Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

четвъртък, 24 април 2014 г.

ПРЕМИЕРА НА "ЛЮБОВ" ОТ ЕЛИН РАХНЕВ - НАРОДЕН ТЕАТЪР, РЕЖИСЬОР ЛИЗА ШОПОВА

                                                                       "Л Ю Б О В"
от Елин Рахнев 
Народен Театър
 
П  Р Е М И Е Р А
 
26 и 28 април 2014 г., 19.30 ч.
“Сцена на ІV етаж” на Народен театър „Иван Вазов”
 
 
 
Режисьор - Лиза Шопова
Сценография и костюми - Соня Деспотова
Музикално оформление - Петя Диманова   
 Участват - Радена Вълканова, Христо Петков, Ева Данаилова, Никола Стоянов
 
                                              РАЗХВЪРЛЯНО ЗА „ЛЮБОВ”                                                      
Винаги съм знаел, че любовта първо е изпитание, а после всичко останало. Може би затова неизбежно се просълзявам, когато видя старец и старица, вплели длани една в друга. Приемам го като едно от съвършенствата на този свят. Знам също, че човек може да отложи и депресиите си, и самоубийствата си поради любов, и това прави любовта по-важна от всички медицини. Заради нея можеш спокойно и велико да скочиш от някой висок етаж и да пропътуваш като птица поне един миг от живота си.  Изобщо не е малко.
Прочетох стотици книги за любовта, изгледах хиляди филми, но така и нищичко не разбрах за нея. И не само аз. Затова ако някой ми каже, че разбира от любов, не му вярвам. Дори донякъде го съжалявам.
Винаги съм знаел, че най-много любов има в музиката. Вероятно защото е несподелена. Може би затова за мен музиката е най-великото изкуство. Много обичам писмата на Санд и Шопен, и мълчанието между Зелда и Фицджералд – това също е музика. Цял живот ги преписвам в себе си. Докато не пробих до кръв всичките си вътрешности. Някак с тези мисли започнах този текст. И пак с тях слагам точка. Но всъщност не знам дали в такива истории може да има точка. Не!
                                                                                                                               Елин Рахнев

Няма коментари:

Публикуване на коментар