Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

четвъртък, 1 декември 2011 г.

КУЛТУРНИТЕ НАВИЦИ НА БЪЛГАРИНА

Има ли българинът навици да ходи на театър, кино, концерти? Чете ли книги? Културен профан ли е или културен мохикан?



Каква е връзката между пари, образование, пол и възраст, когато става дума за култура? Според данните на Националния статистически институт средно 30% от всички българи водят някакъв спорадичен културен живот. Около 70 хиляди са тези от нас, които активно следят културните събития - това са хората между 34 – 54 години. Един и същи е кръгът от хора, които ходят на театър, кино, концерти, изложби. Три млилионна е, обаче, армията на тези, които изобщо не четат, не ходят на кино, театър, музеи – между тях има както много млади хора, така и пенсионери. Милион и половина българи нямат книги в къщата, а над два милиона не са прочели нито една книга през изминалата година.

Според статистиката на НСИ един от най-устойчивите културни митове, че киното е най-масовото изкуство у нас отпада. Оказва се, че над един милион е потенциалната театрална публика. С 30% по-малко са хората, които ходят на кино, но пък го правят редовно. 


 



Театърът остава предпочитаната "обратна връзка", а хилядите холивудски филми са с два пъти по-малко публика (средно на прожекция) от българския филм, но с важната подробност - българското заглавие се разпространява три пъти по-малко. Българинът ходи на български театър, предпочита българския филм и пълни салоните на рядко провежданите симфонични концерти.

И въпреки численото превъзходство на "некултурните" българинът трябва да има самочувствието, че не е културен кретен, при все упражненията по оскотяването му в последните години и усърдието, с което му се внушава, че няма такива занимания. Днес няма да пиша за чудесата на „реформата” в областта на културата, които, според министъра г-н Вежди Рашидов са така чудотворни, че успяха да препълнят театралните салоните само за половин година и да спечелят за киното няколко международни награди и признания. Няма да коментирам колко непрофесионално и на ръба на неграмотността звучи подобно твърдение. Само ще му подскажа, че промените в рефлексиите на театралната публика са бавни процеси, понякога нуждаещи се от повече от 10 години, а произведените филми през 2010-2011 са проектирани и заснети преди неговия мандат. Може би след 2021-ва година е по-удачно да приказваме за ефекта „Рашидов” върху българската култура и отново да прегледаме статистиката. Няма да коментирам и задкулисното и потайно написване на Националната стратегия за развитие на българската култура, без участието на неправителствения сектор, което се разбра преди дни. Какво ли се крие там? Какво се крие в културна стратегия написана и одобрена от ведомствен "колегиум"? Годината е 2011.( дни след скандала с неправителствения сектор излезе информация на страницата на МК, че представят на обществено обсъждане проекта за стратегията.)

В този текст ще се опитам да ви представя профила на онези граждани на България, които ходят на театър, на кино, влизат в музеи, ходят на концерти, четат книги и притежават такива. Кои са, колко са, как изглеждат, на каква възраст са? (данните са взети от Националния статистически институт, статистиката е на базата на 4 295 хил. българи, между 24 и 64 година възраст. Създадените от мен профили се базират на официалните данни.)

Кой ходи на кино?


Аз съм млад, на не повече от 30 години. Живея в града и имам добро оброзавание, както и работа. Мога да си позволя да ходя редовно на кино, за разлика от пенсионерите. Опитвам се да ходя всеки месец. И, да – напоследък обичам да гледам български филми. Забравих да кажа, че ходим заедно с приятелката ми на кино.

Киното у нас се приема за най-посещаемо изкуство. Имаме 42 броя кина, а в тях за една година има 207 хиляди прожекции. От тях едва 10 хиляди са на български филми. Според НСИ в годината ни се предлагат цели 334 български заглавия, на фона на 2 100 американски. Какво обаче показва статистиката? Българските филми имат средно по 36 броя зрители на прожекция, а мегапродукциите на САЩ – 18 човека средна посещаемост. Печалбата на един американски филм е двойно по-голяма ( около 12 хиляди лв.) от този на български филм. Един от интригуващите фактори е, че един американски филм се прожектира над 80 пъти, а един български – 30 пъти. За да гледате холивудски продукт плащате двойно, за сметка на родното производство. Статистиката, обаче, е пределно ясна в едно – 80% от българите НЕ са ходили на кино през последната една година. Това са 3 515 000 милиона българи. Едва 780 хиляди българи са отишли поне веднъж на кино през изминалата година.




Как изглежда киноманът?
Той може да е мъж или жена, на възраст между 25 и 34 години и е част от други 66 377 себеподобни, които са образовани, работещи, живеят в града и ходят всеки месец на кино. Киното е забавление за младите, хората над 55 години рядко посещават кино, като се има предвид, че едва 20% от тях си позволяват удоволствието.

Кой ходи на театър?
ТЯ: Обичам театърът и поне веднъж месечно гледам спектакъл. Аз съм високо образована, към 40 годишна, имам семейство, работя и предпочитам града, пред пейзажа. По-нататък в текста ще ме разпознаете и по други предпочитания.

