Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

вторник, 9 октомври 2012 г.

СТОЯН КАМБАРЕВ



 Днес, 9 октомври, режисьорът Стоян Камбарев, щеше да навърши 59 години. Честит рожден ден!



ТЕАТЪРЪТ
... е самотно занимание. В самотата откриваш пропуснати истини, емоции, светове, които си подминал.
... е старателно подреден хаос
... е спомен и живот ... никога смърт
СПЕКТАКЪЛЪТ
... приобщаването ти към самотните светове на други хора, изкушени от играта театър ... някъде там, в тази безумна, болезнена самота се ражда нещо. Нещо, което обичаш, което е нужно на други хора.
... отказ от театралната подреденост ... несъпоставими по важност неща спокойно могат да се случват едновременно.
... дребното и излишното непрекъснато трябва "да се мотаят в краката" на основното действие;
второстепенните персонажи просто не трябва да знаят кой е главният герой и какво изобщо е главното в спектакъла, а главният герой трябва да избягва да стои в центъра на сцената, и то на преден план.
... в разработването на отделните актьорски линии да се стига до явно излишни подробности: сякаш всяка линия е единствената и най-важната в спектакъла, а после да се смесват нецелесъобразно, невъзпитано, пречейки си една на друга вместо другарски да си сътрудничат в името на пълната и окончателна победа на скуката, т.е. на основната идея.
СЛУЧАЙНОСТТА
... структурообразуващият фактор, който ме изпълва с доверие. Този мил травестит, така често навличащ дрехите на закономерността.
... най-важният двигател за сценичното действие, за постъпките на отделни персонажи.
ИДЕАЛНИЯТ СПЕКТАКЪЛ
... пред нас е плътна стена и действието протича изцяло зад нея, като ние не чуваме и не виждаме почти нищо.
ГЛЕДНАТА ТОЧКА
... да е най-неподходящата, най-притеснителната. Това създава усещане за истинност. Не всичко се вижда, не всичко се чува, защото много неща се случват едновременно. Поставен в подобна ситуация, зрителят просто трябва да направи своя избор. Той е поставен в ситуация на свобода.
ПОСЛАНИЕТО
... избягвам категорично всякакъв вид послания.
... Никога не съм искал да отправям послания, защото театърът е живот, случващ се тук и сега. Затова е тленно изкуство ... В тленността на театъра има някакво очарование, той свършва със спомена, а споменът е част от човешкия живот. Театърът е спомен и живот, никога смърт.
ПУБЛИКАТА
... изключително разнородно същество от женски пол, което уважава мъжкото поведение.
...смятам, че спектакълът не се прави за публиката.
ПРОСТРАНСТВОТО
... изцяло поражда представлението, включително и текста.
ТЕКСТЪТ
... винаги съм мечтаел за пиеса, която окончателно да се създава в хода на репетициите.
РЕПЕТИЦИИТЕ
... Обичам репетициите. Те са единственото време, в което търся. Обичам това чувство на несигурност, на проверка, на любопитство, което ме обзема тук и сега. В такива моменти съм като хлапе, което иска да изпробва всички игри на света.
... репетицията. Обичам я и се плаша едновременно от нея. тя ме пленява, вълнува, изостря сетивата ми до крайност, прави ме щастлив. Репетицията - най-голямото преживяване в театъра.
АКТЬОРИТЕ
... децата са най-спонтанните същества на света. След това са актьорите.
... Играеш и си развълнуван зрител сам на себе си, като в сънищата. Театърът е блян, игра с начало и край. Обичам края на едно представление, защото поне при мен той винаги е начало на следващия ми опит да пътешествам из човешката природа.
Стоян Камбарев

Няма коментари:

Публикуване на коментар