Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

сряда, 8 януари 2014 г.

КАЛЕНДАР НА ПРЕМИЕРИТЕ ПРЕЗ ЯНУАРИ 2014 - КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА НОВИТЕ ЗАГЛАВИЯ


Йорданка Стефанова в "Бясна, кривогледа, лакома" от Боян Папазов
Десет са театралните премиери през януари по софийските държавни сцени. Ако човек е пропуснал премиерните заглавия около празниците, които в повечето случаи се играха по веднъж, то бройката нараства поне до 25 нови спектакъла, заедно с премиерните заглавия в учебния театър към НАТФИЗ и тези в „Червената къща“. Като се има предвид и няколкото важни гостуващи провинциални спектакли в София, то  януари се превръща в истинско театрално предизвикателство за по-амбициозния зрител.
Сигурно бихте си помислили, че изобилието на премиери е признак за крепко  театрално здраве, но зад непрекъснатия извор на нови заглавия в държавните театри се крие прост механизъм - бързо усвояване на държавни средства, без оглед качеството на произведения продукт – с други думи нещо като китайски цех –  евтина работна ръка, произвеждаща тонове ментета. Можем само да се надяваме, че заниженото качество би довело до отвращение в публиката и с времето би я научила  да бъда по-взискателна. Но знаем от опит, че евтиното по-често развращава, отколкото да приучава към добър вкус.  Що се отнася до независимата сцена извън „Червената къща“ там регулярността на спектаклите е на приливи и отливи, в зависимост от успеха на мениджмънта им. За съжаление извънинституционалната сцена все повече потъва в сферата на камерно-аматьорските прояви, независимо от целия си ентусиазъм да се разграничава от бутафорията на държавния.  
Хубавото е, че точно през януари ни предстоят приятни театрални срещи най-вече  заради жанровото разнообразие, което се предлага.  Януари е месец, в който не присъстват големите режисьорски имена, нито отчаяните опити за жизнеутвърждаващи мюзикъли или спектакли, прелъстяващи с телевизионни лица и формати. За сметка на това този месеца дава една богата театрална картина, в която  има танцов театър, документален вербатим театър, психологическат драма от Дейвид Линдзи-Ъбер, биографичен театър посветен на Дора Габе и Елисавета Багряна, нова българска драматургия от Боян Папазов, авторски куклен театър за възрастни, психотрилър, спектакъл по Швейк на Ярослав Хашек, шекспировата трагедия „Ромео и Жулиета“, спектакъл по текст на Фасбиндер и документален спектакъл, посветен на режисьора Димитър Гочев.

Ето и премиерните заглавията по дати.
9, 10 януари – Червената къща, 20,00 ч., четвърт, петък

Нашето последно па де дьо пърформанс по Галя Борисова; идея, реализация и изпълнение - Ива Свещарова и Вили Прагер, драматург - Ани Васева, живопис - Борис Делчев, фотограф - Деница Русева.

Спектакълът е любопитен най-малкото с това, че дава възможност да сме част от пърформанса на едни от най-нашумелите артисти в танцовия театър у нас – Вили Прагер, Ива Свещарова и Галя Борисова. Базиран е върху творчеството на хореографа „мутант“  Галина Борисова, както сама се нарича. „Нашето последно па де дьо” по Галина Борисова не е нито копие на оригинала, нито „авторска интерпретация”, а оригинал фантом, мутация на изходното произведение, обясняват Вили Прагер и Ива Свещарова. Темата е за копието и оригинала в съвременното танцово изкуство. Чрез присвояване и трансформация те открояват специфични черти от творчеството на Галя Борисова. Това кражба ли е или отдаване на почит, обективен нейн портрет ли е или субективен, какво е мястото на иронията и усилва ли тя драматизма – това са въпросите, които си поставят.
11, 12, 17 януари – Сатиричен театър, камерна сцена „Методи Андонов“, събота, неделя,  петък
Бясна, кривогледа, лакома - от  Боян Папазов, пиеса посветена и предназначен за актрисата Йорданка Стефанова, постановка – Валентин Ганев, режисьор – Антоанета Симеонова, сценография – Красимир Вълканов, музика – Слав Бистрев

Една многоочаквана премиера, различаваща се от тежката халтура заляла Сатиричния театър.
„На актрисата Йорданка Стефанова, с поклон.“  Поклоних й се вътрешно през 2007 година, когато в пиесата ми „Бяс“ (постановка на Пламен Марков) Йорданка изпълни зашеметяващо ролята на Божия. Тогава си казах, че за актриса с такъв диапазон трябва да се пишат роли. Тази монодрама е подарък за Дана и нейната дарба."
                                                                                   Боян Папазов

 
„Вгледайте се в тази жена!
Вслушайте се в езика, който говори!
Не я ли разпознавате?
Тази даскалска сага не е ли и ваша?

