Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

петък, 7 юли 2006 г.

КУЛТУРА НА ДЪРЖАВАТА


Повод за този текст, написан през 2006г. и отпечатан във в. Дневник, е проведената дискусия в Червената къща, във връзка със закриването на Центровете за изкуства и преобразуването им в дирекции  по решение на тогавашния Министър на културата проф. Стефан Данаилов. Ефектът от тази промяна е концентрирането на власт в държавата, ограничаване на гражданския сектор и преминаването от демократичен към централизиран модел на културна политика.

"Имам един съвет към министъра на културата - нека не концентрира властта върху себе си, защото така много лесно ще се превърне в негативна фигура", апелира проф. Знеполски на проведения преди няколко дни в Червената къща дебат между представителите на Министерството на културата и Фамилия неправителствени организации в сферата на изкуството. Възторжен зрител в защита на министерството пък бурно призоваваше към връщане на цензурата, която най-после ще позволи да съществува само истинското изкуство. След тази пропаганда някак естествено се очертаха полюсите на възникналата дискусия, независимо че мнозина се удивляваха кое ли ще е това истинско, единно и вярно изкуство с оглед преклонната възраст на прокламатора "естет". 
Повод за дебата е публикуваната на интернет страницата на Министерския съвет информация относно приетото постановление от 08.06.2006 г. за закриване на националните центрове по изкуствата и трансформирането им в дирекции. Целта на Министерството на културата е да намали броя на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, като от 116 стават 112. В тези 112 остават 21 училища по изкуствата, 17 институции в музиката, около 40 театрални институции и музеите. Закритите центрове съответно са: Националният център за музика и танц, Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства, Националният център за книгата и Националният център за театър.
За незапознатите тази материя изглежда суха и неясна, но едно от преимуществата на тези центрове беше тяхната самостоятелна и независима публична структура, чрез която се целеше равнопоставеност в условията за кандидатстване на неправителствени организации и набирането им на средства като такива. Според Фамилията от неправителствени организации, представена от Цветелина Йосифова, проблемът е промяната на модела на културната политика в България, който от демократичен става централизиран. Сериозен пропуск също е липсата на желание от страна на министерството да влезе в диалог с гражданския сектор, който даже не е бил известен и поканен за мнение.
Изпратеното от "Фамилията" писмо до г-н Сергей Станишев, Стефан Данаилов и г-жа Нина Чилова от 21 юни е относно промените в държавната културна политика, които са в разрез с целите, заявени от министерството, а именно, че ще полага максимални усилия за "насърчаване частните инвестиции в българската култура и ще работи активно за... децентрализация на управлението и финансирането на културата и издигане ролята на неправителствения сектор в културните процеси". С прости думи, "Фамилията" поставя въпроса дали се предвижда граждански съвет и как всъщност ще се защитават интересите на неправителствените организации при разпределяне на държавните средства и как ще се прилага конкурсното начало. Отговорът на Министерството на културата от 30 юни е повече от витиеват. С оглед повишаване на ефективността на работата на новите дирекции според тях се поставя акцент върху развитието на формите на обществено-държавното начало при оценяване на проектите. Проф. Знеполски припомни, че тази формулировка навява лоши спомени и не може една такава формула да използва общественото като було. В нелеката позиция на представител на министерството беше Пламен Джуров - съветник на министъра и дългогодишен диригент на "Софийски солисти". Той отчете, че всеки център се състои от 8 души, които получават общо 65 хил. лв. заплата на година, а раздават 300 хил. лв. за 70 до 100 проекта и всъщност децентрализацията се сблъсква с проблема на ограничените средства. Проф. Знеполски обаче отбеляза, че тук има недоразумение, защото, превръщайки тези центрове в държавни дирекции, те са обречени да не могат да търсят странични пари от неправителствени организации, защото на държавни администрации не се дават такива средства, като подчерта, че една от най-положителните оценки, давани от Европейския съюз преди тази реформа за развитието на културата в България, е именно за тези центрове, като остава препоръката те да стават още по-автономни. Пламен Джуров пък обоснова тази трансформация с необходимостта на министерството именно от тези центрове, защото иначе то се превръщало само във финансова администрация. Отговорът на професора беше повече от препоръка към министъра. Не е ли основната дейност на министерството именно да изгражда условия за развитие на културата, а не да създава култура и да има решаващ и единствен поглед върху нея? Нека отново си поставим въпроса кое е по-добре за българската култура - централизацията или децентрализирана и по-демократична структура. Няма ли опасност в новите дирекции да се създаде по-благоприятна корупционна среда, тъй като е известно, че по-малките звена са по-прозрачни? По кой модел ще продължат реформите в сферата на културата в България?
"Аз, като един луд, съм оптимист и вярвам, че центровете ще се върнат", заяви проф. Знеполски, като подчерта липсата на каквато и да било реакция към тези реформи от страна на творческите съюзи, което показва, че те са вече в клинична смърт.



Няма коментари:

Публикуване на коментар