Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

сряда, 1 юли 2015 г.

РОДОПСКИЯТ ТЕАТЪР ИЗЛИЗА С ОТКРИТО ПИСМО ДО МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ ЗАРАДИ БЕДСТВЕНОТО СЪСТОЯНИЕ, В КОЕТО Е ПОСТАВЕН


   

Поредното скандално писмо до Министъра на Културата Вежди Рашидов сигнализира, че театралната общност започва да се пробужда, независимо от страха, че може да бъде "наказана"  с одит и компромати "отгоре". В писмото (приложено по-долу) от Смолянския театър, представляван от неговия директор Крум Филипов, се описва състоянието, до което е доведен Родопският театър, като "сюжет за филм на ужаса", сюжет, в който се намират 90% от театрите извън столицата.
Смолянският театър остава емблема за хаотичните действия, които съпровождаха т.нар. Реформа на Вежди Рашидов от 2010 г. През 2010 година е слят с Пловдивския театър, което доведе до неговото обезличаване и обезлюдяване. Респективно беше напълно закрит през 2013, а след шумната реакция на смолянската общественост, бе отново открит през април 2014 г.
Още в началото на Рашидовата Реформа през 2010 г., на среща с директорите на провинциални театри, която се състоя в Театър София, се прокрадваше тезата, че театрите в провинцията са много и ненужни, и по-добре да бъдат затворени. Преди пет години, обаче, все още имаше съпротива срещу подобно унищожително за провинцията действие. Защото нали не забравяме, че всеки затворен културен институт обрича на декултуризация населението. А най-важното, което се пропуска да се отбележи от реформаторите около Вежди Рашидов е, че културата на една нация е колективен феномен, който се основава върху обща памет (език, традиции, история) и общи житейски правила. Разрушаването на културата, пише Цв. Тодоров ("Страхът от варварите"), се нарича "декултурация": "това е положението на човешко същество, изгубило своята наследствена култура, без да е придобило друга, и изправено пред риска да бъде доведено въпреки желанието му до невъзможността да общува, сиреч до варварството".
Обезкултуряването, особено в територии със смесено и предимно бедно население, ще доведе не просто до оварваряване на местното население, а до превръщането му в тълпа, с която няма да имаме никакви общи културни кодове, обща памет, общ език. Тогава как ще се наричаме всички ние българи?
Не ме напуска чувството, че тази системно провеждана политика от страна на МК през последните 5 години към фалиране на провинциалните театри, чрез въвеждането на нефункционираща и агресивна Методика, е една тенденциозна политика по обезлюдяването и опростачването на България.
Описаните от Родопския театър условия, в които са принудени да работят 25 човека на щат, са близки до нощен кошмар на културтрегер от Бурунди и Руанда (да ме простят африканците за сравнението). Токът, който е обещан от Общината на Смолян, се пуска само от 9 - 11 часа, а от месец нямат нито телефони, нито интернет, нито заплати, нито аванс.  След 17.00 общинарката си тръгва и реквизитът и гардеробът им е заключен, защото е в помещение на Общината, имат право само на една репетиционна за творческа дейност, а за апартаментите за актьори и гостуващи, и дърводелския цех все още плащат наем на Пловдивския театър, защото МК "забравя" да ги върне на Смолянския. Започват без осветителна и озвучителна техника, без офис техника, без обучен технически персонал. Намират пари чрез спонсорите защото... Още в началото на последното откриване на театъра през април 2014 е заложен капан от МК, като според Методиката субсидия се дава след продадени билети, но театърът по план ще отвори врати за публика след половин година. В случая Смолянският театър още в началото започва на загуба. Един очевиден нонсенс или умишлен капан на Методиката, с който се изнудваха много от директорите на театри, защото субсидия се дава на тримесечие, а летният сезон е най-тежък за един театър, защото излиза в лятна ваканция и няма приход, а му предстои есенен сезон с премиери.
Завареният ужас се разрешава временно чрез Смолянската общественост, като съвместно с театъра успяват да съберат чрез спонсорство 16 000 лв., за да поставят начало на репертоара си от цели четири премиери, с приоритетно избрана българска драматургия. Създават и детски репертоар, за да върнат малката публика в театъра. Получават национална награда ИКАР, поканени са на множество български фестивали и са селектирани за участие в един от най-престижните международни фестивали "EX PONTO" в Словения.

