Георги Мамалев, Жорета Николова/фотограф Атанас Кънчев |
(тук можете да прочетете писмо на Теди Москов до редакцията на Capital Light по повод тази рецензия)
Какво може да накара един творец да повтаря едни и същи ходове повече от 20 години, като знаем, че всяко занимание с изкуство идва да превъзмогне и приведе в обществено приемлива форма нашите страхове и мисли? Какъв е този негов натрапчив сън или кошмар, който 20 години превръща всичко в марката "типично за Теди" – нещо като стил, нещо като стигма?
Някога Теди Москов създаде своята "Улица" и като древногръцки титан беше погълнат от своите деца "Комиците" и "Пълна лудница". Някога Теди Москов превърна театралния си стил в модна линия, пожелана и фалшифицирана от десетки арт мошеници, превръщащи изкуството в конфекция. А и нали натрапчиво ни повтарят, че всичко е в името на публиката и затова по неин калъп трябвало да се крои.
А
калъпът на Теди се оказа най-универсален – хем за обикновените, хем за
взискателните, хем за наивните, пък и за нихилистите, за добрите, но и
за циниците, за образованите, но и за нечленоразделните (нали е почти
анимационен, няма нужда от субтитри). Даже сам нарече последната си
модна колекция "Ричард III" – спектакъл-комикс, т.е продукт с много
картинки, малко текст, екшън с наситени цветове и най-вече предназначен
за деца. Разбира се, това е маркетингов трик, защото не е много
оригинално да се шегуваш, че нещо на голямата сцена в Народния театър по
трагедия на Шекспир е за деца. А всъщност може и да не е
оригиналничене, а изпадане от реалността. Защото явно се забравя, че при
ползването на един и същи калъп, за да създадеш поредната пародия,
пропускаш, че тя има три основни закона – да е неочаквано остроумна,
т.е. асоциативните връзки да са бързи и неползвани досега, да е
парадоксална – т.е. да съпоставя привидни несъвместимости, и също така
да е кратка – нещо като добрия виц. Но най-вече пародията има за цел да е
едновременно смешна и критична.
На сцената пълзят дунапренени плужеци, порят се парцалени бебета, режат и кълцат картонени мечове, огромни рисувани картини декори се тътрят по сцената, озверели кралици кърмят деца уроди от огромни гърди, клетви се леят, цветисто обогатени от фолклора на футболните агитки, метежници с партизански такета плахо превземат властта, сляпа Темида (Параскева Джукелова) танцува сиртаки с наемни убийци, кралица Маргарита (Жорета Николова) проклина урода злодей Ричард с рок изпълнение на акустична китара. И защото непременно трябва, както е в запазената марка "типично за Теди", горницата да се разменя с долницата, цялата анимационна суматоха на сцената е примесена с балкански ритми, нали трябва да го приплъзнем към нашата актуалност. Как? С кючеци, маанета и сиртакита. Да, ама това е само на някои реалността, която ежедневно ни се натрапва като "наша" от онези същите, за които по-горе си говорихме - фалшификаторите, арт мошениците, хипнотизиращи ни с конфекции и изместена реалност.
Защо "Ричард III" на Теди Москов не е смешен? Защото очевидно въображението му, "центрофугата" от асоциативни изненади, която ужким беше най-щедрият трик на "калъпа Теди Москов", бе превзета от клишетата на собствените му имитатори, превръщайки се в копие на собственото си копие. Манифактурата е провалена. Колекцията "Ричард III" е демодирана и зле скроена като произведена в китайски цех, навяваща тъга и неудобство от липсата на реалност, от липсата на достоверни мерки, от куртоазна псевдокритичност, насочена единствено към неясното някога и някого, а ужким за диктатори ставало дума.
Защо деветдесетарските театрални кумири се превърнаха в статукво, в което тяхната реалност става все по-чужда, все по-тяхна, все по-отдалечена? Изобщо е уморително да се смееш 20 години на един и същи виц, а какво ли му е на автора на този виц...
С удоволствие подарявам на авторката на рецензията една хубава стара епиграма на Радой Ралин по повод творчеството на Стоян Венев: "Свой стил нали си извоюва, все едни и същи ги рисува".
ОтговорИзтриванеАз горното го отнасям към Теди Москов :)
ОтговорИзтриванеНай-сетне някой да напише очевидното. Теди Москов просто се подиграва на своята публика с инфантилното си творчество. Дори на учениците в 5 клас е ясно колко ниско е нивото на "хумора".
ОтговорИзтриванеНай- сетне наистина, някой да се осмели! Очаквам някой да се вгледа и в чудовищно фалшивия, лош самодеен "театър на Мариус Куркински", а и в развитието и на останалите "деветдесетарски театрални кумири".
ОтговорИзтриванеМосков е начело на групичката "Култови"режисьори.Впрочем,провъзгласявана за такава и от вас,театрални теоретици.Сценките в последните му "шедьоври" са доказателство за пълната му профанщина, а агресията с която се експонира /и го преекспонирате/ в публичното пространство са пошъл опит да бъде толерирано това,което винаги е липсвало-Интелигентността на таланта.
ОтговорИзтриване