Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

събота, 10 септември 2011 г.

ТЕАТРАЛНИЯТ „РАКОВСКИ” - БЪЛГАРСКИ ЗАГЛАВИЯ – II ЧАСТ

Този сезон всички театри се надпреварват да лепят гордо в афишите си български заглавия.
Започвам с честването на 70 години от раждането на Станислав Стратиев в Сатиричния театър, което беше подгрято още през юни с книга-албум „Стратиев и Сатирата”. Две са заглавията от Стратиев през октомври в Сатирата – „Максималистът” на 7 октомври с режисьор Гаро Ашикян (сценограф – Милена Пантелеева, с участието на Благовест Благоев, Явор Борисов, Милена Аврамова, Пламен Великов, Стефан Щерев, Стефан Денолюбов и Димитър Живков) и „Животът, макар и кратък” на 14 октомври с режисьор Василена Радева (участват - Йорданка Стефанова, Мартин Каров, Константин Икономов, Кирил Бояджиев). Очаква се още едно заглавие от Стратиев в началото на другата година – „Лека форма на тежка депресия”, но все още предстоят уточнения по нея. Новината в Сатирата е, че театърът си има художествен директор в лицето на Камен Донев, който пък от своя страна ще постави през февруари пиеса, специално написана от него в чест на 90-тия рожден ден на Стоянка Мутафова. От друга страна в афиша на Сатирата този сезон ще се играят още няколки негови пиеси, на които самият той си е режисьор „Карнавал”, „Възгледите на учител за народното творчество” и „Характери”. Едно може да му се признае с леко сърце на Камен Донев, че е изключително продуктивен и че е най-поставяния (почти винаги от себе си) драматург в момента. Освен отговорната работа по естетическото съживяване на Сатиричен театър Камен Донев поставя и собствената си пиеса „Кръщене” по неговата пиеса „Живот и здраве” в Армията, чиято премиера е на 6 октомври. През 2002 режисьорът Николай Поляков я поставя в Сатиричен театър. В армейското „Кръщене” ще видим актьорите Мимоза Базова, Елена Райнова, Йоана Буковска, Пламена Гетова, Миро Косев, Илия Добрев, Тигран Торосян, Милен Миланов и др. Веднага след премиерата в Армията Камен Донев почва репетиции на новата сцена на Народен театър „Сълза и смях” върху неговата пиеса „Работно време”, която се оказва втора част на неговия „Почивен ден”, който ще продължи да се играе на същата сцена – Сълза и смях.
Народен театър може да се похвали също с няколко български премиери, освен тази на Камен Донев. През октомври се очаква премиерата на „Да се провреш под дъгата” от Георги Марков с режисьор Асен Шопов. Оказа се, че 45 години стигат, за да се постави отново този текст на софийска сцена. Без фатализъм разбрах за тази премиера на връх 7-ми септември – денят на бурно чествания 100 годишен юбилей на Тодор Живков и тихомълком отбелязаните 33 години от убийството на Георги Марков. Някога тогава (в началото на 1967г.) пиесата е поставена в Театър на Армията от Асен Шопов и след няколко представления и под зоркото наблюдение на трима генерали (така твърди историята) спектакълът е свален, а участващите в него разпиляни из страната. Асен Шопов е изпратен в изгнание в Бургас, заедно с част от трупата. Всъщност сюжета е за ранена партизанка, която се укрива в санаториум за туберкулозно болни, които искат да я спасят от жандармерията. Персонажите са само мъже. В постановката с премиера през октомври в Народен театър участват т.нар. тежка артилерия на Народен театър – Руси Чанев, Валентин Ганев, Чочо Попйорданов, Васил Михайлов, Георги Кадурин и Георги Мамалев. С част от тези актьори режисьорът Асен Шопов влиза след премиерата в репетиции със следващия си спектакъл „Железният светилник” в Армията (премиера – ноември). Участват – Васил Михайлов, Георги Кадурин, Мирослав Косев, Милен Миланов, Пламена Гетова, Йоана Буковска, Антоанета Добрева – Нети и др.
Народен театър излиза с още едно българско заглавие – „Кълбовидна мълния” от Иван Радоев, текст, който не се е играл на софийска сцена от 80-те години, когато е поставен от Крикор Азарян. Неговият ученик Георги Радулов е и режисьор на новата „Кълбовидна мълния” с премиера през ноември. В спектакъла участват Биляна Петринска и Николай Урумов, който пък от своя страна става щатен актьор от този сезон на Народен театър.
Театър 199 също има българска пиеса в репертоара си, но изнамирането й си е съвсем тяхна заслуга. „Колекционерката” от Радослав Чичев е една от двете спечелили първа награда пиеси на конкурса за българска драматургия на името на Славка Славова, провеждан от Театър 199. Любопитното е, че режисьорката Маргарита Младенова се е заема с него, а в моноспектакъла ще играе Светлава Янчева.
Общо взето при бърз прочит на българските заглавия по „Ръкси стрийт” оставям с впечатлението, че липсват задокеански нови български заглавия, сякаш театрите попарени отдръпнаха взор и надежда от тях. Набляга се на класиката, както и на Камен Донев.



Прочетете предишната публикация: ТЕАТРАЛНИЯ "РАКОВСКИ" - ПЪРВА ЧАСТ


ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Няма коментари:

Публикуване на коментар