През януари 2015 г. на среща в Министерство на Културата с Министъра Вежди Рашидов, зам. м. Боил Банов, Христо Мутафчиев (председател на САБ) и др. са дадени обещания за стабилизиране на театъра, от които нито едно не се реализира. Ето кои са те: един автобус с товарно отделение, за да могат да не ползват частни превозвачи при турнета; най-после прехвърляне на собствеността, която при сливането им с Пловдивския театър е отишла в техни ръце и сега им плащат наем; промяна на статута на театъра в драматично-куклен, за да може да увеличат субсидията за продаден билет.
Март месец театърът е покосен от наводненията и бедствията заляли Смолян. Щетите са на стойност 12 000 лв., а по съвет на Христо Мутафчиев искат помощ от Общината. Междувременно градът замира и представленията падат, което знаете вече - отразява се върху субсидията, определена от Методиката. С други думи заради бедствието театърът отново е наказан и то от собственото си министерство. Общината също мълчи. А театърът започва да работи при 5 градуса температура и осветление от акумулатори. Независимо от това излизат с премиера в края на месеца.
Едновременно с това Смолянската Община (ГЕРБ) започва нечестна конкуренция с непослушния театър и кани всички възможни театрални "мечки" с дати, които да съвпадат с техните премиери и спектакли. За малък град, при това с най-бедното българско население, според статистиката, това е удар под кръста за театъра. От Общината, вече обогатени с натрапената от самия Вежди Рашидов теза, че културната институция "български театъра" е тържище, изричат: "Това е пазар и ти гориш... !" Едновременно с това, независимо че има решение на Общината да ползват безвъзмездна ел. енергия в петте административни кабинета в театъра, от Общината ги карат да я плащат.

Представихте ли си вече нощния кошмар на културтрегера от Бурунда и Руанда? Трябва ли да припомня, че актьорските заплати са онези български заплати, най-близки до минималната работна у нас. Всичко това се случва в България в 2015 г. Българският театър в провинцията е поставен на колене, наказван от собественото си министерство и удавян от "мечешките" халтури, канени от Общината.
Ще си позволя да Ви припомня, че Културата е колективен феномен и всяка територия, системно лишавана от култура, се превръща в ерозирала площ, върху която един ден ще растят само бурени. В историята на човешката цивилизация това означава едно - връщане назад, деградиране, оварваряване и обезлюдяване на територии. На това, което ни предстои в следващите 20 години, според мен, вече е поставено начало, началото на края, а именно - унищожаването на общите ни културни кодове и общ културен език. Някога, след 20 години, там ще растят напълно непознати за нас и неразбиращи нас хора, а липсата на разбиране, знаем, води до едно - до насилие. Струва ми се важно да не забравяме, че всяка унищожена културна институция е стъпало към този край.
Подкрепете Смолянския театър!




              ДО

МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА

МИНИСТЪР Г-Н ВЕЖДИ РАШИДОВ

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР Г-Н БОИЛ БАНОВ

ДИРЕКЦИЯ  „СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО И ХУДОЖЕСТВЕНО   ОБРАЗОВАНИЕ”

Г-ЖА ИНА БОЖИДАРОВА

 

СЪЮЗ НА АРТИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Г-Н ХРИСТО МУТАФЧИЕВ

 

Г-Н ГРИГОР АНТОНОВ

СЪВЕТНИК ПО КУЛТУРА НА ПРЕЗИДЕНТА НА Р БЪЛГАРИЯ

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ

В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ Г-ЖА ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА

 

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ

В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ Г-Н ПЕТЪР КАДИЕВ

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БАТ

Г-Н  ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ

 

Г-Н ВЛАДИМИР ЛЮЦКАНОВ

ДИРЕКТОР НА МЛАДЕЖКИ ТЕАТЪР „Н. БИНЕВ”

 

Г-ЖА МАРГАРИТА МЛАДЕНОВА

ДИРЕКТОР НА ТР „СФУМАТО”

 

Г-ЖА ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА

ПП „ГЕРБ”

 

Г-Н ДИМИТЪР АВРАМОВ

ПП „АТАКА”

 

Г-ЖА ДОРА ЯНКОВА

КП „КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ”

 

Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ

ПП „ДПС”

 

Уважаеми госпожи  и господа,

 Този текст не е сюжет за филм на ужаса, а реалистична картина на условията, в които съществува един театър, движен приоритетно от желанието за качествена продукция, създавана също така приоритетно от млади хора.