За сметка на това 40% от българите посещават поне веднъж в годината театрално представление. Театрите у нас са 73. Не се шокирайте от цифрата – в тях се броят драматичните театри – 41 броя (колкото кината); оперни и балетни – 9 броя; оперетни – 2; драматично-куклени – 6; куклени – 15 броя. Ще разгледам статистиката само за драматичните театри. В годината има общо 5 703 представления и над един милион зрители. Във всеки театър средно се играе по 157 спектакъла в годината, като средно всеки театър е посещаван от 23 хиляди човека. Един спектакъл се гледа средно от 147 зрители, за сметка на 20 човека в киното.

Какъв е профилът на театралния маниак?

Той гледа повече от 12 представления в годината. Всъщност е жена и е в една група с още 50 хиляди други жени. Общо 70 хиляди са тоталните фенове на театъра. Нашата жена е на възраст между 35 и 54 години, висшистка, работи и живее в града.
Кой не стъпва на театър нито веднъж в годината?

Над два милиона и половина българи не са стъпвали в театър през последната година. Типичният представител на тази група е мъж над 55 години, с основно или по-ниско образование, безработен е и живее на село. Въпреки негативната статистика 19% от безработните хора си позволяват поне веднъж в годината да отидат на театър, а половината от тях живеят в села.

Кой посещава музеи у нас?
НИЕ: Посещаваме цялото семейството музеи, изложби и т.н. Ние сме образовани, живеем в големия град и разбира се, че работим.

Музеите у нас са 201 на брой. Оказва се, че 70% от българите нямат афинитет към музейното изкуство. Този, който посещава музеи е най-вероятно между 35 и 54 години - образован, живее в града и ходи на работа. Може да е мъж или жена – няма различия по полов белег. Общо броят посещения в музеи е 4 253 000 милиона, като 1/5 от тях са чужденци. В този брой посещения се включват и хората посетили изнесени беседи, изложби, концерти, обсъждания на кинги, видео прожекции и конкурси, проведени в музеи.

Книгата!
ТОЙ: Жена ми чете малко повече от мен, но никой не ме пита какви книги предпочита тя, нали? Така че аз съм четящият ... добре де, и тя чете. Ние сме над 40 годишни. Трябва ли да уточнявам, че сме висшисти и ходим на работа. Да, живеем в града. Жена ми ходи често на театър.

Стигаме до книгата. Кой има книги и колко са те? Чете ли изобщо българинът? Има ли такива, които не са прочели нито една книга в живота си?
Първо да започнем с това, че през 2010 са издадени над 4 126 книги с общ тираж 2 709 000 хиляди бройки. Хубавата новина е, че 35% от българите имат у дома над 100 книги, въпреки че такъв е и процентът на тези, които имат между нула и 25 книги по етажерките. И все пак как изглежда четящият човек? Той е между 35 и 54 години, може би е по-скоро жена (мъжете са с 20% по малко от жените), работи, висшист е и живее в града. Профилът при жената се доближава до този на театралния маниак.

Как изглежда нечетящият човек?
Той е мъж, но може и да е жена. Не е на повече от 34 години, не е образован, безработен е и живее на село. Не бързайте с констатациите! Четиридесет и три хиляди от висшистите НЯМАТ книги в къщите си.
Знаете ли колко са хората в България, които през изминалата година не са прочели нито една книга – 48% (поне 2 милиона). Какъв е профилът на този човек? В повечето случаи е мъж, над 55 години, необразован (необразованите у нас са към 1 040 000). Изненадата е, че 100 хиляди от радикално нечетящите са висшисти.

Кой ходи на концерти?
За утеха ще Ви разкажа за музикалните колективи – филхармонии, ансамбли за народни песни и танци, оркестри. Броят на тези колективи е 51 като средно всеки от тях е имал по 48 концерта. 880 хиляди е общия брой посещения, т.е. средно по 330 човека на концерт.
След разрушителната „реформа” и преструктуриране на „губещите” симфонични оркестри статистиката, за разлика от реформите, е ясна. През 2010 година е имало 90 симфонични концерта, които са посетени от 50 хиляди зрители, като средно един концерт е аплодиран от 552 човека. Оказва се, че симфоничният концерт у нас има в десетки пъти по-голяма средна посещаемост. Разбира се публиката на поп фолк, рок и естрадни концерти надвишава по чистленост всички категории изброени по-горе, където на една проява средно има по 1 300 фенове, с малкото уточнение, че верятно тук броят и концертите на Мадона и на ЕйСиДиСи и т.н.

А сега нека компресираме информацията за изминалата година.

80% от българите не са ходили нито веднъж на кино.
60% не са посещавали нито веднъж театър.
70% не са стъпвали в музей нито веднъж през 2010г.
48% от българите не са прочели нито една книга през изминалата година

Културният мохикан е:

Образован, между 35 и 54 години, живее в града и работи. Тя ходи на театър и чете, а Той предпочита книгите, пред театъра. Вероятно са семейни и посещават музеи и кинопрожекции заедно.

Културният профан е:

Необразован, между 55 и 64 години, живее на село и е безработен. По-скоро е мъж. Позволява си веднъж в годината да отиде на театър, който гостува в читалището. На кино не ходи, не посещава музеи, не притежава книги.За съжаление децата на този българин влизат в същата категория - те са нискообразовани, не четат, не работят и не притежават културна хигиена..

Оскотял ли е българинът? По-скоро не. Независимо от кризата българинът показва, че има нужда от свой културен контекст - все още!