Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

четвъртък, 30 март 2006 г.

МАРИНА ЦВЕТАЕВА В "СФУМАТО"


На 31 март в "Сфумато" от 19 часа е премиерата на втората част от програма "Изход" - "Станция Елабуга" -  авторски спектакъл на режисьорката Маргарита Младенова, която разказва за последната спирка от живота на Марина Цветаева.

Програма "Изход" е творческа инициатива на режисьорите Иван Добчев и Маргарита Младенова, която се състои от две представления и серия ателиета, посветени на философията, труда и съдбата на Л.Н. Толстой и Марина Цветаева. Спектаклите "Станция Астапово" и "Станция Елабуга" проследяват последните дни на руските писатели като два случая, в които биографията следва "гласа" на твореца. Два примера за това, че е възможно съзнанието да определя битието. Написаното се случва, а не случилото се описва.

Станция "Елабуга" е мястото, където Марина Цветаева слага край на живота си на 48 години, след като й е отказано да стане миячка на съдове в стола на съюза на писателите. По време на Втората световна тя е евакуирана с 16-годишния си син Мур в село Елабуга. 1941 г. в едно от нейните писма месеци преди това тя пише, че отдавна се оглежда за кука, на която да провеси въже. Денят, в който се обесва, изчаква всички да излязат, слага парче плат на прозореца и напуска света, в който трудно е приемана. И до днес не се знае къде е погребана. Синът й Мур не присъства на погребението, там са били само непознати и случайни хора.

"А на мен - простете ми. Не смогнах да понеса", пише Цветаева в последното писмо до сина си. Тази неумолима участ следва всички й близки. Дъщеря й Ариадна е арестувана през 1939 г. и заточена в Далечния север, реабилитирана е през 1955 г. Мур умира 1944 г. от раните си, докато е мобилизиран в редовете на Червената армия. Още през 1920 г. умира на три години втората й дъщеря Ирина - от глад и слабост. Сергей Ефрон, съпругът на Цветаева, който по време на революцията се бие на страната на белогвардейците, емигрира, а по-късно става ревностен комунист, е разстрелян тайно през 1941 г. Сестра й Анастасия е арестувана през 1937 г. и заточена на север. Тя е освободена и реабилитирана през 1958 г.

Животът на Цветаева е изпълнен с обрати. Няколко години след революцията тя емигрира при мъжа си Сергей Ефрон и водят труден, често мизерен живот на бегълци. Марина Цветаева до края на живота си не се причислява към нито един лагер, за което никой не й прощава. Отхвърлена и от едните, и от другите, великата поетеса оставя вярна единствено на неумолимото си желание да пише.

Действието в "Станция Елабуга" започва от последния й ден. Цветаева грижливо преглежда, подрежда, глади, сгъва и сортира предметното съдържание на живота си. Решението е взето, но нищо в поведението й не го подсказва. Постепенно пространството се заселва с хората от нейния малък кръг - майка, сестра, дъщеря, мъж приятели... Нахлуват местата на номадския й живот - Германия, Швейцария, Полша, Чехия, Франция, Италия. Образът на Марина се "размножава" между няколко актриси, които играят  майката - дъщерята - сестрата - поетесата. Чрез текстове на Цветаева - проза, спомени, диалози, представлението се занимава и със значението на безсловесния живот. Сцената се превръща в телесност на духа до последния жест, в който Марина казва своето "не" на този живот, за да продължи да съществува в света, вървейки срещу течението.

Екипът включва Марко Конталупо и Катаржина Гданьек като хореографи, седем актьори и двама танцови актьори от компания за съвременен танцов театър "Линга", Швейцария.

Участват: Христо Петков, Албена Георгиева, Мирослава Гоговска, Снежина Петрова, Цветан Алексиев, Елина Алексиева, Мариан Бозуков, Жоана Чесич, Станислав Генадиев, Фабиен Донио. Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова. Оригинална музика: Асен Аврамов. Видеофилм: Любомир Младенов

Няма коментари:

Публикуване на коментар