Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

вторник, 10 март 2015 г.

"КЪЩАТА НА ГНЕВА" НА ДИАНА ДОБРЕВА

В клаустрофобичното пространство на Театър "Възраждане" на черна сцена-кръст пет жени с дамгосани бели лица-маски треперещи вдишват предчувствието си за смърт. В дома на обречените няма въздух, няма светлина, а вцепенение от предстоящия ужас, в който всяка надежда напуска бавно телата им. Пет жени, отчаяно вкопчени в гнева като последен импулс за живот, поклащат телата си в ритуален танц. Това е история, която започва с погребение и завършва със смърт, история за живо зазидани жени в къща, пропита от гняв и потиснати страсти. Това е и последната пиеса, написана от Фредерико Гарсия Лорка два месеца преди да бъде убит от франкистите, втъкал в нея усещането си за смърт и неизбежно насилие.

"Къщата на гнева" на Диана Добрева по "Домът на Бернарда Алба" е третата пиеса от т.нар. селска трилогия на Лорка, в която влизат "Кървава сватба" и "Йерма" (текст, отново поставен от режисьорката само преди година на сцената на "Театър на Армията"). След пищния визуален и емоционален спектакъл "Йерма" този митологичен и трагичен импулс от пиесите на Лорка нямаше как да не изригне в "Къщата на гнева" – най-безпощадната му и мрачна пиеса, в която цялото действие протича по време на принудителен траур, заградено от смърт, мълчание и лицемерие. Замислен като критика на селското общество и мястото на жената в Испания през 30-те години на ХХ в. "Домът на Бернарда Алба" всъщност е по действителен случай, разиграл се в детството на автора.

Георги Златарев в ролята на Бернарда Алба
 
В ранна утрин Бернарда Алба погребва съпруга си и остава сама с пет дъщери между 39 и 20 години. Животът в андалуските села е особен, там тегнат догмите на католицизма, примесени със суеверия и непокътнатите от столетия правила на селото, които се следват до жестокост. Вдовицата Бернарда Алба има само един изход, за да запази честта и живота на дъщерите си – като ги обрече по правилата на селото на осем години траур. Деспотична, ледена, изсъхнала от жегите на Андалусия, Бернарда Алба в стремежа си да овладее дъщерите си ще погуби най-малката от тях. Това е трагична пиеса, родееща се с древногръцката трагедия, едно от намеренията на Лорка, в която човекът е поставен пред избора между дълга и желанието му за любов и лично щастие. Тази базисна дилема, вдъхновявала и оплодила цялата западноевропейска култура, присъства и в "Домът на Бернарда Алба".

Как се разказва тази трагедия днес, когато чистите жанрове са презрени, а смъртта на сцената не се препоръчва поради опасността от нейното бутафорно банализиране? Защо един режисьор би се отказал да ни подмамва с блясъка на всички онези сочни атрибути, налепвани върху пиесите на Лорка, като задължителното фламенко, огромните ветрила, шума на дантелите, сблъсъка на темпераментни женски тела, гърлените песни и тропота на танцуващи крака. Нали знаем, че Лорка, южняшкият Бергман, е онзи най-тънък познавач на женските демони, а югът по правило е телесен и шумен, ярък и подвластен на емоциите.

Защото това е театърът на Диана Добрева, вече стъпил върху собствените си закони, в които точно като в театъра на Лорка, онзи, за който е мечтал, втъкава символи, алегории, сюрреалистични картини, сънища, архетипи, митове, поезия, за да изведе на сцената като в приказка за възрастни нашите страхове. Нима театърът, който е честен към своята публика, няма това предназначение да изведе от самите нас кошмарите ни, за да ни олекне чрез колективната скръб?

А театърът на Диана Добрева именно в "Къщата на гнева" се отказва напълно от примамките на познатия блясък и ни вторачва и притиска точно като в този дом на обречените в лицата на всички тези жени на сцената, потънали в скръб и отчаяние по изгубения рай. А зад белите маски само в очите им - очите на смъртници, се прокрадва гневът, жаждата за живот. И защото в този архетипно натоварен разказ, в който майката придобива много лица, Диана Добрева е избрала най-категорично безпощадната Бернарда Алба да бъде на Георги Златарев – роля, лишена от всичко женско, втаила и сила, и грубост, и мъжка воля, без опит и за миг да напомни, че някога може би в това тяло се е укривала жена. И като нейно обезвластено отражение е слугинята Понсия (Жана Рашева) оскотяла, превърнала се в животно, което ще оплита в собствените си интриги целия този дом, именно за да отмъсти за миналото си. Там някъде в полудата и отчаянието ще се промъква и най-старата – майката на Бернарда (Ивет Радулова), която ще пълзи по черния кръст на дома, облечена в булчинска рокля, в която се отразяват несбъднатите желания на петте дъщери. В основите на този кръст-сцена като ангел вестител се люлее дете, мълчалив наблюдател на човешките грехове и в своята ангелска милост на финала ще подаде към единствената познала любовта своята нишка към рая, изгубения рай. Адел, най-малката (Николина Янчева), пожелала смъртта, ще смени черната тюлена ризница с кръст по средата като всички останали и съвсем като своя ангел в бяло ще потъне в другия свят. Елегантна сцена на смъртта, с интелигентност и красота, в която човек спокойно се отпуска в тъгата. Сякаш запазена марка на Диана Добрева, която във всеки свой спектакъл ни разказва именно тази история на грехопадение и издигане към Бога.

Това въздигане, сякаш подпряно от гръмовната музика на Петя Диманова, пулсира през целия спектакъл, разкриващ ни сцени на страст и спотаен ужас и потъващи в абсолютния мрак, озвучен от тътена като в утроба. Като в ритуал, в който ритъмът, геометрията на сцената и дъхът на телата се сливат в едно.
Този спектакъл е като сън, който преследва човека през целия му живот. Ако не искате някой да знае за вашите тайни, не го разказвайте от свое име.
„Къщата на гнева“ по „Домът на Бернарда Алба“ на Фр. Гарсия Лорка и текстове на Рафаел Алберти, Мигел Ернандес и Диана Добрева
Режисьор, сценография и костюми - Диана Добрева
Музика - Петя Диманова
С участието на Георги Златарев, Жана Рашева, Ивет Радулова, Донка Аврамова-Бочева, Яна Кузова, Николина Янчева, Лиляна Шомова, Алесия Йосифова

Текстът е публикуван в Capital Light

Няма коментари:

Публикуване на коментар