Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

четвъртък, 26 февруари 2009 г.

КРАСОТАТА СПИ, ИЛИ СЪНЯТ НА ТЕДИ МОСКОВ


Ако скоро не сте били на спектакъл на Теди Москов, е сигурно, че комбинацията от "Спящата красавица" на Шарл Перо, психоанализата на Фройд и комедия дел арте ще ви се стори толкова парадоксална, че добавката към заглавието "...или сънят на сценичния работник" може да ви дойде като пиршество на въображението. Ако ви е за първи път, ще сте очаровани от клоунадата, геговете, несъвместимите колажи, анимациите, препратките към класически произведения, извисяванията и принизяванията, нелогизмите, препускането в света на асоциацията.
Ще ви е хубаво от обърканото поведение на долницата и горницата, които по правило при Теди Москов се държат наопаки, пък и нали оттам идва и комедийният ефект. Ще се радвате на актьорите, които бълбукат в света на импровизацията, маските, нелепите костюми, смяната на роли и жанрове. Ще се прекланяте пред умението на този режисьор да разбива онези омразни клишета на традиционния театър - чрез разгромяване на логическите връзки, протичащото действие и разказа, като всичко се превръща във фонтан от хрумки и анекдоти.
Но ако това е третата негова премиера, която гледате в последната година, може да ви се стори и като един и същ виц, който се разказва от 20 години и вече ви е малко трудно да се разсмеете на него. "Смешното е безцелна игра с идеите и с представите на разсъдъка", пише Исак Паси и щеше да бъде реализирано в "Красотата спи", ако това беше първото представление на Теди Москов, а годината около 1990 - някога, когато той създаде своите деца "Улицата" и "Мармалад", а други впоследствие ги имитираха и ги превърнаха в чудовища като "Комиците" (и още куп развлекателни шоупрограми). Някога, когато образът на гротескната театрална критичка виждахме за първи път и беше смешно.
Някога, когато рокендролът беше млад и лозунгът "Псевдоинтелектуалската нагласа ни е чужда" (Теди Москов) звучеше революционно. Някога, когато смешно-тъжната клоунска маска ни гъделичкаше, че и ние познаваме света на Марсел Марсо. Някога, когато песните на Рада Москова минаваха за джаз импровизации, а кукленската сценография ни умиляваше с отказа на Москов да влезе в света на възрастните, по подразбиране - света на лошите, където днес според режисьора красотата спи. Само че годината е 2009 и "Спящата красавица", която "оригинално" е преобърната в "красотата спи" и омразната псевдоинтелектуалщина в лицето на Зигмунда Фройд вече не изненадват, нито звучат революционно, а носталгично припомнят за завинаги отминалите времена на "Улицата".
Защото не е смешно, че спящата красавица тича боса по сцената и пее ..."Боса по асфалта" , че отново "малкият човек" в лицето на чистачката пред тоалетната трябва да ме умили с невъзможните си мечти по... Бонд, Джеймс Бонд, че Пръцко и Пръцка поемат по "лайняния път" на живота, но влюбени, и така до безкрая в потока от френетични връзки и натрапчиви асоциации, в които и д-р Менгеле се отбива (нали имаме и колективни кошмари), бездетна кралица, импотентен крал, анимирано прелитащо ято книги, поело към по-добри страни, в които се чете (тук публиката пляска - все пак тя чете, пък и на театър ходи) и Стамат Клуни и Джордж Петров (това е в резултат на комбинация от обърканите сънища на клета жена със собствен мъж и секс символ... хм, пак от 90-те) и така до безкрая...
Няма да се изкушавам да правя игра със заглавието и да напиша, че смешното заспа при Теди Москов. Единствено се надявам да не е като в "Спящата красавица" - за 100 години.
В "Красотата спи, или сънят на сценичния работник" участват Светлана Янчева, Иван Петрушинов и младите попълнения на театъра - Александър Кадиев, Стоян Младенов, Евгени Будинов и Христина Караиванова.

Няма коментари:

Публикуване на коментар