Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

понеделник, 10 ноември 2008 г.

КОГАТО ВРЕМЕНАТА СА ЗА МЮЗИКЪЛ


Осем години след премиерата на Бродуей мюзикълът по филма Full Monty ("Време за мъже" 1997 г.) излезе и на българска сцена. Историята за шестимата безработни мъже, които притиснати от обстоятелствата, но пълни с добри намерения, стават стриптизьори за една нощ, у нас излезе със заглавието "Страхотни момчета". Мюзикълът е в Младежкия театър, режисьор е Влади Люцканов.

Номиниран с девет награди "Тони", но не успял да вземе нито една, този мюзикъл създава интересна полемика на британския остров доколко американизираната версия достойно защитава името на номинирания за "Оскар" и спечелил британските филмови награди БАФТА оригинал. Интересен дебат, който ние трудно бихме разбрали - първо, защото сме озадачени от нуждата филм да става мюзикъл (от 90 минути на 3 часа) и, второ - липсата на каквито и да било традиции (независимо от маниакалното упорство на режисьора Борис Панкин) и разбиране у нас към този така популярен жанр. Болката на британците била, с прости думи казано, че американският мюзикъл профанирал големите социални теми във филма (безработица, хомосексуализъм, импотентност, правата на бащата и т.н.) и го превръщал в предълго забавление, което еманира в стриптийз, и то мъжки.

Също така критиката е безжалостна към авторската музика на Дейвид Язбек - дебютант и бивш поп певец, която я намира за лоша имитация на рок от 70-те, комбиниран с клиширани поп мотивчета и с малко джаз за цвят. Къде сме ние в този чужд за нас спор? "Страхотни момчета" е изключително коректен мюзикъл към американския първообраз. Ако на някого му се прииска да му лепне етикета "побългарен", няма да е честен, защото той копира почти изцяло (хореография, сценография, костюми, режисьорски решения и наивен патос) американския хит с малката разлика, че няма оркестър и използват плейбек (и слава богу). Също така си поставя откритата цел да е едно комерческо мероприятие с намерение да забавлява и да се продава добре. И защо да не е така? Жизнеутвърждаващо, весело и по американски сантиментално, то изцяло влиза в концепта на мюзикъла.

Има си верен на този жанр сюжет, в който присъстват и мелодрамата, и задължителния хепиенд, където доброто винаги побеждава, има си звезди актьори, които даже се събличат на финала, има разтоварващи песнички, тук-там танци, а в нашата версия по-осезателно присъства и фарсът (особено в чудното изпълнение на старата пианистка на Станка Калчева), но най-вече грее патосът на актьорите, че дават всичко от себе си. А публиката е жадна и даже алчна за такива емоции. Действително пеенето не е на висота въпреки попаденията на Дарин Ангелов, танците също са с умерено качество, но то е и така по сюжет, за да изпитаме вълнението на обикновените мъже от предградие, които пред очите ни се трансформират в стриптизьори.

Така че ако сте от онази публика, която се е чувствала неловко, защото е обградена от актьори, които ентусиазирано пляскат със и около нея по време на стриптийза с цел обща еуфория, ако ви е чужд наивният сантиментален патос, ако не разбирате необходимостта персонажите да разкриват характера и силните си емоции чрез пеене (без никаква ирония), ако се измъчвате от демодираната музика, ако шегите са ви плоски, ако тези ансамблови танцови упражнения ви напомнят на нещо от миналото, то значи имате свръхочаквания към този така популярен американски комедиен мюзикъл Full Monty. Нашият "Страхотни момчета" е в абсолютния шаблон на комерсиалния американски мюзикъл - малко на ръба на водевила и бурлеската плюс задължителната наивна възторженост, без напрежения и сътресения, без подтекстове и интелектуални мъчения - чисто и простичко такова, каквото трябва да бъде, за да достигне безпрепятствено до масовата публика.

Няма коментари:

Публикуване на коментар