драматургичен спектакъл с повече актьорска работа, а самия той е обикновен пътник в него.
Историята се развива в клаустрофобичното пространство на маршрутното такси. Авторът определя това специфично пътуване по софийските улици като риалити, като естествен къс от действителността, а пътниците като представителна извадка на 90% от българите. Елин Рахнев превръща маршрутката в метафора на 17-те години живеене в преход, като "азбука на последните години, като евъргрийн на бъдещето".
В днешната душна българска маршрутка пътуват хора, в които се съдържа неизбежно парадокса (прийом на абсурдната комедия). Шофьорът (Диян Мачев), който по шаблон е потен, псуващ и пушещ простак, се оказва изненадващо фен на Шон Пен, а фльорцата в цикламена рокля (Нона Йотова), четвърто поколения софиянка, пееща арии, пък е нещастно влюбена, романтична и в крайна сметка бременна. Дребен, костюмиран и зализан чиновник (Тончо Токмакчиев) с огромна носталгия към онези времена, днес е кредитен милионер и рогоносец. В софийската маршрутка има и рускиня (Мария Статулова) с неизбежния акцент, лук в пазарските чанти и мързелив съпруг у дома, но и бизнес със секс телефони. В колоритната компания има и гей с китка в ръце (Кирил Ефремов), нестандартно решен като едър и неконтактен, а тийнейджърът с брутален уличен жаргон (Богдан Казанджиев - най-достоверен в ролята си) на финала разкрива и своята драма на нещастно влюбен от две години. В това морно от жегата пространство се разлюляват тегобите на шестте персонажа, въвлечени в едно общо пътуване. Неизбежно обаче е сравнението с хита на Станислав Стратиев преди 25 години "Рейс" на сцената на същия театър. Елин Рахнев признава, че неговата пиеса е "намигане" към великия комедиограф (каквото и да означава това), като сам определя продукта си като "риалити пиеса, като своеобразно оголване на обществените проблеми, в които се усеща протеста срещу тези 17 години преход, в който живяхме - тъпи, ненормални години". Но точно това желание на автора да превърне комедията си в сатира на днешното общество сякаш не се е получило. Докато произведенията на Станислав Стратиев имаха своя граждански и социален подтекст, иначе казано, той маскираше с абсурдните ситуации и конфликти очевидните и невъзможни за изричане грешки и проблеми на обществото, то при Елин Рахнев по-скоро имаме една беззъба комедия на характерите. Пътниците на Стратиев бяха принудени да пътуват в рейса, а конфликтите между тях се пораждаха не само от социалните различия, а и от протичащото действие и взаимоотношения между тях. В маршрутката на Рахнев всички пътуват доброволно и между тях реално не се случва нищо. Разкритието на техните лични драми става единствено чрез отстранени монолози, като това се превръща не в театър, а в поетичен преразказ. Някак не е за вярване, че това е представителна извадка на българите или риалити пиеса. Всички персонажи разкриват своите тайни до финала, от което се предполага, че ще последват промени или развръзки, но очевидността е друга - днешната българска маршрутка е пълна с доброволно пасивни хора. На видеоекран се прожектират сивите улици на София, а сценични работници (режисьорско решение) със стативи с надписи върху тях преминават през сцената, като обозначават група деца, или пък улични кучета, дупки, пешеходци и т.н., като това има комедиен ефект първите два пъти. Кънтящият глас на Ники Кънчев от радиото на шофьора съобщава новините и времето, за да ни приближи към актуалността. Прекомерната заетост по сцената, илюстрираща външния свят, сякаш натежава и разконцентрира.
И все пак "Маршрутка" е поетично абсурдна комедия, добронамерена и отчасти наивна, в която има и комични диалози и добри актьорски попадения, откровен смях и смешно-тъжни констатации. Може да я гледате на сцената на Сатиричен театър на 27 октомври от 19 часа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар