Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

сряда, 25 януари 2006 г.

СТИЛИЯН ПЕТРОВ ОТВЪТРЕ


Това е вторият режисьорски проект на 26-годишния студент на проф. Маргарита Младенова ("Сфумато"), който отново предизвика любопитството на медиите и изкушените от театъра хора. Една от причините за това е неговият дебют "Части от цялото" по Радичков, през 2005 г. на камерна сцена в същия театър и няколкото номинации, които получи. Освен спечеленият ИКАР на САБ за дебютно представление имаше номинация за АСКЕЕР за поддържаща женска роля на Деляна Хаджиянкова за ролята й на Безпаметната и номинация за АСКЕЕР за авторска музика към спектакъла на Емилиян Гацов. "Части от цялото" дълго бе коментиран в театралните среди като един от най-амбициозните дебютни проекти, заявил себе си с безкомпромисната си сценична визия, актьорско присъствие и доминираща режисьорска концепция. Може би всички тези определения биха звучали претенциозно, ако зад всичко това не изпъкваше абсолютната отдаденост и вяра на екипа в това, което създава.
Сатирата, в лицето на нейния директор Рашко Младенов, отваря за втори път сцената си за реализиране на театрален проект на Стилиян Петров. Този път отговорността е огромна, "защото ние ще сме първото премиерно представление за този сезон на голяма сцена", споделя режисьорът, "а този театър печели единствено от представленията, които се правят на нея, камерна сцена е по-скоро място за театрални експерименти".

Местата са ограничени

и от възможните 720 стола остават 112, които ще са в залата на нещо като заледен остров, а останалата част от зрителното пространство ще бъде покрито. Едно от основанията за този диалог между режисьора и директора е освен очаквания успех на предстоящото представление, но и познаването на спецификата на провеждане на репетиции на режисьора с неговия екип. Тук е мястото да споделя, че Стилиян е от типа режисьори, които безкомпромисно защитават представата си за това какъв театър искат да правят, с кого и как да го постигат.
Новият проект е изцяло авторски. Не са използвани драматургични текстове, нито драматизирани такива. За разлика от предишното си представление, което е по мотиви на Йордан Радичков, сега сценарият е изцяло върху авторски текстове. По думите на режисьора сценарият не може да бъде определен като самостоятелно произведение, защото то съществува единствено като част от вдъхновението за създаването на този театрален факт. Писането на различни текстове е занимание, което предшества обучението му по режисура, но в този сценарий темата е интересувала Стилиян още от студентските му години в НАТФИЗ: "Да знаеш за кого си предназначен, да го предчувстваш, и то чрез и през съня..." Това междинно живеене между живота и смъртта, между съня и будността е съществуване на ръба. "Четох някъде, че Онзи може и да не се грижи вече за хората, но поне още държи и гледа да са четен брой, защото от самото начало така ги е мислил - да ги пуска един срещу друг да се търсят, да се срещат, като от време на време ги разминава, за да му е по-интересно..." Стилян споделя, че нещо, което особено го занимава и в предното и в настоящото представление, е онова особено време - нощта. "Нощта е

другото живеене

и човек вътре в нея използва неща, които не употребява в деня си и в будно състояние. Тя е лупа, която приближава нещата, и те придобиват друг размер - копнежът, вълнението, тъгата стават в друг мащаб. През деня това е по-свито. И когато става въпрос за любов, а спектакълът с това се занимава, то нощта дава по-голяма възможност за нея." Сънят е пространството, в което това се случва или не, но тук идва изборът кое да приемеш за свое - за къде повече бързаш и къде повече се пестиш...
"Нощта отвътре" е представление, което е с абсолютно различни театрални намерения от предишното", твърди режисьорът. "Това е моята по-задълбочена работа в тази професия." Дадената му възможност да репетира три месеца според него е истински прецедент. Разликата с подготвителния период от предишния проект е, че този път успява бързо да превежда актьорите през целия материал, през който той лично е преминал. Качеството, за което е благодарен на своята преподавателка, че е успяла да го научи, е абсолютната взискателност към работата. "Бях се превърнал във враг на самия себе си." Целият екип са преминали през дълги предварителни подготовки, включващи четенето на различни текстове, гледането на филми и тяхното дискутиране, докато успеят да се влюбят в идеята. "И тук единственият закон, който работи, е законът на желанието."
Това е представление, което много повече залага на актьорската енергия, на живото присъствие. Визията, която сякаш имаше собствен живот, отделен в "Части от цялото", тук ще присъства като "прибавено допълваща" част. Костюмите са съвсем опростени. Сценичното пространство е оголено, но този път, както сам  отбелязва, по-цветно.
Първата премиера на "Нощта отвътре" вече се състоя на 17 януари на сцената на Димитровградския театър. Дали е минала успешно се оказа дълга, забавна и отчасти тъжна история. Този театър като повечето провинциални е на ръба на собственото си съществуване. Субсидията, с която успява да реализира проекта си "Нощта отвътре", се оказва първата от три години насам. Там има шестима администратори и нито един актьор. Разчитат на гостуващи спектакли, които в повечето случаи не са най-представителните за сезона. Най-голямото театрално събитие, което очаровало димитровградската публика, било посещението на Влади Въргала, който успял буквално да ги упои с цинизмите си от сцената. Градът на "Пайнер" отдавна не счита театъра за необходимост - там е важен хлябът, зеленчуците и други неща... Премиерата на "Нощта отвътре" в някакъв смисъл е в силен

културен конфликт

с това, което досега са гледали в града. "Трудно е да ги приближиш към този спектакъл, защото те ежедневно са приближени към нещо друго", констатира Стилиян. Все пак режисьорът смята, че премиерата там е била своеобразен успех. За разлика от други провинциални градове публиката е останала респектирана към намеренията на представлението и е успяла да надмогне локалните си предразсъдъци, като не подлага на съмнение качеството на спектакъла, ако не го разбира - почти отсъстваща черта в повечето градове извън София.
Сатирата очаква своята публика на 26 януари от 19 часа на представлението "Нощта отвътре". Може би е тук мястото да споделя, че Сатиричният театър успя в годините да създаде свое лице, колкото и смело да звучи, на театър, обърнат към очакванията на публиката. Директорът на театъра оценява, че "Нощта отвътре" е спектакъл, който е спорещ с другите, в най-хубавя смисъл на думата, но вероятно, казва той, същата тази публика, която е свикнала да идва тук редовно, не цялата, но конкретна бройка от нея, вътрешно съдържа и такива желания да посрещне такова представление, на същото това място.
Аз лично имам вътрешната необходимост да участвам като зрител в това откровено, изпълнено с много усилия и любов представление.

Няма коментари:

Публикуване на коментар