ГРИФ "СТРОГО СЕКРЕТНО" 1984-та: ЗА ЦЕНЗУРАТА И КОНТРОЛА ВЪРХУ ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА, И АДСКАТА МАШИНА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ПОЛИЦИЯ

Този документ с гриф „Строго секретно” е написан през юни 1984, заведен към Шесто управление на МВР с регистрационен номер 9646. Разповерен е през 2004-та година, а през 2011-та е публикуван в сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност – политическа полиция”. 

Публикувам тази информация в Блога за театър, за да придобие по-голяма достъпност и за да можем да осъзнаем мащабите на дейността на ДС върху хората на изкуството и културата. Сигурна съм, че колкото по-добре познаваме времето на социализма, толкова по-лесно ще си обясняваме някои действия, реакции и събития от днешния ден.

Информацията в документа касае първите години на 80-те, като се занимава с  „някои по-характерни негативни явления и враждебни прояви в средите на художeствено-творчeската интелигенция и средствата за масова информация” и начините за справяне с тях.

Страниците по-долу разкриват машината ДС и инструментите за владеене, цензуриране, следене, „профилактиране” и затваряне в ТВО-та на хора от интелектуалните среди, определяни като неблагонадеждни, нелоялни и враждебни към развитието на социалистическия строй, които са срещу принципа на партийността и партийните ръководители. Особено опасни, според информацията, са т.нар. „микроструктури”, създадени около по-известни писатели.

Следващите 33 страници показват огромните правомощия на политическата полиция на Тодор Живков и механизмите за спиране на книги от печат, сваляне на театрални представления, контролиране на преводната литература, филмопроизводството, музикалните среди, медиите, цирковото изкуство, художниците и др.

Какъв е броят на спрените произведения в рамките на две,три години?

Първите страници на документа акцентират върху успехите на социалистическата културна революция като чрез цифри са демонстрира духовното извисяване на народа, вероятно, за да се преглътнат по-лесно следващите тежки за развитието на социалистическата културна революция прояви.

УСПЕХИ: Дейците на литературата, изкуството и печата са над 60 хиляди. Годишно се издават 463 вестника, 255 списания и 850 бюлетина с общ тираж над 12 милиона.Всекидневно се излъчват 124 часова програма по телевизия и радио.Над един милион спектакли, концерти и кинопрожекции се изнасят. Над 4000 заглавия излизат от печат. Музеите се посещават от 16 милиона на година.

Но с успехите се приключва още на 4-та страница и оттук до края документът систематично проследява различните враждебни прояви от страна на някои дейци на литературата, киното, превода, театъра, изобразителното изкуство, музиката, цирка, полиграфията, медиите. Във всеки отделен раздел по изкуства са отбелязани имената както на правоверните, така и на т.нар. враждебно настроени. В текстът се съдържат над 200 имена.

Изпълнен с пикантни примери документът даже обръща внимание с голяма тревога „на едно ново явление „видеобизнеса”, както и на разпространението на вносни филми със занижени критерии и под въздействието на които младежите извършвали криминални действия. За предотвратяване на напрежение в Кърджалийски, Разградски и Смолянски окръзи са спрени например от прожекции някои индийски филми като "Лейла и Маджну".

Една от зачестилите негативни прояви от страна на някои културни дейци е невъзвръщенството. Пък заслужилият артист Тодор Колев, син на бивши, участвал като младеж в нелегална група, събирал в дома си различни театрали и обсъждали „творчески” и политически проблеми от враждебна позиция, такива прояви имали и Николай Бинев, Жана Стоянович и Димитър Еленов.

От друга страна родната полиция не дреме и са осуетени пет брака на циркови артисти с чужденци чрез оказване на положително влияние, профилактиране и други приети практики като затваряне в ТВО-та. От средите на естрадата 25 изпълнители изменят на родината и още 35 от страна на оперните, балетните и музикалните среди. А според наблюденията на полицията „ болшинството от вариететните артистки „консумират” и проституират срещу заплащане”. По време на някои концерти от масовата музикална среда се правели „възпламеняващи” интерпретации, които екзалтирали публиката, която пък после извършвала опасни антиобществени прояви. А един деец от изобразителното изкуство бил казал, че ако имал възможност с една картечница щял да въдвори ред за 24 часа. 

Всички тези детайли не изброявам, за да иронизирам съдържанието на текста, като отдалечено и чуждо на нас, а за да се обърне внимание на маниакалното проследяване на всяка бройка от т.нар. културни дейци  у нас и мащабите на тази дейност, мрежата от хора, заети да я извършват.

Не по-малко внимание е отделено на опити за посегателства върху културното и историческото ни наследство. Всички тези данни са съпроводени с имена и описване на събития.

Интересен е анализът на поведението, напреженията и конкуренцията между различните творчески съюзи.

Кой кой е в Съюза на писателите, на преводачите, на артистите, на композиторите, на художниците според Шесто управление на МВР?

Анализирайки данните авторите на този документ стигат до извода, че основна причина за посочените вражески прояви е идеологическата диверсия на противника, която е придобила характера на „психологическа война”. Войната се води като се внушава идеологически нихилизъм, скептицизъм и вслушване само в „своя вътрешен глас”, а не в този на партията. Подривна дейност водят и българската вражеска емиграция, както и официалните представителства на САЩ, страните от НАТО, СФРЮ и Китай, като снабдяват без абонамент с вестници, списания и книги с негативно съдържани множество деятели.

В периода 1982 г. – 1984 г. такава кореспонденция са поддържали: 1263 писатели и преводачи, 158 кинотворци, 497 драматични артисти и музикални дейци, 312 художници и 379 журналисти.

Поразяващото в този документ е точната бройка на проследените и описаните в него творци и тяхната дейност, кореспонденция, разговори... Прочитайки тези 33-ти страници, написани през 1984-та, сякаш иронично съвпадаща с описаната година в книгата на Оруел „1984”, ставаме свидетели на адската машина на ДС и нейните служители, някой от които все още действащи. 

Не по-малко важно ми се струва да се обърне внимание на механизмите за следене, влияние и упражняване на власт, защото така можем да се обясним страстта и носталгията на мнозина наши съвременници по цензурата и за съжаление по несъзнаваното от тях, но очевидно подражание на социалистическия модел на упражняване на власт, залегнал като матрица в тях още от младостта им.