Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

сряда, 23 юли 2008 г.

КРИЗАТА В НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

Повод за този текст е проведената дискусия в Народен Театър по покана на директора Васил Стефанов, във връзка с изминалия театрален сезон в Народен театър


 
"Нашата театрална режисура се намира в тежка криза!" - заяви директорът на Народния театър проф. Васил Стефанов на провелата се кръгла маса за обсъждане на изминалия сезон на театъра. За никого от участниците - театроведи и литературоведи, не беше тайна, че изминалите сезони на Народния театър не бяха успешни, особено последният, в който театърът не спечели нито една награда.
"За последните пет години, откакто съм отново директор, продължи професорът - установих, че броят на режисьорите, които са поставяли в театъра е 27, но работите на колцина от тях оставиха траен спомен и следа в живота на театъра." Така неволно се стигна до тезата, че изобщо в българския театър има сериозна криза в режисурата, а Народният театър, опитал с всички, е изправен пред неразрешимия казус - няма режисьори. Разбира се, една от посочените причини беше липсата на режисьорска колегия, която да създаде необходимото естетическо ниво, работейки с трупата на театъра. Единственият щатен режисьор в Народния театър е Александър Морфов, който обаче не е поставял от 2 години там. Редица са оправданията и причините за вече очевидната криза в Народния театър - финансови (оказва се, че и там това е проблем), профанизирането на режисурата с чисто търговски цели (изработването на евтини и мобилни представления) и най-вече кризата изобщо на идейно и естетическо ниво.
Каква е политиката на Народния театър, стратегията за справяне с т.нар. криза в режисурата? Ако разгледаме миналия сезон, с известна почуда разбираме, че криза се решава с имена като Борис Панкин, Никола Петков, Владлен Александров, Бойко Илиев, Антон Угринов. Между тях за съжаление е и Маргарита Младенова, която не успя да превърне "Иванов" в хит. Това е изборът на Народния театър. "Кого да изберем? - попита професор Васил Стефанов. Посочете ги тези големи имена в българската режисура и аз ще ги поканя?" Така разбрахме за мъката на Народния театър около липсата на имена.
Следващият сезон националната театрална гордост ще решава кризи с Бойко Илиев, който отново ще драматизира българска класика. След "покъртителната" "Кожа и небе" на Димитър Динев и "Осъдени души" по романа на Димитър Димов този път на ход е "Крадецът на праскови", негова драматизация по Емилиян Станев. На същата камерна сцена с кризата ще се бори и Здравко Митков с "Волпоне" с участието на Георги Мамалев и Андрей Баташов. И защо да не е Здравко Митков, който подсладен от средните успехи на ученическата "Ромео и Жулиета" в т-р "София", повтори опита с "Уморените коне ги убиват, нали?" - нещо като мюзикъл с много вой и търчане по сцената. В битката за честта на Народния театър влизат и Тиери Аркур с "Балът на крадците" от Жан Ануи, преди това направи "Идеалният мъж" със съмнителни качества, но пък нали е вносен режисьор. И Съни Сънински се включва в отбраната на театъра със "Слуга на двама господари" от Голдони, представление, чиято премиера трябваше да е миналата година, но реж. Боян Иванов беше заменен от Сънински, който пък ще използва същата сценография и костюми от предното. Ще има и юбилеен моноспектакъл на Велко Кънев "12 разгневени монолога" и "Мостът" на Стефан Данаилов със студентите му.
Девет представления излизат от репертоара на театъра, осем влизат. А ние с интерес ще следим за евентуалните големи творчески постижения на избраните режисьори за следващия сезон. Или пък ще си потвърдим, че режисьорската криза май е най-вече в Народния театър. "Театърът излезе от обществения дебат!" - алармира професорът, търсейки решение за кризата. Дали Народният театър обаче е готов за един обществен дебат?

четвъртък, 10 юли 2008 г.

МОРФОВ - ДО ПЕТЕРБУРГ И ОБРАТНО


Александър Морфов гостува в София с две от своите руски представления – „Сън в лятна нощ” и „Баал”



