СРЕЩУ СТЕНАТА ИЛИ ЩО Е ТО БУНТ НА МЛАДИТЕ В ТЕАТЪРА

при опит за бягство бразилски затворник се заклещва в
стената на килията - lenta.ru

Съществува ли такова нещо като „бунт на младите в театъра“ у нас? Какъв би бил този бунт, срещу какво, в какво се изразява и кой се бунтува у нас – все въпроси, които ще се поставят като тема на дискусията на фестивала „Панаир на младите“, който се провежда за седми път. От 30 септември до 6 октомври в Младежки театър ни предстои да гледаме осем спектакъла, между тях една премиера, интересна изложба, представяне на три нови български пиеси от млади автори и дискусията под мотото „Срещу стената“.

Обединяващото в избраните от селекционера Кремена Димитрова спектакли е нечий успешен дебют – дали на актьор, режисьор, автор или преводач, както е в случая  с пиесата „Ромео и Жулиета“ с нов превод от Мария Змийчарова, с режисьор Петринел Гочев.

При първо запознаване с програмата е очевидно, че е подбирана с цел да запознае софийската публика с някои качествени, според селекционера, спектакли, извън познатата ни столична сцена. Гордостта на Младежки театър е, че през новия сезон е приютил спектакъла  „Кавказкият тебеширен кръг“ от Б. Брехт от сцената на Учебен театър НАТФИЗ, който е дипломна работа на класа на доц. Ивайло Христов.

За спектакъла чух достатъчно добри отзиви и впечатления, така че на 30 септември препоръчвам да се гледа. Преводът на пиесата е на Константин Илиев, музиката на Кирил Дончев, а хореографията на Едмонд Скот. Участват Ева Данаилова, Драгомир Драганов, Георги Гоцин, Пламен Димов, Даниела Стамова, Николай Йовин, Розалия Абгарян, Светла Рангелова, Екатерина Георгиева, Юлиан Петров, Милена Ерменкова, Никола Орешков, Елена Телбис, Виктория Ангелова, Ивайло Драганов, Иван Панайотов, Кристиана Ценкова, Светослава Иванова, София Рухова и Дарий Чавдаров.

На 1-ви октомври можем да гледаме „Мечтата на Наташа“ от Ярослава Пулинович, с режисьор Ованес Торосян, за когото този сезон е много активен. Освен като режисьор, в рамките на този фестивал ще се представи и като автор на пиеса по време на организираното четене на нови пиеси на 5-ти октомври. А скоро в Театър Възраждане предстои и премиерата на „Дневникът на един луд“ от Н. В. Гогол, където отново той ще е режисьор. Изборът му на текст на Ярослава Пулинович е интересен. Тя е руски драматург, родена 1987 г. и изучавала драматургия при Николай Коляда. В рамките на шест години (2005 – 2011) написва 11 пиеси и получава множество номинации и награди. „Мечтата на Наташа“ през 2008-ма е режисирана от Георг Жено, който по настоящем поставя у нас в Червената къща. Преводът на пиесата е на Азаля Саркисян, участват Милена Ерменкова, София Рухова, Ася Димитрова, Александър Томов.

 

На 2-ри октомври предстои премиерата на „Столът“ на Театър АТОМ. Това е пластически спектакъл, (както е обявен от създателите му), в който Столът се разглежда не като мебел, а като огледало на личността, която преминава през няколко етапа на развитие. На мен лично подобни одушевявания на предмети са ми дълбоко не интересни, а в танцовия театър с това често се злоупотребява, за да се илюстрират някакви предполагаеми философски дълбочини. Винаги съм смятала, че танцовият театър запълва онези ниши, в които думите не са достатъчни , а не обратното. Режисьор на спектакъла е Лоран Фестас, а за автори се броят всички участващи в него актьори - Стефания Георгиева, Христо Таков, Камен Марен, Вера Молова.

 

 

 

На 3-ти октомври изборът на селекционера е паднал върху импровизационния театър на „ШиЗи Про“ – професионална група за импровизационен театър. Този тип театър разчита изцяло на актьорските умения за импровизация, защото самата публика е тази, която подава теми, а актьорите жонглират с тях. Разчита се най-вече на спонтанността и на ентусиазма на по-младата публика. Участват - Златин Цветков, Катя Бръмбарова, Евелина Васева, Димитър Живков, Владимир Зомбори, Илиан Илков, Милко Йовчев, Деян Михайлов, Яна Огнянова, Мирослав Симеонов.