Не сте ли и вие супер герой в подобен мизерен интелигентски екшън?

Не сте ли ежедневно разчекнати между чудовища и музи?
Как се справяте с трагикомичния шпагат на живота?“
                                                                                                                      Валентин Ганев

"Парадоксално… желанията, копнежите, страстите, словоизлиянията застиват в Голямото Млъкване, в Тоталното Мълчание, за да се взреш в себе си, да осъзнаеш, че не си това, което мислиш, че си. Да потърсиш себе си, да се изгубиш и точно когато решиш, че си се намерил, да откриеш, че си се припознал… И така до безкрай да се питаш: Коя съм аз, откъде идвам, къде отивам? Кой определя поведението ми? Аз самата? Хората, които обичам? Тези, на които не им пука за мен? Аз ли съм господар на съдбата си или съм жертва на „обстоятелствата”?... Букет от неувяхващи въпроси – подаръкът, който Боян Папазов поднася на мен и всички нас."
                                                                                                                        Йорданка Стефанова

16, 31 януари –  Театрална работилница „Сфумато“, Зала Underground, 19,00 ч., четвъртък, петък
Ателие „Нахлуване“ – по Фредерик Зонтаг, рeжисьор - Стилиян Петров, сценография - Венелин Шурелов, костюми - Елица Георгиева, музика - Петя Диманова, фотограф – Любен Байчински, с участието на Ирмена Чичикова, Василена Винченца, Весела Петрова, Ивайло Драгиев и Петко Венелинов. Проектът е част от  сфуматовската програма от този сезон„Изчезващата човечност“, в който влизат още няколко заглавия.

Сюжетът се завърта около пристигането на непознато момиче в необитавана къща в планината, където  две двойки са решили временно да се изолират. С дъх на трилър, спектакълът изседва границите на човека, изправен пред неизвестното.
„За всички смъртта е един поглед.
Смъртта ще дойде и ще има твоите очи – този текст на Чезаре Павезе слага Фредерик Зонтаг в началото на своята пиеса “Нахлуване”. Нашето ателие няма за цел да направи НАХЛУВАНЕ, нито има отговорност и амбиция за завършено представление. Само нахлува в определени нейни процепи/монолози/ремарки/ситуации, вгледани в изпитанието да се откриеш като друг, като радикално друг в присъствието на едно мълчаливо Момиче, да се изправиш пред едно непознато лице, пред един поглед (не задължително на смъртта, не е непременно!), вперен в теб, взрян в един друг теб, който не си знаел никога преди това, че си, че може да бъдеш. Потресението от това узнаване, нахлуването му, пронизва като светкавица, действа като гръм. Прилича на буря – силна буря с проливен дъжд.“
                                                                                                                                          Стилиян Петров

17, 31 януари – Червената къща, 20,00 ч., петък, петък

Невидими 3: Дом – вербатим спектакъл, режисьор - Неда Соколовска, хореография - Николина Тодорова, сценография - Деница Аргиропулос, участват - Петко Каменов, Богдан Казанджиев, Пламена Пенчева, Мадлен Чолакова

Единствени по рода си, вербатим спектаклите на Неда Соколовска в Червената къща поставят на театралната карта темите и проблемите, които ни заобикалят. Целта на този документален театър, в който са втъкани и личните истории на актьорите, е да възбуди социалната съпричасност на публиката.

 
Вербатим спектакъла „Дом“  е третият от поредицата „Невидими“ на Неда Соколовска,  в който се разглежда темата за хората, останали без дом. "Дом" представя лични истории на бездомни хора в периода, когато те са най-незабележими, но и в който предполагаме, че животът им е най-труден. Чрез "улавянето" на техните "невидими" биографии и представянето им на документалната сцена, търсим субективните причини за декласирането на бездомниците и отпадането им от социалната карта – а това е един изключително значим и недостатъчно изследван в България проблем.“

18, 24, 29 януари –Народен театър, Сцена на IV-ти етаж,  19,30, събота, петък, сряда
Две – от Таня Шахова, пиеса посветена на поетесите Дора Габе и Елисавета Багряна, постановка – Юрий Дачев.