Софийската публика в продължение на четири дена (от 4 до 7 юли) най-после успя да види руските представления на режисьора на Народния театър Александър Морфов - "Сън в лятна нощ" ( Шекспир) и "Баал"( Брехт). След големите усилия на фондация "Аполония" огромната трупа на театъра на името на Комисаржевска се изля на сцените на Народен театър и театъра на Армията. Във всяко едно от представленията на сцените имаше над 20 актьора - пищност, която Морфов предпочита. Разбира се част от запознатата публика любопитстваше доколко "Сън в лятна нощ", поставяно преди повече от 12 години у нас, си прилича с руската версия. Преди две години Морфов постави "Дон Жуан" в Народния театър, представление което в Русия вече беше взело петербургския "Златен софит", а запознати твърдяха, че нашето е по-лошото копие на руското. Ето защо очакванията към двата гастролиращи спектакъла на Морфов бяха огромни.
"Сън в лятна нощ" е шекспирова комедия за влюбени и разменени двойки, за вълшебства и омайни билета и най-вече за бедните атински граждани, които правят любителско театрално представление за аристокрацията. Спектакълът започва още докато хората влизат в залата - актьор ни посреща с фрак и чашка чай, коментирайки, че някога самата Комисаржевска обичала да го пие. После разбира се в хода на спектакъла, както и в "Баал" актьорите често нарушават сценичното пространство и нахлуват ту от дясно, ту от ляво на залата - шумни и гълчави. Това е запазена марка на Морфов - сценичните табута трябва да се разрушават - такъв беше още от деветдесетте години у нас. Метална, кръгла конструкция виси над сцената (сценограф - Тино Светозарев) - студени сиви отблясъци и многобройни светещи звезди илюстрират вълшебната лятна нощ. И там, сред семплата пищност, сякаш магическото е по-малко, влюбените някак досадни в своето объркване, а шутовското и клоунското пообрано. Темата вече не за "шегите на Амур" (Пък) или за недодялоното атинско простолюдие. Все по-трагедиен, все по-сантиментален Морфов разказва за неблагодарната любов към театъра, за сблъсъка между мечтите и реалността, с по-малко клоунада и повече психологически театър, по руски - напоително (представлението е три часа).
"Джинсовият" "Баал" е руска рок-опера по Брехт. Това е най-ранната пиеса на драматурга, непревеждана у нас и непоставяна. Баал е поет в началото на 20 век, отвратен и бунтуващ се срещу обществото. Днес, за Морфов това са именно рок-поетите на хипи епохата - талантливи, неустояващи на славата, разрушителни и трагични. Как се превръща това в театър? На сцената е разположен боксов ринг, а пред него е цялата група "Баал" - всички актьори са станали и музиканти. Нирвана, Доорс, Дженис Джоплин и песни на руската легенда Майк Науменко (умрял 1991г. от алкохол и наркотици) се изпълняват от актьорите, воюващи с лошото озвучаване на театъра и любителските си музикални възможности. Сред много "гитарен" вой и Джим Морисън с руски акцент се развива и до болка познатия сюжет за гения, потъващ в собствените си грехове (на плътта, алкохола и даже убийството), за да завърши заслужено живота си в метрото, подритван от минувачите, защото "Няма стих без грях...няма Пегас без член!" пее Александър Болшаков, обожествяващ потенцията на мъжа и таланта, които вървят според тях ръка за ръка.
Харизматичната игра на Александър Баргман (Баал) сякаш не успя да се пребори с разлятия сценичен вариант, с многобройните повтарящи се сцени (когато Баал се съвокуплява - зад кулисно - се чуват писъци на китара, които трябва да илюстрират женското крайно доволство). Носталгично и като завинаги отминала епоха прозвуча руската хипи екзалтация по Морфов. Тъжно и с морализаторски край четем Морфов. Тежка е короната на таланта - разбираме на финала.





понеделник, 7 юли 2008 г.

ЧОВЕКЪТ АВТОМАТ

Седем дървени хуманоидни инсталации са подредени в редица в пространството пред театър "Сфумато". Те са част от фестивалната програма на "Малък сезон" от 2 до 12 юли - време и място за изява на дебютиращи и млади творци, на алтернативни и  "бездомни" проекти. "Фантомат" на сценографа Венко Шурелов е едно от онези събития, които очароват и объркват публиката.
Скулптурна инсталация, интерактивен пърформанс с кукли или автомати за фантазии - тези определения могат да ви смутят, но те са част от съвременната представа за театър, в който всички изкуства си взаимодействат. Дървени фигури, имитиращи кафе машина, с очи-изображения, в които можеш да се вгледаш - може би това е чистата идея на Венко Шурелов за хуманоида автомат като за знак за отчужденост, за механичното пространство, което предлага поглед върху самия себе си.
Ако очаквате отговор или да получите конкретен продукт, по-скоро ще се срещнете със собствената си фантазия или нейната липса. "Очакванията на човека да получава, да консумира продукт се опровергава от Фантомат. Той предлага храна за ума, въображението и сетивата" - казва Шурелов.
Роден през 1977 г., Венко Шурелов завършва Националната художествена академия - сценография, при доц. Светослав Кокалов. Нарича себе си сценограф и визуален артист. Между 20-те сценографии за театър са:  "Части от цялото" и "Невинните" на Стилиян Петров, "Кървава сватба" на Крум Филипов и съвместната работа с реж. Иван Добчев  върху "Албена". Вглеждайки се в тях, можем да открием общото - стилизираната визия, изчистена и въздействаща, някак стояща между киноизображението и силуета.
Едновременно с работата му в театъра Венко Шурелов има многобройни собствени проекти, по-близки до пърформанс инсталациите. Subhuman performance е проект, който се реализира в Червената къща през 2003. Наричащ го "Визуален сандвич", той поставя публиката легнала на сцената върху възглавници, а актрисата, висяща над зрителите, се смесва с образите, които се прожектират върху нея. Така създава и концепцията за subhuman theater - театърът като не-човешки, а всъщност идеята за под-човешкото, което разбираме като не-човешко.
Via Sphera е друг проект, който напомня на публична акция. В него огромни бели сфери от плат се движат от човека вътре в тях по улиците "Раковски" и "Гурко" - така сферите крачат без посока, докато сами не се превърнат в път. "Проблемът е между изкуственото и естественото и тяхното взаимодействие. Днес технологиите са свързани единствено с консумацията, а аз се опитвам да иронизирам това", твърди Шурелов. Създава и собствена концепция за човешкото тяло  homoprolapsus. "Има три съвършени форми на тялото - прохождащата е най-чистата. Най-мощната е крачещата, а най-вярната е падащата  homoprolapsus - това е фигурата на духа."
"Фантомат" е последната работа на Шурелов, която е част от големия международен проект Black/North SEAS, представен на "Варненско лято" тази година, както и в Одеса, Балчик и Мангалия (Румъния), а през есента  ще гостува в Истанбул.  "Малък сезон" е една от поредните спирки на "Фантомат" до 12 юли - всеки ден между 19 и 22 часа.
www.subhumantheatre.com - сайтът на Венелин Шурелов