           Родопски драматичен театър „Н. Хайтов” бе открит отново, след принудителна пауза, на 01.04.2014 година. Държа да подчертая, че този акт няма нищо общо с някаква политическа подкрепа, а стана възможен благодарение масовата подписка на театрали и интелектуалци, които са сред най-уважаваните съсловни имена. За „възраждането” на  театъра от общината ни бяха предоставени пет административни кабинета без всякаква офис-техника, а за творческа дейност – Камерната зала на театъра; с неработещ озвучителен пулт и осветителна техника. Едновременно с изграждането на администрация и създаването на трупа, трябваше да осигурим чрез спонсори офис-техника за нормална работа на администрацията, машини и инструменти за техническите служби, насъщният озвучителен пулт и лампи за прожекторите. За по-малко от 6 месеца успяхме да съберем от спонсори и частни лица дарения, които да обезпечат работата на административния и технически персонал, на стойност 16 000.00 лв. Надявам се да се съгласите, че това е значителна сума за град като Смолян. Апартаментите на театъра, в които трябваше да настаним младите артисти – ядро на новата трупа, не бяха докосвани десетина и повече години. Наложи се да сменяме сами водопроводни инсталации, бойлери, дограми, да шпакловаме и боядисваме. Това беше един неочакван, но крайно необходим разход. Министерство на културата така и не успя да намери механизъм, да възстанови на театъра принадлежащата му недвижима собственост - апартаментите и дърводелската работилница на Родопския драматичен театър все още се водят на Драматичен театър Пловдив. От това всеки месец театърът ни губи от наем на работилницата. Така стартира театърът - не от нулата, а твърде под нулата. Без администрация, без трупа, без заглавия в афиша, без обучен технически персонал. Но през цялото това време, според закона, вече бяхме подвластни на Методиката. И така още  по време на базисната дейност по възстановяване на театъра ние вече започнахме на загуба, защото не продавахме билети...

Все ми се струваше, че за усилията си да изградим наново една културна институция няма да бъдем „наказвани”, а ще получим подкрепа от Министерство на културата, САБ и Община Смолян.  За съжаление нищо от очакванията и предварителните положителни нагласи не се състоя. Дори нещо повече, трудът ни в голяма степен бе умишлено саботиран (за това по-надолу). И въпреки всичко, в края на септември 2014 година театърът ни стартира с четири премиери – „Последният пастир” от Николай Хайтов, реж. Недялко Делчев, „Лазарица” от Йордан Радичков, реж. Крум Филипов, „Карнавал” от Жорди Галсеран, реж. Стефан Спасов, „Майстори” от Рачо Стоянов, реж. Крум Филипов. Продължихме линията на българска класическа драматургия с „Чичовци 2014” по Иван Вазов, реж. Петър Тодоров и „Нирвана” от Константин Илиев, реж. Крум  Филипов. Създадохме и спектакъл в актуалния жанр „вербатим театър” - „Без светлини”, посветен на бедствието в Родопите през месец март, с руския режисьор Сергей Горянский. Успяхме – не питайте как – да изградим и детски репертоар; със заглавия като „Бременските музиканти”,  „Коледна история на пингвина Оги”,  „Копче за сън”... Видно е, че посоката ни бе предимно българска класическа драматургия; за втория сезон предвиждахме акцентът да е балканска драматургия. Междувременно театърът ни получи номинация за „Икар”, беше поканен на  театрални фестивали в Шумен и Враца,от Враца се завърнахме с две награди, а най-голямото признание дойде от Словения - наш спектакъл беше селектиран за участие в един от най-престижните европейски театрални фестивали „EX PONTO”. И всичко това: само за една година и в гореописаните условия. На среща през януари 2015 г. в Министерство на културата, на която присъстваха министърът Вежди Рашидов, зам. министър Боил Банов, председателят на САБ Христо Мутафчиев, председателят на Съюзната организация в театъра ни Румен Бечев и директорът на РДТ Крум Филипов, бяха обсъдени конкретни действия за стабилизиране на театъра, под формата на Обещания...

·         Обещание на Министъра на културата, че ще ни бъде осигурен автобус с товарно отделение до началото на пролетта, защото театърът ни няма собствен транспорт и сме принудени да наемаме на изключително висока цена частни превозвачи за осъществяване на турнетата.

·         Обещание за промяна на статута на театъра в Драматично-куклен, което да повиши субсидията от продаден билет.

·         Обещание за гарантирано прехвърляне на недвижимата собственост от ДТ „Н. Масалитинов” – Пловдив, заради което театърът ни губи 200.00 лв. от месечни наеми.

(Междувременно в  публични изявления заместник-министър Боил Банов изрази готовност да се подпомагат театри, които поставят предимно българска драматургия.)

За съжаление НИТО ЕДНО от тези обещания до днес не е изпълнено.

През месец март градът ни преживя неочаквано природно бедствие. За цял месец общественият живот застина. Този месец театърът ни изгуби значителна сума предварително планирани приходи и субсидия по действащата Методика. По съвет на Христо Мутафчиев се обърнахме за помощ към Областния управител, защото научихме, че съществува фонд за компенсиране щетите от бедствието. Щетите за театъра, на стойност 12 000.00 лв. са подробно описани в писмото до Областната управа /прилагаме писмото/. До този момент нямаме отговор за исканата компенсация. А действащата Методика зачеркна с още един голям минус справедливостта. Въпреки изключително тежките условия, в театъра репетирахаме на 5 градуса температура и на осветление от акумулатори и в края на месец март стигнахме до премиера на „Нирвана” от Константин Илиев. А в същото време от страна на Калин Сърменов, член на Съвета за театър към министъра на културата Вежди Рашидов, бе изречена в ефир клеветата, че... „в  смолянския театър нищо не се случва”...