Спектакълът „Две“ е от онези, за които театралната мълва е достатъчно силна, за да няма нужда от никаква допълнителна реклама.
„В ролите на Елисавета Багряна и Дора Габе ще видим актрисите Мария Каварджикова и Бойка Велкова. В ролята на безмълвната Жена от Дома на Съюза на писатели в Хисаря, където се се срещат и протичат разговорите между двете най-големи български поетеси – Ева Тепавичарова. Сценография и костюми – Радина Близнакова. Музика – Асен Аврамов. В отделните сцени са използвани архивни записи от БНР, БНТ и песента „Унес" по текст на Елисавета Багряна, музика Тончо Русев, в изпълнение на Богдана Карадочева.“

 19-ти януари – Малък Градски театър, 19,30 ч., неделя
Аз, Сизиф – гостуващ спектакъл на Веселка Кунчева – режисьор и друматург, сценография и кукли  – Мариета Голомехова, музика – Христо Намлиев, хореография – Мария Димитрова, моноспектакъл на Христо Таков

Този вече проверен от публиката и критиката тандем  - Веселка Кунчева, Мариета Голомехова, Христо Намлиев, който успешно и напълно  завладя нишата на кукления театър за възрастни, миналата година успя да впечатли всички ни със спектакъла „Вграждане“. С нетърпение очаквам този следващ техен проект "Аз, Сизиф", чиято премиера беше на сцената на пловдивския фестивал „Сцена на кръстопът“ през есента. Спектакълът е независим проект.
„По какъвто и път да тръгне, в каквото и да се опитва да се превърне, каквито и бягства да прави, Човек вечно се завръща към себе си. Човешкият живот е повторение на едно и също действие. Спираловидно, еднакво, предвидимо. И този безкраен акт ни кара да се замислим не над смисъла, а над безсмислието на човешкия живот.

Такава е и структурата на спектакъла – спираловидна като структурата на човешкото живеене. Аз, Сизиф на Веселка Кунчева проследява Човека от самото му раждане до неговата смърт, етапите през които преминава. Повторенията, еднаквостта на действията му, желанието му да се измъкне от коловоза и невъзможността да излезе от него. Като в Гоголев сън Човекът влачи собственото си съществуване, въпреки желанието си да избяга, да се скрие от себе си, да се пречупи, да се освободи.
Аз, Сизиф е моноспектакъл, чието визуално решение е актьора и неговите лица. Чрез специална технология, сценографът Мариета Голомехова разработва многобройни варианти на силиконови маски и глави на лицето на самия актьор.“

20 януари – Младежки театър, 19,00 ч., понеделник
Ромео и Жулиета – гостуващ спектакъл, Габрово. Режисьор – Петринел Гочев, музика - Димитър Пенчев, сценография и костюми - Юлиана Войкова-Найман, превод -Мария Змийчарова, с участието на Гергана Змийчарова, Димо Димов, Елизабет Попова, Мирослав Симеонов, Надежда Петкова, Николай Бързаков, Петко Петков, Силвия Чобанова, Светослав Славчев

Вероятно няма театрал, който вече да не е чул за „Ромео и Жулиета“ на Петринел Гочев, спектакъл, който успя да развълнува и най-предупедената публика в предишното си гостуване на софийска сцена. Един от най-силните за сезона, направен с онази позабравена всеотдайност и любов към театъра. Нима историята за двамата влюбени не е била винаги на ръба на сантименталнто? А как да се избяга от него? Как едновременно може да се хитрува със сценичните средства, да се омагьосва с театър окото на вече претръпналия на ефекти зрител и отново да се развълнува публиката с така познат сюжет? Отговорите са на сцената на „Ромео и Жулиета“.
"Да добавя нови думи към всичко казано за Ромео и Жулиета... едва ли бих могъл! Та нали на всички ни се струва, че знаем тази история! Но когато се втурнах в репетициите, преживях любовта - опърничава, свенлива, жадна за целия ти живот, изискваща целия свят, но крехка като пролетен кълн и безпомощна пред ботуша на силния! Когато безотговорно се втурнах в тази история открих, че не искам да я напусна - в любовта да съм искам! Влюбен, потопен в сладостта й, безотговорна до смърт! Да преживеем Ромео и Жулиета! Да вървим!"
                                                                                                                                                 Петринел Гочев

21 януари - Театър на Българската Армията, 19,00 ч., вторник
Швейк – автор - Юрий Дачев по мотиви от романа "Приключенията на добрия войник Швейк през световната война" от Ярослав Хашек, постановка - Бина Харалампиева, сценография и костюми - Петя Стойкова, музика - Мартин Каров, участват - Герасим Георгиев, Валентин Танев

След превъплъщението му в образа на Бай Ганьо (под режисурата на Бина Харалампиева) актьорът Герасим Георгиев очевидно стана предпочитан от режисьорката и директор на Малък Градски Театър Бина Хараламиева.
„В образа на един от най-емблематичните персонажи в световната литература – добрия войник Швейк – ще се преобрази Герасим Георгиев-Геро, докато талантливият Валентин Танев въплъщава роля след роля.