 

 

 

 

 

 

 

На 4-ти октомври гостува Благоевградския театър с „Малки ритуали за сбогуване“ от Оля Стоянова, която с тази пиеса взе първа награда на първото издание на националния конкурс за българска пиеса на абсурда „Наум Шопов“. Оля Стоянова, родена 1977 г., е автор на книги, стихосбирки, сборници с разкази и ето, вече е в полето на драматургията. Режисьор на спектакъла е Явор Веселинов, повече познат в киното. Участват - Естер Симеони, Биляна Дилкова, Жанет Керанова, Огнян Спиров, Андраш Кончалиев, Маруся Ваклинова, Кънчо Кънев

Отново на 4-ти октомври, но от 20,30 ч. в Клуба на актьора ни предстои моноспектакъла на Мариела Станчева „Многоклетка“ по текстове на унгарските автори Лайош Наги, Карой Сакони, Ференц Шанта, Ищван Йоркен. Защо само текстове от унгарски автори е подборът на младата актриса, е интересно да се узнае, но в анотацията се подчертава, че темата на този спектакъл е Клетката, от която мечтаем да се освободим, но не знаем как да съществуваме извън нея. Вероятно Клетката идва да експлицира  алиенацията на съвременния човек, но отново, както в танцовия театър по-горе, тази тема е решено да бъде илюстрирана чрез предмет. Всичко това заприличва все  повече на някакъв неототемизъм през 21 век.

На 5-ти октомври гостува Бургаски театър с „Момчето от последния ред“ от Хуан Майорга, преводач Нева Мичева. Режисьор на спектакъла е Десислава Шпатова. Пиесата е от 2008-ма година и печели най-престижната награда в Испания за драматургия „Макс“ и се поставя за първи път у нас. Хуан Майорга е автор на 40 пиеси, а по образование е математик и философ. Винаги ми се е струвало, че от математиците биха излезли най-интересните открития в драматургията, която отдавна зацикли в неразрешими засега проблеми за времето и пространството. В пиесата ученик разказва за друг в съчиненията си по литература и това се превръща в приятно опасна воайорска игра за него и преподавателя...  Участват - Димитър Мартинов, Деница Денчева, Никола Парашкевов, Кристиян Йорданов /гост/, Златко Ангелов, Невена Цанева.

Малко преди спектакъла на 5-ти октомври от 17 ч. е представянето на младата българска драматургия, като в програмата влизат три четения: пиесата „Малкият Пучи“ от Ованес Торосян, „Братята, това е“ от Стефан Прохоров, представена от режисьора Димитър Стефанов („Живак“ и „ Тиква!“) и „Ще бъде май“ от Иван Димитров, представена от Тея Сугарева. Последната пиеса имаше работно заглавие „Април“ и е написана преди няколко месеца по повод февруарските протести, в които по пиеса участват млади хора, но решават да действат радикално и стават анархисти.

На 6-ти октомври  можем да гледаме „Ромео и Жулиета“, в превод на Мария Змийчарова. Режисьор е Петринел Гочев, а сценограф – Юлияна Войкова – Найман, музика - Димитър Пенчев, фотография - Росина Пенчева. Гостува ни Габровския театър, а в спектакъла участват Гергана Змийчарова, Силвия Чобанова, Елизабет Попова, Надежда Петкова, Димо Димов, Петко Петков, Николай Бързаков, Светослав Славчев, Мирослав Симеонов. Ето и анонсът за спектакъла: „Какво са всички ежедневни драми за хляба ни, за завистите ни, за подслона и покоя ни? Какво са всички забрани и всички свободи на различните държави и царства? Какво са всички надежди и всички страхове? Какво е смъртта пред ЛЮБОВТА на едно момиче и едно момче?! Дим, сянка, „пара от въздишки жаловити...”, когато съм потопен в ЛЮБОВТА на моята Жулиета в ей тази чудна вечна възраст – шестнайсет години и ни секунда повече!“

 

 

 

Във връзка със спектакъла "Ромео и Жулиета" на 4-ти октомври се открива във фоайетата на театъра изложбата на сюжетната фотография на Гергана Змийчарова, която е впечатляваща.

 

На 6-ти октомври от 17 ч. на Камерна сцена ще се проведе и интересната за мен дискусия за бунтът на младите в театъра, с модератор поетът и автор на пиеси Стефан Иванов. Според организаторите дискусията ще има три основни точки: бунтът като тема в текстовете на младите, бунтът на формите и новите жанрови средства и т.нар институционален бунт.

"Blogът за театър на Гергана Пирозова“ е поканен като медиен партньор да отрази дискусията, така че читателите на това пространство ще имат възможност да я проследят. В нея се очаква да участват театроведи, драматурзи, режисьори, членовете на АСТ, поканени ни са и от Министрество на културата, както и от Общината. Разговорът има два възможни сюжета – да се състои като истински и необходим дебат, особено в частта с проблемите на независимата сцена у нас. Другият вариант е да се превърне в излишно бърборене. И в двата случаи все пак ще се даде някаква по-ясна рамка на т.нар. млади в театъра, за което разчитаме на Стефан Иванов.