И това не е всичко...

Изключително сложно и неприемливо е отношението на Община Смолян към театъра ни. Бяхме принудени да подпишем договор, в което театърът ни трябва да заплаща ел. енергията в петте административни кабинета и в четирите отстъпени ни гримьорни, въпреки че в решението на Общински съвет е написано „за безвъзмездно ползване”.

Трябва да се знае, че Общината отоплява с парно адаминистративните помещения от 9.00 до 11.00 часа. Същият проблем в отоплителния период е и с камерната зала, която ни е предоставена. Отопление има от 9.00 до 11.00  и от 16.00 до 18.00 часа, защото в същото време над залата се провеждат репетиции на Ансамбъл „Родопа” и на ОДК. Зала 2 няма звукова изолация и това прави репетициите на театъра абсурдни.

Трябва да се знае, че за всяко трето представление в зала 1 в месеца, театърът е задължен да заплаща 300.00 лв. за отопление.

Трябва да се знае, че бившият управител на сградата /сегашен зам. областен управител на Смолян/ назначи настоящия управител на сградата. Въпросното лице не бе назначено преди това като организатор в театъра, заради липса на необходимите качества и ценз.

Трябва да се знае, че Община Смолян чрез зам. областния управител започна политика на конфронтиране  с театъра ни. Общината започна поголовно да наема т. наречените  „мечки” на сцената на театъра – Руслан Мъйнов, Камен Донев, Асен Блатечки, Астор, Балета на Софийската опера и т.н. и т.н... 22-  хилядният Смолян за кратко време се превърна в нещо като Бродуей. Всичко това  смаза смисления репертоар на театъра и усилията ни да създадем активно ядро на театрална публика в Смолян. Нещо повече – слагаха се умишлено дати за гостуващите представления в деня преди или в деня след наши предварително планирани представления. До този момент Общината не е откупила нито един наш спектакъл, но затова пък откупува значително по-скъпи спектакли „мечки”. В настоящата управителка на сградата са и ключовете от складовете „Реквизит” и „Гардероб” в театъра. След 17.00 часа тя не е в сградата и  ние нямаме оперативен достъп до театралните атрибути. Когато се опитахме да коригираме тези отношения в разговор със зам. областния управител , думите му буквално бяха: „Това е пазар и ти гориш, защото хората не искат да те гледат.” Ето в това се състои, и на това ниво, уважаеми дами и г-да, прословутата и прокламирана на държавно и общинско ниво „грижа към културата”...

Накрая ще отбележа и собствения си принос, защото вярвам в личния пример. Съгласих се да поведа театъра, защото съм родопчанин и мислех, че притежавам нещо от подемната сила на родопския дух. Не исках да се предавам пред никакви трудности.  За тази една година аз бях режисьор на три от спектаклите. Хонорарите, за които работих /въпреки, че това е високо ниво театрална продукция, номинациите и наградите са свидетелство за това/ не надвишават 1 500.00 лв. Толкова нисък режисьорски хонорар няма в българския театър. Аз съм драматург, режисьор и актьор на коледното представление „Коледна история на пингвина Оги” абсолютно безвъзмездно. Освен това помагам в дейността на сценичните работници, лепя плакати, организирам представления, продавам билети. Пренесъл съм цялото си собствено техническо оборудване в театъра и съм оставил личния си автомобил в полза на театъра. Правя го – защото съм убеден, че високия хоризонт, който преследваме, е постижим с цената на саможертва.

 В заключение ще кажа, че въпреки географската отдалеченост на Смолян и статистики, че тук живее най-бедното население на България, а всъщност и тъкмо поради това, съществуването на театралната институция е част от не-изгубването на националната културна идентичност. С оглед и на факта, че сме от  районите със смесено вероизповедание, вътрешно политически разумно е, институцията театър в Средните Родопи да не бъде унижавана и унищожавана, заради дребни политически сметки.

Ако всичко това е надхвърлило представите ви за реалността, знайте, че това се случва с един театър, в една държава – член на Европейския съюз, през 2015 г. в условията на непрекъснато произнасяни мантри от политици и общинари за духовно израстване на нацията.

Настояваме да се преразгледа сега действащата Методика, която за театър от този мащаб и в тези условия е пагубна.  

Готови сме да предоставим икономически анализ и финансова база, която ще осигури с минимален щат – качествена продукция, културен продукт с терапевтична сила за обезлюдяващите се Родопи.

 

 

 

С уважение:

/Крум Филипов – Директор на РДТ „Н. Хайтов” – Смолян/

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар