Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

сряда, 3 април 2013 г.

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО Г-ЖА ФАНДЪКОВА ОТ РЕЖИСЬОРА БОЙКО БОГДАНОВ - За калинките при Фандъкова и манталитета на поредното ГЕРБерско невежество




За калинките при Фандъкова и манталитета на поредното ГЕРБерско невежество

 (текстът е публикуван без редакторска намеса - б.р.)

Отворено писмо
Уважаема госпожо Фандъкова,
…Ние не се смайваме, отдавна вече не се смайваме…
И право да си кажа, не се смаях, когато Вежди (ГЕРБерска креатура) назначи бивш хорист-хамалин за шеф на Национален културен институт - Музикалния театър, юначина, дет` набърже след назначението си уволнил драматурга на театъра (била тЪз длъжност „рожба на соц-а”), щот` отказала да му пише в лист на портиерната кой с колко минути закъснявал за работа… ”Кърлежче”, си рекох, не е… калинка.Щото
…Ние не се смайваме, отдавна вече не се смайваме…
Не се смаях, когато видях в интернет-пространството публикувана обява за сесия на Столична програма „Култура” , даже си рекох „Аферим!” на кметицата Фандъкова, по европейски път е тръгнала…
…и , вслушан в съвета на Далай Лама „Мисли ПОЗИТИВНО!” , взех, та изписах формулярите за кандидатсване (вервайте, истинска мъка дори за начинаещ брюкселски бюрократ!).
Понеже, в университета „Дофин” в град Париж съм специализирал с месеци „Мениджмънт на културни институти и програми” със стипендия на Френското Минитерство на културата, справих се сръчно. Защото
…Ние не се смайваме, отдавна вече не се смайваме…
Приеха си ми ги документите , в кантората на отдел „Култура” на общината, в близост до пейката с Братя Славейкови, с едни кисели и досадени физиономии, но нали съм поставял в Народния театър „Сако от велур” на Стратиев - истинска поема за чиновника и бюрокрацията, не се смаях.Щото
…Ние не се смайваме, отдавна вече не се смайваме…
И излЕЗНаха (както е модерно да се пише, вместо„излязоха”) резултатите…
И се смаях!Въпреки, че…
…Ние не се смайваме, отдавна вече не се смайваме…
Проектът (ново българско симфонично произведение) - отрязан, поради „липса на достатъчно „точки” от…ДВЕ БАЛЕРИНИ!(не се майтапя, две балерни!) Отрязан на първо четене, без дори да бъде „допуснат” до т. нар. „творчески съвет” към общината.И не от композитори, не от музикални критици, а от две балерини, преквалифицирани в хореографки!!!
Признавам си, смаях се. И си помислих :”Горкият Чайковски, горкото му „Лебедово езеро”, дважди по-горкият Прокофиев, дважди по-горкото му „Ромео и Жулиета”- все балети, експертно неодобрени от… две балерини в София!
Иначе - нищо, че препоръките към проекта са от Българска държавна консерватория, Българска Академия на науките, Театралната академия, от няк`во си там Министерство на културата, нищо, че записът на музиката е от симфоничния оркестър на Българско Ноционално радио, че изпълнителите са от безспорния фаворит в денс-театъра - балет „Арабеск”, че тенорът е Бойко Цветанов (Цюрихска опера),нищо, че произведението е плани-рано да закрие бляскаво Международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици” на сцената на Народния театър, решават… балерините! Едната от които (срам ме е да й кажа името, специализирала някога при Бежар…)!А уж…
…Ние не се смайваме, отдавна вече не се смайваме…
Ама повторно … се смаях! Взех се в ръце и потърсих път към общината с писание, че тъй не може.Врата.”Чук-чук!”, отворрр - ”Добър ден”(аз),съответно - гробовно мълчание, почва се с извинителния тон на просителя”Може ли така и така, входящ номер?”, ПЪРВО СМАЙВАНЕ:служителката е пльоснала на бюрото си баница и с мазни пръсти хваща съкровеното ми моление, ръмжи с пълна уста „Кво-о?” Смаян от смайване,напускам и … го пущам по пощата , с куриер, да не го „омазнява”(писанието ми), в очакване на…отговор.
Смаян-несмаян, отивам в Съюза на артистите, да търся среща с кмет или зам.-кмет чрез Председателя на Съюза. Отговор- пози-твиен.Резултат- никакъв.Прекомерно „заетият” (справка „вечно заседаващите” - Маяковски) зам.кмет не се явява на срещата.
Аз пък си вервах, че
…Ние не се смайваме, отдавна вече не се смайваме…

Госпожо Фандъкова, кметице !
По-гадна предизборна агитация сред интелектуалците от ТАЯ и БКП-то не може да ви спретне!
Оправете си дворовете!
Язък ви за мерака!(в който наивно –по Далай Лама, продължавам да се надявам).

Б.Б.Богданов                                                                     3. 04. 2013

Няма коментари:

Публикуване на коментар