Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

вторник, 22 ноември 2005 г.

КОЙТО НЕ ЖИВЕЕ СКАНДАЛНО, УМИРА!



Текстът е публикуван във в. Дневник през 2005 г., 21 ноември по повод спектакъла "Изкопът" на режисьора Иван Станев в Театър Сфумато .

Режисьорът и писател Иван Станев отново е на българска театрална сцена след шест години отсъствие. От 1988 г. той работи и живее в Германия и Франция, където реализира повечето си театрални и филмови проекти, издава книги и се занимава с преподавателска дейност.
Предизвикателството към българската публика е отправено чрез поставянето на драматургичния му текст "Изкопни материали" на сцената на "Сфумато". Пиесата е по произведението на съветския писател Андрей Платонов "Изкопът" - повест за хипнозата на социалистическата утопия, където група хора строят кула, в която да живеят всички комунисти.
Издигат лозунг: "Ние можем да живеем само като ентусиасти!", а изкопът се оказва тяхна фикция и гроб, гранично съществуване между живота и смъртта. "Изкопни материали" е последният текст на режисьора Иван Станев, написан на български език през 1987 г., но по обясними причини е издаден 1994 г. в книгата "Избитите обитатели (из тетрадките на един закъснял модернист)". Подобна съдба има и повестта на Платонов, написана през 1930 г., която излиза официално в печата 57 години след написването й. Чак перестройката успява да изтрие етикета "сволочь", закачен на автора от Сталин.
"Предизвикателството да поставяш свои пиеси е огромно, защото човек първо я пише, после я коментира", казва самият режисьор Иван Станев, като отправя поредната провокация към българската публика, изкушена от театъра.
Скандалът съпътства целия му творчески живот. Още като студент във ВИТИЗ, в началото на 80-те години, представлението "Пътека за дивеча" по Крьотц е спряно веднага след премиерата. А цензурата през 1986 г. даже забранява да се правят фотографии на спектакъла "Алхимия на скръбта" по текстове на Йонеско, Чехов и Витгенщайн, поставен в град Ловеч. Постановката "Раната на Войцек" по текстове на Бюхнер и Мюлер, която излиза на софийска сцена в камерната зала на театър "София", се приема като един от първите постмодернистични експерименти на българската сцена. Идеологическата цензура отново се намесва и след покана на спектакъла през 1988 г. на театрален фестивал в Берлин Иван Станев остава да живее там.
След като се утвърждава на западноевропейските сцени, отново се връща в България през 1992 г., за да постави на сцената на Народния театър "Иван Вазов" авторските си пиеси "Хермафродитус" и "Представление и наказание", на които е режисьор и сценограф, копродукции на "Хебел театър" и "Микери"- Амстердам. Начинанието завършва с отворено писмо до директора на театъра Васил Стефанов, обвинен в изнудване. "Пожелавам на Народния театър "Иван Вазов" още 100 години сталинска диктатура, както в културното поприще, така и у дома" - пише гневно режисьорът.
Не по-малко яден е и отговорът на журналистите, синода, обидени учителки и майки в пресата по повод премиерата на "Дон Жуан в ада" по текстове на Батай, Молиер и Бодлер през 1997 г. на сцената на театър "София". Независимо от участието на утвърдени актьори като Коста Цонев ( в ролята на Дон Жуан) и Йорданка Кузманова (Елвира) представлението е анатемосано и обвинено в открита "содомия, некрофилия, сношаване със скелети... в навечерието на Великден".
Голото тяло на Деса Красова (сега Касиел Ноа Ашер), самозадоволяващата се чрез ръката на скелета Саня Армутлиева (вече шеф на "Вирджиния рекърдс") потрисат непорочната публика на София и "закъснелият модернизъм" се оказва отново подранил, а директорката на театъра Доротея Тончева спира представлението под напора на обществени и лични нагласи. Спектакълът се класифицира като отчужден и неразбиращ националната ни проблематика.
"Искам зрителя да съпреживее сътресение, катарзис, страх, състрадание, смях...", споделя Иван Станев и отново разтърсва софийската публика през 1999 г. с постановката си "История на окото" по Батай на сцената на Сатиричния театър. Този път театърът учи публиката, а не публиката - театъра и зрителите се оказват по-подготвени за естетиката на Иван Станев и проблематизирането на сексуалното влечение се разглежда вече през усложненото понятие за нагона към смъртта, а Мишел Фуко е познат автор.
Новата премиера на Иван Станев ще е на сцената на "Сфумато", пространство, което вече се оформя като предлагащо различния театър, а неговите режисьори Иван Добчев и Маргарита Младенова се оказват единствените, които канят Иван Станев да продължи театралните си експерименти в България. Спектакълът е своеобразно продължение на програмата на "Сфумато" "Достоевски", доколкото според Йосиф Бродски романът "Изкопът" се родее с "Бесове". В предстоящото представление участват 12 студенти - актьори от класа на Маргарита Младенова към НАТФИЗ. Това вероятно отговаря на желанието на Иван Станев да работи с актьори "неопорочени и неизносени от непрекъснатото играене на сцената в много лоши спектакли".
Музикалното оформление е от комунистически песни, включително и виетнамски, изпълнявани от възторжени групички младежи, бодро вдигнали ръце. Режисьорът споделя, че е избрал този текст, защото е свързан с едно много специално българско минало, за което сега никой не иска да говори, понеже е твърде близо. "А значи ли, че когато едно нещо е минало, то е изчезнало?"( "Изкопни материали")
На 18 ноември ще бъде прожектиран за пръв път и филмът на Иван Станев "Вилата на мистериите", отново в сградата на "Сфумато". Вилата е античен римски театър, модерен секс клуб, където световноизвестни автори, хора на изкуството, актьори (Маяковски, Ницше, Бодлер, М. Монро...) се събират, за да изживеят нещо изключително автентично. Те са обсебени от идеята да бъдат "неподправено истински".
И ако следваме максимата на режисьора: "Който не може да живее скандално, умира!", нека бъдем свидетели не на жертвено самоубийство, а на скандално живеене.
"Изкопни материали" по Платонов, режисьор Иван Станев, сценограф - Даниела Олег - Ляхова, "Сфумато" - 21.11.2005 - 19 часа.



Няма коментари:

Публикуване на коментар