Режисьорът Бина Харалампиева и драматургът Юрий Дачев майсторски пречупват въпросите на Ярослав Хашек през призмата на настоящето, като провокират поток от асоциации с актуалните събития в страната ни.
Спектакълът „ШВЕЙК“ е огледало от образи, в които всеки може да намери частица от себе си, да се опознае по-добре и да открие закалената броня на иронията и самоиронията срещу безумствата на времето.“

27, 28 януари – Народен театър, Камерна сцена, 19,00 ч., понеделник, вторник
Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид – от Райнер Вернер Фасбиндер, режисьор – Григор Антонов, превод – Владко Мурдаров, участват – Александра Василева, Валери Йорданов, Цветан Алексиев, Николай Урумов и др.

Пиесата, написана от един от най-скандалните представители на течението „ново немско кино“  от 70-те години Фасбиндер, по-известна у нас със заглавието „Хубавата Клара“ е поставяна от режисьори като Гаро Ашикян и Пламен Марков. Фасбиндеровата Клара, която след себе си оставя множество трупове, може да бъде възприета и като една брутална версия на „Нора“ на Ибсен  или съвременно ехо на Медея. Със сигурност това е драматичен и зловещ персонаж, който би отивал на емоционалната и силова игра на Александра Василева.

 27, 28 януари – сцена  Сълза и смях, 19,00 ч. понеделник, вторник

Перфектно престъпление или представлени – политическа гротеска от Вельо Горанов по идея на Ф. Дюренмат, костюми – Боряна Горанова, музикално оформление – Радостин Робев, Петър Райжеков, Вельо Горанов, Камен Коев, Димитиръ Иванов, Красимир Куцупаров, Николай Стоянов, Николай Тодоров, Фахрадин Фахрадинов, Еди Истаткова, Никоела Попова, Анна Петрова

27 януари – Червената къща,  20,30 ч. , понеделник
Ние сме боклуците от Източна Европа  – режисьор Георг Жено NEDRAma – international (Берлин, София, Cкопие, Хамбург, Москва) съвместно с театър „Реплика” (България), Студио за документален театър „Vox Populi” (България). Театрален документален проект с участието на Боряна Пенева, Милко Йовчев, Ирина Андреева, Ина Георгиева, Ивайло Драгиев, Благой Бойчев, Тони Карабашев

Това е третият спектакъл на германския режисьор Георг Жено в Червената къща в последната година, като само този не се базира на предварително написан текст, а е проект, реализиран изцяло върху документални разкази, лични истории, свързани с все по-актуалната тема за напускащите България.
„Хиляди българи ще напуснат страната в началото на 2014 година, заради новите закони в Европа. Работейки върху двата документални проекта: „Боклук“ - за хората, които живеят от кофите за боклук в София и „Изход“ - проект за българите, които искат да напуснат или вече са напуснали България, актьорите, които са още и автори, решиха да свържат двата проекта в един общ, тъй като и двата имат сходна тема. Това е много лично представление на актьорите. Разказ с историите на техни близки приятели, техните лични истории и истории на други хора, които те приемат като лични, защото актьорите разпознават себе си в живота на тези други хора, разпознават цялата ситуация в България и се опитват да разсъждават върху това в представлението.“

27 януари – Червената къща, 16.00 ч., понеделник
Лице на чужденец. България. Димитър Гочев. Германия. NEDRAma – international (Берлин, София, Cкопие, Хамбург, Москва) съвместно с театър „Реплика” (България), Студио за документален театър „Vox Populi” (България) представят:

NEDRAma plus интердисциплинарна театрална лаборатория. Представяне work in progress на документалния театрален проект, посветен на паметта на Димитър Гочев. Автори на проекта: Ирина Андреева, Крис Шарков, Георг Жено

31 януари –  Театър 199, 19,30 ч., петък
Заешка дупка – от Дейвид Линдзи-Ъбер, режисьор – Ивайло Христов, сценография – Марина Янева, с участието на Кристина Янева, Елена Телбис, Валери Йорданов, Меглена Караламбова и Асен Мутафчиев

Познаваме сюжетът от едноименния филм  на Джон Камерън Мичъл с участието на Никол Кидман, която за тази роля беше номинирана с Оскар. Пиесата на Дейвид Линдзи-Ъбер е за семейство, което се опитва да преодолее загубата на четиригодишния си син. Изпипан, психологически верен и с детайли, които трудно излизат от ума на човек, текстът си заслужва да бъде видян на сцена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар