Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

вторник, 10 юни 2008 г.

ТЕАТЪРЪТ ДНЕС Е... РИАЛИТИ

Добре облечена жена на 30 години влиза в изоставено читалище. Там й предлагат да направи фелацио на пластмасов член. Тя е изправена пред избор. Какво ще направи?
Това не е сцена от порно филм, а част от театрално представление дълго 57 часа, в което всеки може да влезе, участва или негодува. Там човек може да се сблъска със собствените си граници, ако пожелае, без удобството на анонимността и тъмнината. Двор и два етажа стават сцена на измислената история за Марта Рубин, за Господар и Господарка и техните слуги, за играчи и рулетки, строги правила и много ритуали, за мистерии и призрачни лица. Там може да се случи всичко - да ви изгони дебела Богиня, ако телефона ви звънне, мъж с памперс да се търкаля в краката ви, да ви целуват, да участвате в залози, да сте ужасени от кървящите слабини на Марта, да приемате хладнокръвно голите тела на актьорите, да танцувате, пиете, пушите заедно с играчите, да станете актьор. И всичко това е и игра, и театър, и лично преживяване, което се случва непосредствено до вас, около вас и с вас, стига да влезнете в Къщата на "Сигна" и техния "Черноморски оракул".
Превърнало се в истински театрален феномен този пърформанс на датската трупа "Сигна" разчупи представите на българската публика за театъра и как той все повече се превръща в риалити, в провокация към зрителя и стереотипите. Реакциите към него бяха от крайността да останеш в къщата през всичките тези 57 часа, да спиш и ядеш с актьорите, до отегченото и неразбиращо бързо напускане. Този театрален експеримент е част от паневропейския проект "Seas coastel", в който участват артисти от пристанищни градове. С над 25 представления досега проектът участва с пет условно казано представления на фестивала. Обединяващото за тях е, че се реализират в нетрадиционна градски пространства и използват театрални средства, които значително се различават от конвенционалния театър. Проектът, който е обвързан с черноморски градове, стартира в Одеса и Варненско лято е тяхната втора спирка.
"Бирените туристи" на група Wunderbaum от Холандия, които също са част от "Seas coastel" предизвика смеха и гнева на публика. От името на английски запалянковци и туристи те щедро коментираха красивите лесни жени, лъскавите огромни коли, пиянството, мързела и безочливите таксита, а после пияни изпяха българския химн. Любопитното е, че този текст, който на всички звучеше сякаш специално създаден за нас и от това обиждаше някои, е един и същ във всички страни, където са го играли. Двойните реакции ги има навсякъде. Така в Украйна в тази част с химна е имало хора, които в гнева си са изпълнявали хитлеристкия салют с вдигната ръка. Именно провокативността към емоциите на зрителя и възможността те да бъдат споделени на момента обединява всички тези пет пърформанса, освен големите теми заложени в него.
В Черноморския проект взеха участие  и двама турци с танцов проект, съчетаващ видео и звукови инсталации "Понеделник под слънцето", разказващ за мъжкото приятелство  и датската формация " Hotel Pro Forma" с елегантен видео пърформанс за Украйна. Звуковата инсталация на Сири Хермансен "Граници", в която еврейски, мюсюлмански и християнски молитви звучаха на площада през два часа също проверяваше границите на религиозния и етническата търпимост. Този проект зададе големите въпроси за личните ни граници, за търпимостта ни към различното, за това до колко можем да приемем другото. Освен темите представленията показаха, че театър може да се прави навсякъде и с всякакви средства, доколкото личното въображение позволява.Театърът  все повече се превръща в риалити, а зрителят от наблюдател става участник, от  анонимен воайор - екзибиционист.

Няма коментари:

Публикуване на коментар