МОРФОВ - ДО ПЕТЕРБУРГ И ОБРАТНО

Александър Морфов гостува в София с две от своите руски представления – „Сън в лятна нощ” и „Баал”

Софийската публика в продължение на четири дена (от 4 до 7 юли) най-после успя да види руските представления на режисьора на Народния театър Александър Морфов - "Сън в лятна нощ" ( Шекспир) и "Баал"( Брехт). След големите усилия на фондация "Аполония" огромната трупа на театъра на името на Комисаржевска се изля на сцените на Народен театър и театъра на Армията. Във всяко едно от представленията на сцените имаше над 20 актьора - пищност, която Морфов предпочита. Разбира се част от запознатата публика любопитстваше доколко "Сън в лятна нощ", поставяно преди повече от 12 години у нас, си прилича с руската версия. Преди две години Морфов постави "Дон Жуан" в Народния театър, представление което в Русия вече беше взело петербургския "Златен софит", а запознати твърдяха, че нашето е по-лошото копие на руското. Ето защо очакванията към двата гастролиращи спектакъла на Морфов бяха огромни.
"Сън в лятна нощ" е шекспирова комедия за влюбени и разменени двойки, за вълшебства и омайни билета и най-вече за бедните атински граждани, които правят любителско театрално представление за аристокрацията. Спектакълът започва още докато хората влизат в залата - актьор ни посреща с фрак и чашка чай, коментирайки, че някога самата Комисаржевска обичала да го пие. После разбира се в хода на спектакъла, както и в "Баал" актьорите често нарушават сценичното пространство и нахлуват ту от дясно, ту от ляво на залата - шумни и гълчави. Това е запазена марка на Морфов - сценичните табута трябва да се разрушават - такъв беше още от деветдесетте години у нас. Метална, кръгла конструкция виси над сцената (сценограф - Тино Светозарев) - студени сиви отблясъци и многобройни светещи звезди илюстрират вълшебната лятна нощ. И там, сред семплата пищност, сякаш магическото е по-малко, влюбените някак досадни в своето объркване, а шутовското и клоунското пообрано. Темата вече не за "шегите на Амур" (Пък) или за недодялоното атинско простолюдие. Все по-трагедиен, все по-сантиментален Морфов разказва за неблагодарната любов към театъра, за сблъсъка между мечтите и реалността, с по-малко клоунада и повече психологически театър, по руски - напоително (представлението е три часа).
"Джинсовият" "Баал" е руска рок-опера по Брехт. Това е най-ранната пиеса на драматурга, непревеждана у нас и непоставяна. Баал е поет в началото на 20 век, отвратен и бунтуващ се срещу обществото. Днес, за Морфов това са именно рок-поетите на хипи епохата - талантливи, неустояващи на славата, разрушителни и трагични. Как се превръща това в театър? На сцената е разположен боксов ринг, а пред него е цялата група "Баал" - всички актьори са станали и музиканти. Нирвана, Доорс, Дженис Джоплин и песни на руската легенда Майк Науменко (умрял 1991г. от алкохол и наркотици) се изпълняват от актьорите, воюващи с лошото озвучаване на театъра и любителските си музикални възможности. Сред много "гитарен" вой и Джим Морисън с руски акцент се развива и до болка познатия сюжет за гения, потъващ в собствените си грехове (на плътта, алкохола и даже убийството), за да завърши заслужено живота си в метрото, подритван от минувачите, защото "Няма стих без грях...няма Пегас без член!" пее Александър Болшаков, обожествяващ потенцията на мъжа и таланта, които вървят според тях ръка за ръка.
Харизматичната игра на Александър Баргман (Баал) сякаш не успя да се пребори с разлятия сценичен вариант, с многобройните повтарящи се сцени (когато Баал се съвокуплява - зад кулисно - се чуват писъци на китара, които трябва да илюстрират женското крайно доволство). Носталгично и като завинаги отминала епоха прозвуча руската хипи екзалтация по Морфов. Тъжно и с морализаторски край четем Морфов. Тежка е короната на таланта - разбираме на финала.